Разбират ли ви околните

Нали става въпрос за диалог, не за спор?!
Ми, всеки има право да си каже мнението щом е диалог, а не монолог например. Пък дали ще искат да те чуят, дали ще поискат да те разберат е друго нещо. Би трябвало, ако успееш да обясниш гледната си точка ясно и точно (ама то си иска и дар слово) - да те разбират. Но защо ли не се получава винаги?!    Ами, щото всеки гони различни интереси или както се вика, просто "гони дивото". Различни амбиции, различни гледни точки... Ех, то ако можеше всички да ни разбират!
А най-важното, за да липсва разбиране или по-точно желание за разбиране е, липсата на уважение едни към други. Ей туй уважение и респект към другите, че все пак (много от тях) са личности ако го имаше, щеше и да се разбираме.
Вече не търся разбиране от околните, моята жена ме разбира, децата ми - в голяма степен също. Пък тия дето не ме разбират - еми, не живея, за да разбивам живота си затуй, че не искат да ме разбират и че се възприемат за таквиз, дето все повече знаят и повече могат.

Ужас...ама какво пишете тук бре...направо се препотих сто пъти. Синът ми като стане на 20 и отгоре направо съм беж при монасите- няма да ми издържат нервите -няма и на съпругът ми няма да го понесе сам ще ме прати там...за общото благо.
Иначе съм съгласна с Соте , но аз няма да гледам, ще съм при монасите друг ще бди.

Краси, това съм си го представяла много ясно... ще е готин период, но аз няма го гледам, не, няма аз ще съм някъде далеч, далеч на Мачу Пикчу... и после при монасите. За сега рафтинга е спасение, някакво , но после знае ли човек може и с бънджи да се метна или да се навия на скок с парашут/мъж ми ме врънка от години- безумец/- адреналинаа е голяма работа после си като прероден и един бавен дебилен, не ти пука...та така ще я карам докато мога , а като грохна при монасите ...нали вече го споменах.


bobibb, ми явно помага , след като аз имам ужас от водата , а рафтинг...не съм в ред...принципно , но разтоварва, после си безчувствен.

Ми пишем, споделяме. Ма то и тука в тази тема също бол примери за неразбиране. Я погледнете - некой споделя къде се губи границата на разбирането и то за неща, толкова елементарни и ежедневни, при възможно най-тактични отношения, а друга й вика - ми ти набиваш канчето, как ше та разбират          
Пък че и съвети дават, секаш некой пуснал тема за съвети  
Некой беше писАл - да разбереш, не значи да се съгласиш. Еми това е! Да се постараеш да видиш нещата като другият, който се опитва да ти обясни, да се опиташ да се поставиш на неговото място дори.
За да разберем другия не е ли нужно просто да погледнем през неговите очи, да разберем мотивите му, желанията му, доводите му?!
Ако някой ми каже "Искам да променя света" няма да мога да се съглася с него, но ще го разбера, защото ще се опитам да разбера какво го тревожи, какви са желанията му, мечтите му... докато стигна до извода, че този човек просто е прекалено възвишен за този лош, лош свят!
А нужно ли е да се спори?! Да убеждаваш човека срещу себе си, че е неадекватен или недорасъл, за да мисли тъй, както си мисли?!
Ако слушахме повече хората около себе си, ако се вслушвахме повече в думите им, в споделеното от тях, без да скачаме веднага като опарени! Защото човекът срещу нас също има чувства, характер и психика! И ако ние искаме да бъдем разбрани, то и той иска същото!

А за тинейджърите - ми те май, не че не разбират, но им е по-лесно да се правят, че не разбират. Чувам отскоро от тинейджъри, модерно ли е, какво ли - "Ма не ми пука" и толкова. Е, иди че ги накарай да те разберат щом не им пука.

Соте, ти какво се оплакваш. Баща с две дъщери. Винаги дъщерите са се разбирали повече с бащите си и зетовете уважават повече тъста. Та какво?
Виж Анджали си е за оплакване.

 

И що тъй?  
Аз съм си доволна от живота, ама може пък ти да знайш по-добре от мен. 

Мали, Снежке, туй ти ли си ма душко? Много свян, много благородство в теб бе, отде се взе толкоз множко?!  

Ми и аз така де , ти пък какво си помисли?! Темата е дали ни разбират, чуват или все тая насока, споделяме си , мрънкаме кой каквото му е на душа.

А иначе :
Това е безспорно така и предполагам всеки трезвомислещ го осъзнава, но понякога му се иска да му отвърнат просто със същата монета, а не само той да се вслушва и разбира - просто е.

Имам предвид сина.
Аз също имам момче и мисля, че са по-трудни от момичетата в личните взаимоотношения.
Иначе метод не зная.

Защо не пишеш там?

JC...те споровете са пораждат именно от диалога...инак разбрах добре гледната ти точка..отчасти я подкрепям!!!

Уважаеми дами...според мен няма никакво значение дали имаме дъщери или синове..нали всички се стремим към една и съща цел..важното в случая е ние да ги разбираме..че те трудно ще ни разберат ни е ясно..може би на по късен етап биха ни разбрали..от нас се иска да ги насърчаваме и подкрепяме.

Темата може да има всякакви измерения..дори при стоматолога кат идете може грешно да ви е разбрал..демек да се простим със здравият си зъб...едно неразбиране в служебната ми сфера от колегата..може да ми струва живота..или неговият ако аз не съм разбрал.
Улавям се обаче че дори и във форума трудно ме разбират..но това е без значение..може би се дължи на русите глави на някои потребителки..да не навлизам в подробности..поне си правя изводи за себе си..не съм съвършен за да ме разбират всички..колкото и да искам и аз не мога да разбера някои.
И Снеже..не ми се искаше да се оплаквам..но не ми е лесно с три жени  ...всяка си мени мнението поне по три пъти на ден..и съм длъжен даже да ги разбирам!!!   

Соте...кво работиш бре...ще прощаваш за личният въпрос, но пусто любопитство , то е виновно да питам. Можеш да не ми отговаряш, естествено, но аз да си пробвам.
А иначе за 3те бр. жени  не се оплаквай, щото нал знаеш кой квото си посади това си жъне...

Снежа63, явно е, че изобщо не си ме разбрала. И ето ти нагледно как може да се получи неразбиране. JC добре го е казал - тънката граница на неразбирането. При теб усета за нея също го няма. Желание се иска, душа, извисеност над дребнавата амбиция да уязвиш, да се издигнеш над някого, като преди това си се опитал да го смачкаш. Не ми отговаряй, не е нужно, не се оправдавай. Но знаеш ли, макар че самочувствие никога не ми е липсвало, сега - след едногодишна обиколка из форума, дори се е покачило - е, просто е дарба или пък изкуство да разбираш хората и да не ти е на дневен ред дребното заяждане с други потребители...

Соте, имах един колега, който имаше доста трудни взаимоотношения с дъщеря си. Тя винаги постъпваше по начин, противоречащ изцяло на неговите разбирания като баща - какви ли не изчанчени неща правеше момичето, сякаш се надпреварваше със себе си какво ли още по-изчанчено да направи следващия път. А той никога не й правеше забележки, дори никакви разговори за поведението и грешките й не провеждаше с нея. А като го питах "защо", той ми казваше: "Какъв е смисълът, след като никой няма и да ме чуе."
Възхищавах му се на търпението, на благородството и умението му да прощава всеки път и да намира сили да я подкрепя въпреки грешките й (които дори подронваха авторитета му). Имаше какво да науча от този човек и определено се старая да бъда такава...

Така е Анджали..търпение е нужно в доста случаи..макар че и моето се изчерпва на моменти!!! 
Странното е че именно децата ме научиха на търпение...както казаха по нагоре..май действително мъжете сме по привързани към щерките...

Ти  мен си описала! Ако кажеш, че някой не те разбира- не си права! Много добре те разбирам!  Моите две диванета са на същата възраст. МъжЪТ и той милия в същото положение. Аз леко леко също съм изперкала, май не толлкова леко, но да допуснем...

Иначе, не знам някой да ме разбира освен мамааааааа!