Току що си помислих, че ние сме избирани очевидно с конкурс. Всички сме много любезни по между си, но и дистанцирани. Любезно и резервирано се поздравяваме на паркинга и в асансьора, но никой досега не се е сетил, да ме почерпи с мекици. Аз, честно казано, съм доволна! Защото съм темерут и мразя да се държат свойски с мен. Имаме само един симпатяга, някакъв шеф голям, който като ме види, направо имам чувството, че ще ме ощипе по бузата и весело и гръмогласно винаги казва: къде е капитана, като се върне, ще пием по една ракия. И същевременно с това не пие този човек. Вече нямам сили да му припомням, че капитана е на друга позиция, защото поне 10 пъти съм му казвала къде е, с кого е, кога го очаквам и тн. И това през ден! направо няма умора този човек, но може да се каже, че ми е симпатичен, стига да не вика така гръмогласно и да ми разваля реномето пред хората с обръщението "мойто момиче".
- Публикувана: 2 ноем. 2011, 13:04 ч.
- Последно мнение: 11 ноем. 2011, 11:23 ч.
Съседите
Мекици я:) Ако преди 2-3 години някой ми беше казал, че ще се зарадвам повече на купени листа от кисело зеле за сърми отколкото на рокля Щренеси щях да го пратя да се прегледа. Ама на 
човек остарява, затъжва се и нищо чудно утре да разцелувам съседката, която ми донесе welcome basket , по нашенски чиния 
с пържени филии, печени чушки или варени гевреци.
човек остарява, затъжва се и нищо чудно утре да разцелувам съседката, която ми донесе welcome basket , по нашенски чиния с пържени филии, печени чушки или варени гевреци. 
Сега съм любезна със съседите, но близки чак не сме... Като дете помня че доста по-свойски някак си комуникирахме в блока, даже имахме една съседка, която съм молила за какви ли не безумни неща и тя се отзоваваше жената. Щяхме да правим купон вкъщи - 15-16 годишни с една приятелка (моите родители на вилата и ни оставили с брат ми, а той е доста по-голям и вилнее по дискотеки някъде), обаче бащата на моята приятелка като чу че сме сами и каза никакъв купон. И аз откъде да измисля някакъв възрастен, викам съседката и я моля да дойде у нас и да се прави на моя леля, която ще ни контролира... и тя ми се върза жената та дойде 
Със съседите си съм в прекрасни отношения. Новодомка съм и установих, че съм подбрала не само внимателно самото жилище, а сякаш и обитателите на околните апартаменти. Опитахме да им се представим и запознаем, мнозина ни отговориха с "Е, и? Какво като сте съседите от ен-тия етаж?". Гледката на катереща етажите с количка и багаж млада жена, така ги умилява, че те застават просълзени на стълбите и гледат с носталгия по отминалите дни, когато и на тях са им се налагали подобни гимнастики. 12-те котки и трите кучета на съседката, които тя редовно умножава ни най-малко не ги смущават. Напротив! Чувстват се като обитатели на зоопарк. Развалената от месеци входна врата е повод за гордост, че нашият вход и крадец не го закача. Паркираната току пред външната врата кола, невиновна сама по себе си с нищо, но която затрудни линейката да паркира и откара тежко болен, е нищо. Имаше и сватба, помолиха шофьорчето да отмести автомобила поне в този ден. Баааа! Такива псувни не бях чувала от последното си посещение при татковите роднини в Сърбия.
Та така, обичам съседите си! Обичам металистчето, обичам и бесните чалгаджии, които след 48 траш метъл, го връщат в ранните години на мутробарока, Тигрите и Радките. Е, най-обичам пича на горния етаж, защото слушаше ретро, но пък аз слушах и секс оргиите му, та изолацията свърши своето. Към днешна дата ни зная ретро ли слуша, ни прави ли секс.
Та така, обичам съседите си! Обичам металистчето, обичам и бесните чалгаджии, които след 48 траш метъл, го връщат в ранните години на мутробарока, Тигрите и Радките. Е, най-обичам пича на горния етаж, защото слушаше ретро, но пък аз слушах и секс оргиите му, та изолацията свърши своето. Към днешна дата ни зная ретро ли слуша, ни прави ли секс.
Помагаме си със съседите на етажа, но в същото това време се усеща леката нотка на отчужденост. Не е същото. Не е онова, което беше преди години. Всеки се затвори в своят свят. Комуникираш и в същото време наостряш сетива... да не се изпуснеш за нещо, те какво ще кажат за еди какво си... Ех, времена...
Нямам търпение да се установим някъде по-трайно, че да завържем приятелства със съседи. Досега не се получава, защото тъкмо се поопознаем, и се преместим, или пък те се преместят. Харесва ми идеята да сме си близки със съседите, особено когато всички роднини са толкова далеч. Имам много хубави спомени от детството със съседите ни, и в София и на село. Като роднини бяха наистина, и сега са. Направо отраснахме у тях. Липсва ми близостта.
Нямам близки контакти.Учтиво се поздравляваме, ако някой помоли за
нещо, като помощ за преместване, ел. проблем съпругът ми се отзовава.
На мен ми се наложи да помоля съсед, когато мама беше болна - веднага се отзова.
Безкрайно съм благодарна и наистина съседите са важен фактор.
В приятелски отношения сме със съседите по вила - там се чувстаме най-добре.
Непрекъснато си помагаме, някой вземе бутилка, друг нещо за хапване, а приказката
е най- сладка ! Може би и самата природа предразполага, а може би защото имаме
еднакви интереси, но до хора си е. Преди, като живеехме в къща, всички съседи
бяха и семейни приятели на родителите ми - нямаше ключ, влизаха и се обслужваха,
всяка вечер се вечеряше в някой, а ние децата, имахме прекрасно детство.
Жалко ! Дори понякога се натъжавам за тези времена, но ........
нещо, като помощ за преместване, ел. проблем съпругът ми се отзовава.
На мен ми се наложи да помоля съсед, когато мама беше болна - веднага се отзова.
Безкрайно съм благодарна и наистина съседите са важен фактор.
В приятелски отношения сме със съседите по вила - там се чувстаме най-добре.
Непрекъснато си помагаме, някой вземе бутилка, друг нещо за хапване, а приказката
е най- сладка ! Може би и самата природа предразполага, а може би защото имаме
еднакви интереси, но до хора си е. Преди, като живеехме в къща, всички съседи
бяха и семейни приятели на родителите ми - нямаше ключ, влизаха и се обслужваха,
всяка вечер се вечеряше в някой, а ние децата, имахме прекрасно детство.
Жалко ! Дори понякога се натъжавам за тези времена, но ........
Обичам топлите и искрени съседски отношения, но не и клонящите към клюкарски такива.
С всички съседи се разбирам, шегувам се, готова съм да помогна с каквото мога.
С едните, които са непосредствено до нас имаме прекрасни отношения, включващи и даването на мекици, и взаимопомощ при отсъствие. Не натрапчиво, а искрено, чисто, шеговито.
С другите отношенията ми са що-годе нормални, но не и толкова топли и близки, тъй като не обичам вмешателството. Дали ще наднича, когато отварям вратата или очите й ще шарят по торбите ми, вида ми, не са ми приятни и близки тези неща. Предпочитам да поставям дистанция в общуването си с подобни хора, защото оставят неприятно чувство у теб и те предизвикват да правиш неща, които не са ти в природата.
С всички съседи се разбирам, шегувам се, готова съм да помогна с каквото мога.
С едните, които са непосредствено до нас имаме прекрасни отношения, включващи и даването на мекици, и взаимопомощ при отсъствие. Не натрапчиво, а искрено, чисто, шеговито.
С другите отношенията ми са що-годе нормални, но не и толкова топли и близки, тъй като не обичам вмешателството. Дали ще наднича, когато отварям вратата или очите й ще шарят по торбите ми, вида ми, не са ми приятни и близки тези неща. Предпочитам да поставям дистанция в общуването си с подобни хора, защото оставят неприятно чувство у теб и те предизвикват да правиш неща, които не са ти в природата.
При мен е забавно - живея в стара кооперация само с пенсионери - мили и възпитани хора, поддържаме само поздравителни отношения. На моята площадка обаче сме двама - аз и моят симпатичен съсед..на същата възраст, разведен, със син, колкото моя..))
Прехвърчат едни искрии...
Но всичко е под контрол засега, ползваме се за дребни услуги покрай децата от време на време..гледаме си ги и тн..
Е, един-два пъти се надпивахме яко, та оттогава се пазим...
Прехвърчат едни искрии...
Но всичко е под контрол засега, ползваме се за дребни услуги покрай децата от време на време..гледаме си ги и тн..
Е, един-два пъти се надпивахме яко, та оттогава се пазим...
С повечето ни съседи от входа сме на здравей-здрасти,но специално с тези на етажа и на това не сме.До нас живее бивш 50+ годишен затворник с психични отклонения(наистина,шизофреник е) с възрастната си майка,членуваща в секта,а отсреща живеят пенсиониран агресивен горски с жена си,също пенсионерка.С тях само се поздравяваме,но изобщо не искам да имаме нещо общо. 
С тези до нас(затворника и майка му),докато живяхме със свекърва ми,се сблъсквахме най-редовно-той се напива,започва да крещи на майка си,че ще я убие и я гони от тях,съответно свекърва ми я прибира по нощите и така.Тя от своя страна не дава да звъним в полицията,защото я е жал за сина й.Него не го поздравявам и се правя,че не го виждам,понеже е лежал за убийство и 2-ри път за изнасилване,та страх лозе пази,дето се вика.Миналия ден отново имаше оплакване на баща от входа,че е закачал дъщеря му.Чудя се кога ли ще го затворят пак и защо изобщо пускат такива хора навън? 
Редовно пуши на площадката пред апартаментите по слипове и се опитва да фамилиарничи с минаващите. 
Откакто свекърва ми не живее в апартамента,изобщо нито ги отразявам,нито ги поздравявам тез двамата.Не знам във всеки един момент как ще реагира той,защото е много агресивен.А майка му почти не я виждам.Тя от своя страна,рисува кръстове на входната им врата с вода.Луда история.. 
С тези до нас(затворника и майка му),докато живяхме със свекърва ми,се сблъсквахме най-редовно-той се напива,започва да крещи на майка си,че ще я убие и я гони от тях,съответно свекърва ми я прибира по нощите и така.Тя от своя страна не дава да звъним в полицията,защото я е жал за сина й.Него не го поздравявам и се правя,че не го виждам,понеже е лежал за убийство и 2-ри път за изнасилване,та страх лозе пази,дето се вика.Миналия ден отново имаше оплакване на баща от входа,че е закачал дъщеря му.Чудя се кога ли ще го затворят пак и защо изобщо пускат такива хора навън? Редовно пуши на площадката пред апартаментите по слипове и се опитва да фамилиарничи с минаващите. Откакто свекърва ми не живее в апартамента,изобщо нито ги отразявам,нито ги поздравявам тез двамата.Не знам във всеки един момент как ще реагира той,защото е много агресивен.А майка му почти не я виждам.Тя от своя страна,рисува кръстове на входната им врата с вода.Луда история.. 
От почти 3 години живеем в блока.
С повечето съседи само се поздравяваме и общи приказки,с други даже и не се поздравяваме.Не знам,но в нашият блок има страшно текучество на живущи ,повечето са под наем и рядко се задържат.Което е и причината за познанства.
Има едно семейство на нашият етаж с което поддържаме приятелски отношения,но те са прекрасни,и като че ли се компенсира останалото.Децата са ни на една и съща възраст,оказа се,че работим и в една сфера,така че не се оплаквам от липса на добри съседи и общи интереси с тях. Веднъж седмично си гостуваме,а понякога ако не сме изморени от работа,децата се събират или у нас или у тях да си играят.Надявам се все така да продължава.
С повечето съседи само се поздравяваме и общи приказки,с други даже и не се поздравяваме.Не знам,но в нашият блок има страшно текучество на живущи
,повечето са под наем и рядко се задържат.Което е и причината за познанства.Има едно семейство на нашият етаж с което поддържаме приятелски отношения,но те са прекрасни,и като че ли се компенсира останалото.Децата са ни на една и съща възраст,оказа се,че работим и в една сфера,така че не се оплаквам от липса на добри съседи и общи интереси с тях. Веднъж седмично си гостуваме,а понякога ако не сме изморени от работа,децата се събират или у нас или у тях да си играят.Надявам се все така да продължава.
От 9 год. живеем в блока. Съседите са любезни, поздравяваме се,говорим общи приказки.
Някои,от по-стари обитатели са си и приятели, личи им. Дъщерята се спрятели с няколко дечица, пораснаха и пак от време на време се събират. Общо-взето в блока са тихи, не дънят див рок или бясна чалга до зори.
Радвам се на познанството с една съседка - баба Стефка, на 89 год. Всеки ден по 2 пъти се качва и слиза до 18 етаж за да се раздвижи. При хубаво време излиза на разходка, обикаля около блока.
А мисли и разсъждава съвременно, разбира правнучките си. Много ми е приятно да си говорим като я видя.
Продукти не съм искала от никого. Просто винаги имам резервни у дома. Иначе едва ли ще ми откажат хората.
Някои,от по-стари обитатели са си и приятели, личи им. Дъщерята се спрятели с няколко дечица, пораснаха и пак от време на време се събират. Общо-взето в блока са тихи, не дънят див рок или бясна чалга до зори.
Радвам се на познанството с една съседка - баба Стефка, на 89 год. Всеки ден по 2 пъти се качва и слиза до 18 етаж за да се раздвижи. При хубаво време излиза на разходка, обикаля около блока.
А мисли и разсъждава съвременно, разбира правнучките си. Много ми е приятно да си говорим като я видя.
Продукти не съм искала от никого. Просто винаги имам резервни у дома. Иначе едва ли ще ми откажат хората.