Публикувана: 26 септ. 2011, 11:33 ч.
Последно мнение: 22 ноем. 2011, 13:53 ч.

Колко време след раздялата "прежалихте" бившия?

18 065
92
1

1
...
3
4
5
...
7
Всички

# 45 15 окт. 2011, 19:16 ч.

Не от София.
Мнения: 2 308

Не виждам нищо по-нормално от това да ти липсва любим човек,пък макар и бивш такъв.БНД все пак са били любими за нас,нали?!И при мен тази липса зееше месеци наред...при положение,че много категорично сложих кръст,взех си детето и казах "Край!"...
Факта,че си прогледнал..и си разбрал,че този човек не е за теб,спасява ли те от болката?!?
Мен-не.

# 46 15 окт. 2011, 19:28 ч.

Мнения: X

Цитат на: Naddya в сб, 15 окт 2011, 18:40

Не се заяждам, но ако твърдим тези неща, как тогава някой може да ни липсва, че и да не можем да го "прежалим"? newsm78

аФторката никъде из този форум или на живо не твърдя,че 1.сме живели заедно; 2.съм го зарязала; 3.не мога да го понасям физически; 4.не ми помага финансово

Аааа, поради големия интерес към идеята за кафето в Пловдив, изразен на лични, предлагам да направим обща форумна сбирка Simple Smile

# 47 16 окт. 2011, 00:56 ч.

Мнения: 1 207

Цитат на: solei в сб, 15 окт 2011, 19:16

Факта,че си прогледнал..и си разбрал,че този човек не е за теб,спасява ли те от болката?!?
Мен-не.

Може и да не те спасява от болката, но помага определено, поне при мен така се получава. Убедена ли съм, че един мъж не е за мен, много по-лесно го прежалвам. Казвам си, не е било писано, да сме живи и здрави, дишам дълбоко, усмихвам се и продължавам напред Grinning

Разсъждавам горе-долу като Надя - щом се е появил в живота ми, е имало причина за това, и обратното - щом нещата не са се получили, просто не е било писано.
Много ербап го давам, та не се знае дали няма да си намеря майстора някой ден и цялата ми теория да отиде по дяволите Wink

, ама...

# 48 16 окт. 2011, 08:17 ч.

София
Мнения: 4 349

Цитат на: Флорче в нд, 16 окт 2011, 00:56

Много ербап го давам, та не се знае дали няма да си намеря майстора някой ден и цялата ми теория да отиде по дяволите Wink

, ама...

Еми то теориите са точно за това. В момента тази теория ни върши работа. Когато се появи някой, който да я срине, ще си намерим друга. Важно е теория да има и да сме гъвкави и бързоприспособими към променящата се обстановка! Laughing

А иначе в живота винаги е така - единият е майсторът, другият си го намира! Laughing

Няма лошо. Да се стремим повече да бъдем майстори! Grinning

# 49 16 окт. 2011, 13:57 ч.

София
Мнения: 6 477

Наде, теории много, ама и хора много. За себе си казвам, че два пъти съм си намирала майстора (БНД не ги познава и двамата, като в стария виц -мили, имала съм само двама страхотни мъже в живота си...-Кой е втория? - Мили, и двамата не ги познаваш... Wink

)
Та тези двама майстори ме бяха разпарчетосали на атоми и никакви теории не помагаха....Особено вторият майстор...месеци наред страдах неутешимо....Скоро видях профила му във ФБ и си рекох - Абе, голяма, бяла птица съм била за да страдам по тоя...кво съм намирала...а, сега де?....Така, че толкова за теориите. За мен най-големия лечител е времето - просто надживявш и забравяш...или отмъщаваш Wink

# 50 16 окт. 2011, 22:30 ч.

Сопот, Пловдив
Мнения: 1 016

Цитат на: Witchie в сб, 15 окт 2011, 08:56

Rois, мила, какво си търпяла като бременна-само ти си знаеш Hug

Като идваш до Пловдив ще пием по едно /кафе/, ако си навита Simple Smile

Не ми е било много лесно първоте 5 месеца от бременността, но има хора с къде-къде по-сериозни драми наистина, аз се озъзнах много рано, че детето ми няма да расте с баща си и няма да получава внимание от него и не съм го преживявала чак толкова, а и за щастие имам прекрасни родители и близки, които не ме оставиха да се чувствам сама, когато се прибрах в БГ. Но пак казвам - аз към този човек така и не съм имала много силни чувства, ако беше някой, който бях обичала истински, щеше да е друго.

Непременно ще пием кафе, но кога точно ще идвам в Пловдив - не знам, още кърмя, сигурно ще е като спра. Hug

# 51 17 окт. 2011, 11:27 ч.

Мнения: 1 207

Цитат на: Naddya в нд, 16 окт 2011, 08:17

Да се стремим повече да бъдем майстори! Grinning

Аз напоследък и подобни мераци забелязвам у себе си, което ми е адски нетипично по принцип.

# 52 17 окт. 2011, 22:15 ч.

София
Мнения: 4 349

Според мен трябва много бързо да "прежалваме" нещата, които ни вредят и ни теглят назад. Така по-бързо ще можем да се отърсим от желанието да даваме втори и трети и н-ти шанс. Ако не ще продължаваме да даваме втори шанс и времето ще си минава и в един момент ще се окаже, че доста време е минало на практика и промените са станали толкова трудни, че отново ще ни е страх да ги направим. Така че аз съм за бързото "прежалване" на него или нещото, което ни пречи да бъдем весели и да се чувстваме щастливи.

# 53 17 окт. 2011, 22:28 ч.

София
Мнения: 6 477

Наде, винаги съм завиждала много искрено на хората, които могат бързо да прежалват! Това е умение, не, това е изкуство, което аз явно не притежавам. Винаги много страдам за каквато и да било загуба.....Страдам също като произведа някоя титанична глупост и я преживявам дълго време без да си взимам поука....И ми иде да #2gunfire

в главата проста....но в следващия живот - прераждам се в мъж, на който много-много не му пука за разните му глупотевини и емоции! Wink

# 54 18 окт. 2011, 16:42 ч.

Мнения: 1 732

Цитат на: Morgana в пн, 17 окт 2011, 22:28

Хайде още една голяма бяла птица.
Същата съм. Много съм си патила и продължавам да си патя, но това е положението. Аз анализирам. Дева. Искам да не си слагам нищо на сърце, да направя нещо импулсивно и дори инфантилно, ама пусто... Confused