Кои са качествата на българите,с които се гордеем?

Който и да е написал "статията", написал е истината. Някога българските чорбаджии и фабриканти са пращали децата си да учат в чужбина, за да се върнат в България и да донесат знание. Дарявали са с парите си читалища, библиотеки, училища, тука някой за БАН писа толкова хубаво... Защото сами са изкарвали парите си с ум, труд, предприемчивост, воля. Това са качествата на българите, с които аз се гордея. Бъдещето на нацията е в образованието, културата, научните изследвания и изкуството; в свободата на ученето, на предприемачеството...
Вярно е, че ни задушават и ни държат ниско платени умишлено. Вярно е, че непрекъснато ни повтарят, че толкова сме изработили, че така сме конкурентноспособни и ще привлечем инвестиции, ама инвестициите са оскъдни. Вярно е, че истината е другаде. Болшинството хора и в нашия народ са съвестни и работливи и правят чудеса в чужбина именно защото са работливи. Ние можем да увеличим благосъстоянието си, да предложим на света безценни неща, да развием държавата и да се почувстваме като общество (а не купчина затворници). Но трябва воля. Съпротива има и ще има от страна на онези, които получиха маса пари незаслужено, без да са залягали нито над учението, нито над работата си. Те не умеят да управляват и по-скоро ще направят България маймунарник, отколкото да ни направят европейски граждани. За тях Европейският съюз все се разпада, а бизнеспартньори на България са Сенегал (!) и прочие държави. Тежко ни и горко, ако продължават да ни управляват така..
Емиграцията на младите, интелигентните, тяхната реализация в чужбина - да се гордеем ли, да плачем ли?? 

Все едно съм го писала аз,толкова съм съгласна с него!

Много точно казано.   Те могат само да крадат. И бащите им и дядовците им са били такива.
 
Не виждам смисъл да се гордеем с нашите сънародници, които са преуспели в чужбина. Това отвлича вниманието и с нищо не ни помага. Само с гордост не се живее.
Фундаменталният въпрос е защо те не са успели в Бг?

 Мъжо, прав си. Няма смисъл да се гордеем с успехите на непознати хора, трябва да се гордеем с личните си успехи, да се стремим да ги постигаме. А относно "Фундаменталният въпрос защо те не са успели в Бг?" - ами нека всеки успява където иска и където може, важното е да успява. Нали не искаш да ограничиш свободата на хората да живеят където искат, досущ като съименника си Ленин?

Ленин го позабравихме, но ти и такива като тебе явно доста тъгувате за него. Липсват ви неговите теории, неговите последователи. Не ми е съименник и не виждам да имам нещо общо с него. Но вие сте от неговата партия. Ами пуснете тема за днешния ден, той е празник за вас! Или вдигнете моята от миналата година.
Не завиждам на успехите на хората тук и по света. Обаче ти пак искаш да отвличаш вниманието от същността! Защо никой от тези хора не преуспя тук???? Какво му пречеше????

С това мнение на Отилия съм съгласна.
Хубаво е да се мисли глобално, граждани на света сме.
А който има необходимост да е полезен на родината си може да е полезен отвсякъде.

Напоследък много често чувам "Оф, мързи ме", "Домързя ме точно сега да стана да направя еди какво си". Явно българите много се гордеем да казваме винаги и навсякъде колко ни мързи.

Теоритично може, но всъщност.....

E, къде е тази воля? Смачканяци, самоплюещи се и невярващи в себе си хора, дали ще я извадят от малкия си джоб? Спасяващи се поединично, дето все някой друг им е виновен, никога и при никакви обстоятелства те самите. От тях лично и персонално не зависи нищо. Всичко зависи от онези другите, "врагът", последния е хамелеон, приемащ всякакви лица, важното е да са угодни за нищонезависещия от него.

Това е нещото, с което не се гордея, то ни дърпа надолу, ако има световна конспирация, тя е за да ни се внушава точно това. (две теми ми дойдоха в повече).

Гордея се с това, че въпреки горното, ние имаме някаква необяснима способност, не знам как се казва, нещо, което носим в гените си, господ знае от къде и хиляди години назад, държим се и мислим толкова земно и трезвомислещо, на моменти много ни вреди, но все ни измъква, тогава, когато всеки друг би потънал на наше място.

Не трябва да се сравняваме с другите, за да се плюем, а за да извадим, това което ние притежаваме, а те не, а това всъщност са много неща, колкото и да не ни се вярва.

...не е точно така...

Защото може и да сме граждани на света, но преди това сме граждани на България. И ако за нас не е проблем да помагаме дистанционно, то утре децата ни най-вероятно ще мислят малко по-различно от нас.

Аз пък изобщо, ама изобщо не го разбирам това, дето някой трябвало точно пък в България да успява. И никога не съм го разбирала... Нещо това с границите и особените чувства към тях ми е супер чуждо. Според мен всеки може да си живе и успява/не успява там, където си иска и се чувства добре. Нямам и претенции отсега къде да живеят като станат големи хора децата ми. Искам само да са щастливи там, където са. Е, хубаво би било да са някъде наблизо около нас, но това може да е навсякъде по света, все едно.
Чувствам се българка, много ясно, в България съм се родила. Но изобщо не смятам, че това може да определя къде да живея след това. Въпрос на избор и обстоятелства е. Толкова.

И ако ще на някой да прозвучи егоистично или каквото ще да е, но "да си полезен на Родината"?? Това ми се вижда почти смешно, с оглед на днешната действителност.. За да е полезен някой на Родината, първо трябва да е полезен на себе си. И на близките си. Тогава може да си позволи да мисли за Родината... Но ако не може да е полезен на себе си и близките си В Родината.... до тук с голия патриоптизъм. Да отиде там, където желае.

И точно в тоя контекст, много обичам поговорките, много вековна истина е събрана в тях. Не са клишета, а са си мъдрости.
Но има, разбира се и изключения  За мен безспорно най, ама най-тъпата поговорка е и винаги ще си остане "Камъкът си тежи на мястото."  Ми не я разбирам и това си е. Всеки нормален човек сигурно знае, че един камък си тежи навсякъде еднакво, колкото е тежък на едно място, толкова е и на друго... 

Другите "ненормални хора" дето не знаят физика използват тълковен речник.
та значението на поговорката е "Имам успехи, уважение в областта, където съм специалист"

 




Сори, не се сдържах.

Ахаммм, много ама истински много благодаря. Знаех си, че тука ако не срещне човек.... кой да му разтълкува... каквото и да било, никъде няма да намери. 

И точно това нещо човек го има винаги, навсякъде. Или го няма.
Но мисълта ми е.. че по-голямата част от хората използват тази поговорка именно тълкувайки я... буквално, в онзи смисъл. Което я прави глупава...
Може би изненадах ползващите редовно тълковен речник, но това е факт - хората често разбират много неща доста буквално. Правилно, или не... възвишено, или не... всеки може а си се смее..

Хубаво, не съм се изразила правилно - не поговорката е тъпа, вероятно... Но редовно се ползва в неправилно тълкование.

Сега и като ми обясните, че не сте чули никой да я ползва именно така и ще ми стане хептен интересно....   

Аз използвам "дърво без корен" като имам под това предвид  че дървото с корен е като род с история, с традиции, със спомени.
Това идва от израза "Да дадем на децата си криле да летят, но и корени да ги държат здраво на земята"