Кой, каква беля направил.Да се смеем или да плачем!

Поредната история с нос:
Дъщеря ми е на три, а синът ми - на две. Мъжът ми е до късно на работа, аз съм ги нахранила, изкъпала и съм ги пуснала малко да си поиграят, докато просна прането /в хола простирам, а те са в детската/. Звъни ми приятелка и както нареждам дрехи и бучкам щипки, съм прихванала и телефон с рамото и си бъбрим. Идват децата и ме дърпат: "Мамо, извади ми топчето!", "Махай се, викам аз, сега не мога да вадя топчета! - като си мисля, че пак са наврели някое от милионите гумени топчета под шкаф или под легло. Продължавам да си говоря с приятелката, а малките пак ме наобикалят: "Мамо, моля те, извади топчето на брат ми!" - вече почти ревяща дъщеря ми се прави на дипломат и се опитва да води преговори. Малкият тихично подсмърча и гълта сълзите си. Решавам да съм добра майка и питам къде е това проклето топче. Тогава синът ми си надига лицето, посочва си нослето, аз изумена надничам и виждам в едната ноздра едно съвсем мъничко топченце /явно от някоя играчка/, посягам да бръкна с нещо да го извадя, но в този момент, той нали миличкият се е разплакал, шмръква шумно сополките и топчето потъва в неизвестността. Оставам окаменяла. Хвърлям телефон, мокри дрехи, карам го да духа навън, ама той още не може да си духа сополите... В този момент влиза мъжът ми и вместо да му сервирам топла вечеря, го спешавам да търчим до спешния кабинет в Исул. Дъщеря ми се тръшка и реве, защото мисли, че брат й ще умре. На мен ми причернява, защото в ума си развихрям някакви ужасяващи сценарии...
Извадиха го хората в Исул проклетото топче, че и гумен маркуч и празна спринцовка подариха на малкия герой.

Прясно безобразие от вчера:
Децата лежат на килима в хола и гледат детско. Аз минавам забързано покрай тях с чаша кафе в ръка. Двамата решават, че е много забавно да ме хванат за краката. Всеки хваща здраво по един крак. В резултат на което се просвам по нос на земята, лисвам кафето на изпрания преди 3 дни килим, разбивам си носа до кръв и си насинявам хълбока в ръба на масата.    Понеже изпълнението беше като на анимационно филмче децата се заливат от смях, толкова много се кискат, че единият се дави и повръща върху килима.  Е тогава вече ми изгърмяха бушоните!!! 

За такава шега направо бих ги пребила, разбит нос и контузен хълбок не бих простила с усмивка...

Леле,Савина,много идейни твоите торнада Наистина,да се смееш ли,да пла4еш ли!

Като прочетох за топчето и се сетих за топчето на моя син.

Приготвяме се да ходим на летището да посрещаме бабата. Облякла съм се, те са готови, проверявам разни дребни детайли, ще поръчвам такси.
Щерката идва и ми казва "ама брат ми си пъхна топче в носа", "Как така ще си пъхне топче в носа???".
Гледам го на лампата наистина има бяло мънисто. Той реве, при всяко вдишване топчето влиза навътре и косата ми се изправя и обратното.
Звъня на мъж ми да отиде на летището, защото аз ще ходя до Пирогов. Той пък не можел. Звъня на майка ми да си идва сама
Аз ровя с една пинцета. Извадих го

Две се сещам  По повод лака на Белинда - и Криско се беше лакирал. Ама по лицето  Над очите, челото, бузите, цялото лице беше в разноцветни лакове 
И другото на прясно боядисанате си стени в стаята, не знам защо беше решил, че ще им отиват големи дупки, които беше издълбал с някаква бургия 

Савина 33 ,никак не е смешно ама неможах да се сдържа.Пожелавам ти по-малко синини.

И ние имаме такива - детето си беше играло на д-р Тодорова (зъболекарката ни) и дълбало в стената все едно почиства кариес.

Веднъж Нели/3год/ взела на баща си самобръсначката. Как я беше набарала, не знам. Но решила и тя да пробва. Леко се порязала и реве. 
Мина и то след няколко минути. Питам я аз защо го е направила. А тя ми казва - "Нали тати се бръсне и аз искам"  Направо се чудех как и е дошло на акъла.
Все пак всичко мина добре, дезинфекцирах го и после със смях разказвах на роднините...

От тази беля повече ми се плачеше, ама добре че е темата - да се сетя и сега да се смея:

Синът ми пристигна до мен в парка с една ей такава тревица:

http://images.google.com/imgres?q=%D1%86%D0%B0%D1%80+%D0%BE%D1%8 … ed=1t:429,r:2,s:0

и ми казва, че е лапнал таква, пък тя взела да влиза към гърлото и той вече трудно диша...

Как оставих бебето на пиятелка и как изхвърчах в Исул е друга тема. Ама там много "компетентен" лекар го прегледа и понже явно вече нищо не се виждаше в гърлото, ми каза "ние всъщност въобще не сме сигурни, че детето е лапнало тази трева" и после общо взето ни отпрати. Самоволно го лекувах с бананов шейк няколко дни и явно премина безпроблемно.

Моите не са много по белите и кой знае какви запомнящи се изпълнения нямат. Все пак скоро имаше едно забавно изпълнение. Големият ака в тоалетната, малкият обикаля около него и му прави компания. Аз съм в кухнята и по едно време чувам големият да вика на 2-3 пъти на малкото : "Иди да кажеш на мама какво правиш!". Чувам, че големият нещо нервничи и решавам да отида да проверя все пак какво става. И какво да видя - малкият награбил четката, с която мием тоалетната и я разкарва по главата на батко си, а той си седи безпомощен върху тоалетната чиния и не може нищо да направи. 
Иначе наистина не са по белите, не са мазали с крем, не са рисували по стените. Най-голямото им провинение е някое кисело мляко разсипано на пода.

 Вчера с мъжът ми чистим в новата къща и сме пуснали децата да си играят долу. Малкото като видя такова широко пространство и се пуска да си ходи на воля, а големият си намерил страхотно забавление - дебне засилилото  се бебе, изчаква го хубаво да се засили (знаете ги какви са на годинка - като навити на пружинка), хвърля се и го хваща за краката да го спъне, а онова се пльоска напред като талпа!  Като ги видях и изтъпнах!
 Друг номер отново на двамата - аз съм в кухнята и мия чинии, децата са в хола и си играят, чувам ги, че се хилят и дивеят и съм спокойна, когато влизам да видя каквоправят, какво заварвам - големият хванал малкото за краката и го влачи надолу с главата по земята!
 Наскоро пък беше решил да се маскират като животни, та дребусът беше нарисуван стабилно с фулмастер като котка - с мустаци, ама различни цветове, големият и той се маскирал, ама не си личеше като какво. 

Мазанията с крем не ги броя, те са класика в жанра.

Синът ми няма кой знае какви големи, грандомандски бели, но пък е абониран перманентно за маломерни събития.

Сещам се за това:
Чистя пода. Кофата съм оставила в коридора, пълна с вода и препарат - отгоре се е образувала пухкава пяна. Аз съм в хола и действам с мопа, но се усещам, че Данаил (тогава на две и нещо) от известно време никакъв не  се е мяркал, което е знак, че се случва нещо непозволено. Отивам в коридора и го заварвам с глава, навряна в кофата, целия мокър, направо окъпан - явно подмамен от пяната.

Сутрин е и бързаме за ясла. Той е приготвен, само остава аз да се набутам. Отивам за нещо до терасата, той идва с мен. Най-накрая идва момента да го обувам и какво да видя - целите му чорапи подгизнали (той се е набухал в локвата от дъжда на терасата).

Нашия най-редовен номер е сутрин преди ясла вече на вратата да се преобличаме. Понякога се налага изцяло да сменям Валерия, защото тя много обича сладкото кафе на тати а той най-редовно го оставя уж в средата на масата а малките ръчички все го стигат  Една сутрин съм им огледала и на двете дрехите преди да излезем и доволна че са чисти тръгваме към яслата, вече преобути пред вратата поглеждам Вали и я виждам с кафяви мустаци  малката този път пила без да се залее 

* На 8-9 месеца, тъкмо пролазила. Отивам да простирам, през това време не чувам какво се случва в стаята. Приключвам с простирането, влизам обратно и чувам рев. Тичам и откривам изпълзяло бебе до шкафа чинии, хванало се, изправило се и дърпало и хвърляло, дърпало и хвърляло, накрая дръпнало всичките заедно и те го затрупали. Седи, реве, огледах я набързо - само драскотина по крачето и си отдъхнах.

* Редовно събаря чаши, прелива води от шишета в чаши, от чаши в чинии, от чинии в капачка... Дърпа и къса покривката за масата със зъби... чопли копчета от клавиатурата на лаптопа...

* Одраска стените на чисто новеничкия ни апартамент Вече са за боядисване

* Боядиса си устничките с яркожълт маркер

* Бръкна с един пирон в контакта!  Чу се едно "ТРЯС!" и двамата с баща й изхвърчахме в спалнята, намирайки я ужасно уплашена, с наврян в контакта пирон и цялата разтреперана. Добре, че мъжОт е ел. инженер и беше направил някаква защита, та в момента на белята бушоните паднаха и не я удари ток... Тъкмо се бяхме нанесли в новия апартамент и нямахме още капачки на контактите. Още на следващия ден сложих.

* Пусна една хавлиена кърпа в тоалетната и след това пусна водата 

* Като бебе ми беше докопала телефона, беше го олигавила до степен, че спря да работи и се наложи да си купя нов 

* Редовно ми краде кафето и тича с него из къщи  То се плиска навсякъде, ама успявам да я докопам, преди да е пила Всеки път като го забравя на масата е така

* Зад хладилника държим една бутилка с ракия. Нашата се промъкнала, отворила я и близнала. Иде при мен и ми сочи устата си. Викам "Какво ти е?!", а тя - "Люти!". После ме заведе да ми покаже, аз умрях от смях