Да, така е. Извадено извън контекста обаче. Но детайлното описание на безобидни действия говори не само за съмнителността на истинността им, но и за гузна съвест. Обиграните лъжци отдавна вече са приспали съвестта си и съответно лъжат доста добре и изкусно както за дребните неща, така и за "по-едрите" и не се налага да мънкат и обстоятелстват . Познавам такива жени. Дори и на бъзик не можеш да ги разбереш - гледат те в очите и спокойно лъжат. После си признават (или изясняват шегата, ако не си я разбрал - нормално за начина, по който се майтапят) и оставаш така . Дори едната ми е споделяла, че при системния тормоз от ревнивия си мъж, е станала професионалист-лъжец, окото дори не и мигва.
Аз честно си признавам, че не мога да лъжа - както за дребни неща, така и за по-големи. Премълчавам много рядко, а истината казвам лесно и без заобикалки. Това обаче не означава, че съм отворена книга.