Послъгвам го на дребно и то редовно, но го правя за негово добро!
- Публикувана: 2 септ. 2011, 09:35 ч.
- Последно мнение: 19 окт. 2011, 12:31 ч.
Лъжете ли партньорите си?
И аз по-скоро си премълчавам ,отколкото да лъжа.Но винаги ми е било странно,защо мъжете реагират така ,като чуят колко струват чифт обувки ,чанта или някоя блуза просто.Може би нямат идея какви са реалните цени?Моят мъж почти винаги има някаква не особено приятна реплика за цената на някоя покупка,затова често му я спестявам или пропускам да спомена въобще за нея.Не че след няколко минути не е забравил вече,но на кого е нужно да слуша негативни коментари или колко е излишна тази покупка.Все пак са мъже.
Моят мъж винаги се е чудил защо се затормозявам да го лъжа за цени. Хем никога не ми е правил забалежки за цените, никога не ми е казвал "не си го купувай" ... и аз пак продължавам да послъгвам за това 
Като се замисля и аз не знам защо го правя ... единственото ми обяснение е, че го правя за неговото здраве, да не му става лошо
Като се замисля и аз не знам защо го правя ... единственото ми обяснение е, че го правя за неговото здраве, да не му става лошо
За мен е най-странно да се лъже за цени, все едно в някакъв друг свят живеят мъжете.Никога не съм го правила, много ми е странно, а и реакции никога не е имало.Да не говорим той какви пари ръси за дрехи на детето...
Но съм била свидетел за подобни лъжи между приятелки, едната лъже като смъква цената, за не и завиждала другата.И това-зрели жени, на средна възраст.
Но съм била свидетел за подобни лъжи между приятелки, едната лъже като смъква цената, за не и завиждала другата.И това-зрели жени, на средна възраст.
Но на дребно. Не иде реч за големи, мащабни /както ги нарича свекърва ми/ лъжи, а за на пръв, че и на втори, глупости. Като цената на новите ви обувки, рокля, прическа; че не там сте пили кафе, а на друго място....Ей, такива неща. Бидох обвинена, че съм прекалено честна със съпруга си /АЗ!/, не било нужно да му се казва всичко. Но защо пък и да го лъжа? Спомням си, че и майка ми послъгваше така татко, мир на праха му, и винаги ми е било непонятно.
Имам приятелка, която лъже мъжа си за добър ден, нея я разбирам защо го прави, но при нормални отношения в едно семейство да прибягваме до никому ненужни дребни лъжи, хм?
Имам приятелка, която лъже мъжа си за добър ден, нея я разбирам защо го прави, но при нормални отношения в едно семейство да прибягваме до никому ненужни дребни лъжи, хм?
Да, лъжа май. За едно голямо нещо, и за много дребнички.
П.П. цените пред мъжа ми ги смъквам, защото за него всичко, свързано с гардероб и женските неща - е излишно
Скоро изхвърлих една лампа, която кучето беше счупило, и сега твърдя, че не знам къде е 
Ама естествено, че ще твърдиш така - като се замисли човек, изобщо не е трудно или непонятно изчезването безследно на една лампа...
Моят мъж живее в някаква друга епоха по отношение на цените на дрехите и обувките. Добрата новина е, че не забелязва как лятото не ми стига да облека всичките си нови придобивки
Ако ще всеки ден да му се явявам с нови обувки, няма да забележи разликата. Наскоро имах един продължителен лош период и на нервна почва обикалях у несвяст магазините всеки ден, та той плахо подметна "не е е ли малко прекалено", при все че не е плах по принцип и не пести мрънкане, стига да има повод.
Да, лъжа май. За едно голямо нещо, и за много дребнички.
П.П. цените пред мъжа ми ги смъквам, защото за него всичко, свързано с гардероб и женските неща - е излишно
А тежи ли ти? В определен период от живота си живях с една лъжа и това ме убиваше- буквално.
Сега се сетих за едно премълчаване. Мъжът ми има колекция от дискове - ако си спомняте тези бг-филмите излязоха всички в една поредица заедно с вестник и той си ги купуваше. Та подредихме ги на етажерка, но ниско. Детето тъкмо беше проходило - хванах я веднъж, извадила няколко диска, да къса обложките. Добре, че я хванах в момент, в който още не беше успяла да ги смъкне съвсем. Закрепих ги някак и ги върнах на етажерката. Така или иначе оттогава минаха почти три години - знаех, че той няма да гледа филм от тази колекция и премълчах. Все още не знае, че има дискове със скъсани обложки. Ще побеснее много. Но вече не ми пука, и да разбере.
Изобщо не правя на въпрос дребните лъжи, не са въпрос на честност, а на удобство. Защо да губя време да обяснявам точно какво се е случило със стария му, захабен, протрит, но любим анцуг? Като "боядисах го в пералнята" е по-лесно. Защо на въпроса "За какво се замисли?" да отговоря, че: " За това, че обещахме утре да сме при вашите на вилата, но на мен изобщо не ми се ходи, чудя се как да отидем по-късно и да си тръгнем по-рано", а не с далеч по-хубавото: "Чудя се какво да занесем на вашите утре". Хубаво нещо са дребните лъжи и увъртания.
Безмислено не лъжа. Просто не виждам нужда да си товаря излишно мозъка с помнене на безмислени лъжи. За важни неща също не лъжа, каквото и да ми струва истината, защото съм се убедила, че е опасно. Рано или късно лъжата се обръща срещу теб. Но за дребни неща послъгвам и смятам че е нормално. Някои го наричат такт, други премълчаване... все си е лъжа. Например не му казах че върхът на главата му оплешивява докато сам не забеляза. Не виждах причина да се тормози ненужно. Цени по принцип не споделям, пък и той не пита, защото финансите са моя грижа. Понякога правя секс без да му казвам, че не ми се прави, за негово удоволствие. И не му казвам като му изхвърля някоя "страшно ценна" тениска от ученическите години, защото и без това няма да разбере. Ей такива неща... не виждам лошо в тях.
Не виждах причина да се тормози ненужно. Цени по принцип не споделям, пък и той не пита, защото финансите са моя грижа. Понякога правя секс без да му казвам, че не ми се прави, за негово удоволствие. И не му казвам като му изхвърля някоя "страшно ценна" тениска от ученическите години, защото и без това няма да разбере. Ей такива неща... не виждам лошо в тях.