- Публикувана: 25 септ. 2011, 15:35 ч.
- Последно мнение: 20 март 2012, 15:26 ч.
За или Против бебето да спи в отделна стая?
По принцип бебета имат невероятна нужда от нас. Да усещат присъствието ни постоянно, да бъдат прегръщани, милвани.
Някои може и да са изключения, да са самостоятелни от раждането си, да нямат нужда от майка до себе си, от майчина ласка. Знам ли... Както и някои майки не изпитват нужда да даряват децата си с такива.
Естествено, че синът ни спи в нашата стая!
Има спокоен сън, спи по цяла нощ и въпреки това понякога успява да се развие. Не чакам да се завие обратно сам. И не го оставям развит. Това е най-малоумният пример, който в момента ми хрумва за елементарна нужда от родителско присъствие.
Чаши, тежки предмети и тухли в спалнята си не хвърляме. Дори да се случи да изпуснем нещо, то ще е инцидентно и не намирам за оправдание тази причина, за отделяне на детето.
Разделянето на родителите също ми е непонятно. Не мога да си го представя... "Лека нощ, Х!", "Лека нощ, Y!", и кой откъдето е. Това не го разбирам грам.
Между другото, докато траяха коликите спяхме в едно легло тримата. Чувствахме се отлично!
И да, детето ни има собствена стая. В нея има мебели, включително креватче, отделно от това в спалнята ни. Използваме я само денем.
След време, разбира се, ще се премести и ще има свое пространство. Сега има нужда от споделено такова.
Някои може и да са изключения, да са самостоятелни от раждането си, да нямат нужда от майка до себе си, от майчина ласка. Знам ли... Както и някои майки не изпитват нужда да даряват децата си с такива.
Естествено, че синът ни спи в нашата стая!
Има спокоен сън, спи по цяла нощ и въпреки това понякога успява да се развие. Не чакам да се завие обратно сам. И не го оставям развит. Това е най-малоумният пример, който в момента ми хрумва за елементарна нужда от родителско присъствие.
Чаши, тежки предмети и тухли в спалнята си не хвърляме. Дори да се случи да изпуснем нещо, то ще е инцидентно и не намирам за оправдание тази причина, за отделяне на детето.
Разделянето на родителите също ми е непонятно. Не мога да си го представя... "Лека нощ, Х!", "Лека нощ, Y!", и кой откъдето е. Това не го разбирам грам.
Между другото, докато траяха коликите спяхме в едно легло тримата. Чувствахме се отлично!
И да, детето ни има собствена стая. В нея има мебели, включително креватче, отделно от това в спалнята ни. Използваме я само денем.
След време, разбира се, ще се премести и ще има свое пространство. Сега има нужда от споделено такова.
Малкия /на повече от две години/ спи на спалнята
Аз се чувствам добре - половинката много често липсва и съответно си оставаме двамата само - чувствам се щастлива така - дали аз "използвам" детската му сладка прегръдка или той "използва" мен е много трудно да се каже
В крайна сметка имам само едно детенце /и аз си нямам вече мама която да ме гушка/ и имам нужда от близоста на собственото си дете
Не съм виждала 15 годишен да спи при майка си - така че като го тресне пубертета със сигурност ще сме отделно и нямам притеснения за това
Аз се чувствам добре - половинката много често липсва и съответно си оставаме двамата само - чувствам се щастлива така - дали аз "използвам" детската му сладка прегръдка или той "използва" мен е много трудно да се каже
В крайна сметка имам само едно детенце /и аз си нямам вече мама която да ме гушка/ и имам нужда от близоста на собственото си дете
Не съм виждала 15 годишен да спи при майка си - така че като го тресне пубертета със сигурност ще сме отделно и нямам притеснения за това
Някои може и да са изключения, да са самостоятелни от раждането си, да нямат нужда от майка до себе си, от майчина ласка. Знам ли... Както и някои майки не изпитват нужда да даряват децата си с такива.
Ех, пак крайности. Защо реши, че самостоятелността е равна на липса на нужда от близост? Че и майките не изпитвали нужда да си гушкат децата.
Моята дъщеря на около месец и малко започна да си спи в леглото в собствената си стая. Дотогава беше в кошарка при нас, някои нощи в леглото с нас, но не спеше спокойно, много се мяташе. Наскоро пак се наложи да спим двете на едно легло е, не спря да се мята цяла нощ. Фактът, че е самостоятелна, обаче, съвсем не значи, че няма нужда от мен или че аз нямам нужда и не ми доставя удоволствие да съм близо до нея. Обичам да се гушкаме в леглото, но спокойният й сън ми е по-важен от това удоволствие.
Ти пък защо реши, че ще промениш мнението ми?
Споделям своето и не те ангажирам с него.
Не съм казала нищо лошо или с лошо. За мен деца, които нямат нужда от майчино присъствие, особено новородени, няма. А такива майки имам и в собственото си обкръжение. Не ги осъждам, но не ги и разбирам. За мен, отстрани, изглежда сякаш копнежът по отминалия им живот е твърде силен и не търсят спокойствие за децата си, а оправдават с тяхното нуждата от лично такова.
Споделям своето и не те ангажирам с него.
Не съм казала нищо лошо или с лошо. За мен деца, които нямат нужда от майчино присъствие, особено новородени, няма. А такива майки имам и в собственото си обкръжение. Не ги осъждам, но не ги и разбирам. За мен, отстрани, изглежда сякаш копнежът по отминалия им живот е твърде силен и не търсят спокойствие за децата си, а оправдават с тяхното нуждата от лично такова.
Мисля, че някои хора погрешно интерпретират понятието "привързано родителство". То не означава да си "завързан" за детето, а да откликваш на нуждите му. Всяко дете има различни нужди - ако заспива и спи спокойно в леглото си, какъв е проблемът? Моят син преди коликите също спеше сам на нашето легло, без никой да го гушка, и спеше напълно спокойно. Сега се буди от напъните и затова го гушкаме или спи върху мен или баща си.
правиш това, от което детето видимо се чувства добре, а не това, което "правят всички" или "казват всички".
Пък нека всеки да си изразява мнението колкото си поиска! Точно по тази причина - заради удобството и съня на детето - с баща му спим разделени. Хем единия се наспива, хем и детето има достатъчно място да се върти. По-добре, отколкото и двамата с баща му да сме недоспали, а малкия да не се чувства комфортно и съответно да не може да спи
Синът mи спеше отделно от 2-годишен, но дори и когято беше в нашата спалня, винаги е спал в легълцето си. Естествено, не е бил отпращан, когато се е събуждал и идвал при нас. Сега бебока е в нашата спалня и от чисто практическа (за нас) гледна точка, mисля поне до годинката да си остане таm. После ще е според зависи...
Като новородено спеше в нашата стая. Струваше ми се, че трябва да стане поне на 1 г, за да я отделим. Да, ама не 
. На 4м. започна да се буди от нашите движения и звуци - само някой да се изкашля или изшмърка и писваше, а беше баш грипния сезон и все имаше някой от нас (родителите 
) настинал. Оставих се да бъда убедена, че ще ми е много тежко да снова между стаите ако я преместим и изкарахме 2 безсънни месеца. На 6 месеца вече не се издържаше я преместихме в собствена стая -- ей, наспахме се всички 
. Първо, тя спря да се буди толкова често, второ - единия родител можеше да спи, докато другия приспива бебето, което не ставаше като бяхме всички в една стая. Почти девет месеца по-късно още кърмя, а отвиването никога не ми е било проблем, защото спи в чувалче откакто е родена. Изобщо, за различните семейства работят различни неща.
. На 4м. започна да се буди от нашите движения и звуци - само някой да се изкашля или изшмърка и писваше, а беше баш грипния сезон и все имаше някой от нас (родителите ) настинал. Оставих се да бъда убедена, че ще ми е много тежко да снова между стаите ако я преместим и изкарахме 2 безсънни месеца. На 6 месеца вече не се издържаше я преместихме в собствена стая -- ей, наспахме се всички . Първо, тя спря да се буди толкова често, второ - единия родител можеше да спи, докато другия приспива бебето, което не ставаше като бяхме всички в една стая. Почти девет месеца по-късно още кърмя, а отвиването никога не ми е било проблем, защото спи в чувалче откакто е родена. Изобщо, за различните семейства работят различни неща.
Зависи от детето,но при всички положения поне първите месеци е добре до новороденото да има възрастен.Всичко се случва,бебето може да се задави и т.н.,ако си в друга стая няма как да чуеш всеки шум от детската стая.
Ако бебето спи непробудно и спокойно,към 5-6-7 месец би могло да спи в отделна стая.
Моето дете плачеше по цяла нощ до 2 годишен,затова аз спях в неговата стая,но на отделно легло.
Едва преди няколко месеца,вече е почти на 3,започна да спи по-спокойно,и чак сега аз се преместих в спалнята.
Ако бебето спи непробудно и спокойно,към 5-6-7 месец би могло да спи в отделна стая.
Моето дете плачеше по цяла нощ до 2 годишен,затова аз спях в неговата стая,но на отделно легло.
Едва преди няколко месеца,вече е почти на 3,започна да спи по-спокойно,и чак сега аз се преместих в спалнята.
