Разбират ли ви околните

Изобщо не ме разбират околните (изключвам семейството си)!  
Не им отърва да ме разбират!  
По им е удобно аз да ги разбирам. Щото все искат да се налагат. ("Интереса клати феса")
А за да бъда разбрана, доста добре включвам адвокатските си умения да убеждавам, да бъда логична, да докажа думите си или твърденията си (понякога се налага да обяснявам като на олигофрени), като при всички случаи оставам дипломатична, макар че все ме напира да им хвърлям майните на тия, дето се правят, че не разбират!
Дали се депресирам?
Преди години - Да! Защото безумно и наивно вярвах, че хората не са чак толкова егоисти и жестоки... Приемах всички и всичко на доверие и жалкото е, че често успяваха да ми внушават чувство за вина, например...
Но сега - Не! Не се депресирам! Защо да се тормозя и самонаказвам, за това, че в много случаи и ситуации смятам, че съм на по-високо ниво, че съм справедлива и принципна?!... Обаче ми е густо, когато видя сбръчканата физиономия на някой, чиято цел е например, да ми внуши, че нещо на мен ми е сбъркано, а вместо това - му доказвам обратното!  (Ся, да не доди некоя, че да ме напада за използването на зелени емотикони  )

Хммм май по-често не ме разбират, и в това число влиза и семейството . Какво правя ли - обеснявам се с надежда да ме разберат(защото обичам всичко да е ясно), но все повече взех да се убеждавам, че не трябва. Депресирам се само заради близките си, защото си убеден, че те като те познават трябва и да те разбират .Та в заключение - който иска ще ме разбере(или поне ще се опита), който не иска или се прави че не разбира...проблема си е негов

Трябва най-напред да ги разбираш ти (или да се преструваш, че ги разбираш), за де те разбират и те. Но тъй като хората са с много разнообразни характери, е необходимо да си гъвкав и да избягваш да влизаш в противоречие. Един вид да "ходиш по гайдата на всеки". Аз така правя. Изслушвам всякакви мнения и не противореча на никого (с изкл. на тези, които плюят по чалгата  ), но в крайна сметка си правя каквото си знам. Забелязвам също така, че хора, които тръгват винаги с рогата напред и не зачитат ничие чуждо мнение, освен тяхното, не биват на почит.

С една дума: трябва да си "курва" донякъде, за да те уважават всички и да имаш много приятели. Поне такива са моите наблюдения... 

     Понякога ме разбират, по-често - не.
     За съжаление неразбирането се дължи на високо самочувствие, липса на умение да слушаш и да осмислиш казаното, и на желание да "надвикаш" опонента. Преди се палех, спорех разгорещено, ядосвах, особено ако след месец чуя собствените си думи от същия неразбрал човек.
     Сега говоря тихо, под шума, и действам според максимата "Ако хората не желаят да те изслушат, по-добре задръж езика си, отколкото тях". В депресия заради подобни неща не изпадам, и особени усилия да бъда разбрана не полагам. Вече не.

Съвсем не държа околните да ме разбират, достатъчно ми е детето и мъжа ми да го правят.

Да, разбират ме. Директна съм.

Признавам...разкошен пост Анджали  ....и да...с времето и годините разбираш че и най готините хора могат да бъдат доста жестоки...ето и затова доверието често се изчерпва...очаквай винаги неочакваното!!!!  


Ох...и аз все така казвам..но накрая се оказва че са ме разбрали погрешно...и вината заради грешките им се стоварва върху мен!!!  


Обещавам да не плюя по чалгата... ...но едва ли ще ме разбереш

Може би си прав...но забелязвам и точно обратният вариант...демек, разбиране според интереса..така че поне си мислят че са на почит заради силата на властта и парите...е как да не го разбереш такъв!!!  

Съгласен...май приятелите по добре ни разбират от близките...


Умно решение Хърмаяни...и аз съм на същият принцип...обикновенно ме разбират когато стане късно...може би не се изказвам достатъчно ясно...но дет казваш, кой колкото разбрал.  

Опитвам се да разбирам всички покрай себе си..влизам често в положение...виждам грешните решения и ги казвам винаги открито...тогава се превръщам в лошия ...но пък съм и доста злопаметен...винаги припомням грешките ...а това че не са ме разбрали тогава..си е минус за тях!!!


Което и често пречи...поне така съм забелязал.

А... то това е, да се прави някой, че не е разбрал, щото така го `устройва`.

Да бъдеш разбран и ти да разбираш за мен си е висш пилотаж в човешката психика!
Oтносно депресията ами не, не се депресирам, но понякога ме дразни ...

Само един човек ме разбира..и то съвсем погрешно, но важното е , че се разбираме  

Всички няма как да ме разбират, а не ми и трябва. Няма как да се депресирам заради нещо такова.

Важните за мен хора ме разбират. Повечето и през по-голямата част от времето     Или поне така си мисля 

Отделен въпрос е, че дори аз самата не винаги се разбирам, за да искам това от околните 

 

Околните ме разбират в общи линии, но тези които искам да ме разберат почти никога не го правят - съдба

Разбират ме, но само когато поискат...А когато не искат, въобще не се и впрягам...

Някои-да,други-не....
Отдаааавна вече не се чувствам длъжна да обяснявам,да разяснявам,да убеждавам...
Обаче,много обичам ,след време да кажа "Е,видя ли,аз нали ти казвах....!"   
Отсреща :"Ама кога си ми казала?"   
Та така,тия ,дето не разбират ,си остава за тяхна сметка.   
Дори вече не повишавам тон.И често чувам "Моля?Би ли повторила?"
А да изпадна в депресия заради ината,неумението да слуша,глезотията,глупостта на някой друг ...как пък не!   

Разбират ме само, ако искам да ме разберат.  
Ако пък не ме разберат се обяснявам само ако ми е важно да ме разберат или са ме ядосали. Всъщност от мен измъкване няма - щеш не щеш ще ме разбереш , ако ли пък не разбираш ще ти се наложи да ме излъжеш , че си ме разбрал.
Честно казано до депресия не съм се докарвала заради чуждото неразбиране Единствено мъжът ми , когато се прави на чук ми е докарвал по-сериозни чувства в тази насока.

За да ме разбират всички
думите си не хабя,
а показвам живописно
и това, и онова...

Ако мъж ми не разбира,
щом поискам нещо аз,
кранчето на секса спирам
и го вкарвам бързо в час.

Ако милите колеги
са изпушили от стрес,
и не ме разбират срочно,
пак подхождам със финес,
като кротко им показвам
средно пръстче с лак червен
и усмихвам се омайно,
докато се разберем.

Ако верните другари
не разбират, че за тях
мога всичко да прежаля
и дори да сторя грях -
те за мен не съществуват
и показвам си гърба...
После може да тъгуват,
но какво да правя, а?

Със картинки и със знаци
всички ме разбират - да!
Само с явните простаци
го обръщам на псувня.

Просълзих се чак  ...специални благодарности за труда!!! 


Аз те разбирам напълно!!! 

Чета ви с кеф постовете...точни и актуални...не очаквах че ще бъдете искрени. 
Мислех си че съм изключение, затова и пуснах темата...вече осъзнавам че не съм сам с мислите си.
Защо аз трябва да разбирам всички...а вечно оставам грешно разбран...може би сам ще си отговоря...сигурно съм смахнат...е, поне се старая..ама...хич не е лесно да си изключение от правилото!!!

Да пробвам аз, без да те познавам? 
Май по-често околните, с които общуваш са от онзи тип, дето предпочита да си блъсне главата, пък евентуално после да съжалява за стореното. А ти предпочиташ да осмисляш чутото, преди да го отхвърлиш.
Близо ли съм?

Чоколада, смях се със сълзи на стихчето 

Абсолютно си близо...нали знаеш че мъжете все си мерим егото..но пък да ги оставим настрана в случая.
То че и аз не осмислям всичко е ясно..все пак ми липсва картата памет  ...но пък домашните да ме гледат, да ме слушат внимателно..и все едно напук на всичко, да разбират и да вършат всичко наопаки..е това ми идва в повече. 
Както и да е..в стихчето на Чоколада открих доста разбиране!!!   

Хм, да нахлузиш на читав мъж чепик № 36, когато чувството му за справедливост нещо се е пообъркало, се оказа печеливш ход при изграждането на едни отношения. В началото.  Сигурно би имало ефект жените понякога да се разхождаме с лодка № 42+ 

С лодка значи... сетих се защо !!!

Инак ги помня мацките с големите обувки ...


Или пък..


http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=178340.600

Та дет се казва..някои с 42 се оказват в свои води   ...но май и тях трудно ги разбират!!!  

Лесно нещо. Достатъчно е да говоря с някого за него, за неговите интереси, цели и чувства, се разбираме на 100%.  

Тази тема трябва да бъде "съгласяват ли се с вас околните".
Разбират ме, но спрямо собствените си разбирания.
Уви, често различни от мойте.

Скоро ще разбера... 

Да се съгласи някой с теб, не значи непременно, че те е разбрал.
Често някой може да се съгласи с нас от лицемерие, поради интерес някакъв.
Да те разбере някой - значи, че е разбрал душата ти, принципите ти... Не е задължително да се съгласи с теб, но важното е, че те е разбрал...

Мисля, че предпочитам- разбрал но несъгласен с теб. Може поне да погледнеш нещата от друга гледна точка.
Разбрал + съгласен за равностоен партньор не винаги е най-доброто.

Ами...аз съм зодия рак. От само себе си се подразбира, че никой не ме разбира
Иначе съм почти прозрачна в намеренията си за околните

     Мислят си, че ме разбират, когато всъщност не е така... Това ме кара да се бунтувам вътрешно.
     Обидно ми е, когато съм погрешно разбрана, но знам, че хората разбират това, което искат.

МНОГО добре ме разбират понеже ползвам винаги
Директния текст Право куме в оЧи-не мога да говоря с заобикалки(Гейски)
Бъдете здрави и щастливииии...       

Не бъди сигурен, че "право куме, та в очи" помага: ето един международен пример...

Да видим пък как ни разбират децата..ама порасналите кат моите!!!
Всеки ден едно и също си приказвам...да внимават като пресичат..да си пазят главите и вещите ..да не се доверяват на случайни ..и те таквиз неща дет ченето ми се изтърка...и какво от това!!! 
Идва малката снощи с нейна приятелка..и двете ревнаха  .... загубила си моята патица портмонето с личната карта, картата за транспорт, парите и т.н.....те реват..а пък аз почнах да се смея..то ми иде да удуша некой накрая ама... 
Обаче пък има и готини хора...снощи към десет се звъни...пич на към 25 г. донесе всичко непокътнато...бях загубил надежда че има още таквиз хора...но поне разбрах че има надежда в бедната ни държавица...дано има повече такива хора!!!
Та толкоз за разбирането...а уж те гледат умно..накрая дори ставаш виновен че не си ги предупредил за последствията!!! 
Ай стига че стана дълго...доволен съм от случая че поне главата си донесе вкъщи..останалото ще го разбере, ама не се знае кога!!! 

Соте,те от една възраст нататък,вече не те разбират.
Мислех ,че си го разбрал.....     
Предпочитат сами да си трошат главите.
Ама понеже и аз бях такава,та не ми дойде като гръм от ясно небе.   

Как да разбера Краси...какво се крие в главата на една тийнейджърка  ...та нали са като бомба със закъснител..все нещо ще забравят..все нещо ще подминат..все ще намери за какво да се начумери  ...ама пък що не забрави да се наяде..или пък, как един път не забрави да си поиска дневните  ...ко да кажа повече..разбирам ги децата...та нали прихващат все от майка си..така че им е простено!!!! 

Ти не знам дали ги разбираш.
Те Вече Не Те Разбират,разбираш ли?     
Основно искат да ги оставиш да си правят каквото искат.А ти да си гледаш ....спорта,жената, старините.....каквото ти е кеф.   

Всичко разбират, но мислят, че на тях няма да се случи.

     Соте, тинейджърки ли не те разбират? Не се тревожи, като поотраснат ще проумеят за какво си говорил, сега им е много далечно и съвсем отвеяно. С умиление си спомням как майка ми повтаряше "Няма да се изненадам, ако някой ден се прибереш от училище и без глава". Синът ми бодро крачи по моите стъпки. На 14 е. Толкоз за разсеяността. В случаите когато "побеснявам" от проявена безотговорност, незачитане на правилата или мързел, просто си припомням каква бях аз. Различни но и едни и същи са реакциите в тази възраст, независимо от времената и епохите.

А аз мисля, че тинейджърите са си внушили (и доста си вярват), че са достатъчно големи и не им е нужно да им се обяснява, да бъдат съветвани и възпитавани, защото те сами хем могат да вземат по-правилните решения (от тези, които ще им предложат родителите), касаещи живота и ежедневието им, хем - си вярват, че са по-умни от тях. Не оставате ли с впечатление, че се отнасят към родителите си с някакво пренебрежение като към хора с по-ниска интелигентност от тяхната?
Т.е. - те всичко знаят, всичко могат, толкова - че май са се родили много опитни и мъдри...

За щастие не всички тинейджъри са такива! Има и такива, които и разбират родителите си, и се отнасят към тях с обич и уважение!

Това си е напълно естествено. Опитвам се само да не изпусна съвсем края.
Говориш като на стена, но все пак от звука дано има някакво отражение.

А когато родителите искат да им помогнат да си спестят някакви проблеми, да ги предпазят от грешни стъпки и ужасни последствия, си мислят, че искат да ги лишат от нещо прекрасно, всъщност от най-прекрасните неща в живота! 


Хърмаяни е права. Но след време, когато децата осъзнаят всичко - и своите грешки, и правотата на родителите си, дали те (родителите) ще имат сили да се зарадват на едно: "Мамо, тате, извинявайте, прави бяхте"?! ... Не знам...

О, не го очаквай, но не е и необходимо извинение.
Те също ще се държат по същия начин с децата си и децата им с тях. Може би, чак тогава човек напълно осъзнава, но пак не си признава.

      На мен подобна благодарност или извинение не са ми нужни. Има неща, до които всеки трябва да достигне и осмисли сам. Да си преживее детството, трепетите, ударите. Не очаквам извинение от сина си един ден, и аз не съм се извинила на родителите си. Очаквам изводите си да направи навреме и без сериозни сътресения по пътя. И докато е в моя власт ще му помагам (преча понякога), въпреки съпротивата, въпреки отношението "Какво ли пък разбирате вие "старците"!?!"
      Детските грешки са полезни за самите деца, стига на не излизат от контрол.

Прави сте...не искат да ни разбират  ...разбираемо..
Това са поколенията...я се сетете как сте разбирали родителите си???  
Аз моите и до ден днешен не мога да ги разбера...все се вкарват в разни филми...и все аз опирам пешкира накрая!!!  
Обаче не се предават и туй то...и те не ме разбират...примерно ..как така нема да се фана нещо да свърша...вместо да ида на нивата...а видите ли все за въдицата се ловя!!!!  
Как да им кажа че на пазара съм си насадил всичко и нямам нужда от нищо!!!  
Сигурно и децата така ще ни се подиграват че се впускаме в излишни изпълнения...пък как ще се разбираме..само времето ще покаже!!!

Ти - с въдицата, щерките - във фризьорски салон и дискотеката, всеки с интересите и времето си. Колелото се върти 

Тц, тц ,тц ...вас тинейджъри... а, аз кво да кажа , че сина ми е само на 8 години и вече го друсат разни незевисимости, не ме разбира ли , та той дори не чува какво му говоря. Трябва да викна, за да му привлека вниманието. Сигурно нямам подход, знам ли до миналата година си бяхме тип-топ, но от  тази все е много голям. Даже не иска вече колела да караме заедно, защото съм била стара/на 33 съм все пак- живота ми сега започва / , ама моля ви се...и това сега , представям си в пубертета като навлезе, ще си купувам пръчка и свирка, то се видяло. Няма начин. Та в тази насока - децата не ме разбират. Едното е в предпубертетна възраст, другото е в детски пубертет на 2 години е и тя е вече голяма и всичко може сама... супер ми е. Мъжът ми и той го пере от време на време...ми кво няма да ходя на рафтинг, ще ходя не ами и ще тичам натам.

Супер пост , напълно те разбирам...набор съм ти и аз си имам един бебешки пуберитет у дома  , рафтинга помага ли 

 

И не искам да те отчайвам предварително,ама само си представи картинката след ....около 6-7 години:
Малката- в началото на пубертета-връхта     
Синът -в средата на пубертета,ама абсолютен "кеф"   
Мъжът -в началото на мъжкия (трети) пубертет,разбирай -началото на Кризата на средната възраст.....
Не знам дали и рафтинга ще ти помогне.....     

Е, аз говоря за други, по-различни неща, именно от които се получават сътресения и в никакъв случай не могат да се нарекат детски грешки, а ГРЕШКИ, от които последствията често могат да бъдат фатални.

     Тогава е нужна сериозна родителска намеса и контрол. Дали ще бъде под формата на ограничения, откъсване от средата, или по друг начин, предполагам (и искам да си остане в тази сфера) е индивидуално и зависи както от детето, така и от проблема.
     Мислех, че си говорим за неразбирането в ежедневната комуникация.   Определено, ако 16-17 годишната ми дъщеря (образно) реши, че  ѝ е дошло времето да се жени и да става майка, няма да я чакам да узрее сама, ами ще взема решението вместо нея.

Ще споделя и аз нещо, за да бъда разбрана по-добре.
Синът ми (над 20-годишен) не иска да ме разбере, когато му давам съвети за неговите приятелки (поредни връзки). Не използвам агресивен подход при съветите си, не забранявам, само тактично и спокойно му казвам, че аз отстрани достатъчно ясно виждам, че му се отразяват зле въпросните връзки, че не са градивни, а му влияят прекалено отрицателно и го водят в грешна посока в живота му. Един от недостатъците на приятелките му е тяхната меркантилност. Еми, като почнат да го глозгат тия вампирски същества, като почнат кръвта му да изпиват... Претенциите и старанията им да го променят (тук мога много да изброявам - списъкът е много голям, но ще се въздържа), да си го оформят по свой вкус като топче глина, да го насъскат срещу мен, защото виждам и негодувам срещу недостатъците им...
Еми, просто не е истина докъде може да се стигне заради такова неразбирателство между родители и деца. На опитите ми да съветвам и да покажа докъде ще го закарат тези вампирчета, ми се отвръща с недоверие...
И в крайна сметка, си остава дотам - до съветването. Не се намесвам повече от това, но силно се надявам времето да докаже справедливия ми поглед върху нещата...

Анджали, първо е трябвало да изградиш такава личност в сина си да има черти да не си подбира такива или те да не го подбират.
Мисля, че сега е малко късно и ще трябва да го учи живота.

     Анджали, нещо лично ще питам, дано не се обидиш. Синът ти свои лични средства ли харчи за приятелките си, или осигурени от вас?
     Нямам никакъв опит с 20-годишни младежи, но ми се струва добра стратегия да обърнеш за малко позициите си - да го подкрепиш в поредната връзка, да покажеш, че харесваш момичето, и да го оставиш нещата да се развият от самосебе си. Все в един момент, ако е меркантилно същество, само ще му причини болка, някой от приятелите му (в него би имал повече доверие) ще му подскаже, че се опитват да го правят на маймунка. Не знам всъщност дали съветът ми е адекватен.
     Може би мъжете в този подфорум доста по-добре обяснили своите мисли и чувства на 20 години, съответно - какво би им повлияло.
 

Лични средства - всичките, за съжаление. Чак не й стигат на кукла Барби и все се оплаква...

А това, че тя самата ще го разочарова, го зная - защото предишната точно затова вече е в миналото му.

Ако не замисля сериозно обвързване, остави го да си преживее и любовта, и разочарованието. Как иначе ще натрупа опит и ще започне да избира, да сравнява? Не съжалявай за изгубените средства, едва ли са измерими с полезния опит, който би придобил след два поредни провала.

Анджали ,винаги ме е било страх да не стана майка като теб.Извинявай!
Големият ми син е на 22.Живее сам,работи,издържа се.Изобщо не знам къде, с кого  и за какво си харчи парите.Виждала съм някои от гаджетата му.Не съм си позволявала да давам мнение за тях.
Освен за една,и то след като се разделиха.
Няма как да кажа,че съм била във възторг от всичките.Защото не бях....
Но той така трупа опит.И се надявам ,когато се влюби сериозно,и реши че е намерил жената за него, да има достатъчно опит с жените,за да избере подходящата.
Но дори и да не стане така...животът е негов.
Аз каквото съм могла да направя за възпитанието му,се предполага ,че вече съм го направила.
Да набиваш канчето на 20-годишен мъж е....изгубена кауза.

Хърмаяни, Краси, съгласна съм с вас! 

Мдаа..докарахме се до разбиранията с 20 - годишните си отрочета...не правя изключения..бих казал трудна комуникация...най вече че е женско чадо...но пък знаете ли че по лесно се разбира с мен отколкото с майка си...защо ли???
Инак си личи узряването..друга бира е.
Като чета поста на Анджали..чак се изпотих!!! 


Тез вампирски създания Анджали..ще го направят мъж..пък и на тез години борбата е именно за тях..само че на някои кръвта им е доста постна..та не може да им задоволи глада!!! 

Относно родителите..само ще вметна че точно подобно вмешателство от страна на родната ми майка..че видиш ли тази ще ти смъкне кожата...ей това ме провокира до такваз степен, че се ожених точно за таз кръвопийка!!!
Интересно че кожата си ми е още на гърба..дори се чувствам щастлив!!!
Та в този ред на мисли..недейте пренебрегва чувствата на младите...лично бих се намесил в тях ако има физическо насилие...не бих допуснал някой сополанко да налага и тормози детето ми...

Соте, то да беше до женитба, нямам нищо против!    Ама не било така - с любов, ами просто запълване на времето.
А до вмешателство чак или до "набиване на канчето"  - ами писах, че не се намесвам. А писах, че има цял списък на недостатъци момичето..., но не е темата за това... А за неразбирателството - това, че се опитвам да кажа нещо и че не ме разбират. Не говоря за команди и подчинение - не ме разбирайте погрешно. 

Разбирам те напълно..дано и близките те разберат правилно!!!

Нали става въпрос за диалог, не за спор?!
Ми, всеки има право да си каже мнението щом е диалог, а не монолог например. Пък дали ще искат да те чуят, дали ще поискат да те разберат е друго нещо. Би трябвало, ако успееш да обясниш гледната си точка ясно и точно (ама то си иска и дар слово) - да те разбират. Но защо ли не се получава винаги?!    Ами, щото всеки гони различни интереси или както се вика, просто "гони дивото". Различни амбиции, различни гледни точки... Ех, то ако можеше всички да ни разбират!
А най-важното, за да липсва разбиране или по-точно желание за разбиране е, липсата на уважение едни към други. Ей туй уважение и респект към другите, че все пак (много от тях) са личности ако го имаше, щеше и да се разбираме.
Вече не търся разбиране от околните, моята жена ме разбира, децата ми - в голяма степен също. Пък тия дето не ме разбират - еми, не живея, за да разбивам живота си затуй, че не искат да ме разбират и че се възприемат за таквиз, дето все повече знаят и повече могат.

Ужас...ама какво пишете тук бре...направо се препотих сто пъти. Синът ми като стане на 20 и отгоре направо съм беж при монасите- няма да ми издържат нервите -няма и на съпругът ми няма да го понесе сам ще ме прати там...за общото благо.
Иначе съм съгласна с Соте , но аз няма да гледам, ще съм при монасите друг ще бди.

Краси, това съм си го представяла много ясно... ще е готин период, но аз няма го гледам, не, няма аз ще съм някъде далеч, далеч на Мачу Пикчу... и после при монасите. За сега рафтинга е спасение, някакво , но после знае ли човек може и с бънджи да се метна или да се навия на скок с парашут/мъж ми ме врънка от години- безумец/- адреналинаа е голяма работа после си като прероден и един бавен дебилен, не ти пука...та така ще я карам докато мога , а като грохна при монасите ...нали вече го споменах.


bobibb, ми явно помага , след като аз имам ужас от водата , а рафтинг...не съм в ред...принципно , но разтоварва, после си безчувствен.

Ми пишем, споделяме. Ма то и тука в тази тема също бол примери за неразбиране. Я погледнете - некой споделя къде се губи границата на разбирането и то за неща, толкова елементарни и ежедневни, при възможно най-тактични отношения, а друга й вика - ми ти набиваш канчето, как ше та разбират          
Пък че и съвети дават, секаш некой пуснал тема за съвети  
Некой беше писАл - да разбереш, не значи да се съгласиш. Еми това е! Да се постараеш да видиш нещата като другият, който се опитва да ти обясни, да се опиташ да се поставиш на неговото място дори.
За да разберем другия не е ли нужно просто да погледнем през неговите очи, да разберем мотивите му, желанията му, доводите му?!
Ако някой ми каже "Искам да променя света" няма да мога да се съглася с него, но ще го разбера, защото ще се опитам да разбера какво го тревожи, какви са желанията му, мечтите му... докато стигна до извода, че този човек просто е прекалено възвишен за този лош, лош свят!
А нужно ли е да се спори?! Да убеждаваш човека срещу себе си, че е неадекватен или недорасъл, за да мисли тъй, както си мисли?!
Ако слушахме повече хората около себе си, ако се вслушвахме повече в думите им, в споделеното от тях, без да скачаме веднага като опарени! Защото човекът срещу нас също има чувства, характер и психика! И ако ние искаме да бъдем разбрани, то и той иска същото!

А за тинейджърите - ми те май, не че не разбират, но им е по-лесно да се правят, че не разбират. Чувам отскоро от тинейджъри, модерно ли е, какво ли - "Ма не ми пука" и толкова. Е, иди че ги накарай да те разберат щом не им пука.

Соте, ти какво се оплакваш. Баща с две дъщери. Винаги дъщерите са се разбирали повече с бащите си и зетовете уважават повече тъста. Та какво?
Виж Анджали си е за оплакване.

 

И що тъй?  
Аз съм си доволна от живота, ама може пък ти да знайш по-добре от мен. 

Мали, Снежке, туй ти ли си ма душко? Много свян, много благородство в теб бе, отде се взе толкоз множко?!  

Ми и аз така де , ти пък какво си помисли?! Темата е дали ни разбират, чуват или все тая насока, споделяме си , мрънкаме кой каквото му е на душа.

А иначе :
Това е безспорно така и предполагам всеки трезвомислещ го осъзнава, но понякога му се иска да му отвърнат просто със същата монета, а не само той да се вслушва и разбира - просто е.

Имам предвид сина.
Аз също имам момче и мисля, че са по-трудни от момичетата в личните взаимоотношения.
Иначе метод не зная.

Защо не пишеш там?

JC...те споровете са пораждат именно от диалога...инак разбрах добре гледната ти точка..отчасти я подкрепям!!!

Уважаеми дами...според мен няма никакво значение дали имаме дъщери или синове..нали всички се стремим към една и съща цел..важното в случая е ние да ги разбираме..че те трудно ще ни разберат ни е ясно..може би на по късен етап биха ни разбрали..от нас се иска да ги насърчаваме и подкрепяме.

Темата може да има всякакви измерения..дори при стоматолога кат идете може грешно да ви е разбрал..демек да се простим със здравият си зъб...едно неразбиране в служебната ми сфера от колегата..може да ми струва живота..или неговият ако аз не съм разбрал.
Улавям се обаче че дори и във форума трудно ме разбират..но това е без значение..може би се дължи на русите глави на някои потребителки..да не навлизам в подробности..поне си правя изводи за себе си..не съм съвършен за да ме разбират всички..колкото и да искам и аз не мога да разбера някои.
И Снеже..не ми се искаше да се оплаквам..но не ми е лесно с три жени  ...всяка си мени мнението поне по три пъти на ден..и съм длъжен даже да ги разбирам!!!   

Соте...кво работиш бре...ще прощаваш за личният въпрос, но пусто любопитство , то е виновно да питам. Можеш да не ми отговаряш, естествено, но аз да си пробвам.
А иначе за 3те бр. жени  не се оплаквай, щото нал знаеш кой квото си посади това си жъне...

Снежа63, явно е, че изобщо не си ме разбрала. И ето ти нагледно как може да се получи неразбиране. JC добре го е казал - тънката граница на неразбирането. При теб усета за нея също го няма. Желание се иска, душа, извисеност над дребнавата амбиция да уязвиш, да се издигнеш над някого, като преди това си се опитал да го смачкаш. Не ми отговаряй, не е нужно, не се оправдавай. Но знаеш ли, макар че самочувствие никога не ми е липсвало, сега - след едногодишна обиколка из форума, дори се е покачило - е, просто е дарба или пък изкуство да разбираш хората и да не ти е на дневен ред дребното заяждане с други потребители...

Соте, имах един колега, който имаше доста трудни взаимоотношения с дъщеря си. Тя винаги постъпваше по начин, противоречащ изцяло на неговите разбирания като баща - какви ли не изчанчени неща правеше момичето, сякаш се надпреварваше със себе си какво ли още по-изчанчено да направи следващия път. А той никога не й правеше забележки, дори никакви разговори за поведението и грешките й не провеждаше с нея. А като го питах "защо", той ми казваше: "Какъв е смисълът, след като никой няма и да ме чуе."
Възхищавах му се на търпението, на благородството и умението му да прощава всеки път и да намира сили да я подкрепя въпреки грешките й (които дори подронваха авторитета му). Имаше какво да науча от този човек и определено се старая да бъда такава...

Така е Анджали..търпение е нужно в доста случаи..макар че и моето се изчерпва на моменти!!! 
Странното е че именно децата ме научиха на търпение...както казаха по нагоре..май действително мъжете сме по привързани към щерките...

Ти  мен си описала! Ако кажеш, че някой не те разбира- не си права! Много добре те разбирам!  Моите две диванета са на същата възраст. МъжЪТ и той милия в същото положение. Аз леко леко също съм изперкала, май не толлкова леко, но да допуснем...

Иначе, не знам някой да ме разбира освен мамааааааа!

el_pl, знаех си ,че има сродни души, знаех си!

Хммм...че то аз себе си не разбирам понякога, как да ме разберат другите? Въпросът е по-скоро искат ли да ви разберат околните? Все по-малко хората искат да разберат другия. Аз съдя по себе си. С годините самата аз не искам да разбирам повечето хора...просто не са ми интересни  . А тези, които искам да разбера, не искат да ги разбера аз. Въобще такава каша е...

Децата ни ще почнат да ни разбират
чак когато те имат деца.     

Много добре звучи  ..стига да не решат че бабите и дядовците друга работа си нямат..та да им поверят внуците!!!! 
То няма лошо да помагаме..но стига да не им стане навик!!! 

Кой си има деца да си ги гледа! 
Сега така ми е писнало от деца ... тия малки гадове как ме изкушават с тези малки очички....и ръчички...., Първо гушкат , после ...ако знаеш какви бакогани има в магазинчето...да отидем да ги разгледаме...па и писалки да драскам по тапетите и нищо не  остава като светнеш тока....вадят ти душата с памук-гадове малки -Ходи обяснявай , че и сивия сектор ще фалира от семейния бюджет...

Околните разбират само когато им покажеш или пари или сопа...   Веднага те разбират от раз...

Доkато са малки добре си разбират децата  ...обаче като пораснат..и сивия сектор почервенява!!! 

Днес в две теми се чувствам като участник в развален телефон, ако следя повече сигурно ще си докарам главоболие

Хей MIK.. тук едва ли някой би се опитал да те разбере.. целта e да ти свият сармите.. да ти покажат че не ставаш.. или да ти се присмеят колективно!!!! 
Та хората покрай нас трудно ни разбират..ти във форум се опитваш да те разберат!!! 

Разсмя ме с тази гъска, лебед, какво е това

  Ми то като погледнеш тук си е точно като гъската - лебеда пред целио форум. 
Всеки от нас иска да го разбират ..но все ще се появи някоя гъска да направи колоната зад себе си!!! 
Обаче има решение и за главоболието!!! 

Е, сега си навлече упреци за подстрекателство към алкохолизъм

Аз даже съм си го признал в една от песните под рибката!!! 
Алкохола не решава проблемите.. но поне за определен период от деня ми отмива лошите спомени. 
За да те разберат.. требе и да опиташ.. стига да успееш да се пребориш с махмурлука!!! 

За едната май се сещам.

Аз лично пиша понякога и в един др. форум за татковци/ Соте знае / - и там особено напоследък се получава този ефект на разв. телефон.



Аз го обръщам на хумор, дори ирония,  как ли пък не, да се впрягам на разни писаници.

Затова така добре се разбираме с теб Сурела!!!! 

Даа.