Аз само при мисълта да пиша тук се разревах:)
- Публикувана: 11 ноем. 2011, 23:29 ч.
- Последно мнение: 2 ноем. 2015, 23:28 ч.
Баба и дядо бяха...
Особено баба ми по майчина линия.
Няма да чета отговорите умишлено. Темата е прекалено болезнена за мен. Бях особено свързана с баба и дядо и въпреки че скоро ще станат 5 години, откакто го няма дядо, не мога да приема, че не са с мен. Защото са.
Обичах( обичам) ги безумно много. Те са пътеводната ми светлина.
Другите ми баба и дядо са живи, да са живи и здрави. Но повече познавам и се имам с някои съседи, например
Обичах( обичам) ги безумно много. Те са пътеводната ми светлина.
Другите ми баба и дядо са живи, да са живи и здрави. Но повече познавам и се имам с някои съседи, например
Моята баба е жива, но дядо си отиде. Беше много добър човек.Имаше си кусури, не особено силен характер, винаги привързан към майка си(прабаба), попийваше си...Но беше изключително добър човек, мил, кротък.
Когато бях малка на една козирка на къщата имаше лястовиче гнездо и той ми разказваше за лястовичките, надигаше ме да видя малките.Водеше ни за гъби и носехме цели торби с всякакви видове.Бяха много вкусни
Къщата е на няколко метра от р.Вит и ловеше риба там, после прабаба ги пържеше.Това е най-вкусната риба, която съм яла 
Когато я чистеше на външната мивка, хвърляше вътрешностите на земята, а ние със сестра ми подскачахме и пукахме балончета(белите дробове на рибите).Не е най-приятното нещо, но ми е мил спомен 
Беше си сам, с баба отдавна бяха разделени. Случвало се е да звънне и да плаче, че е самичък
Последните години беше почти глух, но го бях забелязала, че е избирателно.Когато прабаба намилаше той се правеше, че не я чува, но си му личеше, че знае какво говори.
Прабаба ми е любимата баба, почина преди 3 години и половина(2 месеца преди него).Тя ни отгледа и ни научи на много неща. Името и беше точно за нея, за нейния характер. Беше преживяла много и добре, че си отиде преди дядо, поне 1 неин близък да не я превари.
Невероятен човек, изключително работлива, стриктна, любяща. Кърмила е 4 деца на различни възрасти почти едновременно, всяко по 3-4 години.Сигурно и се събират близо 10 години кърмачески стаж.2 са деца на брат и.
Много ги обичам и ми липсват.Понякога забравям, че ги няма и за минутка си мисля как ще отида на село при тях.
Когато бях малка на една козирка на къщата имаше лястовиче гнездо и той ми разказваше за лястовичките, надигаше ме да видя малките.Водеше ни за гъби и носехме цели торби с всякакви видове.Бяха много вкусни
Къщата е на няколко метра от р.Вит и ловеше риба там, после прабаба ги пържеше.Това е най-вкусната риба, която съм яла Когато я чистеше на външната мивка, хвърляше вътрешностите на земята, а ние със сестра ми подскачахме и пукахме балончета(белите дробове на рибите).Не е най-приятното нещо, но ми е мил спомен Беше си сам, с баба отдавна бяха разделени. Случвало се е да звънне и да плаче, че е самичък
Последните години беше почти глух, но го бях забелязала, че е избирателно.Когато прабаба намилаше той се правеше, че не я чува, но си му личеше, че знае какво говори.
Прабаба ми е любимата баба, почина преди 3 години и половина(2 месеца преди него).Тя ни отгледа и ни научи на много неща. Името и беше точно за нея, за нейния характер. Беше преживяла много и добре, че си отиде преди дядо, поне 1 неин близък да не я превари.
Невероятен човек, изключително работлива, стриктна, любяща. Кърмила е 4 деца на различни възрасти почти едновременно, всяко по 3-4 години.Сигурно и се събират близо 10 години кърмачески стаж.2 са деца на брат и.
Много ги обичам и ми липсват.Понякога забравям, че ги няма и за минутка си мисля как ще отида на село при тях.
Бабите и дядовците ми ... Ах, колко ми липсват!
Едните от село. Помня пълнените чушки на баба, които правеше, когато ходехме, защото всички ги обичаме. Баклавата, на ситни ромбоиди, с масло. Коледите с много подаръци, гости и любов.
Другите - градски хора. Дядо ми работел във фабриката, баба беше касиерка в ДСК. Тя готвеше много бързо и вкусно. Като сготви, ароматът на манджата се разнасяше из цялата улица и от три-етажната ни къща започваха да се чуват отваряния и затваряния на врати - всеки отиваше уж случайно долу при баба. Когато ме извикаше по име и аз отговоря с "А?", тя казваше: "Не 'А', а 'моля, бабо'" ... и любов.
Едните от село. Помня пълнените чушки на баба, които правеше, когато ходехме, защото всички ги обичаме. Баклавата, на ситни ромбоиди, с масло. Коледите с много подаръци, гости и любов.
Другите - градски хора. Дядо ми работел във фабриката, баба беше касиерка в ДСК. Тя готвеше много бързо и вкусно. Като сготви, ароматът на манджата се разнасяше из цялата улица и от три-етажната ни къща започваха да се чуват отваряния и затваряния на врати - всеки отиваше уж случайно долу при баба. Когато ме извикаше по име и аз отговоря с "А?", тя казваше: "Не 'А', а 'моля, бабо'" ... и любов.
Разплакахте ме .... 
преди 6 години почина дядо ми-точно тогава се роди първата ми дъщеричка-не я видя.Когато забременях с втората ми дъщеричка и когато исках да отида и да кажа на другия ми дядо че чака правнуче, ви поднесоха тъжната новина,че и той е починал. Мъчно ми е, че не видяха Правнучките си, а толкова много искаха и само за това говореха. Дали ще да живи за да дочакат Правнуци.
Сега моята баба, която ни събира всички внуци вече семейни, зетове,снахи, даже онзи ден навърши 76 години и се бяхме събрали всички в нейна чест. За съжаление тя е болна от Рак, разбрахме го преди 2 месеца.Толкова силна и борбена жена, а се предаде в момента в които и казаха,тази лоша новина. Гасне ден след ден, станала е кожа и кости, не вижда смисъл в нищо.
Пълни със сълзи са очите ми,искам още да живее. Да си намирам повод да отида да я видя, да си поговоря с нея, да ми даде вкусна манджичка и да ме изпрати чак до колата.
преди 6 години почина дядо ми-точно тогава се роди първата ми дъщеричка-не я видя.Когато забременях с втората ми дъщеричка и когато исках да отида и да кажа на другия ми дядо че чака правнуче, ви поднесоха тъжната новина,че и той е починал. Мъчно ми е, че не видяха Правнучките си, а толкова много искаха и само за това говореха. Дали ще да живи за да дочакат Правнуци.
Сега моята баба, която ни събира всички внуци вече семейни, зетове,снахи, даже онзи ден навърши 76 години и се бяхме събрали всички в нейна чест. За съжаление тя е болна от Рак, разбрахме го преди 2 месеца.Толкова силна и борбена жена, а се предаде в момента в които и казаха,тази лоша новина. Гасне ден след ден, станала е кожа и кости, не вижда смисъл в нищо.
Пълни със сълзи са очите ми,искам още да живее. Да си намирам повод да отида да я видя, да си поговоря с нея, да ми даде вкусна манджичка и да ме изпрати чак до колата.
Не можах да изчета всички разкази Баба ми почина преди 3г.Отиде си толкова бързо. В сърцето ми остана празнина. Кръстена на нея,наследила съм нейния характер. Винаги ни чакаше с нетърпение. Много обичаше мен и брат ми,беше готова на всичко за нас-единствените й внуци. Силно обичаше и силно мразеше. Ако беше сред нас,сега щеше да плете терлички за бъдещото си правнуче. Жалко,че не дочака срещата си с него. Липсва ми...
Баба ми почина преди 3г.Отиде си толкова бързо. В сърцето ми остана празнина. Кръстена на нея,наследила съм нейния характер. Винаги ни чакаше с нетърпение. Много обичаше мен и брат ми,беше готова на всичко за нас-единствените й внуци. Силно обичаше и силно мразеше. Ако беше сред нас,сега щеше да плете терлички за бъдещото си правнуче. Жалко,че не дочака срещата си с него. Липсва ми...
И аз не можах да изчета всичко, защото ми стана много тъжно. Пораснах в едно прекрасно и добро семейство. Не е имало тормоз в семейството ми, не знам какво е баща ми или дядовците ми да се напиват. Никога не съм чувала груба дума от устата на родителите ми, дядовците и бабите ми. Много съм привързана към всички мои близки. Бях изключително весел и позитивен човек, докато не видях всъщност колко е жесток живота. Вчера се навършиха цели 4 години от смъртта на моят ВЕЛИК дядо, а днес - 4 от погребението му и някак от тогава се промених, не съм същата и никога повече няма да бъда и мисля, че никога повече щастието ми няма да бъде пълно. 
Винаги ще бъде в сърцето ми и аз винаги ще си остана неговото малко момиченце! Обичам те, дядо!!!
Винаги ще бъде в сърцето ми и аз винаги ще си остана неговото малко момиченце! Обичам те, дядо!!!
Хубава тема! Баба и дядо от страна на майка ми бяха най- прекрасните за мен ! Чувствах ги по близки от родителите си, защото те ме отгледаха в Пловдив . Когата дядо почина преди почти двадесет години изживях най- големият удар , да загубя един от близките си хора , един невероятен дядо . Баба ми почина точно преди пет години . Много ми беше мъчно и винаги ще ми липсва. Бяхме много близки и всичко си споделях с нея. Научи ме на много работи , изслушваше ме . Много ми липсват и другите баба и дядо , но с тях не бях така близка както с родителите на майка ми. Обичам ви бабо и дядо и никога няма да ви забравя! 
И аз не изчетох всики разказа, защото много рева,когато чета тъжни неща...
За дядовците си нищо не мога да кажа, таткото на мама е починал,когато тя е била на 10, другия ми дядо почина ,когато аз бях на 18, но понеже мама и татко са разведени не си бяхме близки.За третия ми дядо(бащата на втория ми татко) също нямам кой знае какви спомени, въпреки че си отиде ,когато родих сина ми.
Но бабите ми, те всички са разкошни.Първо майката на мама, тази която ме отгледа, която за мен един ден трябва да отиде в рая, заради цялото тегло,което е изтеглила тук.Останала вдовица с 2 деца на 32 не е и помислила за друг мъж.Като малки ни гледаше всички -мен,сестра ми,братовчеди и доведения ми брат.Винаги ни е посрещала прекрасно и до днес го прави.На 72 години е и все още работи, защото както тя се изразява"не мога да си седя в къщи и по цял ден да мисля за миналото и да плача(тя освен мъжа си загуби и дъщеря си-мама, преди 10 години, а преди 2 години и половина замалко и вуйчо ми да си замине), та така за нея.В моите очи е женица светица и това е, въпреки че си има и тя кусури,но кой ли няма.
Майката на татко ми-уникално добра жена.Въпреки че мама и татко са се развели,когато съм била на 3 мама до последно я наричаше "майко" и много се имаха.Тя е на 82, висока метър и 80 и все още ходи без бастун-това е нената гордост, след внуците и правнучето и.И нейната не е била никак лека , но винаги е намирала време за 7-те си внука.Мъчно и е че живее далече от мен и не може да вижда правнучето си често, но редовно се чуваме по телефона.
И накрая майката на втория ми татко-тя също беше много добре жена.За съжаление почина,когато бях бременна и не успях да се сбогувам с нея.Много обичах да ходя при нея на село,винаги ни посрещаше с вкусни манджи и мекици,които никой друг не може да прави като нея...
За дядовците си нищо не мога да кажа, таткото на мама е починал,когато тя е била на 10, другия ми дядо почина ,когато аз бях на 18, но понеже мама и татко са разведени не си бяхме близки.За третия ми дядо(бащата на втория ми татко) също нямам кой знае какви спомени, въпреки че си отиде ,когато родих сина ми.
Но бабите ми, те всички са разкошни.Първо майката на мама, тази която ме отгледа, която за мен един ден трябва да отиде в рая, заради цялото тегло,което е изтеглила тук.Останала вдовица с 2 деца на 32 не е и помислила за друг мъж.Като малки ни гледаше всички -мен,сестра ми,братовчеди и доведения ми брат.Винаги ни е посрещала прекрасно и до днес го прави.На 72 години е и все още работи, защото както тя се изразява"не мога да си седя в къщи и по цял ден да мисля за миналото и да плача(тя освен мъжа си загуби и дъщеря си-мама, преди 10 години, а преди 2 години и половина замалко и вуйчо ми да си замине), та така за нея.В моите очи е женица светица и това е, въпреки че си има и тя кусури,но кой ли няма.
Майката на татко ми-уникално добра жена.Въпреки че мама и татко са се развели,когато съм била на 3 мама до последно я наричаше "майко" и много се имаха.Тя е на 82, висока метър и 80 и все още ходи без бастун-това е нената гордост, след внуците и правнучето и.И нейната не е била никак лека , но винаги е намирала време за 7-те си внука.Мъчно и е че живее далече от мен и не може да вижда правнучето си често, но редовно се чуваме по телефона.
И накрая майката на втория ми татко-тя също беше много добре жена.За съжаление почина,когато бях бременна и не успях да се сбогувам с нея.Много обичах да ходя при нея на село,винаги ни посрещаше с вкусни манджи и мекици,които никой друг не може да прави като нея...
Ей, кой възроди тази стара тема... 
Много ме разчувства и мен.
Някои мнения звучат писани като за моите баби и дядовци.
И на мен ми липсват (макар и не колкото ми липсва татко). Липсват ми катмите на бабчето, потракването на бастуна й (беше прегърбена почти на 90 градуса), шепата черни фибички, с които си прикрепяше забрадката. Много беше сладка, дребничка и фина, ние с майка не приличаме на нея.
Станах на 30, с дете, заплата и мъж, а тя още ми даваше по 20 лева, като отидех да я видя. Всъщност, бяха по 20 лева от баба и от дядо, цели 40. Колкото и да ги отказвах, не приемаха да не ги взема.
Изпращаха ме винаги до колата и ми махаха докато не ги изгубя от поглед. И винаги с дядо искаха да им свирнем с клаксона, без това все едно не сме се сбогували.
Тя си отиде преди 8 години, а дядо остана сам и много, много тъжен. Него го помня най-вече да стои до прозореца с книга в ръка. След смъртта на баба не му остана нищо за правене и изчете почти цялата библиотека, налична при нас и у тях. Достоевски, Емилиян Станев, Лев Толстой, все класики. Като свършиха започнах да му търся нови, а той ми каза: "Не търси, чедо, аз вече ги забравих прочетените, дай някоя, дето по-отдавна я четох, все едно за пръв път ще ми е.
" Него го загубих преди 5 години и още ми липсва, защото беше човекът, който най-много се е грижел за мен в детството. Баба работеше, а той ме водеше на плаж, планински курорт, разходки, готвеше. Помня шума от вестника му, който прелистваше тихо, за да не ме събуди от следобеден сън. Помня и че беше по-чувствителен от баба и винаги плачеше, когато бях много болна. Много, много ме обичаше.
Другата ми баба е жива, на 90 г. е и дано ми е жива още, тя е паметта на семейството, често ми разказва истории от детството на баща ми. А дядо почина много, много отдавна, него съм го позабравила и ми е мъчно за това.
Много ме разчувства и мен.
Някои мнения звучат писани като за моите баби и дядовци.
И на мен ми липсват (макар и не колкото ми липсва татко). Липсват ми катмите на бабчето, потракването на бастуна й (беше прегърбена почти на 90 градуса), шепата черни фибички, с които си прикрепяше забрадката. Много беше сладка, дребничка и фина, ние с майка не приличаме на нея.
Станах на 30, с дете, заплата и мъж, а тя още ми даваше по 20 лева, като отидех да я видя. Всъщност, бяха по 20 лева от баба и от дядо, цели 40. Колкото и да ги отказвах, не приемаха да не ги взема.
Изпращаха ме винаги до колата и ми махаха докато не ги изгубя от поглед. И винаги с дядо искаха да им свирнем с клаксона, без това все едно не сме се сбогували.
Тя си отиде преди 8 години, а дядо остана сам и много, много тъжен. Него го помня най-вече да стои до прозореца с книга в ръка. След смъртта на баба не му остана нищо за правене и изчете почти цялата библиотека, налична при нас и у тях. Достоевски, Емилиян Станев, Лев Толстой, все класики. Като свършиха започнах да му търся нови, а той ми каза: "Не търси, чедо, аз вече ги забравих прочетените, дай някоя, дето по-отдавна я четох, все едно за пръв път ще ми е.
" Него го загубих преди 5 години и още ми липсва, защото беше човекът, който най-много се е грижел за мен в детството. Баба работеше, а той ме водеше на плаж, планински курорт, разходки, готвеше. Помня шума от вестника му, който прелистваше тихо, за да не ме събуди от следобеден сън. Помня и че беше по-чувствителен от баба и винаги плачеше, когато бях много болна. Много, много ме обичаше. Другата ми баба е жива, на 90 г. е и дано ми е жива още, тя е паметта на семейството, често ми разказва истории от детството на баща ми. А дядо почина много, много отдавна, него съм го позабравила и ми е мъчно за това.