Добър ден на всички. Много се колебаех дали да пусна тази тема и да видя какви ще са вашите отговори и съвети относно моя проблем. Но накрая реших да я пусна. Не знам вече към кого да се обърна и да поискам съвети какво да правя вече.
Проблемът ми е следният. Майка ми постоянно ме нервира, ядосва ме, къса ми нервите. Постоянно ми крещи и ме напада с жестоки думи. Това е всеки ден. Опитах се да говоря с нея, но тя дори не иска да ме изслуша. Започва да ми крещи и да ми казва, че аз не съм добре. Откакто почина баща ми преди около 2 месеца, стана още по-зле. Всекидневно тормозеше и баща ми с нейното крещене, кълнене да умре и т.н. Дори ме обвини, че поне баща ми се отървал от мене, а тя го кълнеше да умре по-скоро много често. Той едва я издържаше. Всекидневно го ядосваше. Съсипа и моята психика, и неговата. Сега останах сама без баща ми, и няма кой да я удържи и контролира. Поне той все някак си се справяше да я укроти. Постоянно чисти, разхвърля, пере и т.н. За нея навсякъде е мръсно. Просто не знам как да ви опиша ситуацията, в която се намирам. Дори да говоря със спокоен тон и да обясня защо нещо го правя или казвам, тя пак ми крещи и обижда. Просто не знам как да се държа с тази жена вече. Постоянно е в банята и дори не мога да вляза да извърша хигиенните си навици. Мога да вляза в банята чак към 21.00-22.00 часа, за да си взема един душ. Като каже няма да влизаш в банята, и не влизам, освен да отида да пишкам. И това дори не ми позволява понякога - да се изпишкам (стискам до степен, докато почти не се напишкам) и да отида по голяма нужда и да се измия след това. Забравих да добавя, че тя мисли само за себе си и не я интересува друг, освен за брат ми. Дори мисля, че тя ме мрази. Също така говори зад гърба на хората и ги нарича, че какви ли не са. Само тя е "цвете за мирисане", а другите - низши създания.
Относно брат ми - откакто почина баща ми, той се взе много на сериозно. Той започна да се нарича и да се бие в гърдите, че е глава на семейството вече. Командва, крещи, постоянно ми казва, че трябва да се променя. Също така вчера ми каза за пореден път да се взема в ръце. Направо полудях от тези негови думи вчера. Той просто иска да става и да играя по свирката му, както той иска. Това е целият проблем. А аз не искам да му играя по свирката му. А точно това го ядосва, че не може да ме подчини. Той пък изобщо не спазва никаква чистота и навсякъде разхвърля. Изобщо не ми пази моите вещи. Майка ми не му казва и думичка. Колко е мила и добра с него. Тихо му говори и му се подмазва. Той работи на София, но всяка седмица си идва. Също така, когато е тук, иска да ходим всички на гроба на баща ми. Кара ме да ставам в 6 часа сутринта, за да се оправя и да отидем на гроба. Кара ме да стоя на това слънце там 2 часа. После главата направо ще ми се пръсне. Постоянно ме манипулира и той, и майка ми. Тъй като съм безработна и издевателстват над мене и знам, че аз съм уязвима, като нямам финанси.
Психиката ми е на път да се погуби. На път съм да изгубя разсъдъка си. Това е пълен ад, в който живея. Не знам колко време мога да изкарам вече. Вие ми се свят и имам чувството, че ще припадна вече от този ад, който се случва вкъщи. Почти всеки ден имам главоболие вече. Също така се разтрепервам цялата. Да добавя - не е далеч времето, когато ще си облека дрехите на гърба и ще изляза на улицата и повече няма да се върна вкъщи.
Проблемът ми е следният. Майка ми постоянно ме нервира, ядосва ме, къса ми нервите. Постоянно ми крещи и ме напада с жестоки думи. Това е всеки ден. Опитах се да говоря с нея, но тя дори не иска да ме изслуша. Започва да ми крещи и да ми казва, че аз не съм добре. Откакто почина баща ми преди около 2 месеца, стана още по-зле. Всекидневно тормозеше и баща ми с нейното крещене, кълнене да умре и т.н. Дори ме обвини, че поне баща ми се отървал от мене, а тя го кълнеше да умре по-скоро много често. Той едва я издържаше. Всекидневно го ядосваше. Съсипа и моята психика, и неговата. Сега останах сама без баща ми, и няма кой да я удържи и контролира. Поне той все някак си се справяше да я укроти. Постоянно чисти, разхвърля, пере и т.н. За нея навсякъде е мръсно. Просто не знам как да ви опиша ситуацията, в която се намирам. Дори да говоря със спокоен тон и да обясня защо нещо го правя или казвам, тя пак ми крещи и обижда. Просто не знам как да се държа с тази жена вече. Постоянно е в банята и дори не мога да вляза да извърша хигиенните си навици. Мога да вляза в банята чак към 21.00-22.00 часа, за да си взема един душ. Като каже няма да влизаш в банята, и не влизам, освен да отида да пишкам. И това дори не ми позволява понякога - да се изпишкам (стискам до степен, докато почти не се напишкам) и да отида по голяма нужда и да се измия след това. Забравих да добавя, че тя мисли само за себе си и не я интересува друг, освен за брат ми. Дори мисля, че тя ме мрази. Също така говори зад гърба на хората и ги нарича, че какви ли не са. Само тя е "цвете за мирисане", а другите - низши създания.
Относно брат ми - откакто почина баща ми, той се взе много на сериозно. Той започна да се нарича и да се бие в гърдите, че е глава на семейството вече. Командва, крещи, постоянно ми казва, че трябва да се променя. Също така вчера ми каза за пореден път да се взема в ръце. Направо полудях от тези негови думи вчера. Той просто иска да става и да играя по свирката му, както той иска. Това е целият проблем. А аз не искам да му играя по свирката му. А точно това го ядосва, че не може да ме подчини. Той пък изобщо не спазва никаква чистота и навсякъде разхвърля. Изобщо не ми пази моите вещи. Майка ми не му казва и думичка. Колко е мила и добра с него. Тихо му говори и му се подмазва. Той работи на София, но всяка седмица си идва. Също така, когато е тук, иска да ходим всички на гроба на баща ми. Кара ме да ставам в 6 часа сутринта, за да се оправя и да отидем на гроба. Кара ме да стоя на това слънце там 2 часа. После главата направо ще ми се пръсне. Постоянно ме манипулира и той, и майка ми. Тъй като съм безработна и издевателстват над мене и знам, че аз съм уязвима, като нямам финанси.
Психиката ми е на път да се погуби. На път съм да изгубя разсъдъка си. Това е пълен ад, в който живея. Не знам колко време мога да изкарам вече. Вие ми се свят и имам чувството, че ще припадна вече от този ад, който се случва вкъщи. Почти всеки ден имам главоболие вече. Също така се разтрепервам цялата. Да добавя - не е далеч времето, когато ще си облека дрехите на гърба и ще изляза на улицата и повече няма да се върна вкъщи.
