mama na hrisi, нямах предвид теб. Използвах цитата ти точно заради описаната изненада, че видиш ли това дете не можело да седи само, все едно не се подразбира.
- Публикувана: 13 окт. 2011, 15:26 ч.
- Последно мнение: 9 фев. 2013, 12:19 ч.
Формиране на поведение у бебе - откога, как, късно ли е ?
mama na hrisi, нямах предвид теб. Използвах цитата ти точно заради описаната изненада, че видиш ли това дете не можело да седи само, все едно не се подразбира.
Ами всъщност има бебета, колито го правят, забавляват се самички. Не реват като ги оставиш легнали, позволяват ти да им почистиш ушето или носа с клечка, даже им е интересно.
Интересно ми е как хем нямат психика, пък имат предпочитания
За този резултат от изследването "Бебетата, на чиито плач майките отговаряли веднага, плачели със 70% по-малко" ми звучи като онзи лаф, дето социолозите установили, че 75 % от хората на една страна съставляват 3/4 от населението й. Много ясно, че ако му отговориш на плача, ще спре да плаче
Самият факт, че като му направиш на бебето еди-кво си, следва реакция, става ревливо, или спокойно, значи все пак има някакво формиране на поведение.
Може и да бъркам в някои изводи. Но поне разбрах, че не е неврологичен проблемът. Остава да търся и приемам съвети от психолози евентуално какво аз да направя. Защото съм му нужна все пак, трябвам му като уравновесена майка, а не депресирана, изнервена. При мен няма как да стане, ако не се чувствам пълноценна и в другите сфери на живота, ако цял ден само си играем, аз не се чувствам добре.
При мен няма как да стане, ако не се чувствам пълноценна и в другите сфери на живота, ако цял ден само си играем, аз не се чувствам добре.
Ползвай помощ. Или детегледачка, или баби, с каквото разполагаш.
Бебето няма как да знае, че имаш и други сфери на живота. За него други сфери не съществуват. То нито може да го разбере, нито да се съобрази с теб. Явно усеща, че искаш да се занимаваш и с други неща и се чувства пренебрегнато, затова и повече плаче, да не вземе да остане без внимание.
Ако не можеш да му се посветиш изцяло, намери някой да те отменя. Не трябва да бъде за сметка на бебето и да изискваш от него да се държи като другите удобни бебета.
Не трябва да бъде за сметка на бебето и да изискваш от него да се държи като другите удобни бебета.
Да, така е.
Виждам каква съм към него и как имам повече енергия, ако съм била навън на кафе, ако съм сготвила нещо, ако съм си подредила стаята или съм изгледала един филм. И каква съм, когато само се каня "ще направя това, това", а не остане време за нищо.
Разбирам те много добре! Намери някой да ти помага. За бебето ще е много по-добре да си в хубаво настроение, верда и енергична.
Психическото напрежение понякога е много голямо за майката, дори и другите да не те разбират. В днешно време за майките е най-трудно, защото моделът за отглеждане на бебе, при който майката стои сама с бебето от сутрин до вечер, е много неестествен и може да побърка човек.
Психическото напрежение понякога е много голямо за майката, дори и другите да не те разбират. В днешно време за майките е най-трудно, защото моделът за отглеждане на бебе, при който майката стои сама с бебето от сутрин до вечер, е много неестествен и може да побърка човек.
Една неделя майка ми гледа бебето,а ние с мъжът ми,вадихме картофи на селото му.
През цялото време не чуствах никакво умора,прибрахме се към 18ч. и започнах с всекидневните занимания с тази разлика,че въобще не се чуствах уморена,а когато съм по-цял ден с детето,дори е имало случаи да поспива да е по-спокоен,вече като стане 17ч.и започвам да му готвя,да гладя
и купищата домакинска работа 
,абе направо съм като изцеден лимон,едвам се мъкна.
Май майчинството е най-уморителната професия наистина,но пък си викам понякога,че тази умора е сладка,имало е моменти,в които съм се изнервяла,моменти в които си казвам,че ми е трудно,но веднага си спомням,какво ми беше без него и всичко минава,а и знам,че всичко е до време и ще дойде време когато пораснат и станат самостоятелни и как ще си спомняме с носталгия за тези моменти.
През цялото време не чуствах никакво умора,прибрахме се към 18ч. и започнах с всекидневните занимания с тази разлика,че въобще не се чуствах уморена,а когато съм по-цял ден с детето,дори е имало случаи да поспива да е по-спокоен,вече като стане 17ч.и започвам да му готвя,да гладя
и купищата домакинска работа ,абе направо съм като изцеден лимон,едвам се мъкна.Май майчинството е най-уморителната професия наистина,но пък си викам понякога,че тази умора е сладка,имало е моменти,в които съм се изнервяла,моменти в които си казвам,че ми е трудно,но веднага си спомням,какво ми беше без него и всичко минава,а и знам,че всичко е до време и ще дойде време когато пораснат и станат самостоятелни и как ще си спомняме с носталгия за тези моменти.
И моя син беше ревливо бебе, сега е мрънкащо дете. При него няма такова нещо: Ще пореве 5 мин и ще спре. Готвех с него на ръце, прахосмукачих пак така. Тежки колики, трудно никнене на зъби... Сега все по- често се заиграва сам, което ме обнадеждава. Това, че при вас има баби, които да го забавляват е по-вече от хубаво. Можеш поне малко да си отдъхваш. На мен добре ще ми дойде една баба за по час- два на ден 
Аз и по нагоре казах, че няма кой да ми помага, съпругът ми излиза в 9 и като се върне в 20,00 веднага я поема, а малката е от НЕспящите и вечно искащи внимание бебета. И аз като мама на хриси, като ми стане тежко си спомням как я чаках 4 години, колко бързо минаха месеците досега и ми минава бързо. Просто гледам да я гушкам до безкртай, че после няма да мога. И полека полека спира да ми тежи, наслаждаам се на майчинството си все повече и повече
Светла - Щом като има кой да помага - възползвай се
Светла - Щом като има кой да помага - възползвай се
Разбирам, че се чувстваш много изморена и изнервена. Никоя майка не би била щастлива и спокойна в такава ситуация. Лекарката ви просто не искам да я коментирам. Да неречеш едно 6 месечно бебе "лошо" е невероятна простотия и липса на компетентност.
Оставянето на бебето да плаче може само да навреди, не и да помогне.
Помисли - когато ти плачеш, когато имаш нужда от подкрепа, от прегръдка, от присъствието на близък човек до теб и въпреки това те оставят сама "да се наревеш" - олеква ли ти? Чувстваш ли се по-добре? Не. Така ще стане и с бебето. Може и да спре да плаче и да смяташ, че си го "надхитрила" и "възпитала", но всъщност ще се получи така, че бебето просто ще престане да вярва, че има кой да се отзове на нуждите му, когато то сигнализира за тях. Което неизбежно ще даде отражение и върху характера му като по-голямо дете.
Това, което според мен трябва да направиш е на първо време да се опиташ да разбереш поведението на бебето си. ЧЕТИ!
Повярвай ми, много помага. С разбирането идва и успокоението, че всичко е нормално, преходно и ще си дойдат нещата по местата. Най-важното - ще имаш отговор защо в дадена ситуация бебето ти реагира по един или друг начин. Искам да ти препоръчам две книги, които лично за мен са безценни. "Какво те чака през първата година на детето", "Какво те чака през втората и третата година на детето". До сега не съм срещала въпрос, на който да не съм намерила отговор вътре. Точно около 6-тия месец детето започва да изпитва непреодолим страх, че ако мама излезе от стаята може повече да не се върне. То все още не е осъзнало съвсем, че хората продължават да съществуват, дори когато не са пред очите ти.
То е напълно безпомощно и осъзнава, че е напълно зависимо от теб.
Носи го повече, играйте си, гушкайте се. Отдай се на майчинството и забрави за домакинството, за готвенето и чистенето. В смисъл - това са неща, които трябва така или иначе да се свършат, но не го намирай за голяма драма ако не можеш да го направиш на момента. Опитай се да направиш така, че времето ти с детето да минава пълноценно и приятно, не мисли за задълженията. Просто трябва да се помъчиш да смениш подхода си към ситуацията и твоето вътрешно усещане за нея.
Ти и сега вероятно отговаряш на нуждите на детето си, просто си изнервена, луташ се в притеснения да не би да му има нещо, изнервена си и т.н. Не мисли, че детето не усеща това.
Опитай, ако трябва първоначално за седмица, да се отдадеш изцяло на нуждите на бебето - просто се наслаждавай на присъствието му, гушкай го и т.н. Дали няма да има известна промяна и успокоение от негова страна?
Това не значи да пренебрегваш себе си. Когато излизаш от стаята му обясни - сега мама излиза от стаята, но ще се върне. Отивам да направя еди какво си. Играйте на "куку-дзак". Повярвай ми, има ефект. Дъщеря ми така пищеше всеки път като изляза от стаята. Постоянно й обяснявах, че излизам, но ще се върна. Стоях до вратата, криех се и пак се показвах, под формата на игра. Тя много се забавляваше. След това удължавах времето, в което се крия - примерно две минути. Ако през това време плаче, съобщавам че съм там, но не ме вижда в момента. След това например отивам до тоалетната и говоря по-високо - Тук съм и скоро ще се върна, в момента съм в тоалетната. Така малко по-малко тя започна да се успокоява и да разбира, че ще се върна все пак. И сега понякога се случва да измрънка като излизам, но като й се обадя, че съм тук спира.
И най-важното - повярвай, че бебето ти не е лошо и не те манипулира. То има нужда от теб така, както от въздуха
И използвай всеки свободен миг, за да си починеш. Като си идва таткото, да се занимавай той, ти си прави някакви твои си неща или си полегни. Ако можеш да ползваш детегледачка за няколко часа седмично - чудесно.
Оставянето на бебето да плаче може само да навреди, не и да помогне.
Помисли - когато ти плачеш, когато имаш нужда от подкрепа, от прегръдка, от присъствието на близък човек до теб и въпреки това те оставят сама "да се наревеш" - олеква ли ти? Чувстваш ли се по-добре? Не. Така ще стане и с бебето. Може и да спре да плаче и да смяташ, че си го "надхитрила" и "възпитала", но всъщност ще се получи така, че бебето просто ще престане да вярва, че има кой да се отзове на нуждите му, когато то сигнализира за тях. Което неизбежно ще даде отражение и върху характера му като по-голямо дете.
Това, което според мен трябва да направиш е на първо време да се опиташ да разбереш поведението на бебето си. ЧЕТИ!
Повярвай ми, много помага. С разбирането идва и успокоението, че всичко е нормално, преходно и ще си дойдат нещата по местата. Най-важното - ще имаш отговор защо в дадена ситуация бебето ти реагира по един или друг начин. Искам да ти препоръчам две книги, които лично за мен са безценни. "Какво те чака през първата година на детето", "Какво те чака през втората и третата година на детето". До сега не съм срещала въпрос, на който да не съм намерила отговор вътре. Точно около 6-тия месец детето започва да изпитва непреодолим страх, че ако мама излезе от стаята може повече да не се върне. То все още не е осъзнало съвсем, че хората продължават да съществуват, дори когато не са пред очите ти. То е напълно безпомощно и осъзнава, че е напълно зависимо от теб.
Носи го повече, играйте си, гушкайте се. Отдай се на майчинството и забрави за домакинството, за готвенето и чистенето. В смисъл - това са неща, които трябва така или иначе да се свършат, но не го намирай за голяма драма ако не можеш да го направиш на момента. Опитай се да направиш така, че времето ти с детето да минава пълноценно и приятно, не мисли за задълженията. Просто трябва да се помъчиш да смениш подхода си към ситуацията и твоето вътрешно усещане за нея.
Ти и сега вероятно отговаряш на нуждите на детето си, просто си изнервена, луташ се в притеснения да не би да му има нещо, изнервена си и т.н. Не мисли, че детето не усеща това.
Опитай, ако трябва първоначално за седмица, да се отдадеш изцяло на нуждите на бебето - просто се наслаждавай на присъствието му, гушкай го и т.н. Дали няма да има известна промяна и успокоение от негова страна?
Това не значи да пренебрегваш себе си. Когато излизаш от стаята му обясни - сега мама излиза от стаята, но ще се върне. Отивам да направя еди какво си. Играйте на "куку-дзак". Повярвай ми, има ефект. Дъщеря ми така пищеше всеки път като изляза от стаята. Постоянно й обяснявах, че излизам, но ще се върна. Стоях до вратата, криех се и пак се показвах, под формата на игра. Тя много се забавляваше. След това удължавах времето, в което се крия - примерно две минути. Ако през това време плаче, съобщавам че съм там, но не ме вижда в момента. След това например отивам до тоалетната и говоря по-високо - Тук съм и скоро ще се върна, в момента съм в тоалетната. Така малко по-малко тя започна да се успокоява и да разбира, че ще се върна все пак. И сега понякога се случва да измрънка като излизам, но като й се обадя, че съм тук спира.
И най-важното - повярвай, че бебето ти не е лошо и не те манипулира. То има нужда от теб така, както от въздуха
И използвай всеки свободен миг, за да си починеш. Като си идва таткото, да се занимавай той, ти си прави някакви твои си неща или си полегни. Ако можеш да ползваш детегледачка за няколко часа седмично - чудесно.
Слава Богу, нищо притеснително !
Всичко е наред с нервната система. Това е страхотно.
А какво му беше обяснението за този рев преди заспиването?
Слава Богу, нищо притеснително !
Всичко е наред с нервната система. Това е страхотно.
А какво му беше обяснението за този рев преди заспиването?
По-нервнички са някои деца просто. А обяснението е, че при формирането на обвивката на нервичките, при предаването на импулса, мжоело да има т.нар. къси съединения, нормални докато се изграждат връзките, и да има рев в тази връзка.
Светла, пробвала ли си да спите с бебето заедно?
В най-тежките моменти на дъщеря ми това беше единствения начин да се наспиваме. Единствения...
Сложех ли я до нас, спеше почти непробудно, а иначе се мяташе в леглото все едно не знам какво му правят на това дете.
Ако се опасяваш, че може да "разглезиш" детето, ще ти кажа, че дъщеря ми в един момент съвсем сама пожела да не я приспивам повече и да спи сама в нейното легло. От месеци не знам какво е приспиване и безсъние, тя просто си заспива сама в леглото, дори предпочита да е сама в стаята.
В най-тежките моменти на дъщеря ми това беше единствения начин да се наспиваме. Единствения...
Сложех ли я до нас, спеше почти непробудно, а иначе се мяташе в леглото все едно не знам какво му правят на това дете.
Ако се опасяваш, че може да "разглезиш" детето, ще ти кажа, че дъщеря ми в един момент съвсем сама пожела да не я приспивам повече и да спи сама в нейното легло. От месеци не знам какво е приспиване и безсъние, тя просто си заспива сама в леглото, дори предпочита да е сама в стаята.
Светла, дъщеря ми на 5 месеца започна да спи като твойто бебе. След много трудно, дълго приспиване на ръце, а я оставех в креватчето и веднага се будеше с плач. Освен това редовно се разнасяхме на ръце из цялата къща посред нощите - 2,3,4.00 часа през нощта.
Мина бавно, чак към годинката почна да заспива сравнително лесно (считай - пак на ръце разбира се, но поне без рев и опъване). Щом ти казват, че детето е здраво, едва ли има нещо, което да те притеснява. Просто има чувствителни деца, трудно се отпускат.
Търпение и ще мине, сега едва ли ми вярваш, но ще видиш, че ще мине този период.
Мина бавно, чак към годинката почна да заспива сравнително лесно (считай - пак на ръце разбира се, но поне без рев и опъване). Щом ти казват, че детето е здраво, едва ли има нещо, което да те притеснява. Просто има чувствителни деца, трудно се отпускат.
Търпение и ще мине, сега едва ли ми вярваш, но ще видиш, че ще мине този период.
Първо ти пожелавам успех! И друго мога да ти кажа, точно за това още след като родих бях забранила на бабите му да го разнасят наляво и надясно. Като искат да го сложат на легло, шезлонг и т.н. да му пеят, да пляскат, ако искат да се правят на маймуни. След като започна да сяда започнах да го оставям на пода, пеех му, играехме си, подавах му различни играчки и му показвах как "работят". Ту на активната гимнастика, ту на шезлонга, ту на бънджи, стол за хранене или проходилка. Сега смело го оставям на пода или в кошарата давам му нещо интересно и започвам да върша моята си работа. Пробвай като го оставяш сам за 1-2 мин , като започне на плаче , появи се и започни да му говориш, постепенно увеличавай времето. 
Още веднъж УСПЕХ И не забравяй , че това са си бебета в пубертет, първо колики , после зъби и така един ден докато не се събудиш в психиатрията 
И друго мога да ти кажа, точно за това още след като родих бях забранила на бабите му да го разнасят наляво и надясно. Като искат да го сложат на легло, шезлонг и т.н. да му пеят, да пляскат, ако искат да се правят на маймуни. След като започна да сяда започнах да го оставям на пода, пеех му, играехме си, подавах му различни играчки и му показвах как "работят". Ту на активната гимнастика, ту на шезлонга, ту на бънджи, стол за хранене или проходилка. Сега смело го оставям на пода или в кошарата давам му нещо интересно и започвам да върша моята си работа. Пробвай като го оставяш сам за 1-2 мин , като започне на плаче , появи се и започни да му говориш, постепенно увеличавай времето. Още веднъж УСПЕХ И не забравяй , че това са си бебета в пубертет, първо колики , после зъби и така един ден докато не се събудиш в психиатрията 
Страхотни дебати и съвети съм изпуснала.Статията за плача е много хубава и полезна.Моето гардже и то се опитва да се налага ама щевидим докъде ще го докараме.Много обича да я гушкат и нещо не и се стои самичка,нищо че и говоря и съм около нея.Страшна манипулаторка е,но е много сладка.