Лъжете ли партньорите си?

  • 18 787
  • 258
  •   1
Отговори
# 90
  • Мнения: 6 304
Лъжа и за джобните на дъщеря ни, на него все му се виждат много, на мен недостатъчни. Знам, че подходът ми не е правилен, но не искам да се лишава от нищо /което можем да си позволим/.

# 91
  • София
  • Мнения: 62 595
Ми, какво да лъжа за пари и цени, като на практика аз се занимавам с повечето харчове за семейството! Все едно себе си да лъжа! Нали парите все от едно място излизат, примерно, ако дам триста (хайде, да смаля още, двеста) лева за обувки и кажа, че са сто, нали за тези сто лева е можело да купя дрехи на децата! Значи съм лишила семейството от сто лева повече, за да задоволя собствената си прищявка за по-скъпото. На мен хич не ми харесва тази работа. Винаги съм била пестелива в харчовете, няма тепърва да се променям.

# 92
  • Варна
  • Мнения: 957
Ми, какво да лъжа за пари и цени, като на практика аз се занимавам с повечето харчове за семейството! Все едно себе си да лъжа! .
Работата е там, че често точно себе си опитвам да излъжа - аууу, каква изгодна покупка, значи и наложителна! Laughing

# 93
  • София
  • Мнения: 62 595
аз съм си скръндзава, типично като счетоводител - пари няма, покупката все не е изгодна.

# 94
  • Мнения: 7 947
Ми, какво да лъжа за пари и цени, като на практика аз се занимавам с повечето харчове за семейството! Все едно себе си да лъжа! Нали парите все от едно място излизат, примерно, ако дам триста (хайде, да смаля още, двеста) лева за обувки и кажа, че са сто, нали за тези сто лева е можело да купя дрехи на децата! Значи съм лишила семейството от сто лева повече, за да задоволя собствената си прищявка за по-скъпото. На мен хич не ми харесва тази работа. Винаги съм била пестелива в харчовете, няма тепърва да се променям.

То и нашите пари са общо и основно аз разпределям. Пък и ако драстично намаля - все трябва да оправдая липсата, той не е малоумен. Ако смалявам - то е за дребни суми, които няма да се усетят.

# 95
  • София
  • Мнения: 6 810
Е, не лъжа за стотици левове. 20лв могат да се наместят всякак. Спестила съм ги от други разходи, защо да не ги вложа там, където съм сметнала, че е по-разумно? Но това, което аз смятам за разумно не винаги е това, което мъжът ми смята. Мир да има - налага се да се преоцени все по нещо.  Laughing

# 96
  • Мнения: 7 947
Не, не е разумн опри мен, по-скоро е...как да кажа - прищевки разни мои. Купих си спирала напр., ама ми прави миглите отвратително спластени. Как сега да му кажа - нищо, че дадох 20лв, ще ходя днес да си взема нова, че тая не ме кефи, ми той ще ме изгледа странно и ще каже - ма какво, спирала като спирала...Ей такива разни...

# 97
  • София
  • Мнения: 6 810
Точно де.  Mr. Green За мен това си е разумно - няма да ходиш със спластени мигли.  Laughing
Според мъжете и повече от 2 чифта обувки са много, ама на мен и 20 не ми стигат. Различни гледни точки.

# 98
  • София
  • Мнения: 62 595
аз щях да си кажа. Нещо от сорта "повече няма да си купувам спирала от тази марка, защото е кофти, язък че дадох толкова пари".
Нещото със спестяването и фонд "и аз съм човек" не мога да го разбера. То е като да източваш една фирма - ужким спестяваш, обаче ги превеждаш на свое перо за лични цели. Когато нещо ми трябва или искам, преценявам дали мога да го купя или дали наистина толкова много го искам. В доста случаи се оказва, че е импулсивно желание за прритежание, а не че толкова ми трябва.

# 99
  • София
  • Мнения: 6 810
Аз не съм счетоводител.  Peace
 Wink

# 100
  • София
  • Мнения: 7 097
Това при положение, че парите са общи. В нашия случай не са общи и Слава Богу.
Моята заплата е само за мен, в смисъл не плащам сметки и не пазарувам храна - с това се занимава мъжът ми + всички останали разходи за дома и изобщо за семейството. Той е пестелив и разумен, за разлика от мен и предпочитам това положение. Поне в пристъп на шопинг умопомрачение да потроша само своята заплата, но това не ми го налага той, а малкото ми останал здрав разум, когато става въпрос за харчене  Laughing

# 101
  • Мнения: 2 592
И при нас неговите пари са общи, а моите за мои си разходи. Така или иначе никога не знае какви пари вземам, а и не го вълнува (това, че не ми знае доходите, също ли се брои за лъжа  Rolling Eyes)

# 102
  • Мнения: 4 291
Ей това  не мога да го разбера - лъжите за обувки и дрехи! някак лъжи надребно. Аз ако ще лъжа, ще е наедро, а не за кирливи обувки или парцалки! Например, заради любовник...
Точно обратното ги виждам нещата. Ако съм се украсила с любовник значи имам сериозна причина да го направя и ще го пусна да се разхожда като петел пред мъжът ми. Той пръв ще научи за любовника, не последен. Заслугата ще си е негова и честта да научи новината пръв.
Виж обувките са просто двойно удоволствие, за мен че съм ги купила, за него че не съм  безразсъдна. И стига моля с това, че като си купувам скъпи обувки лишавам децата, а 300 кинта за лего е ок.

# 103
  • Мнения: 1 174
Аз не съм счетоводител.  Peace
 Wink

Аз съм, ама нищо общо с нещата написани от Андариел не се покрива с моя начин на мислене  Joy
Дет се вика не смесвам работата с удоволствията. На работа съм бетон. Няма пари е моето мото. Елате да ме видите у дома обаче  Laughing

# 104
  • София
  • Мнения: 62 595
И какво, а ти всеки път ли като си купуваш обувки за триста кинка купуваш и по едно лего за триста кинта за всяко дете?  newsm78 За да е честна сделката, не заради друго. Иначе излиза, че повечето капризи са за теб, а не за децата.
Ако мъжът ти научи за любовника, ще се сбогуваш с благинките, че и като нищо ще те натири любовникът ти да те изхранва.

Росибоси, ти живееш във вътреличностен конфликт - компенсираш ограниченията на работа вкъщи.  Wink

Общи условия

Активация на акаунт