Колко време след раздялата "прежалихте" бившия?

Saule,ако не бях прочела това :"Че детето меко казано няма да е център на живота му - за това той ме беше предупредил от самото начало." , твоя бивш почти щеше да ми стане симпатичен.
След всичко,което сте преживяли заедно...бил е в залата по време на раждането и разните му други работи...С какво сърце ти е изрекъл тези думи?!?

Нямам много врем да чета всичко назад, затова отговарям директно на въпроса - простих се окончателно с чувстата към него, когато бях бременна в третия месец, то ест около месец и половина след като той не можеше да се начуди аз или другата и се опитваше да си оставя вратички и при двете за всеки случай. Но аз и никога не съм имала кой знае какви чувства към този мъж, така че това не беше чак такъв проблем, по-голям проблем ми беше да се примиря, че той така и няма да прояви някакъв по-голям интерес към своя син. Много бързо спря да ме интересува какво прави, въпреки че до петия месец на бременността живеехме в една и съща къща ( къща с много съквартиранти, всеки в своята си стая). Нито се ровя по регистрациите му, нито разпитвам за него, но при все че вече не живеем в една и съща държава, все ще се намери някой общ познат, който да ми напише на скайп или някъде другаде " А бе, ти знаеш ли, че Лусиано...". Всъщност влизам от време на време в профила му във фейсбук и свалям някоя и друга снимка, ако има нови качени и ще ги пазя, за да ги покажа на детето, когато започне да пита за него и все още няма изгледи да се срещнат наживо. Е, не свалям снимките, на които е с други жени  . И искам да знам къде се намира и  да мога да се свържа с него някой ден, когато детето попита за него. Но всичко останало в живота му, ми е напълно безразлично.

Няколко месеца след като поиска да се разделим и няколко месеца преди да се разделим фактически. Просто в един момент нещо в мен се пречупи.
Към днешна дата не мога да кажа, че не ми пука за него, напротив - прекрасен човек е и искам да е щастлив. Като не се е получило с мен, надявам се да му се получи с някоя друга.
Прекарваме доста време заедно покрай детето, имам чувството, че сега се разбираме по-добре, отколкото докато бяхме заедно.

Saule,

Развълнувах се от твоята история. Израснала си като човек и жена. Искрени поздравления! 

Мислех,че съм го прежалила,но май не е така.Вече съм му простила,болката и огорчението отминаха и не го гледам с презрението,което изпитвах тогава.За мен да ненавиждаш и мразиш някого както някои майки пишат тук,говори за останали чувства,макар и трансформирани. Та така и аз.След като лошите чувства си заминаха,той оново ми е мил и ме е грижа за него, изпитвам и носталгия към времето,когато бяхме заедно. Може би защото знам,че и той не ме е прежалил   
Май не е толкова лесно и просто, колкото си мислех  Или поне ще отнеме повече време, докато се разделим окончателно.А уж минаха 2 години!
Абе,направо съм си за отделна тема...

pakost ако ви е било хубаво заедно щяхте ли да сте разделени?За една раздяла си има причини и ако хората осъзнаят къде са им грешките биха били отново заедно.

pakost щом не сте се събрали окончателно според мен означава,че не намирате достаъчно причините да се съберете и да заживеете отново заедно и в добро и в зло както се казва.Колкото и да ми се трансформират чувствата към него от омраза към обич не бих се събрала с него.

По документи съм свободна.Но и  аз като вас чакам този момент "да съм свободна", в мислите си и чувствата си към бившия.Не не съм го прежалила,и не мисля че някога ще стане----всеки ден децата ми подсказват че той е баща им,като ги погледна(те приличат на него) И ми става ясно,че няма да има забрава--той винаги ще си остане техен баща.
  Аз не се интересувам от живота им,не ги следя,не ги разпитвам,защото в повечето случай ако нещо науча то ме дразни-------нямал пари за издръжка,но ходи по море,купува си кола и по скъпи вещи--той сам ми се фука.,аз се правя че ми е все едно.Това действа ,него малко го жегва,когато не е на преден план в живота ми(въпреки че той ме изхвърли от живота си)---------нищо че сме разделени от година и половина и той прави каквото си иска с когото си иска,аз май трябва да мисля все за него,според него----е да ,амаа НЕ.не е познал.
Но винаги ми е мъчно,че децата ми имат баща само на хартия,не че не идват по график да ги виждат,но това понякога повече ги разтройва отколкото радва--уж имам тати дето ме обича ,а всеки път си тръгва,защо ли????---това е въпрос на който не мога да отговора на децата си.Затова се старая и да подържам много добри отношения с БНД и техните половинки(не че винаги ме се отдава)въпреки огромната болка ,която ми причиниха.
  Но аз искам да кажа на всички ,да не прехвърлят всичките чувства който изпитват към бащите,на децата си--те някой ден сами ще разберат истината каква е ще преценят сами,дали да го уважават,обичат или мразят.

Около две години след раздялата ни.
Естествено, промяната в мен настъпи постепенно и някак без да я усетя дори.
Един ден самата аз се изненадах, осъзнавайки, че вече нищо не ме свързва с този човек: емоции, спомени, очаквания, въпроси, мисли и всичко останало, за което се сетите.
Тогава се почуствах невероятно спокойна и щастлива, напълно освободена.
Благодарна съм, че този ден дойде 

Та „Свободата Санчо...” както казва Дон Кихот, оня същия дето се е борил с вятърните мелници, „Свободата Санчо е на върха на копието” Т.е за свободата си трябва да се бориш, да се пребориш със своите си вятърни мелници, дето сам си  ги измислил.

Ние сме тези, които си създаваме вятърните мелници, гледаме турските сериали, в които в 12 876 епизод главната героиня не може да прежали своя възлюбен, слушаме песните, в които се пее, че трябва да сме съсипани след раздялата и се чувстваме подтиснати и не можем да преживеем бившия. Просто животът си е такъв. За даден период от време даден човек е до теб, после той "изчезва" и идва друг. Просто трябва да се научим да "вземаме" от хората, с които сме, най-доброто, да даваме най-доброто от себеси и после да продължаваме напред.

Когато Бог отнеме нещо от твоята хватка, той не те наказва, а просто изпразва ръката ти, за да получиш нещо по-добро! И наистина вярвам, че е така.

Наде, не е необходимо да гледаш турски сериали или да слушаш сълзливи песни, за да тъгуваш по раздялата си с някого. Понякога тъгуваме чисто емоционално - човекът наистина липсва понеже емоцията не е изживяна докрай. Друг път не точно човека липсва, а това, което ти осигурява - било душевен, било физически или финансов комфорт. За това също се плаче и страда и то горко....Така, че не можем да казваме - аре, махни с ръка и все едно не е било. Хората са различни и не можем с един замах да им наредим какво да правят!

      Четеш ми мислите, които и аз самата не бих могла да изразя по-ясно

Момичета, чета и ви свалям шапка- аз се имам за силен характер, корав камък и т.н., и т.н., но съм ужасно емоционална, даже без турски сериали и тъжни песни 

Rois, мила, какво си търпяла като бременна-само ти си знаеш  Като идваш до Пловдив ще пием по едно /кафе/, ако си навита

И аз вярвам , че е така !

Относно първото , може да звучи прагматично , но наистина мисля , че всеки човек идва на определен етап от живота ни с определена мисия , след което отстъпва мястото си на следващия .
Не само в интимните отношения , а изобщо .
Аз имам много малко истински близки в емоционален план приятели - мъже и жени , с които поддържам връзка от години . Останалите просто ги приемам като хора , които са имали някакво участие в живота ми в конкретния момент , без емоционално обвързване .

Емоцията не е изживяна докрай, ако той те е зарязъл. Но тук повечето твърдим, че ние сме тези, които сме сложили край на брака си. И при това си имаме основателните причини за това. Тогава коя точно емоция не е доизживяна?  А колкото до това, че друго ти липсва било душевен конфорт, било физически нали твърдим, че го напускаме по причина, че не можем да го понасяме физически, камо ли да си говорим задушевно, било финансов комфорт - нали твърдим, че не помагат, не купуват нищо в къщи, не дават пари за нищо???


Не се заяждам, но ако твърдим тези неща, как тогава някой може да ни липсва, че и да не можем да го "прежалим"? 

Щото е трудно да признаеш, че той си е тръгнал пръв и не си го преживял...да речем...и историята лееекинко се преиначава.... Щото все още е имало физическо привличане, ама е имало и изневяра и гордостта е наранена...Нюансите са много, случаите също!
А и да не забравяме - ако връзката/бракът са били по-дълги - просто ти липсва по навик...щото си свикнал с някой, дори и да живееш в ужас без край. Абе, не съм психолог - те по-добре могат да го обяснат с разни термини като "стокхолмски синдром" и други сложни и научни думички.

За протокола - БНД отдавна съм го прежалила, но признавам, че ми отне много време...щото и аз страдах от "стокхолмския синдром"!...А и мразя турски сериали И предпочитам здраво трещяща музика