Какво се крие зад израза "Не съм готов за брак..." след 10 годишна връзка

Не знам за кое село говориш...
Не знам и ти къде живееш ...явно там където си е страшно положението, или пък твоите познати са много зле...
В цитата на моите думи обаче си пропуснала най-важната част от поста ми : не всички са така. И не всяка втора си мечтае за брак  Което не ти отнема правото ти самата да вярваш в това

Аз пък да се вклиня в темата във връзка с последният пост на Мон /не изчетох цялата - нЕмах нерви нещо/.
Та- кво пък му е толкова лошото на брака и кое е страшното на някакъв си подпис? Има и разводи, к`во толкова пък страшно има?!  
Имам чувство, че и това поредната модна "истерия". Кво значи не одобряваш брака, от къде ние сме едно поколение което отскоро "видя", че може и без брак? По-лесно ли е, едва ли,  то пак си е брак, но бед подпис, та кое тогава страшното?!?

То по същия начин... Какво пък му е толква хубаво на брака? Каква е таз истерия по подписите  Има разводи, нали... сигурност никаква (защото доста хора заради "сигурност" се женят)..

Брака е измислена работа, поредния договор... нямам нужда от договор с мъжа ми, защо да правим нещо, в което не вярваме и което не искаме, само защото държавата го е измислила?

Тъпо ми е хората да се карат заради такива глупости  10 години си живял с един човек и сега изведнъж те ударила идеята, че брака е много важен 

КоАл и ти си права, ама нали брака е по отдавна от условно го нарекохме модна "истерия" да не подписваш. Кво толкова, имам чувството , че това си е някакъв вид своеборазен бунт от типа "те пък на мен ще кажат". Сякаш като се подпишеш ти взимат нещо, кво толкова , ако се спази наложената традиция за съжителстване, за кво все да сме на чомпи. ...Говоря си общо...нали си разсъждаваме. Договор съвсем не е, защото въпросното брачно свидетелство с нищо не те задължава, то само удостоверява , че си женен или омъжен за еди кой си , нищо плашещо. Това не е договор като договор с клаузи и задължения за едната и другата страна. Затова ми се вижда глупава борбата срещу подписа.

Е как да не е договор с клаузи Погледни семейния кодекс и виж как брака не е договор  Добре, че е написано в кодекса (примерно), че:

Нямаше да се сетя иначе, добре че са го регламентирали хората 

Просто не виждам смисъл в брака, ако ми кажеш какъв е смисъла му, ще те прочета с удоволствие Едно време е било престъпно едва ли не хората да са без брак и да раждат "копелета" (с извинение за думата)... Наказвали са родителите за избора им, като са обиждали децата...

Виж църковния брак е нещо друго. Доколкото знам обаче в България не можеш да сключиш църковен брак, ако не си сключил граждански  Поредната глупост... Имам толкова много приятели, които се "бракуваха", за да си сключат църковен брак, който за тях е важния...

Е аз не съм вярваща, в смисъла на робуваща на дадена религия, та и такъв не бих сключила, но някак виждам повече смисъл във вярата на хората в Бог, отколкото да се вречеш пред отегчената лелка в обредния дом 

Семейният кодекс не е договор, а кодекс, който урегулира брачните взаимоотношения.  А кодексите представляват :
1. Сборник от закони за една сфера на обществения живот. Семеен кодекс. Процесуален кодекс.
2. Правила, норми.

Т.е. това са правила ,норми , които обикновено влизат в сила при развод, а не по време на брак. Не е договор според общоприетите норми. Не го приемам за аргумент Коал.
Защото договорът предполага - Писмено или устно споразумение, спогодба между две страни за взаимните им задължения.
Такова няма при подписване, освен ако не подпишат предбрачен договор, това вече е друго.

 

Това, че някой не е написал черно на бяло (макар че в СК има написани Глава трета. ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ МЕЖДУ СЪПРУЗИТЕ) няколко права и задължения, не значи, че няма договор Когато двама души, решат да се разделят, къде отиват? В съда... т.е. отношенията им са правни. СК "урежда отношенията, основани на брак... "

А преди да се подпише акта, не обещават ли двамата дущи да се обичат, почитат и бла бла и се подписват след това? Да явно не е договор
Но ти така и не ми каза какъв е смисъла на брака? Защо държиш на него (примерно)... защото някой е казал, че така трябва да съжителстват двама души? Или пък държиш на брака, понеже сключването му е съпроводено от сватба  Интересно ми е просто...

Я, какво лафче сте си заформили тук 

По темата - лошо няма, страшно няма. Лично аз просто не изпитвам необходимост от подпис и не искам да съм в бяла рокля ... а от тъпаните, гайдите и сеира по нашите сватби изпадам в тих ужас /лично мнение разбира се/. А за ритуала пред лелката в обредния дом -  не бих си го причинила Винаги ме е напушвало смях, когато съм присъствала ... въпрос на гледна точка обаче, сигурно има хора, на които им харесва 
А що се касае до любовта, спокойствието, сигурността, вярността и подобни понятия - убедена съм, че те зависят от човека, а не от това дали е подписал или не.
Поради тези причини аз лично подпис не искам.
Не отричам обаче брака като такъв ... който има вътрешна необходимост от него, нека го сключва 

Абе аз нямаше да се включвам, ама нещо ме човъркна отвътре... Та аз да питам в стила на Fortune, защо пък да подписвам, като после ако реша да се разделям, трябва да дам там едни 500 лева за това удоволствие? Да не говорим пък за самата сватба колко трябва да се изръсим. Поне 5 бона. Та от практична гледна точка - за какво ми е? За страшното, няма страшно. Но не е оправдано. И няма смисъл.

Еее на всички да ли отговарям бре...
Ми ще нЕма да се предам , нали аз бръкнах с пръст в темата.
Значи petti, което си е така , така си е. Практичната страна хич и не я отричам. Права си!
Предпочитам брака защото - ще изтъкна една практична причина. Според мен, а именно , че във връзка с признаването на децата и всичко по-нататък е по-уредено законово от другото/зная , че вече го оправиха , но по принцип имам предвид/.
Друго чак толкова не държа, както може би си мислиш Коал, ами просто винаги съм знаела, че един ден, когато аз реша и има за кого разбира се ще се омъжа. Сватата ми беше малка и премина точно, както аз си я организирах, без споменатите гайди и оттегчени лелки.  Имах и църковен брак от който бях във възторг от тържествената церемония в св.София- е, после се оказа , че това са тези дето ги заклеймиха за алтернативни, но пък ми напълниха душата с ритуала. Ей такива неща, това е спомен , който не ми носи тегаво усещане, а с радост си го спомням този ден. Преммина точно както си го бях организирала. Това си беше моят ден - денят в който аз реших да се омъжа.
Никога не съм гледала на сватбата така, както Мон я описва- кви тъпани и гайтани, това си е в миналото/все по рядко се среща/ и като че ли повече циганите ги почитат. Имам друга нагласа към брака, позитивна , никога не е ме е ядяло чувството, че някой ме задължава да го сторя, държава ли или друго, винаги съм го разглеждала като акт на свободната ми воля т.е. като нещо, което сама ще пожелая , а не по задължение. Та затова, а чак да държа, няма такова нещо- всеки прави своят избор сам.
Вие сте.

Аз много обичам да ходя на чужди сватби Радвам се с хората, които са явно щастливи от сключването на брак
Ти цял живот си знаела, че като срещнеш човека ще се омъжиш... а аз от както се помня знам, че като срещна човека ще имаме деца и много ще се обичаме... Никога не съм си се представяла като булка, никога не съм си мислила за брак

Хора всякакви А това, че не съм се омъжила за мъжа ми и че не съм му взела фамилията (другата мода е 2 фамилни имена  ) не прави децата ни по-малко негови... Нито пък ги лишава от наследство примерно

Иначе за църковния брак писах вече... може би ако бях вярваща (т.е. по-точното е ако изповядвах дадена религия) сигурно бих сключила брак според вярата и пред Бог, Аллах, Буда.... не ги знам всички 

А за неудобството от повече от 1 брак да не говорим Днес си Иванова, утре Димитрова, а след 5 години вече си Георгиева... после иди обяснявай, че си един и същ човек 

Наистина няма страшно, но няма и смисъл

      Брака урежда юридически нещата... 

 А защо в църковния не си ли обещават нищо---като любов и вярност и други бла ,бла бла------като думи се припокриват с другия вид брак.Ако мога да го кажа така.А и там също имаш лисче хартийка на която пише разни неща(само дето тя като се развеждаш ,не върши много работа за пред съда.А за това че си се врекъл на някого пред Бога,ако тръгнеш пак да се развеждаш незнам как и кога  ще го обясниш на Бог.
      В днешно време никой на никого не казва как ТРЯБВА да съжителстват двама души,но брака независимо как и пред кого е сключен според мен е нещо много важно.  Ами и вдигането на сватба като церемония е много  красиво и романтично,въпреки че тя може и да не  е съпроводена от сключването на брак изобщо.

 

    Хубаво разсъждение ,но когато човек се жени и сключва брак ,много не мисли за това колко пари ще даде,ако тръгне да се развежда(сега това дори може да се уреди с предбрачен договор),но всеки е щастлив и не мисли за раздяла.
     Самата сватба може и да е малка и да излезе и 200лева.....даже и 80 ,ама без да почерпите 
         Но ми стана смешно,малко  по отклонено,но то по тази логика--------защо пък и да родя дете,след като ще трябва  да му купя количка за 500,храна ,дрехи и памперси за още много повече,и като то порасне,няма и да ме погледне,защото ще си има свой живот.Но хората раждат и не мислят за тези последствия и са много щастливи.
Личи си че не сте се женили....

Не е бре жена... ...не съм знаела нито съм бленувала да бъда булка, просто не съм се замисляла, че като обичам ще ми е "дилема" да се омъжа или не - това имах предвид. Просто съм смятала , че ако искам това ще е моят естествен избор. Не възприемам подписа като натиск над волята ми , само защото така било прието, по друг начин го възприемам.
Предвид, че подписа не ми е някакъв проблем та да го отричам или величая.  Всичко друго , което си пояснила е така, с тази разлика в мненията ни, че за мен не е проблем ако съм подписала.

Рок, казах за църковния брак, че е друго, защото церемонията е друга, защото хората вярват в нещо (техния Бог и др.)... Някак брака е по-духовен тогава, а не чисто юридически уредено съжителство  Знам ли... не мога да го обясня... Имам много приятели, които държаха единствено и само на църковния брак  Същото е и с кръщенето... Вярата на хората го прави по-различно и духовната връзка, атмосферата в храма на вярата им... Усеща се разликата. Като страничен наблюдател на известен брой сватби, в църквата младоженците винаги са ми изглеждали много по-влюбени и сияещи  Затова според мен църковния брак е друга бира 

Форчън и аз не съм имала дилема Това се опитвам да ти кажа и аз Това е и моя естествен избор. Мъжа ми няколко пъти ми предлага явно притеснен, че аз много държа да се оженя, въпреки че сме говорили по темата.Когато бях бременна за последно се пробва и тогава му казах, че ако държи на брака ще го направя заради него, но ще отидем двамата и ще се подпишем... Той каза, че държал заради мен и заради сватбата, да сме си направили купона Е решихме, че сега (надявам се в близките 1-2 години), когато завършим къщата ще вдигнем прословутата "сватба" и ще си направим купона с избрани роднини и приятели (а и така няма да ти се сърди този или онзи, че не е поканен... особено свекър ми, който ми вдигна скандал, че на погачата на внук му, не съм поканила негова братовчедка, която за 8 години с мъжа ми съм виждала веднъж и то на погребението на свекърва ми!!!)
Та така
Иначе Рок, на нас с мъжа ми по много причини ни личи, че не сме женени  Не приемаме нещата твърде насериозно, а просто си живеем живота и се обичаме Иначе за имената си беше шега, макар че предполагам при жени с повече от един брак го има и този момент.. но не ме и интересува, те ще си го решат