Баба и дядо бяха...

Сега за баба и дядо по майчина линия. Дядо почина преди 9 години /не можах да отида на погребението му, че бях в 8 месец бременна, на легло, а трябваше да пропътувам 280 км/, а баба 8 години след него. Не можа да го прежали. Много се промени след като той почина. Само чакаше и сина и да я дари с внуче и след като видя внука си се предаде. Казваше - и сина си доживях да видя с дете и мога да си отида, дядо ти отдавна ме вика. Но аз си ги спомням такива, каквито бяха преди.

Как дядо ме водеше на неговата работа, а аз се въртях на стола му и умирах да звъня на звънчето на бюрото му, а той ми се караше, защото така викал секретарките и не трябва да ги разкарвам за своя кеф. Как ме пращаше с шофьора си да ме нахрани за обяд, а чичо Вълчо нали нямаше деца ме водеше в сладкарницата да си хапна пасти. Вечерта като дядо приключи отивахме в едно кафене, а до него имаше влакче и аз се возех на влакчето.

Как баба се катереше с мен по дърветата да берем череши, как чакахме да минат големите жеги /лятото ме пращаха при тях и нямаше деца с които да играя в квартала, че всички си бяха по селата, а аз имах дом в 2 града и едно село, кофти ми бе, защото децата през ваканцията си отиваха на село, а аз от един град - в друг, но баба компенсираше това/.  Разхождахме се из парковете, отивахме в библиотеката да си избера книги, а вечерта първо минавахме през една баничарница да си вземем топла баничка с боза, хапвахме я в парка до фонтаните и след това - на кино от 20 ч. Кой като мен! След киното в ресторанта отсреща, където свиреше вуйчо да го послушаме на служебната им маса и след като затворят се прибирахме с него /той млад мъж как се е съгласявал да се прибира с мама и племенницата си не знам, ама.../ . Та тази ми баба до последно не можеше да готви. Не се бе научила.

Били 6 деца - тя и брат й - най-малките - изтърсаци. Единия си брат не го помни, защото бил офицер и загинал във войната още докато била в пелени, но го има на снимка с униформата. На 6 г остава кръгъл сирак. С по-малкия си брат отиват в дом /никой от другите и братя и сестри, макар и вече женени с деца не са ги взели при себе си и тя до последно не ги признаваше за свои роднини/. В дома и е било много трудно.Имала само едни пликчета. Къпели ги под строй веднъж седмично. Събираше дрехи, купуваше често и винаги ги носеше на децата в домовете. Отначало били заедно с брат си, но като дошло време за гимназия ги разделили, но те поддържали връзка. Бяха много близки. Още като била в дома се залюбила с дядо и след като навършила пълнолетие свекърва и я прибрала в дома им, макар дядо да имал и други приятелки. Тя се скарала на сина си да не лъже това момиче, защото то си няма никого и щом е поискал от нея да му пристане /да си легне с него/, значи за нея ще се ожени. И така влязла в дома на свекърва си, към която се привързва като към родна майка. Дядо е бил един на мама и тате, макар и той да остава сравнително рано без баща по времето на ранния комунизъм. Разказваше ми за свекърва си с много любов. Тя всъщност въртяла къщата докато била жива, баба само перяла дрехите /само това можела да прави/. Когато тя починала вземала храна от стола, а когато се пенсионира започна да се учи да готви. Всъщност дъщеря и, макар да живееше далеч я учеше как става това. Дъщеря и се научила от собствената си свекърва. Да, ама на баба не и се получаваше, колкото и да следваше инструкциите, колкото и книги да имаше. Когато вече по-голяма им ходех на гости аз поемах готвенето и баба опитваше да се учи от мен, ама който не може - не може. Дядо само я закачаше - бе, златенце /от златото ми/, аз не съм те взел заради готварските ти умения. Научи се само да вари макарони, защото дядо много ги обичаше.

Помня как дядо си боядисваше мустаците да не се вижда, че са побелели с клечка за зъби. Забъркваше малко черна боя и се мажеше. И после как баба му ги боядисваше, когато той бе на легло и не можеше сам. Винаги бе със сако и вратовръзка. Водеха ме на море и планина. И много обичах да ходя с тях на море, защото с баба бяхме истински жабки /майка ми не ми даваше да стоя повече от половин час във водата, но пък ме пращаше сама с баба и дядо на почивка/. Ех, каква почивка беше - отиваме сутринта и се хвърляме в морето. По обед дядо идваше да ни прибира да обядваме, ние излизахме от морето и доволни, щастливи отивахме да хапнем. След обяда всеки взел по една книжка на верандата си чете, а до нас жълта лимонада. След вечерята с дядо играехме федербал до тъмно и след това в заведението те да пийнат, а аз да гледам филми /имаше телевизор с видео и пускаха какви ли не филми, някои даже не бяха за малки деца, но не ме спираха да ги гледам, а после ги коментирахме/.

   Като чета какви невероятни хора са живели в рода на толкова много от списващите в темата и направо си мисля, че трябва да има и една тема за интересни хора,  които обикновено се помнят във всяка родова история . Кой знае какви чудесии ще изскочат около техния живот.

Толкова красиви , толкова интересни и реални истории ...благодаря момичета! Четох с голямо вълнение всеки ред.

Страхотна тема 
От разказите лъха много топлина,носи се аромата на вкусните бабини гозби,аромат на трева,детски смях и много топли спомени от едно щастливо детство(което нашите деца едва ли ще имат шанса да изживеят)...но и много тъга
С края на това лято си отиде и моята баба(майката на майка ми).Есента взе не само листата от дърветата,но и един достоен човек като баба,вече 49 дни сме без нея Не успя да преживее загубата на братовчед ми който почина миналата година...
Животът и не е бил никак лек-на крехка детска възраст остава без майка,която баща и отровил за да се ожени за друга.Така баба ми я отглеждат роднини,а баща и продава къщата за жълти стотинки.Запознават се с дядо ми и отива в неговото село,а къщата им е последната къщичка на селото-тихо,спокойно...Работила е като готвач в ресторант-и от нищо правеше нещо-страхотни вкусотий...,работила е в детската градина на селото-и много обичаше децата,обичаше всички и всичко,на всеки правеше добро...,работеше и в здравната служба на селото-и беше в помощ на всеки...беше истинска,мила,добра,красива и обичаше и беше обичана.Много обичаше сладкиши и винаги имаше поне 2 кутий с бонбони и няколко шоколада за да ни почерпи.Обичаше всичко ново и модерно което продаваха в магазините в селото и си го купуваше(не дрехи и обувки)-аропатизатори,парфюми...Последния месец беше на легло но до нея стоеше парфюма и
Дядо ми(съпуга и) ощи е е жив,в момента е съсипан от загубата на баба,живее още в последната къща на селото а в обсег от 1км. няма жив човек и това в момента е голямата ни болка.Не иска в града при някоя от дъщерите си.Голя инат е.Иначе е страхотен човек.На времето беше голямо конте-не можеше да го видиш без прическа,костюм,вратовръзка и бомбе.Работеше много-построил е много мостове и къщи,вкл. отделна къща за дъщерите си,беше домакин в училището на селото и лятото ходехме с него на лагери в Равда и Несебър.Много се караха с баба и то за дреболий,но сега баба много му липсва
Всяко лято съм била на село при тях,тъй като родителите ми имаха магазин и кафе там.Къщата ни е на няколко метра от реката,тихо спокойно...освен шума на реката и песента на птичките,се чуваше само детския смях на мен,сестра ми и братовчедите,а във въздуха се носеше аромата на някоя бабина вкусотия.Освен радио точка(незнам как се пише) там нямаме никаква връзка със света,телевизията е с много лошо качество-така живееха баба и дядо.
Помня и бащата на дядо-и той обичаше много локум,круши ...въобще всякакви сладкиши.Сядаше под лозата и разказваше  за неговото време...
Другата ми баба(на баща ми майка му) почина през 90-те.Била е против брака на родителите ми,за това не съм ходила често там и не сме били много близки,но въпреки всичко я обичам.Дядо ми(мъжа и) още е жив но не съм го виждала от 2г. и то случайно се видяхме на улицата.Можем дори да се подминем и това няма да е проблем за никой.Така,че нямам много спомени с тях освен една почивка до Велинград на която са решили да ме вземат.
Винаги казвам,че бабата и дядото имат ключова роля в детството,от тях остават по-трайни спомени,отколкото от работещите мама и татко.Те правят детството щастливо,угаждат на капризите,обграждат с внимание и любов...
Благодаря на моите баби и дядовци,че въпреки недостатъците си,направиха моето детство красиво  

Наистина, много хубава тема  
Разбира се, че първо искам да напиша за любимият ми дядо /бащата на мама/.
Ще си позволя да копирам от друга тема ...
Дядо ми беше уникален човек.
Бохем и жител на света.
Благодарение на професията му - оперен певец,
обиколи целия свят. Пял е на едни от най-известните оперни
сцени в света, рамо до рамо с най-големите оперни певци -
Пласидо Доминго, Хосе Карерас, Лучано Павароти, Мария Калас,
Борис Христов, Николай Гяуров, Райна Кабаиванска, Гена Димитрова и още, и още ...
Имаше приятели от целия свят, които често ни гостуваха.
Историите му бяха безкрайни и обичах да го слушам с часове.
Един човек с прекрасно семейство и много приятели.
Всяко събиране в къщи беше един малък празник, с много песни,
уникални разкази, снимки. Един живот, изпълнен от край до край
с интересни преживявания, емоции, паметни срещи и събития.
Незабравими са миговете ми с него и ужасно много ми липсва.
Незабравими са всички репетиции в Софийската опера, на които
той ме водеше, а гардеробът на операта, беше най-вълшебното
и най-приказното място в моя детски свят. Можех с часове да седя там.
Стотици уникални костюми, уникални реквизити, грим, перуки.
Това беше тогавашния детски кът, от който все не ми се тръгваше.
Когато преспивах при баба и дядо, сутрин ме будеше с "Каста дива"
от операта Норма на Белини, а вечер заспивах с Хора на поробените евреи
от Набуко на Верди.
Незабравими са и миговете на очакване, след поредното турне, на летището.
Дядо излиза, а аз тичам, прегръщам го, целувам го и плача.
Обичам те дядо   Където и да си ...  винаги ще ми липсваш  
Баба беше строга, вечно ме преследваше с някакво ядене. Сега преследва
синът ми   Той обаче не й отказва
Беше в ръководството на Модна къща София, а иначе шивачка.
Постоянно я помня с шивашкия метър на врата и карфиците.
Шиеше ми по 5 рокли на месец, а аз много мразех това, защото
мразех пробите. Само тя е жива в момента. Не е много добре, но се държи  
Родителите на баща ми бяха по-консервативни, в частност баба ми.
Тя беше от онези студени, властни и перфектно поддържани жени.
Беше счетоводител в болницата на Руски паметник.
Дядо ми, ветеран от войната - инвалид, виден столичен архитект,
вършеше по-голямата част от домакинските задължения, защото
баба ми /така ще я запомня/, трябваше да има перфектен маникюр, прическа,
шиеше си по 2 костюма в месеца, а гардероба й беше голям като магазин.
Беше студена и пресметлива. Няма да забравя, един ден слизам при тях /живеехме
на съседни етажи/ и помня, че имаше някакъв повод. Качи се на стол, свали кутия бонбони
и ме почерпи. Аз посегнах за още един бонбон, както би направило всяко дете,
а тя ме плесна през ръката и каза "Юлиана, не ставай нахална !".
Друг случай. Гледаме телевизия с леля /сестрата на дядо/, у баба ми,
а те с дядо са на гости /всеки Петък играеха белот с приятели/.
Отварям хладилника и си взимам портокал. На другия ден се звъни на вратата,
отваря мама, а тя заявява "Да знаеш, че твоята дъщеря е крадла ! Аз да съм си
позволила да отворя някога вашия хладилник ?  
Така и не успях да я заобичам.
Леля, за която споменах и която, до голяма степен ме отгледа, докато
родителите ми ходеха на работа, а после и когато се роди брат ми, е най-светлия
и добър човек от детството ми, наред с дядо ми. Тя беше най-добрия човек на света.
Обичаше ме безумно, както и аз нея. Правехме си леблебия и си гледахме на кафе.
Играехме на Сантасе и Табланет. Разказваше ми уникални истории от екскурзиите,
на които ходеше с кораб по Дунава, до Москва, Сочи и къде ли не.
Вечер ми четеше, а сутрин ме будеше за училище.
Правеше ми закуска и ме посрещаше след училище.
Работеше в завода за стъкло "Стинд", като ОТК и ми носеше всякакви красиви неща,
направени персонално за мен и с моето име.
Когато почина, сякаш с нея си отиде и част от мен  
Така се случи и преди 2 години, когато почина дядо  
Благодарна съм на съдбата, че имах възможност да познавам тези хора
и бяха част от моето семейство.
Знам, че стана дълго и дано не съм ви отегчила  

Имам най-добрите баба и дядо ,родителите на мама! Преди по малко от 2 месеца си замина моя любим дядо на 81 седмица след рождения си ден . Замина си бързо от цироза на 4ерния дроб , отровиха го лекарствата за сърцето. Този човек ме отгледа ,4етеше ми приказки правеше ми лютеница и зайчета от хартия. Още помня 4ая от липа който ми вареше с кило мед вътре  .Беше прост човек но мн работен работи 40 години в операта беше на пропуските казваха му ,,железния,,  никой не можеше да влезе без пропуск. Но най много ми напмнят за него цветята мн ги обичаше гледаше градинка пред входа на блока най красивите рози бяха там. А сега ще стане трънак ,дядо ве4е го няма да се грижи за тях.Обичам те дядо толкова много а никога не ти го казах  Радвам се 4е видя сина ми 4е си поиграха и че го направих прадядо. Казват 4е ако станеш пра дядо или прабаба директно отиваш в рая. Сигурна съм 4е е там и един ден ще го прегъна отново.

Нося името на баба ми по бащина линия. Спомням си, че беше добра, но я беше страх от стрина ми, при която живееше. В джоба си имаше пликче с шарени бонбони "Детска радост" и ми даваше по 2-3 като ме види в двора. Къщите ни бяха съседни. Почина на 86 г. Нейният мъж - моят дядо, е починал много преди да се родя. Проучила съм родословието ни. То е огромно  дърво.
Баба ми по майчина линия ме е отгледала с козе мляко, докато майка ми е била на работа. Беше много кротка жена. Доживя до 92 г . Даваше ми ценни съвети. Един от тях, който спазвам и досега е "Като видиш някой чивяк, речи му "добър ден". Нема да та заболът устата."  Дядо ми по майчина линия го помня. Той е участник във Войнишкото въстание, в  Септемврийското въстание и в антифашистката борба. Беше активен борец против фашизма, а до края на живота си работеше в текезесето на село като обикновен селскостопански работник. И никой от децата и внуците  му не е живял с привилегии, макар че  двамата ми вуйчовци също са били учстници в антифашистката борба, а майка ми ги е криела и им е носила храна в затвора. Били са осъдени от фашистите. Лека им пръст и на четиримата!

Тъжно е да пиша тук, защото и двете ми баби бяха.
Едната - набожна и вечно болна от нещо. Така я помня - стои на масата и благодари на Бог за храната. Но иначе перфекционист, правеше най страхотните палачинки на света, имаше най - блестящите чаршафи и беше най- грижовния и внимателен човек на света. Пораснах, а тя не спря да се страхува за мен. Никога. Почина на 75 г.
Другата ми баба си отиде твърде млада. Тя беше работлив, селски човек, здрава и яка като бик. С чувство за хумор, макар живота и да не е бил лек. Тя също готвеше добре и ми се струва, далеч не се взимаше толкова сериозно, както другата ми баба. Заболеше ли я зъб, баща ми или чичо ми и го вадеха с клещи
Както и да е. И двете ми липсват понякога

Днес, на хиляди километри от гробовете им, в една чужда култура и държава, правих панахида на баба ми и дядо ми (по бащина линия). И все едно беше преди 16 години, и все едно всичко беше, като преди...Тъжно, заради смесените чувства...Твърде сложни взаимоотношения, което не ми пречи, обаче, да считам живота им за много интересен.

Дядо ми беше лекар уши, нос и гърло в София и много след пенсионирването му, все още го помнеха. Много добър лекар е бил. Едни най-първите ми спомени е как ме учеше на буквите. Имаше много хубава библиотека и от нетърпение да прочета книгите мъ(които той не даваше току така и които тайно разглеждах...), се научих да чета на 4 години. Когато се поразях на един язовир, той ме водеше за инжекциите. Спомням си го с чантата за баня (бяха им сложили квартиранти и нямаха баня- това 80-те години); с торбите и как баба ми все беше забравила да поръча нещо и той трябваше да слиза до долу, 4 етажа без асансьор (на 80+). Като падна на 85, не смееше да слиза долу и започна да се придвижва трудно. Ка нямаше помощните неща от сегашният свят, за да може по-достойно да изкара последните си дни. Четях му Работническо дело. Знаеше много. Необятно море от интереси и знания. До 91 беше със запазаен акъл..

След 1989 научих, че е спасил 10 евреина, свои колеги. Много искаше да знае каква им е съдбата, но уви...Спасявал е и хора от атентата в Св Неделя (все още студент). Учил е медицина в Италия.

Баба ми беше истинска домакиня. Вечно правеща някаква вкусотия и все ни даваше неща за ядене. С нея си отиде и най-вкусната рецепта за торта на този свят (запазената марка на всеки рожден ден). Беше по-различна баба (а и дядо ми). Не показваха чувства и любов и може би затова отношенията ни бяха и по-различни. За някои неща проявавам разбиране, за други по-малко.... (бащата на баба ми е осъден от Народният съд и е убит, докато тя е била бременна с баща ми). За да не ги изселят, живеят в Лом. Цял живот в страх...

Баба ми се омъжва за дядо ми, защото е бил доктор.  Другите безброй обажатели, не са имали хубава професия (между тях и един австриец. Баща ми все си мисли, че е от него. ). Типичен пример за това как привързаност и любов, могат да се появят по-късно. До такава степен, че децата им бяха на второ място.

Така си и отидоха...В деня на погребението на баба ми, дядо ми получи инфаркт и почина.

Аз неведнъж съм ги споменавала моите и винаги току се присещам за тях. Няма да забравя дядо как си имаше една книга за билките и все четеше на глас коя за какво помагала. Освен това на 70 години четеше "Мъжът и жената интимно", което ни караше да хихикаме зад гърба му. По едно време баба донесе от Югославия едни еротични списания, та си спомням, че трудно ги поделихме с него. Все забравяше къде си е сложил разни вещи - най-често очилата и зъбните протези. Не знам защо си мислеше, че ние ги крием някъде да го дразним и постоянно се чуваше: "Кой ми скри очилата? Кой ми скри зъбите?" Най-върлите псувни, които съм научила, са от него. Много му се отдаваше това с псуването, Бог да го прости. Но иначе беше душичка. Много държеше всички да са добре нахранене и още щом станеше сутрин, тръгваше на пазар. Я една торба франезели ще домъкне, я гордо ще размаха щафета луканка в ръка, придружено с едно: "Тааа!", все едно ще стреля с нея. Освен, че беше много загрижен да сме добре нахранени и охранени, строго държеше на реда пред блока ( дълги години беше домоуправител). Много се дразнеше децата като започнат да огъват клоните на младите фиданки и това до такава степен го хвърляше в бяс, че си беше изобретил една прашка, с която уж ги стреляше, да не закачат дръвчетата. И ходеше да ги гони, но заради Пракинсона си тътреше краката и те му измислиха прякор "Дядо Кроко"
На мене ми разправяше как е клал разни турци, но после разбирах, че е майтап, защото той всъщност беше фронтовак от Втората Световна война и много нямаше как да се е случило нещо подобно. Именно на фронта се е запознал с баба ми и тя горката, веднага след войната награбила куфарите и напуснала Унгария заради него. Бяха им посветили статия в един Пловдивски вестник, естествено с доста разкрасителни елементи, като например радушното и гистоприемно посрещане на снахата от свекървата. А баба ми със сълзи на очи разправяше прабаба ми как я подлагала на лишения и все някаква празена манджа спрягаше.
За другата ми баба цял роман може да се напише от типа на "Долорес". Много изстрадал живот, трудности, болести...и въпреки всичко ненакърнима вяра в доброто, в хората и в спасението. За мен тя е нещо повече от една родина, за която ще си спомням с усмивка. Тя е моят ангел пазител.

Моят дядо беше уникален човек. Изключителен. Отиде си на 92 години, просто си легна и не се събуди. Като бях дете помагаше на родителите ми, вземаше ме от училище, когато може, грижеше се за мен. Работеше цял живот - в БНБ и после в съда, до последната година от живота си. Беше човек с осанка, принципи, поведение и умение да забавлява. Дядо всеки ден, дори когато е у дома си беше с костюм, с риза и връзка, не го помня в домашни дрехи, раздърпан, болен или мрънкащ за нещо. Спомена ми за него с разходките в Борисовата градина, пързалките, приказките на пейките пред скулптурите на писатели и дейци на историята, за които ми разказваше, боят със снежни топки, шейничката, после купуването на боза от кварталната сладкарничка в Лозенец, пазара на "Римската стена". Преди всеки решителен момент в живота ми , дядо идваше у дома да ми пожелае успех, да ме изпрати и да ме окуражи. И сега, когато нещо ме тревожи, сънувам дядо си, с шапка и тъмно дълго палто да ми маха някъде отдалеч, да се усмихва и нещо да ми говори. Понякога помня какво, друг път - не. Почивай в мир, дядо! Искаше ми се още време да си с мен, имах толкова неща да ти кажа...не успях, но хората, които обичаме са в сърцата ни и вярвам, че винаги си с мен!

Колко ме трогна тази тема...

Баба и дядо... Когато бях малка имах 2 баби, двама дядовци, 2 прабаби и един прадядо. Днес имам една баба и двама дядовци. Страхотни хора са. Всеки коренно различен от другия, но всички те са ми дали толкова много (не материално), колкото не съм си и представяла... Отгледана съм от родителите на мама (да са ми живи и здрави още дълги години). Винаги съм държана строго и под контрол, за което съответно баба ми си беше спечелила прякора "Шефа на ТВУ". Но пък съм изкарвала най-хубавите си лета. При другите ми баба и дядо не обичах да ходя кой знае колко, защото те са в град, а както всички знаем, лятно време децата изчезват по селата, та там ми беше скучно. А те умираха за мен. Дядо ми и до ден днешен е така. Баба (майката на тати), Бог да я прости, беше изключително модерна жена, страшно подредена, винаги с план и т.н. Опитваше се да ме научи как да се държа, за да съм дама, какво не трябва да позволявам и др., но не го разбрах докато не пораснах, а сега е късно за да и благодаря....  За нея да имаш висше образование беше нещо изключително важно, нещо, което едва ли не, те прави по-силен, властен и пр. Та тя ми казваше така "Въздух мой, искам да си намериш мъж, който да е с висше образование  , да те носи на ръце, да знае за какво създава семейство и да сбъдва мечтите ти"... Ах, колко съм се смяла тогава... А на сватбата ми преди 3 години със сълзи на очите тихичко си казах "Благодаря ти, бабе, ето го!" .... 10 години минаха, от както я няма, а колкото повече минават, толкова повече ми липсва и осъзнавам за колко неща е била права....
За другата ми баба и дядо - да знаете какво е да ги гледам как се радват на моето дете. Баба става сутрин да прави закуска (както някога за мен и братовчедите ми), дядо връзва люлка на двора м/у две ябълки, както някога за мен. На обяд се ляга да се спи, колкото и дребното да не иска, точно както беше с мен някога... Невероятно е да видиш всичко това... Това, което обожавам в тримата е несломимият оптимизъм. "Чеде, само да сте живи и здрави, всичко ще се нареди"; "Чеде, да се разбирате и да сте здрави, другото ще се оправи" или "Колелото се върти, Стелче" ... Вярват в доброто у хората, при тях няма лицемерие, няма клюки, няма интриги. Всичко е бистро! Като децата са! .... Чисти и неподправени! Обичам ги и винаги ще ги обичам....
Ох, разплаках се!
Наистина невероятна тема!

Единият дядо не го помня, но другия почина преди почти 2 години  . На такава дата почина, тогава се падаха 3 празника. Свети Валентин, Трифон Зарезан  и Сирни Заговезни (14.02.2010г.). Вечерта трябваше да се съберем, но за нещастие  ......

Дядо обичаше всички, но както каза някой преди мен, двете му внучки му бяхме най-на сърцето. Обичаше да пее народни песни. Наричаше ме на дядо куклето  .

Стана ми тежко, не мога да пиша повече 

Много ме раз4уства тази тема !
Дядо и баба (родители на баща ми ) бяха страхотни хора, който  винаги ще помня лека им пръст .Баба  готвеше и плетеше .Селска  женица, но  добродушна дори леко наивна  ,но беше моята  баба  която  се  грижеше  всяко лято за мен през  ваканцийте .Оби4ах да ми разказва приказки  или  за времето когато  тя е била малка   Дядо  винаги  ми  носеше закуска  и  боза  сутрин и се разхождахме  дълго из града ,ходихме за риба у4еше ме да карам колело и ми изнасяше представления   ,беряхме  гъби  и  хранехме  животните на село ..... .боже как ми  липсват  
Другите баба и дядо  тях също  оби4ам ,но те  са градцки тип , а  и не  ги  виждах 4есто ,тъй  като и неживяха  във Бг . Но баба  също  готвеше  невероятно само  не можеше  да плете  все пак  е "гражданка  " Но пък  правеше много вкусно  сладко от  боровинки  Тя  дете  преживяла  войната и била  във концлагер беше  силна жена ,но  и строга   другата  баба беше  по  мекошава и по можех  да се измъкна  ,ако  съм направила беля ,докато  при  тази   никак не  минаваха  номерата и винаги бях наказвана  
Боже  как ми липсват  вси4ки  дано  са на едно по-хубаво място
ОБИ4АМ ВИ  

Имам баба и дядо само по майчина линия.По бащина имаме ядове със майката на баща ми,а баща му-даже не го познавам.А баща ми наскоро се запозна с него.Обичам си родителите на майка ми.Те са ми много ценни.Живи са още-и дано Бог здраве да им дава, но вече почват да проявяват инат, да мрънкат и да се дрънкат помежду си.Мисля,че и на тях не им е леко,сами на 50км. от децата им,но си ги обичам.Прекрасни хора са.