ако е въпрос само на избор...

  • 5 750
  • 91
  •   1
Отговори
  • Мнения: 35
макар на пръв поглед това да е старият въпрос "дом или кариера", задавам го тук, тъй като момичетата в чужбина вече поне на едно ниво са взели решение, което ги е отвело далече от родния дом.  в случаите, когато това решение за живот в чужбина е било взето не само заради партньора, струва ми се, че може да се говори дори за някаква инвестиция в професионален план -- университет, работа, и т.н....  тогава, ако (или когато) "изведнъж" се появи семейството, как бихте постъпили, ако наистина имате избор:  ако финансово не ви се налага да работите, бихте ли го правили?

# 1
  • Мнения: 9 894
аз не бих работила. Практикувала съм две добри, интересни професии за малко пари, преценила съм, че кариерата е загубена работа и убива добрите намерения  Laughing мога да си организирам дните удовлетворяващо, без да ми се налага да се доказвам непрекъснато, и тъй нататък....
обаче много зависи от семейството и как се разберете.

# 2
  • На острова
  • Мнения: 1 271
Аз бих работила. И го правя. Може да се оправяме финансово и само със заплатата на мъжа ми. Но аз за момента не желая.
В момента харесвам работата си, приятно ми е да ставам сутрин, да се оправям, да водя детето на градина (където знам, че му е интересно), кратките разговори с колегите, после обратно - да го взимам и т.н. Приятно ми е на вечеря да обсъждаме с половинката как е минал работния ден.
Случи ми се да остана 3 седмици без работа, е, честно ви казвам, много зле се чувствах. Може би ако съм си в БГ, варианта да не работя е по-добър, но тук нямам приятелски кръг, роднини, деца на познати с които детето да си играе и скуката е голяма. За това варианта "работа + градина" при нас носи повече хармония (добре де, и финанси).
Да, разбира се, че има безброй неща, които могат да се правят вместо да се ходи на работа. За тези седмици, през които не работех се занимавах основно с домакинска работа, плаж, разходки, упражнения, четене, грижи по себе си, по мъжа ми ( Mr. Green )....
Но. Но се чувствам сто пъти по-пълноценна, когато успявам да съчетая гореизброеното с един 8-часов работен ден. Въпрос на личен избор, знаете.

# 3
  • Мнения: 7 605
И аз като Тити - избрах да не работя и се чувствам прекрасно, нито скучая, нито се чувствам неудовлеторена. Приемам го като лукс.

# 4
  • Германия
  • Мнения: 327
В момента не работя,но мисля след време да си намеря нещо,макар и за няколко часа дневно.Това,за което съм учила в България,тук не мога да го работя,но с нещо трябва да се занимавам.Понякога откачам цял ден в къщи,липсват ми социални контакти,банални разговори на ежедневни теми,кафе с колеги и т.н.Бих работила за собствено удовлетворение,да съм полезна с нещо,за мен парите за момента не са водещ фактор при вземане на решение дали да се работи или не.

# 5
  • Мнения: 1 086
Да се наредя и аз към неработещите.  Wink За момента съм взела решение да не работя и да се грижа за децата и дома. Не ми липсва работата, преди работех по 10 часа дневно, беше ми писнало от стрес и напрежение. Не мога да се оплача, че ми е скучно. Имам доста ангажименти, срещам се с хора, не кукувам сама у дома. Доволна съм от живота си на този етап.  Simple Smile

# 6
  • Мнения: 3 367
Raботила съм винаги и ще и занапред,никога не ми се е налагало финансово.Чудесно е да има избор и майката да има лукса да вземе това решение като знае наистина как се чувства с шкембе и кърмаче на ръце.
Гледам на работата си като привилегия и площадка за личен растеж и развитие,парите са бонус Mr. Green

# 7
  • Мнения: 481
ако наистина имате избор:  ако финансово не ви се налага да работите, бихте ли го правили?

Желанието ми за работа,никога не е било обвързано с финансова необходимост. Grinning
Обаче,това същото,ту ми се е искало,ту-не. Joy
Винаги съм работила в стресова,конкурентна среда,преди това не ми се отразяваше.
Когато усетих,че изоставам от темпото,смених приоритетите си.Съвпадна с раждането на детето ми.
Сега имам идеалния баланс-пораснало дете,6 часов работен ден и много отпуска  Laughing

Имала съм и безработни периоди,ами, не бях нещастна  Whistling

Мисля,че взимайки решение-работа или,не,трябва да се ръководим от желанието за удовлетворение и мир с взетото решение.
Да правиш кариера,а да се измъчваш от чувство за вина,че не си добра майка  Tired е безмислено,както и да се заблуждаваш,че трябва да се отдадеш на семейството и децата,а професионалистта в теб да "спори"с теб всеки ден  Confused е много трудно...
Макар,че не ми е ясно,как опита на Х,У или друг,ще ти е от полза  newsm78.....се разписах в темата  Wink

# 8
  • На остров
  • Мнения: 13 498
В момента не работя защото уча, харесва ми да работя и знам, че един ден отново ще работя. Финансовата страна е хубав бонус както беше споменато, но всъщност ми се иска да работя заради самата мен и всички екстри покрай това да работиш нещо, което ти харесва.

# 9
  • Мнения: 703
Ако имах възможност,не бих работила.Правя го в момента за пари.Навремето ми харесваше да работя,защото се срещах с много нови хора,но сега ,ако имах възможност бих напуснала с кеф.

# 10
  • Мнения: 2 786
За мен работата не е само паричното й измерение, а много повече. Но все пак говорим не за каквато и да е работа, а за нещо, в което ме бива, което ми доставя удоволствие, което сама съм избрала и в което виждам смисъл в личен план.
Така че, да - ще съчетавам и двете.

# 11
  • Мнения: 653
ако финансово не ви се налага да работите, бихте ли го правили?

за мен този избор за сега е в сферата на фантазиите, но ако позволите, ще ви поздравя с една песничка Simple Smile
http://www.youtube.com/watch?v=7iS2OPiaCUg&feature=related

# 12
  • Мнения: 3 241
Мисля, че бих работила.
Харесва ми да съм заета с неща, за които съм учила.
Харесва ми и да съм сред хора, с които имаме общи интереси Simple Smile

# 13
  • Мнения: 1 761
Ако е само избор,то само ти може да направиш правилния избор.

За мен света се промени,когато станах майка.Изведнъж съвсем други неща ми станаха важни.

А и зависи как се чувстваш като професионалист и като майка
.
Ако обичаш професията си и една пауза от няколко години би се отразила пагубно на всичко,което си постигнала до сега,може би е добре да си помислиш дали си в състояние да преживееш една толкова голяма крачка назад,още повече в чужбина,където е и по-трудно-заради езика,културата,контактите и т.н.

Ако си по-емоционален тип и безсънните нощи,нерекъснатото мрънкане,реване,нааканите памперси и детските пакости не са в състояние да те подлудят,остани си у дома с детето.Има майки,за които това време не е ад и не се е отразило пагубно на психическото им състояние.


За мен-имам късмет да имам  много послушно и лесно за гледане дете,което рядко плаче и е много забавна компания.Харесва ми да сме заедно и работя само,когато мъжа ми може да гледа детето,така,че то да не усеща липсата на мама у дома.Вече ходи на училище и е по-лесно да поемам ангажименти,но пък сега детето на мен ми липсва. Heart Eyes

Пожелавам ти успех !  bouquet

# 14
  • Мнения: 9 052
Да, но само на съкратено раб. време, докато децата имат нужда от грижа . 8 4аса на ден и малки деца не бих могла.
И съм напълно съгласна с изказванията за кариерата, но това за съжаление е голяма машинария. Можеш да кажеш, 4е тя не те интересува, но самата работа те поставя в конкурентна среда с други, които ги интересува. В един момент се оказваш със същия опит, зада4и и отговорности с някой, който е с по-висока позиция ... Което пък не може да не се отрази в желанието и това да се оеднакви Simple Smile Не би било 4естно ина4е. Това довежда до допълнителен стрес и амбиция и ве4е си в цикъла.
 

Последна редакция: нд, 16 окт 2011, 00:30 от jabata_

Общи условия

Активация на акаунт