- Публикувана: 25 септ. 2011, 15:35 ч.
- Последно мнение: 20 март 2012, 15:26 ч.
За или Против бебето да спи в отделна стая?
Синът ни спи в нашата стая. Обикновено си заспива в легълцето вечер и си спинка там до нощното кърмене. Тогава го взимам на спалнята при нас, хапва и остава да спи там. След това изкарваме още едно или две сутрешни хранения лежейки/спейки на спалнята. Така успявам и аз да поспя малко повече. Като порастне повече ще видим как ще предпочита. Засега с този режим се чувства най-добре.
Важно е не толкова къде ще спи бебчо, а да се отговаря адекватно на нуждите му, за да се чувства най-добре. А това може да прецени всяка майка за детето си.
Важно е не толкова къде ще спи бебчо, а да се отговаря адекватно на нуждите му, за да се чувства най-добре. А това може да прецени всяка майка за детето си.
И аз съм против новородено да спи далеч от майка си поне. Големия ми син го отделихме на 2 год. и 8 мес., преди това си спеше в кошарата, при нас в спалнята. Малкия пък спеше (и продължава от време на време 
) направо при нас на леглото. От както го отбих преди няма и месец започна да спи по цяла нощ в креватчето си. Мисля скоро да го преместим при батко му в детската, но докато това стане ще е поне на 1 година и 4-5 месеца.
) направо при нас на леглото. От както го отбих преди няма и месец започна да спи по цяла нощ в креватчето си. Мисля скоро да го преместим при батко му в детската, но докато това стане ще е поне на 1 година и 4-5 месеца.
Като новородено-в стаята при родителите,но в отделно легло.След 4-5години в собствена стая.Не бих си оставила новороденото бебе да спи само.Може да не се събудя ако плаче или пък да не реагирам при някакъв друг проблем.А и да ставам вечер по 100 пъти и да ходя в друга стая ми се струва много изтощаващо.Предпочитам просто да си взема бебето от кошарата,която е до мен.За мен не е вариант аз и детето да спим в друга стая или пък бащата да спи на дивана в хола.Има хора,който обаче дори и бебето да е в друга стая успяват да реагират адекватно на всичките му нужди.Тогава не виждам проблем бебето да е отделно.Просто за себе си аз знам,че няма да се справя и предпочитам да е в моята стая.Сега са на 8г. и 5г. и си спят отделно.Всички се чувстваме чудесно и всеки си има свое лично пространство.
Преди си мислех, че е по-добре да спи в отделна стая (и дори сме оборудвали такава и накупихме бебефони и т.н.). Че се събуждах навреме (още преди да се е разплакала), събуждах се, ама на 4тата нощ не издържах вече да ставам, да ходя при нея в стаята й, да я кърмя седнала на стол, да се връщам по 100 пъти, защото не е заспала качествено и се разбужда като изляза... И я взех при нас в леглото. Стана на 1 месец, сама спря да се буди нощем за хранене, викам си - ще я върна в стаята й. Да, ама ми е нещо притеснено... Бебефонът е включен, в креватчето й няма с какво да се нарани, няма как да се задуши, ама на мен не ми е комфортно нещо... Та пак си е при мен в леглото, пък ще видим кога ще я върна в стаята й.
А ако говорим принципно - то си е до дете и до родители. Ако има опция детето да е в собствена стая и това не е пречка за никого, не виждам защо не.
А ако говорим принципно - то си е до дете и до родители. Ако има опция детето да е в собствена стая и това не е пречка за никого, не виждам защо не.
Никога не бих оставила новороденото си бебе само,дори и най-кроткото да е.
Всъщност преди да го започнат коликите,спеше доста добре,стаята не му беше готова и сложихме креватчето при нас.Мъжът ми първоначално спеше на дивана,но аз още първата вечер,го взех при мен в леглото,а беше само на сантиметри и пак ставах по сто пъти да го гледам какво прави.
После,когато му стана готова стаята,сложихме и едно легло за мен,но и двамата вече знаехме,че заедно ни е по-добре.Сега пък спиме тримата на спалнята,но вече мисля да си ходим двамата в стаята,пък да видим дали ще стане,а сам ще спи може би след 2-3г.
Всъщност преди да го започнат коликите,спеше доста добре,стаята не му беше готова и сложихме креватчето при нас.Мъжът ми първоначално спеше на дивана,но аз още първата вечер,го взех при мен в леглото,а беше само на сантиметри и пак ставах по сто пъти да го гледам какво прави.
После,когато му стана готова стаята,сложихме и едно легло за мен,но и двамата вече знаехме,че заедно ни е по-добре.Сега пък спиме тримата на спалнята,но вече мисля да си ходим двамата в стаята,пък да видим дали ще стане,а сам ще спи може би след 2-3г.
За мен е странно бащата да бъде изолиран-в друга стая или на дивана.Единствено ако бебето плаче изключително много през първите месеци и това пречи на съня на таткото,който сутринта е на работа,тогава да,но само през първите месеци.Не си представям с години аз и съпругът ми да спим в различни стаи.
За мен е странно бащата да бъде изолиран-в друга стая или на дивана.Единствено ако бебето плаче изключително много през първите месеци и това пречи на съня на таткото,който сутринта е на работа,тогава да,но само през първите месеци.Не си представям с години аз и съпругът ми да спим в различни стаи.
), отколкото оня кошмар от месеци недоспиване и аз, и той, и детето. Като започне да си спи по цяла нощ спокойно, ще си спиме пак двамата с мъжо на спалнята 
. Всеки сам избира най-удачния за себе си вариант 
Моят мъж се самоизолира, когато се е случвало бебето да спи в нашето легло - страх го е, както и мен, да не я затисне докато спи. 
А и ако сме тримата, няма мегдан за момата да се мята. Като сме само двете мога да й осигуря повече простор и евентуално по-спокоен сън. Иначе и аз не бих приела това да е трайна практика, както е било с моите бедни родители, защото съм настоявала майка ми да спи при мен до доста късна възраст. 
А и ако сме тримата, няма мегдан за момата да се мята. Като сме само двете мога да й осигуря повече простор и евентуално по-спокоен сън. Иначе и аз не бих приела това да е трайна практика, както е било с моите бедни родители, защото съм настоявала майка ми да спи при мен до доста късна възраст. За мен е странно бащата да бъде изолиран-в друга стая или на дивана.Единствено ако бебето плаче изключително много през първите месеци и това пречи на съня на таткото,който сутринта е на работа,тогава да,но само през първите месеци.Не си представям с години аз и съпругът ми да спим в различни стаи.
Ако детето се дере цяла нощ,бащата как ще отиде на следващия ден на работа ?
И като отиде като парцал,как ще си върши работата?
Майката през деня все ще намери 2 часа,докато детето спи,да си поспи.Бащата няма как да дреме на работното място.
Моят съпруг доскоро спеше сам в спалнята,не ни пречеше.
В една стая с нас .
За мен е опасно и жестоко да го отделям от новородено в друга .
Този въпрос никога и по никакъв повод не е стоял пред мен .
По повод отделянето на таткото в друа стая .
Преживява се .
Дъщеря ми много ревеше нощем , но тати прилежно си спеше при нас .
Работи на машина и задрямва е не знам колко пъти и той не ги е броил, но за една година го шиха 11 пъти и го изгоних в кухнята .
Всичко си зависи от конкретната ситуация и всяко семейство намира верният път .
Не бих го изолирала без причина .
За мен е опасно и жестоко да го отделям от новородено в друга .
Този въпрос никога и по никакъв повод не е стоял пред мен .
По повод отделянето на таткото в друа стая .
Преживява се .
Дъщеря ми много ревеше нощем , но тати прилежно си спеше при нас .
Работи на машина и задрямва е не знам колко пъти и той не ги е броил, но за една година го шиха 11 пъти и го изгоних в кухнята .
Всичко си зависи от конкретната ситуация и всяко семейство намира верният път .
Не бих го изолирала без причина .
Тя Елфчето точно това е написала.
А аз казвам,че има и случаи,когато това е единствен вариант за да може бащата да ходи на работа в що-годе адекватно състояние.
Има деца,които плачат и не спят по цяла нощ не с месеци,а с години.
Всяка нощ,по 2-3 часа рев,по 6-7-8 пъти ставане и лягане.
Всяка нощ,по 2-3 часа рев,по 6-7-8 пъти ставане и лягане.
Години наред? Това не ми звучи нормално за здраво дете.
Майката през деня все ще намери 2 часа,докато детето спи,да си поспи.Бащата няма как да дреме на работното място.
), а аз използвам всеки момент, когато малкия спи през деня, за да свърша изобщо нещо из къщата. А и то повечето пъти половината ден сме навън.Относно това, че бащата трябвало да се наспива, за да ходел адекватен на работа - мога да го приема само в случаи като на Вили. И само тогава бих толерирала неговия нощен сън за сметка на моя. Зависи от естеството на работа на таткото. И още нещо - че аз да не би цял ден да се излежавам вкъщи, да си почивам, да ям и да гледам филми? Лично моето мнение е, че да гледаш малко дете по цял ден сама вкъщи, е в пъти по-изтощаващо от това да ходиш на работа. И ако таткото ходи по 8 часа на работа, аз съм по 24 часа! Еми сори, адекватен, неадекватен, аз да не съм се намерила на улицата. Или да съм си го донесла от вкъщи това дете. Пиша това като лично мое мнение, моля ви да не го превръщаме в спор
