Това е сериозен проблем за т.нар. средна класа - доколкото изобщо може да се говори за такава в България. Отбележете: в Гърция, която ние, като отличници, ще спасяваме от кризата, средната класа се тръшка, че й е по- трудно да плаща добри заплати на целодневните си домашни помощнички от България. В България хората от средната класа имат затруднения да заплащат таксите в детски заведения за децата си, за да могат да се върнат на работа след раждане. И тук тава дума именно за средната - в смисъл на все още най- многобройна - част от населението. След като нашето Правителство намира за по- съществено да се погрижи за възможността на гръцката средна класа да държат домашни помощнички в домовете си, вместо да ползват услугата дамо в определени дни и часове, вместо за демографската политика на собствената си държава, все повече тази средна - като брой - прослойка ще има по 1 и по- малко брой деца - средно. Очевидно това ограничение няма да представлява интерес за нищожната - като брой - прослойка с наистина високи доходи, която може да си позволи постоянна бавачка или високите такси без това да се отрази съществено на месечния бюджет, но тези хора не биха могли по никой начин да компенсират със своя прираст липсата на такъв у средната част от населението. В другата част на палитрата семействата, които без друго не са с постоянна заетост, не плащат данъци от трудови доходи и без друго не намират за необходимо да пращат децата си е детски заведения - нито в училища, впрочем - също няма да изпитват затруднения от новата политика, за тях това няма да промени по какъвто и да било начин живота. И ще продължат да имат по 3, 4, 5 и повече деца.
Докато в крайна сметка след 20 години именно те - техните деца, представляващи тяхната култура и отношение към данъкоплащането - се окажат мнозинството, статистически, от населението.
А това ще постави в наистина много неизгодна позиция нас - като бъдещи пенсионери - каквито и осигуровки да сме плащали, като няма "жива сила", която да обезпечава изплащането им - и нашите - ами, на нас във форума, на средно и високообразованите, на плащащите данъци - деца.
Това Правителство, обаче, не си прави сметката да е в политиката до тогава - нито дори, вероятно, изобщо да населява страната ни - нито лично, нито като наследниците им.
И ако сега ние си затваряме очите за това по никой начин няма да станат нещата по- добри.
Държава, която не се грижи за бъдещето си - в смисъл на деца, деца, които да се раждат и деца, които да бъдат обучавани и развивани - рискува да няма бъдеще.
Тази държава сме ние с вас... Ние сме тези, които сами се отказват от бъдещето си.
Ние, които живеем и работим тук - и които възнамеряваме да продължим да живеем и работим тук и децата ни да живеят и работят тук някой ден - не онези, които така или иначе вече са направили различен избор и живеят и работят в други държави. Те може да споделят все още езика ни, може да се придържат към същата кухня и вкусове, но те отглеждат децата си другаде и вече просто нямат отношение към демографската политика на нашата Държава.
Докато в крайна сметка след 20 години именно те - техните деца, представляващи тяхната култура и отношение към данъкоплащането - се окажат мнозинството, статистически, от населението.
А това ще постави в наистина много неизгодна позиция нас - като бъдещи пенсионери - каквито и осигуровки да сме плащали, като няма "жива сила", която да обезпечава изплащането им - и нашите - ами, на нас във форума, на средно и високообразованите, на плащащите данъци - деца.
Това Правителство, обаче, не си прави сметката да е в политиката до тогава - нито дори, вероятно, изобщо да населява страната ни - нито лично, нито като наследниците им.
И ако сега ние си затваряме очите за това по никой начин няма да станат нещата по- добри.
Държава, която не се грижи за бъдещето си - в смисъл на деца, деца, които да се раждат и деца, които да бъдат обучавани и развивани - рискува да няма бъдеще.
Тази държава сме ние с вас... Ние сме тези, които сами се отказват от бъдещето си.
Ние, които живеем и работим тук - и които възнамеряваме да продължим да живеем и работим тук и децата ни да живеят и работят тук някой ден - не онези, които така или иначе вече са направили различен избор и живеят и работят в други държави. Те може да споделят все още езика ни, може да се придържат към същата кухня и вкусове, но те отглеждат децата си другаде и вече просто нямат отношение към демографската политика на нашата Държава.
! 
