Различните деца

Това със случайното подхвърляне на книги, специалното купуване за детето на книга, определено смятам, че не действа. По-скоро се възприема негативно и като намек за недостатък, отколкото да е поощряващо. Ако например, аз не обичам да рисувам и не ми е интересно, или няма да забележа оставените на масата моливи и скицник, или ще ми стане неприятно, ако започнат да ми подаряват бои, пък били те и най-хубавите. Според мен е къде-къде по-добре да се поощряват вече проявените интереси, защото детето ще се чувства  подкрепено. Ако обича да общува с други деца и има чар, по-вероятно бих го записала на някакво колективно занимание, където детето да може да си прояви таланта,  а не да му подарявам книги, щом не обича да чете. В един момент все ще прояви интерес, още повече, че детето сега ще бъде в първи клас. Най-малкото ще му се нааложи да прочете задължителните книги, а покрай приятелите си може да прояви интерес към четенето на модните за момента книги. Пък и дори да не чете, какво от това, не е болка за умиране, не може всички да са четящи, както не може всички да свирят на пиано или да са добри комуникатори или да спортуват активно! Колкото по-малко упражняваш натиск да ги променяш накъдети ти искаш, толкова по-спокойно ще живеете.

И аз се притеснявах, че синът ми не чете, но се оказа, че той се интересува чисто по мъжки от рационални неща - книги за коли, история, вече и политика. Няма да го видиш да чете Мадам Бовари.   

Така е, но донякъде според мен. Ролята на родителите е да присъстват активно. С ангажираното си  присъствие те участват в изграждането на навиците и в култивиране на интересите. Не винаги нещата се получават от само себе си и при все, че моите деца имат огромна свобода, опитът ми е показал, че в определени случаи се изисква по-твърдо отстояване. Съпротивата и отрицанието, което малките така добре умеят, често пъти довеждат родителите до пълно изтощение и по-често именно родителите са тези, които капитулират. Това създава лоши практики и е опасна тенденция занапред.
Поради тази причина, активно настоявам да се случват нещата, които намирам за правилни и полезни за тях. Някои неща понякога не им се нравят, но родителят е този, който взема решенията, защото той знае най-добре за децата си /както казва малкият /.
Мога да ти дам два примера. Единият е свързан с мен. Още пет годишна, имах норма от страници, които трябваше да прочета. Първата ми книга беше "Робинзон". Не обичах да чета, предпочитах всичко друго.
Същевременно, упорството, с което вуйчо ми настояваше да чета, при целия ми бунт, отчаяние и съпротива, ми даде възможността да открия, разкри ми истинската прелест на книгите. Веднъж случило се вече, процесът бе лавинообразен. Не спирах да чета ден и нощ. Но ако не бе настоявал тогава, ако се бе поддал на шумния ми отказ /защото е по-лесно/, щеше да ме остави. И аз никога нямаше разбера за всички тези нови светове, които се разкриха пред мен.
Другият пример. Денис не обича да спортува. Трябва да плува, защото има гръбначно изкривяване. Беше страшно тръшкане и мрънкане миналата година, дори намерих оправдания за него / страх от вода и др. дрън дрън/ Това лято е по-крив от миналото. Отчитам като своя грешка, че се подадох на натиска му. Ако трябва да поставя на кантар страха му от водата и здравето му, мисля, че би могъл да се напъне и да преодолее страха. Моя грижа е да осигуря най-щадящият начин това да се случи.
Но намирам за слабоволие бързият отказ на родителите и капитулацията им пред малките деца по въпроси, които касаят принципно тяхното развитие, здраве, личност.
Мисля, че ние родителите трябва да бъдем по-праволинейни и дори по-твърди по определени съществени въпроси. И успоредно с това да оставим децата сами да взимат решения по маловажните въпроси. Това пък ще им даде самостоятелност и увереност, от там независимост и самочувствие за цял живот.
На мен самата понякога трудно ми се получава, но работя по въпроса.

Разбира се
Давам началния старт, от там нямам думата и оставям избора на тях.
Денис чете с интерес документалистика и история, но не и нещата, които се изучават в училище. Така че той знае много, но на практика е посредствен ученик. Това не ме тревожи ни най-малко, поне засега.

Точно правото на избор имам предвид.  Задължително е да се спортува, но може да си избереш спорта. Няма ли нещо, което му харесва и пак да помага за заболяването?

След като отстъпих пред него миналата есен, опитах всичко друго. Ходи на лечебна гимнастика във Военна-болница, наех му физиотерапевт, който идва в къщи да работи с него, купихме му специални каишки, които носи под дрехите.
Нищо няма достатъчен ефект. А препоръката на лекарите е недвусмислена - единствено плуване ще му помогне.
Така че моето момче го чакат тежки дни от наесен. Мен също, тъй като това не е изпълнителният брат, а другият. Който е в състояние с упорството си да убие и кон

    Плуването наистина е най-доброто!  В момента, в който преодолее страха си и се научи, ще му бъде толкова хубаво и полезно само заради факта, че се е научил (по мое наблюдение има много и деца, и възрастни, които не могат да плуват, обаче всички съжаляват, че не са се научили), ще ти бъде благодарен, че не си отстъпила! А това за трудностите в общуването, аз имах подобни проблеми, като малка... Разликата е, че не се чувствах достатъчно уверена, тъй като прекарах едно много спокойно детство, гледана от бабата и дядото, не съм ходила на градина, но и не съм общувала с много деца, имах няколко приятелчета, но и с тях се виждах в рамките на два часа. За себе си го отдавам на това! Той има ли приятелчета, с които често да се вижда? И как се разбира със съучениците?     
   

    Съгласна съм с теб за частта за поощряването на интересите и записване на колективно занимание. Това са добри идеи, стига додо_додо да прецени, че отговарят на нуждите на нейния син.
    Не съм съгласна обаче, че това с книгите не действа. Додо_додо даже даде пример как при нея е подействало нещо подобно! Разбира се, зависи и от детето, но аз твърдя, че има резултат, защото го виждам сред децата, не го казвам просто като току-що дошла идея!
   

колкото хора съжаляват защо са ги натискали, толкова съжаляват, че не са ги натискали, така че угодия човешка няма. 
аз лично правя разлика между нещата, свързани със здравето и всичко останало. Щом е за здраве, няма "не искам", си говорим дълго и напоително за ползите от конкретнотто лечение, пък дори да става въпрос за една настинка и пиене на лекарство. В случая на Додо с плуването, щом така са препоръчали лекарите, значи ще търсим начин да убедим детето и рехабилитацията да се спазва. Четенето и други занимания тип хобита са друга бира. Там не натискам и не изисквам. И двамата си знаят, че ако не им се занимава с нещо, още утре могат да си кажат и ги отписваме. Просто трябва да се аргументират, за да съм наясно дали просто им е омръзнало или се чувстват ненамясто в конкретната дейност. И не за да ги разубеждавам, а за да съм наясно какво мислят и какви са причините.
За четенето конкретно, голямото не искаше много да чете и в първи клас не прочете нито една книга, във втори също, но пък с голяма охота рисуваше, пишеше разни малки съчиненийца и стихотворенийца, сглобяваше и разглобяваше от онези, металните конструктори. На въпроса "защо" отговаряше, че не му е интересно четенето. Малкото още първото лято прочете половината книги от списъка, но пък хич  не му идваше да рисува, пише и конструира. На въпроса "защо" отговаряше, че му е интересно, така четеше, сякаш имаше норма за колко дни да прочете една книга. И определено не ги претупваше, а много добре беше вникнал в съдържанието. Голямото започна да чете покрай малкото и сега и двамата са големи читатели, но и доста придирчиви на тема книги. И двамата не са  натискани, не са им подхвърляни книги, не им е намеквано, а вкъщи винаги се е чело по много. Всеки от тях заобича четенето в момента, в който му е "дошъл момента".  Какво щях да постигна с натискане и преволинейност? Най-много да се бяхме изпокарали и да се гледаме накриво. Става въпрос за четене, интелектуална дейност, а не за създаване на навици да си мие ръцете след излизане от тоалетната и да си сгъва дрехите. Хигиенните навици се учат като дресировка, но няма как да дресираш някого да чете, ако ще да му даваш план и по една страница на ден.

    Ето къде е грешката! Не съм казала, че трябва да бъдат натискани! Никой няма това предвид!  В никакъв случай. И аз съм на мнение, че децата не трябва да бъдат натискани. Аз говорех за създаването на предпоставка и уютна среда за това. И ако само поиска, тогава -хубаво! А не да му се ''пробутват'' книги. И точно това и подчертах.
    Ще се цитирам сама ''Купувай му повечко книжки, без да му ги натрапваш с идеята- ''Трябва да ги прочетеш'' . Нека да си знае, че са лично негови, той сам ще прояви интерес- имам предвид интересни неща- енциклопедии и др. подобни, сигурна съм, че и сега имате, но е друго да знае, че са лично негови. Много е важно за всяко дете да има уютна среда, която допълнително да стимулира. Осигури му колкото се може повече интересни материали и пособия, разнообразието винаги буди интерес! Той сам трябва да види колко интересно  може да бъде, когато имаш определен интерес и го подхранваш. По-голямото ти дете го е усетило. Ако детето само не го усети, дори и да започне да ''проявява интерес'' , рискуваш да е насила, т.е. изкуствен.'' Това е от първите ми постове! Никъде не съм писала, че трябва да му ги ''пробутва'', да го ''насилва'' и пр. А, както се вижда, и додо_додо няма това предвид...
    Най-често от недоразбиране се получават разногласията. 

Грешка няма. Това, което описваш с книжките - купуваш и подаряваш или купуваш и складираш с обяснението "за теб са", е вид натискане, между другото много разпространено при доста родители. За какво му е на някого да му подаряват или купуват неща, които не са му интересни? Ще развия примера си с рисуването - ти не обичаш да рисуваш, обаче аз ти подарявам бои или съвсем небрежно купувам скицник, статив и др. и ти казвам "ето, ако случайно ти се дорисува" или нищо не ти казвам, обаче ти ги слагам в стаята. Как ще се почувстваш? Ще го приемеш ли положително или ще се подразниш? Ще оцениш ли подарък или придобивка, която не си искала и не ти е интересна? За мен това си е чисто пробутване, срещала съм го при доста хора, и винаги тези хора са споделяли, че им е било неприятно и никога не са заобичали въпросното нещо, защото точно майките са им го пробутвали. За какво ти е уютна среда да рисуваш, ако рисуването хич не ти харесва? В края на краищата, ако някой проявяви интерес към нещо, то може изобщо да няма връзка с уюта, а детето да го усети в училище, при разговор с приятелл или като разбере, че комшийчето. Дори натрапването от страна на родителя може да отблъсне детето.

    Не, очевидно има грешка! И да ти кажа вече ми е много неприятно да ме причисляваш към хора, които го ''натискат''. И аз съм била дете, и аз знам какво е! Както и да е, нали темата е в помощ на авторката, а тя вече е изпробвала това.
   За уютната среда имах предвид среда за творене на каквото и да е, дали ще чете, дали ще пише, дали ще рисува, няма значение. Отново се цитирам, надявам се да е достатъчно, изморих се вече, може би аз не съм се изразила както трябва: ''Много е важно за всяко дете да има уютна среда, която допълнително да стимулира. Осигури му колкото се може повече интересни материали и пособия, разнообразието винаги буди интерес! Той сам трябва да види колко интересно  може да бъде, когато имаш определен интерес и го подхранваш''. Т.е. независимо от това какъв е този интерес.
   Нямам предвид ''натискане'' или задължаване под никаква форма.


    Аз бих го направла така: подарявам неща, които му харесват или просто съм решила нещо по-различно (няма значение какво точно е) и прибавям и една книжка. Например - подарявам му топка, някакви други неща, които му харесват и една книжка. Не мисля, че така ще го усети като натискане, просто ще се зарадва на подаръците и толкова, може и да не обърне внимание на книгата, но ще си я има. Както и да е, ясно е, че детето има много книжки, значи има друг вариант или наистина да се изчака още, докато му дойде времето. Аз като малка обичах да чета само книги, които аз съм си избрала, развлекателни, а не тези по списък (колкото и да са интересни по прицнип), не обичах дори и уроците, може би точно защото бяха задължителни, е, четях ги разбира се, но... По-късно сама усетих желанието да чета абсолютно от всичко- и учебници, и енциклопедии, въобще всичко с желание. Когато знаеш, че нещо трябва да прочетеш, не е приятна идея...

И какво сега, да натрупам вкъщи всякакви пособия от науката, спорта и изкуството, та да има от какво да си избира?
Аз не те причислявам към никоя група. явно с теб имаме коренно различно възприятие за едно и също действие. Ти му казваш събуждане на интерес и подхранване, аз му казвам косвен, но постоянен натиск и натрапване на родителските разбирания. Нищо лично към теб. 

Според мен авторката е твърдо убедена, че трябва да проявява твърдост в нещата, които е сметнала за правилни и тази тема не само няма да промени подхода й, но дори ще втвърди вярването й. След време, когато децата й пораснат повечко, може и да се промени, но сега е на етап, в който мисли, че може да направлява и контролира всичко, свързано с мисленето и действията на децата и да ги оформи според своите разбирания. Разбира се, няма лошо в това, много родители вярват в тези подходи. Лично за мен тези подходи са твърде силни, не отговарят на моята житейска философия и моят личен опит с моите деца показва много добри, дори бих казала отлични резултати. За доста от познатите и приятелите ни сме твърде либерални във възпитанието, но за нас тази формула работи.

   Виж, аз точно това исках да кажа, че аз каквато и идея или подход да имам, подхождам съвсем приятелски и леко към детето. Забелязва се, ако детето се дразни на подобни опити, човек разбира, че е сгрешил и спира. Това, за което ти говориш са вече хора, които не си подбират методите и не се интересуват как ги приемат самите деца, а ги използват, докато самите те не видят резултат. И аз не харесвам такива хора и твърдо мога да кажа, че досега не съм упражнила и най-лек натиск върху дете. : ) Определено съм чувствителна на такива теми и лесно усещам как възприема детето един или друг модел... А за натрупването на пособия въобще не мисля.   Имах предивд едно уютно бюро, химикалчета, скицник, линийки, тетредчици, тефтерчета и пр. неща, които да са на линия, ако въобще някой реши да ги използва. Просто да са част от наличните неща в къщи. Съвсем елементарни неща.


    Всеки родител сам преценява най-добре! Ти ги познаваш най-добре, нормално е да имаш най-правилния подход, независимо какви съвети ти се дават... Браво, за което.
    А най-лошото според мен е, когато родителите си имат някакви представи за децата си, без да се интересуват те към какво клонят и съответно им налагат определени неща. Но, в крайна сметка, тук не става въпрос за това.

Хехе, за книгите също мога да се включа. )
Като дете четях постоянно и всякаква литература.
По същият начин, както големият ти син предпочитах компанията на възрастни, можех безпроблемно да общувам с тях и го правех. Никой не ме е спирал, но и след време го отчитах леко като грешка, защото пък не контактувах толкова с връстници, а това също дава един добър опит.

Но, да се върнем на книгите. ) Аз четях страшно много, а сестра ми едва прочиташе задължителните книги лятото.
Изобщо книга не отваряше, без значение каква. И въпреки всичко ни изумяваше какви неща знае, явно все пак от някъде ги научаваше.
В един момент обаче, стигайки 8-9ти клас тя откри страстта си, биологията. Започна целенасочено четене на съответната литература и т.н.

Мисълта ми е, че не може от толкова ранна възраст да кажеш за детето - то не обича да чете, ще загуби много и т.н.
Има деца, хора, които предпочитат да влагат енергията си в едно нещо, но докато го открият им трябва известно време.

Всеки е уникален сам по себе си, и  според заложбите си, един ден ще се реализира в живота
Ти, като родител, можеш да им дадеш старт и насока, но не и да избираш пътя по който ще поемат.Моят син е на осемнадесет, вятърничав, несигурен и неспособен и един картоф да си обели.Но пък е добър оратор и много убедителен в доводите си.Помогнах му да разбере с какво може да блесне, дали ще съумее, времето ще покаже.Дъщеря ми е пълна противоположност на брат си.Нетърпелива, самостоятелна, искаща всичко на мига, и по възможност на нейната да е
Брат и умее да лавира, тя умее да манипулира.Ако всеки един от тях, притежаваше и качествата на другия, щяха да са съвършени, а дори и аз като родител не искам това
Индивидуализма се цени в днешно време
Моят син също не обича да спортува.Също има гръбначно изкривяване.Ходихме на физиотерапия, ходихме и на плуване и на народни танци, просто нищо не задържа интереса му за дълго
Аз съм от родителите, които дават избор на децата си, дори когато не трябва.Отчитам го като грешка, но като гледам  вече порасналия си син, може би съм уцелила правилния подход