макар на пръв поглед това да е старият въпрос "дом или кариера", задавам го тук, тъй като момичетата в чужбина вече поне на едно ниво са взели решение, което ги е отвело далече от родния дом. в случаите, когато това решение за живот в чужбина е било взето не само заради партньора, струва ми се, че може да се говори дори за някаква инвестиция в професионален план -- университет, работа, и т.н.... тогава, ако (или когато) "изведнъж" се появи семейството, как бихте постъпили, ако наистина имате избор: ако финансово не ви се налага да работите, бихте ли го правили?
- Публикувана: 15 окт. 2011, 06:50 ч.
- Последно мнение: 22 окт. 2011, 22:05 ч.
ако е въпрос само на избор...
аз не бих работила. Практикувала съм две добри, интересни професии за малко пари, преценила съм, че кариерата е загубена работа и убива добрите намерения 
мога да си организирам дните удовлетворяващо, без да ми се налага да се доказвам непрекъснато, и тъй нататък....
обаче много зависи от семейството и как се разберете.
мога да си организирам дните удовлетворяващо, без да ми се налага да се доказвам непрекъснато, и тъй нататък....обаче много зависи от семейството и как се разберете.
Аз бих работила. И го правя. Може да се оправяме финансово и само със заплатата на мъжа ми. Но аз за момента не желая.
В момента харесвам работата си, приятно ми е да ставам сутрин, да се оправям, да водя детето на градина (където знам, че му е интересно), кратките разговори с колегите, после обратно - да го взимам и т.н. Приятно ми е на вечеря да обсъждаме с половинката как е минал работния ден.
Случи ми се да остана 3 седмици без работа, е, честно ви казвам, много зле се чувствах. Може би ако съм си в БГ, варианта да не работя е по-добър, но тук нямам приятелски кръг, роднини, деца на познати с които детето да си играе и скуката е голяма. За това варианта "работа + градина" при нас носи повече хармония (добре де, и финанси).
Да, разбира се, че има безброй неща, които могат да се правят вместо да се ходи на работа. За тези седмици, през които не работех се занимавах основно с домакинска работа, плаж, разходки, упражнения, четене, грижи по себе си, по мъжа ми (
)....
Но. Но се чувствам сто пъти по-пълноценна, когато успявам да съчетая гореизброеното с един 8-часов работен ден. Въпрос на личен избор, знаете.
В момента харесвам работата си, приятно ми е да ставам сутрин, да се оправям, да водя детето на градина (където знам, че му е интересно), кратките разговори с колегите, после обратно - да го взимам и т.н. Приятно ми е на вечеря да обсъждаме с половинката как е минал работния ден.
Случи ми се да остана 3 седмици без работа, е, честно ви казвам, много зле се чувствах. Може би ако съм си в БГ, варианта да не работя е по-добър, но тук нямам приятелски кръг, роднини, деца на познати с които детето да си играе и скуката е голяма. За това варианта "работа + градина" при нас носи повече хармония (добре де, и финанси).
Да, разбира се, че има безброй неща, които могат да се правят вместо да се ходи на работа. За тези седмици, през които не работех се занимавах основно с домакинска работа, плаж, разходки, упражнения, четене, грижи по себе си, по мъжа ми (
).... Но. Но се чувствам сто пъти по-пълноценна, когато успявам да съчетая гореизброеното с един 8-часов работен ден. Въпрос на личен избор, знаете.
В момента не работя,но мисля след време да си намеря нещо,макар и за няколко часа дневно.Това,за което съм учила в България,тук не мога да го работя,но с нещо трябва да се занимавам.Понякога откачам цял ден в къщи,липсват ми социални контакти,банални разговори на ежедневни теми,кафе с колеги и т.н.Бих работила за собствено удовлетворение,да съм полезна с нещо,за мен парите за момента не са водещ фактор при вземане на решение дали да се работи или не.
Да се наредя и аз към неработещите. 
За момента съм взела решение да не работя и да се грижа за децата и дома. Не ми липсва работата, преди работех по 10 часа дневно, беше ми писнало от стрес и напрежение. Не мога да се оплача, че ми е скучно. Имам доста ангажименти, срещам се с хора, не кукувам сама у дома. Доволна съм от живота си на този етап. 
За момента съм взела решение да не работя и да се грижа за децата и дома. Не ми липсва работата, преди работех по 10 часа дневно, беше ми писнало от стрес и напрежение. Не мога да се оплача, че ми е скучно. Имам доста ангажименти, срещам се с хора, не кукувам сама у дома. Доволна съм от живота си на този етап.
Raботила съм винаги и ще и занапред,никога не ми се е налагало финансово.Чудесно е да има избор и майката да има лукса да вземе това решение като знае наистина как се чувства с шкембе и кърмаче на ръце.
Гледам на работата си като привилегия и площадка за личен растеж и развитие,парите са бонус
Гледам на работата си като привилегия и площадка за личен растеж и развитие,парите са бонус
ако наистина имате избор: ако финансово не ви се налага да работите, бихте ли го правили?
Желанието ми за работа,никога не е било обвързано с финансова необходимост.
Обаче,това същото,ту ми се е искало,ту-не.
Винаги съм работила в стресова,конкурентна среда,преди това не ми се отразяваше.
Когато усетих,че изоставам от темпото,смених приоритетите си.Съвпадна с раждането на детето ми.
Сега имам идеалния баланс-пораснало дете,6 часов работен ден и много отпуска
Имала съм и безработни периоди,ами, не бях нещастна
Мисля,че взимайки решение-работа или,не,трябва да се ръководим от желанието за удовлетворение и мир с взетото решение.
Да правиш кариера,а да се измъчваш от чувство за вина,че не си добра майка
е безмислено,както и да се заблуждаваш,че трябва да се отдадеш на семейството и децата,а професионалистта в теб да "спори"с теб всеки ден 
е много трудно...Макар,че не ми е ясно,как опита на Х,У или друг,ще ти е от полза
.....се разписах в темата ако финансово не ви се налага да работите, бихте ли го правили?
за мен този избор за сега е в сферата на фантазиите, но ако позволите, ще ви поздравя с една песничка
http://www.youtube.com/watch?v=7iS2OPiaCUg&feature=related
Ако е само избор,то само ти може да направиш правилния избор.
За мен света се промени,когато станах майка.Изведнъж съвсем други неща ми станаха важни.
А и зависи как се чувстваш като професионалист и като майка
.
Ако обичаш професията си и една пауза от няколко години би се отразила пагубно на всичко,което си постигнала до сега,може би е добре да си помислиш дали си в състояние да преживееш една толкова голяма крачка назад,още повече в чужбина,където е и по-трудно-заради езика,културата,контактите и т.н.
Ако си по-емоционален тип и безсънните нощи,нерекъснатото мрънкане,реване,нааканите памперси и детските пакости не са в състояние да те подлудят,остани си у дома с детето.Има майки,за които това време не е ад и не се е отразило пагубно на психическото им състояние.
За мен-имам късмет да имам много послушно и лесно за гледане дете,което рядко плаче и е много забавна компания.Харесва ми да сме заедно и работя само,когато мъжа ми може да гледа детето,така,че то да не усеща липсата на мама у дома.Вече ходи на училище и е по-лесно да поемам ангажименти,но пък сега детето на мен ми липсва.
Пожелавам ти успех !
За мен света се промени,когато станах майка.Изведнъж съвсем други неща ми станаха важни.
А и зависи как се чувстваш като професионалист и като майка
.
Ако обичаш професията си и една пауза от няколко години би се отразила пагубно на всичко,което си постигнала до сега,може би е добре да си помислиш дали си в състояние да преживееш една толкова голяма крачка назад,още повече в чужбина,където е и по-трудно-заради езика,културата,контактите и т.н.
Ако си по-емоционален тип и безсънните нощи,нерекъснатото мрънкане,реване,нааканите памперси и детските пакости не са в състояние да те подлудят,остани си у дома с детето.Има майки,за които това време не е ад и не се е отразило пагубно на психическото им състояние.
За мен-имам късмет да имам много послушно и лесно за гледане дете,което рядко плаче и е много забавна компания.Харесва ми да сме заедно и работя само,когато мъжа ми може да гледа детето,така,че то да не усеща липсата на мама у дома.Вече ходи на училище и е по-лесно да поемам ангажименти,но пък сега детето на мен ми липсва.
Пожелавам ти успех !
Да, но само на съкратено раб. време, докато децата имат нужда от грижа . 8 4аса на ден и малки деца не бих могла.
И съм напълно съгласна с изказванията за кариерата, но това за съжаление е голяма машинария. Можеш да кажеш, 4е тя не те интересува, но самата работа те поставя в конкурентна среда с други, които ги интересува. В един момент се оказваш със същия опит, зада4и и отговорности с някой, който е с по-висока позиция ... Което пък не може да не се отрази в желанието и това да се оеднакви Не би било 4естно ина4е. Това довежда до допълнителен стрес и амбиция и ве4е си в цикъла.
И съм напълно съгласна с изказванията за кариерата, но това за съжаление е голяма машинария. Можеш да кажеш, 4е тя не те интересува, но самата работа те поставя в конкурентна среда с други, които ги интересува. В един момент се оказваш със същия опит, зада4и и отговорности с някой, който е с по-висока позиция ... Което пък не може да не се отрази в желанието и това да се оеднакви
Не би било 4естно ина4е. Това довежда до допълнителен стрес и амбиция и ве4е си в цикъла.
И аз съм за златната среда - първата една-две годинки с децата в къщи, после на половин ден, почасово или от сорта форми на непълна заетост. Като тръгнат на ясли и градини вече е друго. Харесва ми да излизам от къщи, да имам нещо "свое", но определено не съм типа отдаден на кариера. Нямам амбиции, искам само работата да ми харесва (и е така). Проблемът ми е, че понеже работя за удоволствие и с удоволствие винаги ми предлагат повече работа, която се налага да отказвам. За сега децата са малки и удържам фронта, може би като поотраснат ще взема да се предам някой път...А ще съжалявам, знам си. Пълният работен ден ще ме лиши от спокойното време в къщи, а и напасването на почивки, излизания и прочее забавления става много трудно.
И по принцип съм на мнение , че две кариери под един покрив трудно съжителстват. Не невъзможно, но много, много трудно и с компромиси. Поне всички подобни случаи край мен го потвърждават.(Моля под "кариера" да не се разбира просто работа на пълен работен ден, че това е често срещана "грешка" във форума. Имам предвид целенасочено издигане в определена област, с вложени доста години и визия за бъдещето.)
И по принцип съм на мнение , че две кариери под един покрив трудно съжителстват. Не невъзможно, но много, много трудно и с компромиси. Поне всички подобни случаи край мен го потвърждават.(Моля под "кариера" да не се разбира просто работа на пълен работен ден, че това е често срещана "грешка" във форума. Имам предвид целенасочено издигане в определена област, с вложени доста години и визия за бъдещето.)
Бих. Не съм особено добра в домакинстването и няма да се чувствам удовлетворена от седене вкъщи да създавам домашен уют. Освен това ме ужасява мисълта да не изкарвам никакви собствени пари и да ми се разхищават уменията.
Ако наистина нямам финансови проблеми, бих работила на намалено работно време докато са малки.
Ако наистина нямам финансови проблеми, бих работила на намалено работно време докато са малки.
Харесвах си и работата, и колегите и преди да се роди детето планирах да се върна на работа като стане на 6 месеца. Като стана на 6 месеца, си казах, хайде, като стане на годинка. Когато навърши годинка спрях да се самозаблуждавам, че ми се връща на работа . Чудно се чувствам и се радвам, че имам този лукс.
. Чудно се чувствам и се радвам, че имам този лукс. 
Да се върна на въпроса:
Да, под една или друга форма, засега работя не по финансови причини (въпреки че е някакъв доход). Иска ми се да работя повечко, но засега не ми се зарязват децата (въпреки, че повечето време минава в грижи за тях - чисто физически, а не в забавления).
От друга страна бих се отдала на неплатени работи (тук ги има много такива, някои от тях са благотворителни) и бих се чувствала много удовлетворена, но засега нямам необходимото време (все пак си е сериозен ангажимент).
Та това е: засега мога да работя за пари или безплатно, но някак не се виждам изобщо да не работя. В бъдеще обаче (след да речем 30 год. ) се виждам да не работя, а само да се шляяяяяя
ако финансово не ви се налага да работите, бихте ли го правили?
Да, под една или друга форма, засега работя не по финансови причини (въпреки че е някакъв доход). Иска ми се да работя повечко, но засега не ми се зарязват децата (въпреки, че повечето време минава в грижи за тях - чисто физически, а не в забавления).
От друга страна бих се отдала на неплатени работи (тук ги има много такива, някои от тях са благотворителни) и бих се чувствала много удовлетворена, но засега нямам необходимото време (все пак си е сериозен ангажимент).
Та това е: засега мога да работя за пари или безплатно, но някак не се виждам изобщо да не работя. В бъдеще обаче (след да речем 30 год.
) се виждам да не работя, а само да се шляяяяяя
От друга страна бих се отдала на неплатени работи (тук ги има много такива, някои от тях са благотворителни) и бих се чувствала много удовлетворена, но засега нямам необходимото време (все пак си е сериозен ангажимент).
това също е интересна страна на въпроса. Покрай училището бих могла да доброволствам много, обаче хич не ме влече. Като си доброволец, се чувстваш ангажиран и необходим, ама отстрани същото ми изглежда като необясним напън да доказваш нещо неясно за себе си
миналата година имаше едни VIP майки, дето все се събираха и обсъждаха разни неща, а в крайна сметка организираха само pizza day веднъж месечно и два годишни празника.в този смисъл при мен няма колебание - или ще се бачка за пари, или няма да се.
гледам много бременни за пръв път, като излязат в болнични и почват да се чудят какво да правят и как да си запълват времето, докато се появи бебето. Никога не ми е оставало време да скучая и да се питам какво да правя.....
Ще се броим ли сега?
Не виждам как моят опит и позиция по темата ще
помогнат на авторката.Това дали работя или не,си е
мое решение.Продиктувано от много странични фактори,
касаещи само мен и моето семейство.
Дали ще работиш или не,решаваш само ти и семейството ти.
Зависи от финансова възможност,необходимост и подреждане на
приоритети и т.н........
Не виждам как моят опит и позиция по темата ще
помогнат на авторката.Това дали работя или не,си е
мое решение.Продиктувано от много странични фактори,
касаещи само мен и моето семейство.
Дали ще работиш или не,решаваш само ти и семейството ти.
Зависи от финансова възможност,необходимост и подреждане на
приоритети и т.н........
Аз още не съм взела решение по този въпрос, въпреки че децата ми отдавна не са бебета. Като седя в къщи ми липсва работната атмосфера, като тръгна на работа ми се струва недостатъчно времето с децата и семейството искам да съм в къщи! Не работя по професията си отдавна, така че не е въпрос на кариера.
Работила съм почасово, но минусът, който открих с почасовата работа е, че така и не успявам да се включа пълноценно в работата и да поема същите отговорности, които поемат моите колеги, все запълвам дупки, а това не ми носи удовлетворение. От съвсем скоро се престраших да мина на пълно работно време, харесва ми в работата, но ми липсват срещите с приятелки сутрин на кафе, това да заведа и прибера малката от училище и да поприказвам с майките там. Повечето след училищни занятия за малката са в ранни часове през седмицата и в това отношение се чувствам зле, че я ограничавам, а тя иска много неща да пробва
И доброволка в училището съм била, за мен беше много интересен опит, съжалявам, че нямам време да го правя вече. Човек може да научи много неща покрай доброволстването. Отделно и социалния контакт там с други майки със сходно положение Все още мога да разчитам на тях в труден момент, както и на информация какво става в училището
Лятото за първи път от много години останах 2 седмици сама, без децата, ами изпаднах в паника какво ще правя Толкова ми е обвързан животът с тях. Е, справих се успешно, но в първия момент си признавам мислех си, че ще умра от скука
Работила съм почасово, но минусът, който открих с почасовата работа е, че така и не успявам да се включа пълноценно в работата и да поема същите отговорности, които поемат моите колеги, все запълвам дупки, а това не ми носи удовлетворение. От съвсем скоро се престраших да мина на пълно работно време, харесва ми в работата, но ми липсват срещите с приятелки сутрин на кафе, това да заведа и прибера малката от училище и да поприказвам с майките там. Повечето след училищни занятия за малката са в ранни часове през седмицата и в това отношение се чувствам зле, че я ограничавам, а тя иска много неща да пробва
И доброволка в училището съм била, за мен беше много интересен опит, съжалявам, че нямам време да го правя вече. Човек може да научи много неща покрай доброволстването. Отделно и социалния контакт там с други майки със сходно положение
Все още мога да разчитам на тях в труден момент, както и на информация какво става в училището Лятото за първи път от много години останах 2 седмици сама, без децата, ами изпаднах в паника какво ще правя
Толкова ми е обвързан животът с тях. Е, справих се успешно, но в първия момент си признавам мислех си, че ще умра от скука
Интересно е и от гледна то4ка на децата. Има една майка в квартала на която изобщо не и се тръгва на работа след 3 те (6 те заради 2 те деца) годи ни май4инство, но доколкот оя разбирам трябва д тръгва от май месец догодина. Малкото е ве4е на 3 г. и нещо и тя не го дава на градина , нали не работи и да даде пари ... до май ще е на по4ти 4 годинки и ще е седяло само с нея в къщи. Да ви кажа 4естно детето не е лошо, нито е грозно, но ... доста неща не може, които ми се струва деца на същата възраст могат. Доста по малко изглежда за в-зрастта си (и физи4ески и в развитието) според моята преценка. Понякога не съм сигурна , дали при днешния затворен на4ин на живот (преди години децата играеха на вън спокойно без възрастните) всяка майка е в състояние да се занимава пълноценно с детето и дали на него не му липсват контакти с деца и други хора. Защото 1х на ден до площадката за около 4ас за мен не е достат-4но.
Аз пък забелязвам, че с годините ставам все по придирчива към работата си и почти съм достигнала отношение а-ла стара мома към мъжете . Не знам дали да продължавам изобщо, или да тегля една майна на всичко вложено дотук, и да се пренасоча към плетене на покривки, бродиране на гоблени или съчиняване на пътеписи ( примерно).
. Не знам дали да продължавам изобщо, или да тегля една майна на всичко вложено дотук, и да се пренасоча към плетене на покривки, бродиране на гоблени или съчиняване на пътеписи ( примерно). Работила съм почасово, но минусът, който открих с почасовата работа е, че така и не успявам да се включа пълноценно в работата и да поема същите отговорности, които поемат моите колеги, все запълвам дупки, а това не ми носи удовлетворение.
Да и аз си мислех това.
Тук доста от колежките ми работят по 4 дни (нали сряда е неучебен ден и се грижат за децата си).
Еми струва ми се, че отношението е малко по-различно отколкото към тези на 5 дни.
тук и до 5 и над си седят у дома децата и определено зависи много от майка им дали ще са "назад".Аз съм видяла точно обратното,"напред и отвъд",но с майка която води по музеи,библиотеки,игрови срещи,всяка седмица поход до някъде си,писане и четене под час и пр.
*
Бих работила мааалко по-малко,примерно 36 часа,за да имам повечно време за мен си.Инак с децата прекарвам достатъчно и пълноценно и хич,ама хич не ми е скучно без тях
*
Бих работила мааалко по-малко,примерно 36 часа,за да имам повечно време за мен си.Инак с децата прекарвам достатъчно и пълноценно и хич,ама хич не ми е скучно без тях
Демек, ако сега второто чедо вместо в инкубация беше вече на две-три и ако заплатата на мъжа ми пораснеше три пъти или спечелехме от тотото, бих ли се върнала все пак на работа? Ох, моментално!!! Много си обичам работата, бих я работила без пари (всъщност винаги съм се чувствала леко виновна, че получавам заплата, за да правя по цял ден точно това, дето ми доставя най-голямо удоволствие).
Обаче като чедо на майка-работохоличка, която от десетилетие насам изживява кризи как ни била пропуснала детството, възприемам оставането си вкъщи с бебетата като дълг. То си е и работа, де, хич не лека за мен специално. Пък и от финансова гледна точка няма разлика - ако се върна сега на пълни обороти, парите за свястна детегледачка ще са ми точно чистите годишни приходи.
Обаче като чедо на майка-работохоличка, която от десетилетие насам изживява кризи как ни била пропуснала детството, възприемам оставането си вкъщи с бебетата като дълг. То си е и работа, де, хич не лека за мен специално. Пък и от финансова гледна точка няма разлика - ако се върна сега на пълни обороти, парите за свястна детегледачка ще са ми точно чистите годишни приходи.
благодаря искрено на всички, които се включиха вече!!
може би трябваше да вметна още в началото, че не очаквам форумът да реши вместо мен -- но смятам, че споделените размисли и преживявания са страшно ценни -- надявам се не само за мен -- тъй като това позволява поглед на проблема от различни ъгли -- и най-неочакваните идеи често улучват най-точно...
за да не съм само с въпрос, ще опиша и моя случай. след повече от десет години "доучване" (след гимназията
) и няколко години на интересни и динамични работи (някои от тях не срещу заплащане), се появи първото дете. винаги си бях представяла, че ще прекарам години само с децата. веднага спрях да работя за работодатели, но... не успях да спра да работя изобщо... сега вече имам две деца, но все още често си лягам в ранни зори (без преувеличение), защото съм поела някаква работа. така се бяха случили нещата, че имах срокове 2 седмици след като се роди първото и 3 дни след раждането на второто -- случайност, но.... след всеки ангажимент си казвам, че не издържам, защото децата ми не са на градина или училище и работя, когато те спят или когато са се заиграли сами, но след две седмици почивка пак започвам... при мен терзанията са и в двете посоки -- искам да съм с малките, радвам им се, ядосвам им се, но искам да съм с тях (не мисля, че са изостанали в сравнение с връстниците си... ), но не мога да реша да си изоставя "призванието"... струва ми се, че и при "временно спиране", човек никога не започва от мястото, на което е спрял... когато имам нужда от помощ, винаги се чудя дали е по-добре да се обадя на бавачката или на някой колега и коя помощна работа ще е по-добре да се даде на друг... пробвала съм и двете, а нямам окончателно решение и по този въпрос 
. сигурно ще се стига до пълна физическа невъзможност за продължение в този стил... javascript:void(0);
.... затова и оценявам и ме вълнуват начините на аргументиране на всички писали... и се възхищавам на всички, които са намерили ключа на душевното спокойствие... поне по този проблем.
а песента е страхотна -- благодаря!
може би трябваше да вметна още в началото, че не очаквам форумът да реши вместо мен -- но смятам, че споделените размисли и преживявания са страшно ценни -- надявам се не само за мен -- тъй като това позволява поглед на проблема от различни ъгли -- и най-неочакваните идеи често улучват най-точно...
за да не съм само с въпрос, ще опиша и моя случай. след повече от десет години "доучване" (след гимназията
) и няколко години на интересни и динамични работи (някои от тях не срещу заплащане), се появи първото дете. винаги си бях представяла, че ще прекарам години само с децата. веднага спрях да работя за работодатели, но... не успях да спра да работя изобщо... сега вече имам две деца, но все още често си лягам в ранни зори (без преувеличение), защото съм поела някаква работа. така се бяха случили нещата, че имах срокове 2 седмици след като се роди първото и 3 дни след раждането на второто -- случайност, но.... след всеки ангажимент си казвам, че не издържам, защото децата ми не са на градина или училище и работя, когато те спят или когато са се заиграли сами, но след две седмици почивка пак започвам... при мен терзанията са и в двете посоки -- искам да съм с малките, радвам им се, ядосвам им се, но искам да съм с тях (не мисля, че са изостанали в сравнение с връстниците си... ), но не мога да реша да си изоставя "призванието"... струва ми се, че и при "временно спиране", човек никога не започва от мястото, на което е спрял... когато имам нужда от помощ, винаги се чудя дали е по-добре да се обадя на бавачката или на някой колега и коя помощна работа ще е по-добре да се даде на друг... пробвала съм и двете, а нямам окончателно решение и по този въпрос . сигурно ще се стига до пълна физическа невъзможност за продължение в този стил... javascript:void(0); .... затова и оценявам и ме вълнуват начините на аргументиране на всички писали... и се възхищавам на всички, които са намерили ключа на душевното спокойствие... поне по този проблем.
а песента е страхотна -- благодаря!
според мен за д аси спокойна и да си умерена , трябва да си даваш ясна сметка, 4е вси4ко е на периоди. Децата на 1 годинка изискват разли4но от тези на 3, на 5 и на 8 ... та ако успееш в разли4ните периоди да си нормираш ангажиментите в зависимост от изискванията на децата (и то с ясното съзнание , 4е ще дойде период в който ще правиш по дадена тема пове4е , а по друга по малко ... ) ще можеш да изискваш правилното коли4ество помощ 
Това според мен. Аз се нау4их да не "забелязвам" неща, които в момента не мога да свърша заради децата и да знам 4е ще дойде време, когато ще имам тази възможност
Това според мен. Аз се нау4их да не "забелязвам" неща, които в момента не мога да свърша заради децата и да знам 4е ще дойде време, когато ще имам тази възможност
Ако можех да запазя сегашния си стандарт на живот, погледнато чисто материално, разбира се, бих решила да не работя. Но не бих стояла омъжена само и само, за да има кой да поема сметките. Разведох се и съответно финансовата палачинка се обърна. Но пред това да работя по цял ден на бюро и да печеля много и това да работя, където си поискам и печеля по-малко, аз избрах второто. Чувствам се удовлетворена на този етап!
Ако мога не бих работила на работа от 9 до 17.00-18.00. Бих работила на половин ден, или отвкъщи, но обикновено това са само преводачи или ИТ, за съжаление не съм нито едно от двете, но може и да се преквалифицирам.
Хm, ако иmах избор, бих си поработвала по 20-тина часа на седmица нещо за mене си (повод да сваля пеньоара и да сложа ролките ).
).
МaНЕВрата и аз съм го мислила за фондацийката, ама ми се струва, че ще е трудничко, особено, ако искам да внасям в милата ни родина.
Ти ако имаш делово предложение свиркай, може да ти стана клон
За училищната дейност някой беше писал - ами и е така и не е, понякога е запълване на времето, но никога не знаеш колко време и енергия отнема да организираш нещо за у-щето освен, ако не си го пробвал (аз още не съм пробвала да организирам, но ходих на няколко срещи към у-щето на сина ми и мога да кажа, че момичетата наистина постигат доста, върви се напред и буквално са много активни).
Същото ми е мнението и за децата в къщи - може да са изостанали от останалите деца в някакво направление (или във всичко), но може и да са много по напред от тях. И наистина си зависи от майката.
boingboing, разбирам ти дилемата, дано скоро да я разрешиш. И на мен много пъти ми се иска да съм на няколко места едновременно, но няма как да стане. Ще намериш баланса, прецени кое е по-важно за теб. Всъщност не можеш ли да намериш бавачка за няколко часа и само в тези часове да работиш. Така ще намалиш напрежението и ще имаш време за всичко.
Ти ако имаш делово предложение свиркай, може да ти стана клон
За училищната дейност някой беше писал - ами и е така и не е, понякога е запълване на времето, но никога не знаеш колко време и енергия отнема да организираш нещо за у-щето освен, ако не си го пробвал (аз още не съм пробвала да организирам, но ходих на няколко срещи към у-щето на сина ми и мога да кажа, че момичетата наистина постигат доста, върви се напред и буквално са много активни).
Същото ми е мнението и за децата в къщи - може да са изостанали от останалите деца в някакво направление (или във всичко), но може и да са много по напред от тях. И наистина си зависи от майката.
boingboing, разбирам ти дилемата, дано скоро да я разрешиш. И на мен много пъти ми се иска да съм на няколко места едновременно, но няма как да стане. Ще намериш баланса, прецени кое е по-важно за теб. Всъщност не можеш ли да намериш бавачка за няколко часа и само в тези часове да работиш. Така ще намалиш напрежението и ще имаш време за всичко.
Напоследък и аз се вълнувам от темата. В процес на преместване сме, съпругът ми пое новото назначение. За да се преместим, напускам добре платена и високо натоварена длъжност (8.5 год.).
Когато приключа със служебните си ангажиметни и отида при съпруга ми, се чудя как ще понеса трансформацията от стресова и динамична работа към ....домакиня вкъщи.
Бих се радвала, ако започна работа, но там има квоти за чужденци и не знам дали ще получа разрешително за работа. Успокояващото е, че уча за сертификат, който гълта време и в България все не насмогвах да седна да уча за изпитите.
Все пак, за да отговоря на въпроса в първия пост - бих работила, дори и да не се налага финансово.
Когато приключа със служебните си ангажиметни и отида при съпруга ми, се чудя как ще понеса трансформацията от стресова и динамична работа към ....домакиня вкъщи.
Бих се радвала, ако започна работа, но там има квоти за чужденци и не знам дали ще получа разрешително за работа. Успокояващото е, че уча за сертификат, който гълта време и в България все не насмогвах да седна да уча за изпитите.
Все пак, за да отговоря на въпроса в първия пост - бих работила, дори и да не се налага финансово.
Бих работила. Поне на този етап. Работата ми харесва и ми харесва да ходя на работа.
Била съм безработна не по-дълго от 3 месеца последователни. Не ми е било скучно, напротив пак си уплътнявах пълноценно времето. Най-вече с разходки и учене на език. Ако са повече месеци, вече не зная, но предполагам, че пак няма да ми е зле.
Според мен всичко е въпрос на настройка.
Била съм безработна не по-дълго от 3 месеца последователни. Не ми е било скучно, напротив пак си уплътнявах пълноценно времето. Най-вече с разходки и учене на език. Ако са повече месеци, вече не зная, но предполагам, че пак няма да ми е зле.
Според мен всичко е въпрос на настройка.
Извинявам се за офтопика, но понеже сме в една сфера с милинка- кой сертификат започна, ако не е тайна?
АССА боря.
В началото съм, защото го записах на "дърти" години (от мин. година) и от работата все не успявах да отделя достатъчно време да уча. Сега се надявам, като заседна в домашни условия, да увелича темповете на вземане на изпити. Хубавото е, че там, където отивам, има изпитен център и няма да ми се налага да тичам на прибежки до България.
Извинявам се за офтопика, но понеже сме в една сфера с милинка- кой сертификат започна, ако не е тайна?
Каква е тази сфера, ако не е тайна?
МaНЕВрата и аз съм го мислила за фондацийката, ама ми се струва, че ще е трудничко, особено, ако искам да внасям в милата ни родина.
Ти ако имаш делово предложение свиркай, може да ти стана клон
Ти ако имаш делово предложение свиркай, може да ти стана клон
Mаmmаmия, каква ти mила родина, бе - всичко заmинава на Бахаmите
А всъщност никога не съm обmисляла сериозно такава идея, просто mи дойде спонтанно като отговор на ''АКО-то''...
... в момента работя, защото изкарах 8 месеца в къщи и полудях 
Лолита, и при mен 8-ят mесец беше критичен с първото mи дете, та и аз се върнах тогава. Сега mоmентът идва след две седmици, но поради обстоятелствата ще трябва да си налягаm още 4 mесеца парцалките вкъщи, не че mи е лошо, но не е същото.
По мой опит е така, че с доходите растат и разходите. По скъпи почивки, по хубави дрешки... абе, сто места има, където ще си оставя парите ако ги имам.
Иначе по въпроса: аз бих работила. Моята си работа. Харесва ми, удовлетворява ме, кеф ми е. Виждам и други хора, говоря си за други неща... Може би ще намаля часовете и няма да правя нощни. Всеки уикенд ще ми е свободен, може и уикенда да го направя от петък до понеделник... За сто неща се сещам.
Относно парите: Скоро си представяхме с една колежка какво ще направим ако спечелим милионите от лотарията: Аз реших, че ще отида по халат (е, може и неглиже), с тези чехли на токчета с перушинките от горе и с чаша шампанско на сутрешната пет минутка и ще кажа на шефа си, че съм купила болницата и той сега е мой служител. Та такива неща ми се правят, ама май и лотарията няма да ме оправи за това.
Иначе по въпроса: аз бих работила. Моята си работа. Харесва ми, удовлетворява ме, кеф ми е. Виждам и други хора, говоря си за други неща... Може би ще намаля часовете и няма да правя нощни. Всеки уикенд ще ми е свободен, може и уикенда да го направя от петък до понеделник... За сто неща се сещам.
Относно парите: Скоро си представяхме с една колежка какво ще направим ако спечелим милионите от лотарията: Аз реших, че ще отида по халат (е, може и неглиже), с тези чехли на токчета с перушинките от горе и с чаша шампанско на сутрешната пет минутка и ще кажа на шефа си, че съм купила болницата и той сега е мой служител. Та такива неща ми се правят, ама май и лотарията няма да ме оправи за това.
МaНЕВрата аз за съжаление нямам деца все още и седях сама в чужда страна като кукувица. И то не коя да е страна.....
Еmи аз чела, недочела, набързо си направих изводите
Mай ще трябва да ударя едно по-силничко кафе По мой опит е така, че с доходите растат и разходите. По скъпи почивки, по хубави дрешки...
Аз съм скръндза и не растат
Като дойдохме тук в началото всичко ми се струваше много скъпо (1лв=6грн). Като плащах на касата стотици или хиляди и ми ставаше лошо, че нали и не работих В началото мъжо ми се молеше да купувам в магазина, че я карахме на яйца (не че можех да готвя друго
).Миналата зима ми вдигна скандал в магазина, че не искам да си купя якя - ама то наистина беше много скъпо
Общо взето аз като не работя и се чувствам гузна да харча пари
Като работя ми се случава и да пестя, но спестя ли хубава сума, веднага намирам за какво да я дам.
Бих работила независимо по каква причина, просто не ме свърта дълго време вкъщи, става ми тягосно, хваща ме лудостта Децата ми са големи, нямат непрекъсната нужда от мен, а и не съм от този тип къщовни жени, които обичат да са вкъщи и да се грижат за дома. Независимо какво пише за моята зодия (не че вярвам в зодиите)
Децата ми са големи, нямат непрекъсната нужда от мен, а и не съм от този тип къщовни жени, които обичат да са вкъщи и да се грижат за дома. Независимо какво пише за моята зодия (не че вярвам в зодиите)
Не бих работила, поне докато детето е по-малко. Е, като поотрасне мога нещо да подхвана да си уплътнявам свободното време.
Много обичам работата си, много години трудов стаж ми се натрупа в България. Тук поработвах малко, но пък разбрах колко е хубаво да се отдадеш на детето и семейството вместо да тичаш непрекъснато, да си го предаваме седин на друг с мъжа ми и понякога да не можем да се видин за 2-3 дни дори.
Много обичам работата си, много години трудов стаж ми се натрупа в България. Тук поработвах малко, но пък разбрах колко е хубаво да се отдадеш на детето и семейството вместо да тичаш непрекъснато, да си го предаваме седин на друг с мъжа ми и понякога да не можем да се видин за 2-3 дни дори.
Моят избор беше и все още е да работя. Не за кариера и не защото работата ми не може да почака, а просто защото не се виждам да седя в къщи и само да домакинствам. Е, не бих отказала майчинство от една платена година, но ситуацията тук не е така и без да се самосъжалявам просто прецених че е добре да се върна на работа и толкова. До някъде според мен това идва и факта че съм в чужда държава. Може би ако бях в БГ нямаше да ми е лошо да си седя в къщи. Там все ще се намери с кой да се види човек, пък и парковете и площадките са пълни с майки с деца. Тук през седмицата през деня е празно. Миналата година се изместихме от един щат в друг и 2 месеца бях без работа и седяхме с детето в къщи. Първите 2-3 седмици и на двамата ни беше интересно и се забавлявахме, но после той първи започна да пита кога ще тръгваме на работа Мисля също че и на мъжа ми му е по спокойно когато и аз работя. Някак си два дохода дават по голяма сигурност отколкото един особено в моменти на криза.
Мисля също че и на мъжа ми му е по спокойно когато и аз работя. Някак си два дохода дават по голяма сигурност отколкото един особено в моменти на криза. 
Работя,защото фирмата си е моя,задълженията и отговорностите огромни.Освен това имаме служители и в Бг,Русия и Китай,в Гърция също имам едно девойче.В Бг.помагат дъщерята и майка ми.Имам много безсънни нощи,особенно,когато трябва да говоря с Китай,часовата разлика в момента е 5 часа,но след няколко дни става 6ч. 
.Натоварването ми е огромно,не се оплаквам обаче,щото изборът си е мой.И доста скъпо платих за него - сдобих се с диабет. .
.Натоварването ми е огромно,не се оплаквам обаче,щото изборът си е мой.И доста скъпо платих за него - сдобих се с диабет. . 
Работя, не ми се налага да го правя, но в къщи...издивявам.
Пък и би било живо разхищение на пари и знания, защото съм добър специалист. Доказала съм се нна 2 континента и 3 различни държава - все една и съща специалност. На всичко отгоре си обичам и работата и мазохизъм или не харесвам да има проблеми - кара мозъка ми да работи на пълни обороти. За детето си има детска градина, там са по-подготвени от мен в тази област
Пък и би било живо разхищение на пари и знания, защото съм добър специалист. Доказала съм се нна 2 континента и 3 различни държава - все една и съща специалност. На всичко отгоре си обичам и работата и мазохизъм или не харесвам да има проблеми - кара мозъка ми да работи на пълни обороти. За детето си има детска градина, там са по-подготвени от мен в тази област
Как беше онази приказка..."Даваме си здравето за да направим пари, а после си даваме парите за да си оправим здравето"
sivila, съжалявам за това, което ти се е случило
sivila, съжалявам за това, което ти се е случило
За детето си има детска градина, там са по-подготвени от мен в тази област
Това сериозно ли?
За детето си има детска градина, там са по-подготвени от мен в тази област
Това сериозно ли?
Защо да не е сериозно?
За моят син също е в пъти по-интересно да е на детска градина, да си играе с връстничета, песни, танци, интерактивни игри, занимания, двор с катерушки.
Вкъщи трябва да се домакинства, през което време той е залепен за крачола ми. Рядко се занимава сам с нещо за повече от 5-10 мин., телевизия не гледа. В случая, нито на него му е забавно, нито аз мога да свърша нещо полезно. Площадките са празни през седмицата, да не кажа и през уикендите. С кой да се заиграе детето, или да си каже две приказки?
Нали, не че съм адвокат на Титина, но според мен точно това се има предвид под "по-подготвени от мен в тази област" - материална база, забавления, педагози и т.н
За детето си има детска градина, там са по-подготвени от мен в тази област
Това сериозно ли?
Защо да не е сериозно?
За моят син също е в пъти по-интересно да е на детска градина, да си играе с връстничета, песни, танци, интерактивни игри, занимания, двор с катерушки.
Вкъщи трябва да се домакинства, през което време той е залепен за крачола ми. Рядко се занимава сам с нещо за повече от 5-10 мин., телевизия не гледа. В случая, нито на него му е забавно, нито аз мога да свърша нещо полезно. Площадките са празни през седмицата, да не кажа и през уикендите. С кой да се заиграе детето, или да си каже две приказки?
Нали, не че съм адвокат на Титина, но според мен точно това се има предвид под "по-подготвени от мен в тази област" - материална база, забавления, педагози и т.н
.Така е.За самото дете е по-добре да бъде на детска градина,научава повече неща там,научава се и на контакт с околните.
Сигурно е сериозно, Палада.
В последните години, това се налага в обществото ни.
Че яслата и градината са по-добри от майката. Тъжно, но факт.
И тъй като съм педагог и работила с деца, знам много добре колко е измамно това.
Социализации, игри, професионалисти....бла,бла,бла.
Едно малко дете иска любов, много любов, безгрижни и свободни игри...
MiaGia , нищо лично, но някои майки остават при децата си, за да се занимават с тях, а не да домакинстват. Това, че едно дете няма с кого да говори вкъщи, за мен, е меко казано странно.
А ти мълчиш ли с детето си? Не му ли четеш, говориш, разказваш?
В последните години, това се налага в обществото ни.
Че яслата и градината са по-добри от майката. Тъжно, но факт.
И тъй като съм педагог и работила с деца, знам много добре колко е измамно това.
Социализации, игри, професионалисти....бла,бла,бла.
Едно малко дете иска любов, много любов, безгрижни и свободни игри...
MiaGia , нищо лично, но някои майки остават при децата си, за да се занимават с тях, а не да домакинстват. Това, че едно дете няма с кого да говори вкъщи, за мен, е меко казано странно.
А ти мълчиш ли с детето си? Не му ли четеш, говориш, разказваш?
Milla Elaine, разбира се, че нищо лично, но ако някои майки могат да не домакинстват, то на мен ми се налага. И точно през това време (отнема ми и час и два и повече) на детето никак не му е забавно, а както обясних - буквално е залепен за мен. Убедена, че в детската градина му е по-интересно в случая. След работа имам време да си свърша домашните задължания, да взема детето от градина и да си почетем, поговорим, поразказваме...Даже и на разходка да отидем.
Нека не превръщаме темата в поредното "за" и "против" детските градини.
Аз си говоря от собствената камбанария и това е моят избор. Каквото е и заглавието на темата.
Нека не превръщаме темата в поредното "за" и "против" детските градини.
Аз си говоря от собствената камбанария и това е моят избор. Каквото е и заглавието на темата
.
като говорим за избор - едно е да избираш между хубава професия и стоене в къщи, а съвсем друго е да избираш между бачкане и стоене в къщи.
Не вярвам жена с престижна професия, инвестирала време и усилия да се усъвършенства в работата си, да захвърли всичко с лека ръка в името на домакинството.
Не вярвам жена с престижна професия, инвестирала време и усилия да се усъвършенства в работата си, да захвърли всичко с лека ръка в името на домакинството.
Може да не го вярвате, но го има.
Аз учих 2.5 години професия, след което следвах още 4 години. Работих 1 година по специалността си, и точно след 12 месеца спрях. Детето се появи чак 3 години по-късно, та нямаше връзка с това.
Професията ми беше престижна, бях вложила време и усилия, но въпреки това направих този избор и никога не съм го съжалявала, а минаха вече 8.5 години от тогава.
Аз учих 2.5 години професия, след което следвах още 4 години. Работих 1 година по специалността си, и точно след 12 месеца спрях. Детето се появи чак 3 години по-късно, та нямаше връзка с това.
Професията ми беше престижна, бях вложила време и усилия, но въпреки това направих този избор и никога не съм го съжалявала, а минаха вече 8.5 години от тогава.
Аз нямам никаква нужда да се доказвам на 2-3 континента, дори на един
Но предпочитам да работя, защото това ме кара да се чувствам по-смислено, а и обичам контакта с хора. Харесва ми и да сменям работи, да се занимавам с различни неща, да влизам в различни роли.
Със сигурност по-малко бих работила при наличие на дете/деца. Но чак да остана изцяло в ролята 'майка и съпруга' не е за мен. А и тук не сме в Щатите, където за една майка има хиляда варианта да се социализира, това също има значение
Но предпочитам да работя, защото това ме кара да се чувствам по-смислено, а и обичам контакта с хора. Харесва ми и да сменям работи, да се занимавам с различни неща, да влизам в различни роли.
Със сигурност по-малко бих работила при наличие на дете/деца. Но чак да остана изцяло в ролята 'майка и съпруга' не е за мен. А и тук не сме в Щатите, където за една майка има хиляда варианта да се социализира, това също има значение
Не вярвам жена с престижна професия, инвестирала време и усилия да се усъвършенства в работата си, да захвърли всичко с лека ръка в името на домакинството.
За детето си има детска градина, там са по-подготвени от мен в тази област
Това сериозно ли?
Абсолютно сериозно. Казвам го и от позициата на учител. Учителите в детската градина са много по-подготвени от мен в тази област, далеч съм от мисълта, че като майка знам всичко. А и децата нямат респект от родителите си. никак не са за пренебрегване и социалните контакти. На всичко отгоре синът ми е и в чуждоезикова среда. Не съм възхитена от мисълта да учи чуждия език от мен.
Не смятам, че има по-добър или по-лош вариант, защото хората са различни и всеки се чувства добре по различен начин. Никога не съм си оставала вкъщи, дори когато малкият беше бебе. Но това не значи, че не уважавам жените, които правят този избор. Честно казано да си домакиня ми се струва в пъти по-трудно, отколкото да ходиш на работа. Затова и избрах по-лесния за мен вариант
Освен това искам да съм независима, защото в мен постоянно се таи страх, че ако остана сама и до този момент съм разчитала на съпруга ми, какво ще стане със сметките, къщата, с целия ми живот тук? Момичетата, които не работят, не ви ли е страх как бихте се оправили, ако останете сами?
Освен това искам да съм независима, защото в мен постоянно се таи страх, че ако остана сама и до този момент съм разчитала на съпруга ми, какво ще стане със сметките, къщата, с целия ми живот тук? Момичетата, които не работят, не ви ли е страх как бихте се оправили, ако останете сами?
Не, не ме е страх. Имам много здрав брак и такива мисли са ми чужди.
Ако все пак се стига до раздяла/развод, ще си търся работа, разбира се. Ясно ми е, че няма да е по специалността ми, но гладна няма да остана. Ще има спад в стандарта на живота, но това не е всичко в живота - това са бели кахъри.
Ако все пак се стига до раздяла/развод, ще си търся работа, разбира се. Ясно ми е, че няма да е по специалността ми, но гладна няма да остана. Ще има спад в стандарта на живота, но това не е всичко в живота - това са бели кахъри.
Сега остава да живея и в страх за нещо,което може и никога да не се случи.
Как пък не. Не стигат другите тревоги...
Освен това, човекът е адаптивно животно, когато ножа опре до кокала се оправя бързо
в новата ситуация.
Иначе, за да чистя из къщи, не бих напуснала каквато и да е работа, дори и бачкаторска.
Е...ако мъжа е богат и ще пътуваме и ходим по театри и концерти, може.
Гледането на деца, и то малки обаче е друго нещо и поне на мен, не ми се връзва в представите за домакинстване. Едно дете да се гледа в домашна обстановка, да бъде обгрижвано с любов, научавано на много неща и пр. е нещо на което държа. Мъжа ми е израснал при баби и на седмични градини и също добре е разбрал разликата. Няма да се впускам в подробности как му се е отразило, да не се наплашат феновете на яслите. Да ме убеди някой, че възпитателката в градина е по-добра за детето ми от мен, е просто невъзможно.
Как пък не. Не стигат другите тревоги...
Освен това, човекът е адаптивно животно, когато ножа опре до кокала се оправя бързо
в новата ситуация.
Иначе, за да чистя из къщи, не бих напуснала каквато и да е работа, дори и бачкаторска.
Е...ако мъжа е богат и ще пътуваме и ходим по театри и концерти, може.
Гледането на деца, и то малки обаче е друго нещо и поне на мен, не ми се връзва в представите за домакинстване. Едно дете да се гледа в домашна обстановка, да бъде обгрижвано с любов, научавано на много неща и пр. е нещо на което държа. Мъжа ми е израснал при баби и на седмични градини и също добре е разбрал разликата. Няма да се впускам в подробности как му се е отразило, да не се наплашат феновете на яслите. Да ме убеди някой, че възпитателката в градина е по-добра за детето ми от мен, е просто невъзможно.
Ако можеше да си позволя да не работя и да си стоя вкъщи бих предпочела, поне при сегашната ми работа, която направо ми ходи по нервите. Повече социални контакти бих имала като неработеща майка отколкото в работа, с която се занимавам в момента. Освен контактите ми с компютъра май други големи контакти и социализация на работата ми не виждам. Не обичам да говоря особено с колжеките тъй че специално за мен мисля, че бих имала повече контакти, ако не работех.
Що се отнася за кариерата наистина инвестирах време и усилия, но всичко беше напразно, усилия хвърлени на вятъра. Май децата са единственото ми постижение до момента.
Но ме е страх да напусна работа, защото ако впоследствие ми се наложи пак да работя не знам нали ще мога да си намеря нещо подходящо. Тук се гледа много лошо на кандидати, които в момента не работят или поне в моята сфера. Ако реша да напусна работа то ще е само, ако съм си осигурила възможност да работя от вкъщи или да си имам някакъв мой собствен бизнес.
Що се отнася за кариерата наистина инвестирах време и усилия, но всичко беше напразно, усилия хвърлени на вятъра. Май децата са единственото ми постижение до момента.
Но ме е страх да напусна работа, защото ако впоследствие ми се наложи пак да работя не знам нали ще мога да си намеря нещо подходящо. Тук се гледа много лошо на кандидати, които в момента не работят или поне в моята сфера. Ако реша да напусна работа то ще е само, ако съм си осигурила възможност да работя от вкъщи или да си имам някакъв мой собствен бизнес.
Момичетата, които не работят, не ви ли е страх как бихте се оправили, ако останете сами?
От какво да ги е страх? Те едва ли стоят с нула долара в джоба, просто нямат текущи приходи. Когато съм била домакиня, моята сметчица си стоеше недокосната, казвахме му пари за черни дни. При развода я понапълних още малко, че черните дни увеличиха бройката.
Шегувам се с последното.
Момичетата, които не работят, не ви ли е страх как бихте се оправили, ако останете сами?
От какво да ги е страх? Те едва ли стоят с нула долара в джоба, просто нямат текущи приходи. Когато съм била домакиня, моята сметчица си стоеше недокосната, казвахме му пари за черни дни. При развода я понапълних още малко, че черните дни увеличиха бройката.
Шегувам се с последното.
А това да се получат пари и издръжка след развод е също относителен въпрос, пак зависи от това колко мъжът ти може да си позволи да плаща, а също така и от добро желание от негова страна.
А и не е хубаво човек да е напълно зависим от мъжа си. Не всички мъже са толкова благородни, че да не ти държат сметка за това и да ни ти го натякват от време на време.
Момичетата, които не работят, не ви ли е страх как бихте се оправили, ако останете сами?
Това че жена е станала домакиня при определени обстоятелства не я осакатява...
Когато се наложи ще започне работа и толкова, независимо сама ли на партньора са паднали доходите.
От какво да я е страх, като се разделят ще работи , каквото намери и това е.
Животът извън корпоративния свят, добрите позиции и кариери е по-труден, но съществува:)
На всичко се намира колая, здравето е най-важно.
Моя приятелка има 3 деца и от много години не е работила, завърши топ университет, хубава специалност. В България разни хора я питат "аМи ти затова ли учи" и я гледат от високо някакви хорица с нищожен на нейния ум и таланти, и тя е силно огорчена защо не я разбират хората. А то е просто. Щастлива е.
Животът извън корпоративния свят, добрите позиции и кариери е по-труден, но съществува:)
На всичко се намира колая, здравето е най-важно.
Моя приятелка има 3 деца и от много години не е работила, завърши топ университет, хубава специалност. В България разни хора я питат "аМи ти затова ли учи" и я гледат от високо някакви хорица с нищожен на нейния ум и таланти, и тя е силно огорчена защо не я разбират хората. А то е просто. Щастлива е.
Гледането на деца, и то малки обаче е друго нещо и поне на мен, не ми се връзва в представите за домакинстване. Едно дете да се гледа в домашна обстановка, да бъде обгрижвано с любов, научавано на много неща и пр. е нещо на което държа. Мъжа ми е израснал при баби и на седмични градини и също добре е разбрал разликата. Няма да се впускам в подробности как му се е отразило, да не се наплашат феновете на яслите. Да ме убеди някой, че възпитателката в градина е по-добра за детето ми от мен, е просто невъзможно.
Мисля по същия начин. Говорим за малки дечица, до 3-4 годишна възраст. Не зная колко ценен специалист съм, имам повече от 16 години post-secondary education, но никога няма да съжалявам за времето, прекарано с децата ми. Изгубеното време в професионален аспект (да, за три години поизостанах), успях да наваксам доста бързо. Времето, прекарано с децата ми бе огромна инвестиция и сега съм щастлива от резултатите. С времето Всичко си дойде на мястото. Времето ми не беше изгубено. Живота е сложен и не се състои само в професионално доказване и успехи. Има къде-къде по-важни неща и децата са определено едно от тях.
10 c's, и аз тази година се чувствах така, когато си бях в БГ. Завършила съм добър университет, имах хубава работа и бях добра в нея. Но сега съм щастлива да съм домакиня. Хора всякакви, какво толкова. Но ме гледаха доста странно, когато отговарях на въпроса какво работя. И честно казано ми беше неприятно.
Иначе ако се наложи да работя, разбира се, че ще започна работа. Да, няма да е по специалността ми, но децата ми гладни няма да останат.
Иначе ако се наложи да работя, разбира се, че ще започна работа. Да, няма да е по специалността ми, но децата ми гладни няма да останат.
Нямах предвид раздяла/развод, защото и тогава има доход и се плаща издръжка. Никой не е казал, че трябва да се мисли за най-лошото, но спя по-спокойно, като знам, че разчитам първо на себе си и след това на хората около мен. Подчертавам, че това съм аз, не си натрапвам мнението на никого.
но спя по-спокойно, като знам, че разчитам първо на себе си и след това на хората около мен.
Това не мога да го разбера съвсем.
Ние прост така си поделяме работата, мъжът ми ходи на работа, аз поемам грижата за детето и домакинството. Та определено мъжът ми разчита на мен, както и аз разчитам на себе си че ще има какво да се яде и изпрани и изгладени дрехи в гардероба
10цента, не само в БГ реагират така
И аз срещнах неразбирание от страна на колегите от университета тук в Германия.
Това, че ходим на работа не означава, че не се грижим за децата и домакинството и не сме изпрани и изгладени.
Това, че съм избрала детето ми да е на ясла не означава, че съм го захвърлила. Отделям и за него време, всъщност времето е само за него - площадки, футбол, игри, занимания, четене и какво ли още не, а след като заспи започвам другите неща - готвене, чистене, пране. И да, за градината ( заради детето сме започнали зеленчуко отглеждане, да е всичко чисто и свежа) се грижа понякога в 11 вечерта с челник с осветление, но това е положението. Е вярно време за себе си в момента нямам ( освен през петък, когато почивам), но тогава пак гледам да подготвям неща основно за детето.
и не сме изпрани и изгладени.Това, че съм избрала детето ми да е на ясла не означава, че съм го захвърлила. Отделям и за него време, всъщност времето е само за него - площадки, футбол, игри, занимания, четене и какво ли още не, а след като заспи започвам другите неща - готвене, чистене, пране. И да, за градината ( заради детето сме започнали зеленчуко отглеждане, да е всичко чисто и свежа) се грижа понякога в 11 вечерта с челник с осветление, но това е положението. Е вярно време за себе си в момента нямам ( освен през петък, когато почивам), но тогава пак гледам да подготвям неща основно за детето.
Нъц, взеха ме вече
Личното ми мнение е че всичко е въпрос на организация. А и съм по активна вечер ( поне съм спокойна, че се дължи на това в кой дом/час си роден, че по едно време си мислех че ми хлопа нещо). А и като не работех ( бременоста и малко след раждането успях да си подредя всички неща и материали събирани с години - знам кое къде е и ми отнема много малко време да го намеря. А да и съпругът ми много помага
Личното ми мнение е че всичко е въпрос на организация. А и съм по активна вечер ( поне съм спокойна, че се дължи на това в кой дом/час си роден, че по едно време си мислех че ми хлопа нещо). А и като не работех ( бременоста и малко след раждането успях да си подредя всички неща и материали събирани с години - знам кое къде е и ми отнема много малко време да го намеря. А да и съпругът ми много помага
Нямах предвид раздяла/развод, защото и тогава има доход и се плаща издръжка.
В някои страни, ако почине съпругът, съпругата или децата получават нещо като пенсия.
Нямах предвид раздяла/развод, защото и тогава има доход и се плаща издръжка.
В някои страни, ако почине съпругът, съпругата или децата получават нещо като пенсия.
А пък ние за по-пълноценно, сmе се застраховали допълнително
Нямах предвид раздяла/развод, защото и тогава има доход и се плаща издръжка.
В някои страни, ако почине съпругът, съпругата или децата получават нещо като пенсия.
А пък ние за по-пълноценно, сmе се застраховали допълнително
Ех,не я оставяш на мира тази потребителка!
А пък ние за по-пълноценно, сmе се застраховали допълнително
Застраховка "Живот" ли?
А пък ние за по-пълноценно, сmе се застраховали допълнително
Застраховка "Живот" ли?
ако стигнем до тази застраховка,там няма как да не сме останали сами
Палада-никой не знае кой луд утре ще си подкара возилото точно,когато си решила да излезеш на кафе и ти остава само да пресечеш булеварда.Колкото и да си подготвен за едно,като нищо може друго да излезе.И то там,откъдето изобщо не очакваш.
Аз понеже имам само един живот си нося най-хубавите дрехи,гледам всеки момент,дето носи удоволствие да не го пропилявам и понеже живота ми извъртя доста силни шамари без да ме пита дали съм подготвена,сега знам,че за каквото и да се подготвям, има неща, за които колкото и да си подготвен, никога няма да си готов.
Та,по темата,ако имате избор-гледай да имаш избор.Тогава е лесно,когато можеш да избираш.
А пък ние за по-пълноценно, сmе се застраховали допълнително
Застраховка "Живот" ли?
Аха!
Stern, не(под)съзнателно е...