Какво се крие зад израза "Не съм готов за брак..." след 10 годишна връзка

Оф аз не мисля толкова за финансовата част  Това, което ме притеснява е най-вече тази част с омразата. Как хората могат да се унижават така, след като са се оженили щастливи...

Някак мисля, че спестявайки си мъкненето по съдилища може с човека, с който имаш деца да сте в някакви що годе нормални отношения  (но то включва и споразуменията... така че пак опираме,че си е до човек )

Краси, мерси за пожеланията, но не смятам да му осигурявам куфар засега Трябва първо да завършим къщата, тогава ще го гоня 

Ти пък..спор няма. Лафим каква е причинат за едни посписа да е ненужен и за други , че това не им пречи, ако го сторят. Жизненоважни неща в тази насока няма. И установихме , както и ти , че всеки живее според разбиранията. Стана ясно, че подписа се явява ненужен за някои точно заради развода , който е неприятен по финансови и морални причини. Това е.

Трудно е да се обобщи, кой е по-добрия вариант за семейство с брак или не, и с двата няма гаранция за щастливо и неразделимо семейство. За всяка двойка е според разбиранията на двамата. Проблем има, когато единия е приел да живее с някого като е нарушил принципите си и потиснал желанието в момента с надеждата и очакването, че другия в бъдеще ще наруши своя принцип или ще промени разбиранията си, както е в случая с  авторката. А също и когато вземаш решение да живееш с любимия, към който имаш определени очаквания, които обаче той не е определял и заявявал. В тази връзка ми е интересно как се прави предложение „ ще се ожениш ли за мен без брак”, защото когато навремето получавахме предложения, беше нужно само „ще се ожениш ли за мен” и бе ясно, че е с брак. Не съм се и замисляла тогава за евентуални последици от развод, защото съм приемала, че решението да създадеш семейство е изключително важно и е избор завинаги. Не разбирам довода „разправии и разходи по евентуално възможен развод” като една от причините за отричане на подписа от двама влюбени и със сериозно отношение към създаването на семейството, но това може би се дължи на моята непрактичност. Затова бях много възмутена от свекърва си, когато си купихме първата кола и аз изразих на глас обидата си, че съпруга ми я е записал на свое име /обида от това, че в първото нещо, което сме направили заедно, аз видях разделение/ , а тя ме „успокои” с думите  „не се ядосвай при развод всичко се дели на две”, а аз дори не съм се и сещала да мисля за такъв развой на отношенията ни.  А относно разправиите по подялба на имущество, тях може да ги има и с и без брак. И  да отговоря на авторката, трябвало е да си изясниш причините още в начало, щом си ги приела веднъж е още по-трудно да ги елиминираш. А какви са причините никой освен теб не може да знае най-добре.

Аз продължавам да твърдя, че най-важното за щастливо семейство са двамата партньори да се обичат, почитат, уважават, да си помагат, да са си опора и най-важното да споделят общи планове, да виждат развитието на връзката им в една посока, да не си пречат в развитието (наскоро позната ми каза, че мъжа й не й давал да учи, било безмислено според него  ), да се подкрепят и т.н.

Аз също не съм против брака, както вече казах, радвам се на тези, които се женят, празнувам с тях, но за мен лично (а и за мъжа ми) брака няма смисъл  За мен важно е гореописаното 

Напълно съм съгласна с теб, тук обаче се дискутираше отношението към подписа и как влияе на семейството. А иначе има много примери за щастливо съжителство в брак и без и дори независимо от удовлетворяването или не на очакванията за подпис. Имам близка, която имаше брак, който продължи едва няколко години и то в проблеми. А вече дълги години се радва на щастливо семейство, въпреки липсата на подпис, просто намери половинката си. И даже си мисля, че очакваше да стане официално с подпис, не се е случило /не знам причините/и въпреки това имат прекрасно семейство, на което могат да завидят много от нас "бракуваните".

Самоцитирам се
Има такава тема за предложенията за съжителство без брак, не съм я видяла преди да питам. http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=617502.0

Искам да се включа в частта с разходите по сватбите.Организирането на една сватба не само,че няма разходи,но е свързано с доста приходи за младото семейство. В днешно време повечето хора са достатъчно съобразителни,за да не подаряват тенджери и тигани,а пари  Само ще кажа,че на  нашата сватба събрахме парични подаръци на стойност четвърт апартамент 

А като как се организира без разходи? 

Разходите не са за младото семейство, а за мама и тати

Няма да забравя, как свекър ми обясняваше за сватбата на брата на мъжа ми... Решили да ходят на море двамата (етърва ми и брата на мъжа ми) и преди да заминат свекър ми го пита... Ще се жениш ли сега или да купим тази и тази кола, която сме харесали... Последвал смях и заминали. Та връщат се и той им съобщава (края на август) "Татко, края на октомври се женя!"  Последвал кредит, лудница, сръдни, сватба от над 200!!! човека  ...
та и те са се хвалили колко много пари са изкарали, но реално тези пари са дадени от родителите...

Ааааааааааа, това ли било! 
Въпрос на вкус...казало кучето, и продължило да си лиже под опашката...

Сватбата без разходи не минава. Не е задължително да дават родителите, всичко е въпрос на лично виждане. Не съм съгласна обаче,че всяка сватба е си е пълна цигания/общо взето това лъха от постовете на тези , които не я одобряват като вид акт/, както се опитвате да я изкарате..аре сега има хора и хора, всичко е субективно. Малко толерантност дами.

При нас,ние сами си платихме сватбата,благодарение на мъжа ми,който работи от 18 годишен.А,родителите ни бяха почетни гости.И,разбира се,техните подаръци бяха едни от най-големите.
Viliko,по принцип при сватбите,големите плащания стават след празненството,така че е напълно възможно да стартираш с малко средства,а разплащанията да станат в последствие  

Аз не съм Вилико, но пък съм в редиците на омъжените. Идеята ми , че това с плащанията накрая става само в ресторантите т.е. не е възможно да стартираш с много малко. Другите подробности, а те не са хич малко си искат своето. Пък и не мога да ангажирам ресторант по мой вкус без да знам, че ще ми е по джоба, а да разчитам на паричните подаръци,я има ,я не . Съгласи, че не е реално някак.

Еее, стига де, то толерантност трябва и от двете страни  
Нали всеки си казва какво мисли все пак.

Иначе - за мен това е несериозно - правя сватба като разчитам на подаръците...
Ако я правя - нека е защото така искам, както ми е по сърце - а не с идеята - дано си я покрия после...

Аз не мисля, че сватбите са цигания. Мога и на изискана сватба и на такава с оркестър. Аз съм гост и не мога да имам претенции към това как всеки вижда своя специален ден 
На мен не ми е по вкуса обаче да съм център на вниманието и цяла вечер да ме гледат всички колко съм "прелестна" и да ахкат и охкат (примерно)... За някои, това е голям празник, а за мен би било отвратителен ден... Аз, когато се съберем 5 човека в нас и съм под напрежение дали всичко е ОК, пък ако трябва да мисля дали 50 човека са ОК трябва да се гътна  (да не говорим за по-голяма сватба  )