Да продължавам ли да водя детето си на ДГ???

Ние също сме с три огомни сливици,които борим с хомеоатия и така ще е почти година. Боледува често, но леко. За миналата година има 50% посещаемост, изхабих лимита от болнични и отпуски, карах се с родителите,които си пускат болни децата..........Ами нямаше промяна. Сега започна втора група и се тръшна на АБ още през септември Госпожата ме "успокои", че много от децата били болни. Аз давам АБ в крайно крайни случаи. Всеки път се заричах,че ще я спирам,понеже  от 4-месец на бременността съм в болничен. Да,ама хлапето реве за градината Даже ме лъже,че нищо и нямало, при все че я виждам с навлажнен поглед и посърнал вид. Една сутрин повърна и и предложих да остане вкъщи, а тя се разплака,че била здрава и искала да ходи. Е какво да го правиш такова дете Правим курсове с имуностимуланти, а като видим,че започне много бързо да се разболява, спираме я с хиляди уговорки, понеже и нашият док. смята,че честото боледуване изтощава имунитета. Вирусите мутират постоянно, появяват се и нови грипове всяка година, та затова все боледуват  децата. Аз вкъщи мога да се правя на маймуна и да играя с нея,мога и да съм и учителка и да я занимавам с помагалата и, обаче като ми рече как и липсват приятелите и че и е скучно без тях......

Ако искаш здраво дете, дръж си го вкъщи. А относно общуванията и ученето в градините- това са смешни работи. Всеки знае, че децата ходят на градина, за да има кой да ги гледа, а не за да общуват. Това не е общуване с връстници, а търпене на издевателства върху детето ти от връстниците му. Е не от всички де!

  Глупости пишеш. Имам възможност да гледам дъщеря си докато навърши 7 години, но искам да я пусна на ДГ точно, заради това, че не е заобиколена с деца и усещам, че има нужда да общува с нейни връстници.

Тази седмица си зададох многократно същия въпрос (на авторката).
Дъщеря ми след 2рия ден се разболява (максимум 3 последователни е изкарвала) и след това в повечето случаи се стига до АБ. Била е на градина 13 дни от Март до сега, като е пила 5 пъти АБ от тогава .
  Дилемата е голяма.
Записала съм я на английски 1 път седмично, на балет 2 пъти седмично, ако й намеря и някоя удобна като локация плейгрупа няма да продължи с градината.
Проблемът при нас е, че изкара бронхиолит като мъничка и сега всяка настинка слиза в гърдичките и става сериозна.
В нашата ДГ за мен е температурата в помещенията - 26 градуса   е ненормална - при такава задушевна обстановка как да не се потят и разболяват! Неколкократно повдигах темата - отговорът е, че останалите родители държат децата да са на топло.

Категорично това не е вярно. 
И аз имам възможност да си държа детето у нас, но след 3-4 годишна възраст не го намирам за удачно.
Не бих го пратила на градина единствено ако боледува често и сериозно.

Не съм съгласна.Миналата година гледах дъщеря си вкъщи, а тя се разболяваше на всяко първо число на месеца.Сега ходи на градина в първа група и имаше леко неразположение,което оправихме бързо само с витамини и компрес на гърлото.Според мен всичко е много относително и индивидуално за всяко дете.
Ако боледува толкова често спри го.Дай време на организма да се излекува и укрепи.
Желая здраве.

    При идентична ситуация, аз я спрях. Даже два пъти я спирах - първо опитахме ясла на 2г 8м. и после градина на 3 г. 8 м. И двата пъти получихме поредица от ангини, отит, увеличена трета сливица. Никога не е успявала да изкара пълна седмица в градина. И прекратих тези експерименти.

   Откакто навърши пет години ходи редовно на градина, не боледува за повече от три-четири дни и не сме пили антибиотик. Пу-пу. И третата сливица се прибра.
   Та моят съвет също е - щом имаш възможност, не се колебай, спри детето и му спести тоя кошмар.

   

Благодаря за споделеното и съветите, момичета 
При нас положението към днешна дата е такова - от 3седмици не е ходила на ДГ - ангината мина и почти веднага след това(2дни по-късно) все да се сополявчи без изобщо да съм я водила на градина, но и мъжа ми имаше хрема, та може той да й е лепнал( последната година особено той много често пипва разни настинки, вируси и май ги предава и на детето).Този път не е вдигала температура, даже и хремата не беше кой знае колко силна и сигурно някои майки биха си завели децата в това състояние, но аз не мога... Та така стоим си вкъщи вече 3седмици...
Някой беше писал за полудневни занимални като вариант, някой има ли по-подробно инфо по въпроса и бихте ли ми препоръчали подобно място?

С полудневните няма да има разлика, според мен. А и да стои вкъщи също. Ако в самата Дг няма нещо екстремно по отношение на хигиената я пускай, когато е здрава. Сама виждаш, че и вие и носите зарази, та стоенето у дома не виждам каква полза ще ти донесе. И навън да се разхожда, да играе с деца те ще са същите като в ДГ.
Върл противник съм на яслите, но след 3- 4 децата имат нужда от по- широк кръг контакти, от отделяне от зоната на комфорт у дома.

ПП До 12 боледувания годишно са в границите на нормата за дете до 6- 7 годишна възраст. Виждам около мен, че повечето дечица са в тези рамки, а онези, които твърдят, че децата им не боледуват просто не обръщат толкова внимание. Има и деца, които боледуват по- рядко, не отричам, но те са по- скоро изключения поне според личната ми статистика.

Бoяна, ти си първата, която споделя по-различно мнение по-въпроса Благодаря!

И аз мисля, че децата след 3-4г. вече имат нужда от нещо по- различно от стоенето вкъщи и направо взе да ми става тъжно, когато спирането от ДГ започна да се очертава като алтернатива.

Да,забелязала съм, че има майки, които изобщо не считат детето си за болно, ако просто има сополи напр. (даже точно това писах в по-горния пост), ама аз съм от другите - само малко да кихне и да й се запиши носа и веднага не я водя на ДГ,че да не стане по-сериозно. А и досега с малки изключения дъщеря ми започва веднага с високи температури 38.5-39градуса и просто няма как да не обърна внимание, пък после идваха усложненията(отити най-вече), накрая налко да се позакрепи и така протаквахме по около 2-3седмици без градина на едно боледуване.

За полудневните се замислих, понеже една майка беше споделила мнение че децата настиват след или по време на следобедния сън,а и имам чувството, че дъщеря ми много малко яде в градината и така имунитета й отслабва.

Чувала съм го и аз, но на практика виждам друго. Вируси и бактерии има навсякъде, където има повече деца на едно място. Ако ще правиш промяна по- скоро потърси градина, в която детето да се чувства добре и така ще боледува по- малко. Стреса снижава допълнително имунитета, а щом детето ти не се храни добре в градината най- вероятно не се чувства на място там. Каквото и да ти говорят адаптацията или се случва през първата седмица или никога. След това неадаптираното дете свиква да търпи, но все остават проблеми с храненето, по- тежки боледувания и тн. И иначе ще боледува, до 12 пъти годишно си е всеки месец по един вирус, но може и да минава по- леко. Представи си, че детето си изразходи цялата психична енергия в мъки и страдания, след това нито има сили да се бори с вирусите, нито има мотив да оздравее по- бързо, за да се върне там, където и без това не иска да бъде.
Само предполагам, разбира се, ти си знаеш как стоят нещата в действителност.  

Да,това за стреса и имунитета си е точно така. А за храненето - тя и в къщи не яде много - не, че е много злоядо дете, а по скоро съм я пораглезила и все още почти на всяко ядене я храня аз - май прекалявам с обгрижването( на 4г. и 2мес. е), но понеже е доста слабичка все гледам да се е нахранила добре(а и така с пълно коремче е много по-спокойна, ама то кой ли не е ), а като я оставя да яде сама, започва да разглежда какво съм сложила в яденето, бърка, бърка в чинията, изяжда 2-3 хапки след малко казва "Аз се наядох". Когато я разпитвам дали е яла в ДГ и харесало ли й е яденето, няколко пъти вече ми е казвала как й е харесало, но преди да успее да си го изяде и лелките й взимат чинията да я отсервират(времето за обяд е свършило) - и аз си мисля, я е изяла 2-3 хапки, я не - голяма е блейка, все гледа да не изпусне нещо, всичко й е интересно и яденето остава на заден план.
За адаптацията не знам какво да мисля - самият факт, че тя вече в къщи не спи на обяд и то от доста време(7-8мес. вече), а в ДГ ги карат да спят е достатъчен, за да й развали настроението,а като включим и че няма кой да я храни в устата и картинката става пълна.
Иначе е много общително и емоционално дете и определено се радва и вдъхновява от различните дейности в градината - музика, танци, рисуване, от друга страна пък като я питам "Днес с кого си игра?", тя ми отговаря "Ами с никой", питам "Защо така с никой?" - "Ами те(децата)  все ми дърпат играчките от ръцете". Интересно, че в мое присъствие тя е тази, която понякога дърпа играчките от ръцете на другите деца.
Все още повтаря, че не иска да ходи на детска градина. А отделно и това, че е поспалива и й трябват по около 12часа сън, за да се наспи и по-принцип е от късно ставащите, та сутрин е голям зор.
Та това е положението - много съм раздвоена, но никак не ми се иска да оставаме вкъщи, затова и пуснах темата - уж коментирайки и четейки коментари да си изградя по-стабилно становище по въпроса, че в този така важен случай прословутия ми майчин инстинкт май е излезнал в отпуска.

   
 Абсолютно съм съгласна, че за устойчивостта на зарази в детската градина, освен възрастта, която при вас , според мен е съвсем подходяща вече за градина, голямо значениуе има и душевното състояние на детето. Горе-долу моето хлапе беше същото като твоето - включително и за храненето в устата. Тръгна почти на пет.
   Проблема при нас беше, че тя много се уморяваше в градината първоначално - явно не беше свикнала на гюрултията, нито на толкова много хора наоколо и стоеше през цялото време нащрек, освен това не можеше пълноценно да се наспива след обед - слагат ги в по-ранен час и ако въобще успее да заспи, те почти веднага ги будят. Изобщо - голяма промяна. Така че, аз я оставях в къщи четвъртък и петък - да и се съберат четири почивни дни. Или, ако видя, че има кръгове под очите - в средата на седмицата. Самата учителка така ме посъветва, и така и направихме.
      Освен това се притесняваше, че не можела да яде бързо, а там им казвали, хайде сега да се състезавате, кой ще си изяде пръв яденето. Някаква учителка им беше казала, че пеят фалшиво - дори не на моето конкретно,а общо. То и тя пее фалшиво,  нямам представа защо тая учителка имаше такъв педагогически подход, но както и да е - нови страдания за нашата чувствителна душа... в деня, в който имат пеене само дето не пищеше на тръгване.
   Всичко това продължи докъм два-три месеца, може и повече, след това свикна, успокои се и сега ходи горе-долу редовно. Даже съвсем редовно, пак поревава, че всички градини трябва да се унищожат, от време на време, но си свикна с децата, има си приятели, участва във всичко и научи сума ти простотии и мръсни думи
   Така че, ако искаш, и има кой да я гледа - пробвай - при нас варианта с оставянето на повече почивни дни в седмицата проработи добре.

Според мен е много важно не колко пъти годишно боледуват децата, а от какво и колко сериозно, както и какви медикаменти ползват. Ако всеки сопол води до бронхит и АБ- 12 пъти годишно са неимоверно много.

Имунната система зависи не само от генетичния фактор, разбира се, много зависи от вътрешното състояние на индивида. Има си деца, за които градината по принцип ад или за които конкретното детско заведение е такъв. Минах през това и една смяна на ДГ ни се отрази отлично.

Напълно съм съгласна. АБ 12 пъти годишно означава, че или в ДГ и семейството върлува някаква бактерия, която трябва да се открие и ликвидира при всички или педиатъра си го изписва на око. Изследването, което цитирам касае 12 заразявания с вируси в ранната възраст, поради липса на изграден имунитет.

Много ми хареса тази идея.