Чухме, че са шумни, гадни. А има и друга приказка - съседът е по-важен от роднина. Какви са ви отношенията? Случвало ли се е да помогнат?
- Публикувана: 2 ноем. 2011, 13:04 ч.
- Последно мнение: 11 ноем. 2011, 11:23 ч.
Съседите
аз смея да кажа че имаме съседи с които се разбираме прекрасно - тяхното дете у нас от сутрин до вечер барабар със спането следобяд - друг ден пък моето дете прекарва денят си у тях - ходят си на село хората - домъкнали ми една щайга круши /олеее ами аз кво да ги правя - сега нектар ще майсторя - ама аз съм си виновна щото им домъкнах дюли примерно/ - лятото пък ми гледаха детето една седмица на каравана на язовир искър - после всички се натресохме в тясната каравана на язовира - поне това се сещам от тази година
Иначе бебешора като беше малък - впрягат ми количката с детето и аз си върша домакинската работата.
За сега не мога да се оплача
Не мога да кажа че са по важни от роднините - но не мога да кажа че й родата ми е важна
За мен каквото почукало такова се обадило - до там ми се свеждат роднинските, комшийските и приятелските връзки.
Иначе бебешора като беше малък - впрягат ми количката с детето и аз си върша домакинската работата.
За сега не мога да се оплача
Не мога да кажа че са по важни от роднините - но не мога да кажа че й родата ми е важна
За мен каквото почукало такова се обадило - до там ми се свеждат роднинските, комшийските и приятелските връзки.
Дано има повече положителни мнения, и хора които имат добри съседи,но се съмнявам 
. Просто хората вече се отчуждиха и озлобиха(мое мнение 
), всеки живее сам за себе си. Когато бях малка си спомням как всеки от входа помагаше на всеки, редовно ще отидеш до някой комшия за сол/ориз/хляб и т.н., всички заедно ще се организират и ще почистят отпред пред входа, децата днес са ще се съберат в едното, утре в другото... Вече няма такова нещо, а хората във входа повечето са си същите от преди години. А дали са ми помагали, не мога да кажа защото не съм ги помолила за помощ, а не съм ги помолила защото не чувствам, че ще получа отзивчивост насреща(може и да греша ).
. Просто хората вече се отчуждиха и озлобиха(мое мнение ), всеки живее сам за себе си. Когато бях малка си спомням как всеки от входа помагаше на всеки, редовно ще отидеш до някой комшия за сол/ориз/хляб и т.н., всички заедно ще се организират и ще почистят отпред пред входа, децата днес са ще се съберат в едното, утре в другото... Вече няма такова нещо, а хората във входа повечето са си същите от преди години. А дали са ми помагали, не мога да кажа защото не съм ги помолила за помощ, а не съм ги помолила защото не чувствам, че ще получа отзивчивост насреща(може и да греша ).
С някои се познаваме от преди да станем съседи и си помагаме, да. За дребни услуги като например да приютят някоя друга саксия при пътуване, да прибират пощата, носим си храна от време на време ( някой сладкиш, мекици или дори кисело зеле).
Имаме обаче един, той ми е топ съсед за всички времена. Един ден се засякъл при пощенските кутии с мъжа ми и докато си вземат пощата мъжът ми изтървал 50 цента, които паднали под решетката на входната врата. На следващия ден сварихме въпросния съсед да клечи над решетката и след това ни донесе 50те цента
Имаме обаче един, той ми е топ съсед за всички времена. Един ден се засякъл при пощенските кутии с мъжа ми и докато си вземат пощата мъжът ми изтървал 50 цента, които паднали под решетката на входната врата. На следващия ден сварихме въпросния съсед да клечи над решетката и след това ни донесе 50те цента
Случвало ли се е да помогнат?
Да, да и пак да.
Живея в къща и съседите ми са ограничен брой, но точно срещу нас живее най-прекрасната жена, която мога да си пожелая за съсед. Страшно много ни е помагала, дребни неща, но незаменими.
А и не толкова дребни - мъжът ми в чужбина, аз сама с малката у дома, тамън са ни изписали от болница и дребната не спира да повръща. 12 часа през нощта е, аз съм в тотална паника! Звъннах й на жената и я помолих да ни закара обратно в отделението. Нямаше такси, в което да се качим и да оповръщаме, а линейка нямаше да дойде за това. Сънена ми вдигна телефона, само каза - дай ми 5 минути и дойде.
А колко са дребните неща, с които е помагала, не мога да ги изброя и няма думи и подаръци, с които да й се отблагодаря за човечността, макар че никога не я забравям по празниците.
Аз съм от скоро в тоя квартал и не съм близка със съседите. Повечето не ги и засичам. Излизат сутрин, всеки по колите, прибират се и здравей-здрасти само. Има две три майки с които станахме близки покрай децата. Иначе редовно си вземам брашно или яйца от старата госпожа да нас, като се сетя нещо да направя за ядене, а ме мързи да излизам да купя.
Тук в София, съседката ни на етажната площадка има адска нужда от вибратор. Надявам се, след като бъде облекчена, да спре да получава факсове от космоса и да започне да комуникира нормално с всички ни от входа.
Там, където ни е къщата съседите ни са много готини. Разбираме се прекрасно, събираме се лятно време, помагаме си постоянно ако някой има нужда от нещо. Вече 13 години сме ,,заедно,, така да се каже и слава богу, явлението ,,скарани съседи,, го няма В случая наистина важи максимата, че съседа идва и помага по-бързо и от най-близкият ти роднина.
Е, има и едно проклето бабе, но то е яко изперкало от възрастта и никой не й се връзва нито на приказките, нито на заяжданията.
Там, където ни е къщата съседите ни са много готини. Разбираме се прекрасно, събираме се лятно време, помагаме си постоянно ако някой има нужда от нещо. Вече 13 години сме ,,заедно,, така да се каже и слава богу, явлението ,,скарани съседи,, го няма
В случая наистина важи максимата, че съседа идва и помага по-бързо и от най-близкият ти роднина.Е, има и едно проклето бабе, но то е яко изперкало от възрастта и никой не й се връзва нито на приказките, нито на заяжданията.
Първите ни впечатления от съседите тук бяха ужасни. Бабето до нас, което в последствие се оказа много мило, при първия ни досег с нея вдигна скандал на техника от кабелната, че й увисва кабеляци над главата. Съседите срещу нас пък почти 2 години ни гледаха, като че сме престъпници, на нашите усмихнати поздрави изсумтяваха насреща, караха ни се като на хлапета за разни глупости... 
Дори от гледката на бременна не се умилиха сякаш 
, но като се роди бебето станаха по-усмихнати и мили. Помощ не сме търсили от никого, нито някой от нас, но ми се струва, че биха се отзовали, ако имаме нужда.
Дори от гледката на бременна не се умилиха сякаш , но като се роди бебето станаха по-усмихнати и мили. Помощ не сме търсили от никого, нито някой от нас, но ми се струва, че биха се отзовали, ако имаме нужда. 
Дааа, помагаме си.
Събирали са ми прането, когато завали, а сме на работа, давам ключ, когато ще отчитат парно или вода.
Ние също помагаме, я мъжът ми някой багаж да пренесе, я крушка да сменим, тази година преброявах бабите електронно, че ги е страх да пускат непознати. Със съставяне на документи също помагам.
Имаме принципни различия по някои въпроси, и до размяна на реплики се е стигало, ама си и помагаме
А за съдедите на вилата, дъщеря ми доскоро твърдеше, че й били роднини. Представете си каква обич цари. Ама и ние, възрастните си се обичаме с тях. Те са местни хора, и са невероятно колоритни. Там сме направо едно домакинство
Събирали са ми прането, когато завали, а сме на работа, давам ключ, когато ще отчитат парно или вода.
Ние също помагаме, я мъжът ми някой багаж да пренесе, я крушка да сменим, тази година преброявах бабите електронно, че ги е страх да пускат непознати. Със съставяне на документи също помагам.
Имаме принципни различия по някои въпроси, и до размяна на реплики се е стигало, ама си и помагаме
А за съдедите на вилата, дъщеря ми доскоро твърдеше, че й били роднини
. Представете си каква обич цари. Ама и ние, възрастните си се обичаме с тях. Те са местни хора, и са невероятно колоритни. Там сме направо едно домакинство
Току що си помислих, че ние сме избирани очевидно с конкурс. Всички сме много любезни по между си, но и дистанцирани. Любезно и резервирано се поздравяваме на паркинга и в асансьора, но никой досега не се е сетил, да ме почерпи с мекици. Аз, честно казано, съм доволна! Защото съм темерут и мразя да се държат свойски с мен. Имаме само един симпатяга, някакъв шеф голям, който като ме види, направо имам чувството, че ще ме ощипе по бузата и весело и гръмогласно винаги казва: къде е капитана, като се върне, ще пием по една ракия. И същевременно с това не пие този човек. Вече нямам сили да му припомням, че капитана е на друга позиция, защото поне 10 пъти съм му казвала къде е, с кого е, кога го очаквам и тн. И това през ден! направо няма умора този човек, но може да се каже, че ми е симпатичен, стига да не вика така гръмогласно и да ми разваля реномето пред хората с обръщението "мойто момиче".
Мекици я:) Ако преди 2-3 години някой ми беше казал, че ще се зарадвам повече на купени листа от кисело зеле за сърми отколкото на рокля Щренеси щях да го пратя да се прегледа. Ама на 
човек остарява, затъжва се и нищо чудно утре да разцелувам съседката, която ми донесе welcome basket , по нашенски чиния 
с пържени филии, печени чушки или варени гевреци.
човек остарява, затъжва се и нищо чудно утре да разцелувам съседката, която ми донесе welcome basket , по нашенски чиния с пържени филии, печени чушки или варени гевреци. 
Сега съм любезна със съседите, но близки чак не сме... Като дете помня че доста по-свойски някак си комуникирахме в блока, даже имахме една съседка, която съм молила за какви ли не безумни неща и тя се отзоваваше жената. Щяхме да правим купон вкъщи - 15-16 годишни с една приятелка (моите родители на вилата и ни оставили с брат ми, а той е доста по-голям и вилнее по дискотеки някъде), обаче бащата на моята приятелка като чу че сме сами и каза никакъв купон. И аз откъде да измисля някакъв възрастен, викам съседката и я моля да дойде у нас и да се прави на моя леля, която ще ни контролира... и тя ми се върза жената та дойде 
Със съседите си съм в прекрасни отношения. Новодомка съм и установих, че съм подбрала не само внимателно самото жилище, а сякаш и обитателите на околните апартаменти. Опитахме да им се представим и запознаем, мнозина ни отговориха с "Е, и? Какво като сте съседите от ен-тия етаж?". Гледката на катереща етажите с количка и багаж млада жена, така ги умилява, че те застават просълзени на стълбите и гледат с носталгия по отминалите дни, когато и на тях са им се налагали подобни гимнастики. 12-те котки и трите кучета на съседката, които тя редовно умножава ни най-малко не ги смущават. Напротив! Чувстват се като обитатели на зоопарк. Развалената от месеци входна врата е повод за гордост, че нашият вход и крадец не го закача. Паркираната току пред външната врата кола, невиновна сама по себе си с нищо, но която затрудни линейката да паркира и откара тежко болен, е нищо. Имаше и сватба, помолиха шофьорчето да отмести автомобила поне в този ден. Баааа! Такива псувни не бях чувала от последното си посещение при татковите роднини в Сърбия.
Та така, обичам съседите си! Обичам металистчето, обичам и бесните чалгаджии, които след 48 траш метъл, го връщат в ранните години на мутробарока, Тигрите и Радките. Е, най-обичам пича на горния етаж, защото слушаше ретро, но пък аз слушах и секс оргиите му, та изолацията свърши своето. Към днешна дата ни зная ретро ли слуша, ни прави ли секс.
Та така, обичам съседите си! Обичам металистчето, обичам и бесните чалгаджии, които след 48 траш метъл, го връщат в ранните години на мутробарока, Тигрите и Радките. Е, най-обичам пича на горния етаж, защото слушаше ретро, но пък аз слушах и секс оргиите му, та изолацията свърши своето. Към днешна дата ни зная ретро ли слуша, ни прави ли секс.
Помагаме си със съседите на етажа, но в същото това време се усеща леката нотка на отчужденост. Не е същото. Не е онова, което беше преди години. Всеки се затвори в своят свят. Комуникираш и в същото време наостряш сетива... да не се изпуснеш за нещо, те какво ще кажат за еди какво си... Ех, времена...
Нямам търпение да се установим някъде по-трайно, че да завържем приятелства със съседи. Досега не се получава, защото тъкмо се поопознаем, и се преместим, или пък те се преместят. Харесва ми идеята да сме си близки със съседите, особено когато всички роднини са толкова далеч. Имам много хубави спомени от детството със съседите ни, и в София и на село. Като роднини бяха наистина, и сега са. Направо отраснахме у тях. Липсва ми близостта.
Нямам близки контакти.Учтиво се поздравляваме, ако някой помоли за
нещо, като помощ за преместване, ел. проблем съпругът ми се отзовава.
На мен ми се наложи да помоля съсед, когато мама беше болна - веднага се отзова.
Безкрайно съм благодарна и наистина съседите са важен фактор.
В приятелски отношения сме със съседите по вила - там се чувстаме най-добре.
Непрекъснато си помагаме, някой вземе бутилка, друг нещо за хапване, а приказката
е най- сладка ! Може би и самата природа предразполага, а може би защото имаме
еднакви интереси, но до хора си е. Преди, като живеехме в къща, всички съседи
бяха и семейни приятели на родителите ми - нямаше ключ, влизаха и се обслужваха,
всяка вечер се вечеряше в някой, а ние децата, имахме прекрасно детство.
Жалко ! Дори понякога се натъжавам за тези времена, но ........
нещо, като помощ за преместване, ел. проблем съпругът ми се отзовава.
На мен ми се наложи да помоля съсед, когато мама беше болна - веднага се отзова.
Безкрайно съм благодарна и наистина съседите са важен фактор.
В приятелски отношения сме със съседите по вила - там се чувстаме най-добре.
Непрекъснато си помагаме, някой вземе бутилка, друг нещо за хапване, а приказката
е най- сладка ! Може би и самата природа предразполага, а може би защото имаме
еднакви интереси, но до хора си е. Преди, като живеехме в къща, всички съседи
бяха и семейни приятели на родителите ми - нямаше ключ, влизаха и се обслужваха,
всяка вечер се вечеряше в някой, а ние децата, имахме прекрасно детство.
Жалко ! Дори понякога се натъжавам за тези времена, но ........
Обичам топлите и искрени съседски отношения, но не и клонящите към клюкарски такива.
С всички съседи се разбирам, шегувам се, готова съм да помогна с каквото мога.
С едните, които са непосредствено до нас имаме прекрасни отношения, включващи и даването на мекици, и взаимопомощ при отсъствие. Не натрапчиво, а искрено, чисто, шеговито.
С другите отношенията ми са що-годе нормални, но не и толкова топли и близки, тъй като не обичам вмешателството. Дали ще наднича, когато отварям вратата или очите й ще шарят по торбите ми, вида ми, не са ми приятни и близки тези неща. Предпочитам да поставям дистанция в общуването си с подобни хора, защото оставят неприятно чувство у теб и те предизвикват да правиш неща, които не са ти в природата.
С всички съседи се разбирам, шегувам се, готова съм да помогна с каквото мога.
С едните, които са непосредствено до нас имаме прекрасни отношения, включващи и даването на мекици, и взаимопомощ при отсъствие. Не натрапчиво, а искрено, чисто, шеговито.
С другите отношенията ми са що-годе нормални, но не и толкова топли и близки, тъй като не обичам вмешателството. Дали ще наднича, когато отварям вратата или очите й ще шарят по торбите ми, вида ми, не са ми приятни и близки тези неща. Предпочитам да поставям дистанция в общуването си с подобни хора, защото оставят неприятно чувство у теб и те предизвикват да правиш неща, които не са ти в природата.
При мен е забавно - живея в стара кооперация само с пенсионери - мили и възпитани хора, поддържаме само поздравителни отношения. На моята площадка обаче сме двама - аз и моят симпатичен съсед..на същата възраст, разведен, със син, колкото моя..))
Прехвърчат едни искрии...
Но всичко е под контрол засега, ползваме се за дребни услуги покрай децата от време на време..гледаме си ги и тн..
Е, един-два пъти се надпивахме яко, та оттогава се пазим...
Прехвърчат едни искрии...
Но всичко е под контрол засега, ползваме се за дребни услуги покрай децата от време на време..гледаме си ги и тн..
Е, един-два пъти се надпивахме яко, та оттогава се пазим...
С повечето ни съседи от входа сме на здравей-здрасти,но специално с тези на етажа и на това не сме.До нас живее бивш 50+ годишен затворник с психични отклонения(наистина,шизофреник е) с възрастната си майка,членуваща в секта,а отсреща живеят пенсиониран агресивен горски с жена си,също пенсионерка.С тях само се поздравяваме,но изобщо не искам да имаме нещо общо. 
С тези до нас(затворника и майка му),докато живяхме със свекърва ми,се сблъсквахме най-редовно-той се напива,започва да крещи на майка си,че ще я убие и я гони от тях,съответно свекърва ми я прибира по нощите и така.Тя от своя страна не дава да звъним в полицията,защото я е жал за сина й.Него не го поздравявам и се правя,че не го виждам,понеже е лежал за убийство и 2-ри път за изнасилване,та страх лозе пази,дето се вика.Миналия ден отново имаше оплакване на баща от входа,че е закачал дъщеря му.Чудя се кога ли ще го затворят пак и защо изобщо пускат такива хора навън? 
Редовно пуши на площадката пред апартаментите по слипове и се опитва да фамилиарничи с минаващите. 
Откакто свекърва ми не живее в апартамента,изобщо нито ги отразявам,нито ги поздравявам тез двамата.Не знам във всеки един момент как ще реагира той,защото е много агресивен.А майка му почти не я виждам.Тя от своя страна,рисува кръстове на входната им врата с вода.Луда история.. 
С тези до нас(затворника и майка му),докато живяхме със свекърва ми,се сблъсквахме най-редовно-той се напива,започва да крещи на майка си,че ще я убие и я гони от тях,съответно свекърва ми я прибира по нощите и така.Тя от своя страна не дава да звъним в полицията,защото я е жал за сина й.Него не го поздравявам и се правя,че не го виждам,понеже е лежал за убийство и 2-ри път за изнасилване,та страх лозе пази,дето се вика.Миналия ден отново имаше оплакване на баща от входа,че е закачал дъщеря му.Чудя се кога ли ще го затворят пак и защо изобщо пускат такива хора навън? Редовно пуши на площадката пред апартаментите по слипове и се опитва да фамилиарничи с минаващите. Откакто свекърва ми не живее в апартамента,изобщо нито ги отразявам,нито ги поздравявам тез двамата.Не знам във всеки един момент как ще реагира той,защото е много агресивен.А майка му почти не я виждам.Тя от своя страна,рисува кръстове на входната им врата с вода.Луда история.. 
От почти 3 години живеем в блока.
С повечето съседи само се поздравяваме и общи приказки,с други даже и не се поздравяваме.Не знам,но в нашият блок има страшно текучество на живущи ,повечето са под наем и рядко се задържат.Което е и причината за познанства.
Има едно семейство на нашият етаж с което поддържаме приятелски отношения,но те са прекрасни,и като че ли се компенсира останалото.Децата са ни на една и съща възраст,оказа се,че работим и в една сфера,така че не се оплаквам от липса на добри съседи и общи интереси с тях. Веднъж седмично си гостуваме,а понякога ако не сме изморени от работа,децата се събират или у нас или у тях да си играят.Надявам се все така да продължава.
С повечето съседи само се поздравяваме и общи приказки,с други даже и не се поздравяваме.Не знам,но в нашият блок има страшно текучество на живущи
,повечето са под наем и рядко се задържат.Което е и причината за познанства.Има едно семейство на нашият етаж с което поддържаме приятелски отношения,но те са прекрасни,и като че ли се компенсира останалото.Децата са ни на една и съща възраст,оказа се,че работим и в една сфера,така че не се оплаквам от липса на добри съседи и общи интереси с тях. Веднъж седмично си гостуваме,а понякога ако не сме изморени от работа,децата се събират или у нас или у тях да си играят.Надявам се все така да продължава.
От 9 год. живеем в блока. Съседите са любезни, поздравяваме се,говорим общи приказки.
Някои,от по-стари обитатели са си и приятели, личи им. Дъщерята се спрятели с няколко дечица, пораснаха и пак от време на време се събират. Общо-взето в блока са тихи, не дънят див рок или бясна чалга до зори.
Радвам се на познанството с една съседка - баба Стефка, на 89 год. Всеки ден по 2 пъти се качва и слиза до 18 етаж за да се раздвижи. При хубаво време излиза на разходка, обикаля около блока.
А мисли и разсъждава съвременно, разбира правнучките си. Много ми е приятно да си говорим като я видя.
Продукти не съм искала от никого. Просто винаги имам резервни у дома. Иначе едва ли ще ми откажат хората.
Някои,от по-стари обитатели са си и приятели, личи им. Дъщерята се спрятели с няколко дечица, пораснаха и пак от време на време се събират. Общо-взето в блока са тихи, не дънят див рок или бясна чалга до зори.
Радвам се на познанството с една съседка - баба Стефка, на 89 год. Всеки ден по 2 пъти се качва и слиза до 18 етаж за да се раздвижи. При хубаво време излиза на разходка, обикаля около блока.
А мисли и разсъждава съвременно, разбира правнучките си. Много ми е приятно да си говорим като я видя.
Продукти не съм искала от никого. Просто винаги имам резервни у дома. Иначе едва ли ще ми откажат хората.
не се е налагало да ни помагат, но мисля, че ще го сторят при нужда
интелигентни хора са, на една вълна сме, сходно възпитание, виждания за нещата, разбираме се много. и тук, и в София. А дядо едно време в тяхната къща имаха комшулук. Това за по-младичките е прекъсване на оградата, за да могат съседите да минават когато искат, така беше направено там. Те имаха съседи, с които бяха като сродени. Няма такива хора, единият тръгне за риба, и носи задължително и у дядо. Всичко деляха. Не може баба да направи кекс и да не ги покани на чай, или да занесе, събираха се и телевизия да гледат, да си обсъждат, а това поправки, ремонти ... абе златни хора... естествено отвреме навреме 'сритваха калпаците', но бързо им минаваше
интелигентни хора са, на една вълна сме, сходно възпитание, виждания за нещата, разбираме се много. и тук, и в София. А дядо едно време в тяхната къща имаха комшулук. Това за по-младичките е прекъсване на оградата, за да могат съседите да минават когато искат, така беше направено там. Те имаха съседи, с които бяха като сродени. Няма такива хора, единият тръгне за риба, и носи задължително и у дядо. Всичко деляха. Не може баба да направи кекс и да не ги покани на чай, или да занесе, събираха се и телевизия да гледат, да си обсъждат, а това поправки, ремонти ... абе златни хора... естествено отвреме навреме 'сритваха калпаците', но бързо им минаваше
Със съседите си съм в прекрасни отношения. Новодомка съм и установих, че съм подбрала не само внимателно самото жилище, а сякаш и обитателите на околните апартаменти. Опитахме да им се представим и запознаем, мнозина ни отговориха с "Е, и? Какво като сте съседите от ен-тия етаж?". Гледката на катереща етажите с количка и багаж млада жена, така ги умилява, че те застават просълзени на стълбите и гледат с носталгия по отминалите дни, когато и на тях са им се налагали подобни гимнастики. 12-те котки и трите кучета на съседката, които тя редовно умножава ни най-малко не ги смущават. Напротив! Чувстват се като обитатели на зоопарк. Развалената от месеци входна врата е повод за гордост, че нашият вход и крадец не го закача. Паркираната току пред външната врата кола, невиновна сама по себе си с нищо, но която затрудни линейката да паркира и откара тежко болен, е нищо. Имаше и сватба, помолиха шофьорчето да отмести автомобила поне в този ден. Баааа! Такива псувни не бях чувала от последното си посещение при татковите роднини в Сърбия.
Та така, обичам съседите си! Обичам металистчето, обичам и бесните чалгаджии, които след 48 траш метъл, го връщат в ранните години на мутробарока, Тигрите и Радките. Е, най-обичам пича на горния етаж, защото слушаше ретро, но пък аз слушах и секс оргиите му, та изолацията свърши своето. Към днешна дата ни зная ретро ли слуша, ни прави ли секс.
Та така, обичам съседите си! Обичам металистчето, обичам и бесните чалгаджии, които след 48 траш метъл, го връщат в ранните години на мутробарока, Тигрите и Радките. Е, най-обичам пича на горния етаж, защото слушаше ретро, но пък аз слушах и секс оргиите му, та изолацията свърши своето. Към днешна дата ни зная ретро ли слуша, ни прави ли секс.
Да не сме съседки? 
Много се разбирам със съседите на нашия етаж.Със съседката редовно се черпим с кой каквото приготвил и си услужваме с продукти.Онзи ден ми се развали копчето на бойлера,а мъжът ми на работа.Звъннах на съседа и ми го оправи за 5мин.От друга страна пък има един,който не си говори и не поздравява абсолютно никой от входа,така че има чешити всякакви и кой както си го направи.
Аз имам една съседка, синът й купи апартамент под нашия, а той самият живее със семейството си в София. Убедена съм, че нарочно отиде там човекът, въпреки, че тя се фука, че в министерство работел. Толкова надменна, претенциозна и същински мрънкалник е тази жена. Иначе визията й перфектна, с висок ток, но глуха малко. През лятото, когато е отворено, не е нужно да пускаме телевизор- осведомявам се от нейния, какво става по света, винаги е на макс при нея!!! И вчера моята маминка идва на инспекция у дома, засичат се двете пред асансьора и одобрително се споглеждат, харесаха се очевидно. Здравейте, госпожа, здравейте... разменят си любезности. После маминка ме информира: каква приятна жена! Но аз в момента си мисля, как двете визуално много си приличат, но и каква вещица е по характер съседката. И докато маминка ми казва, каква приятна жена е тази, моите две мисли се сблъскават в главата ми и бързо казвам: знаеш ли каква вещица е тази, маминке, много си приличате.
