Послъгвам, когато не ми се обяснява (за какво мисля, например), когато ме мързи, за цени на дрехи (но за обувки - не, мъжът ми обожава хубави обувки).
- Публикувана: 2 септ. 2011, 09:35 ч.
- Последно мнение: 19 окт. 2011, 12:31 ч.
Лъжете ли партньорите си?
...Като цената на новите ви обувки, рокля, прическа; че не там сте пили кафе, а на друго място....Ей, такива неща.
Мъжът ми никога не ми е задавал такива въпроси. Съответно не съм го лъгала.
В личния живот:
Лъжата е психическо натоварване (за мен поне), а аз се стремя да си живея живота възможно най-безгрижно. Освен това имам достатъчно смелост да застана зад всяка една моя постъпка с вдигната глава без да ми пука от НИКОГО. Така че дребните лъжи са ми непознати. Пък за партньора да не говорим - той би ме разпознал веднага!
В работата:
Има случаи, в които лъжа, не съм светица, но те са свързани с работата ми и винаги по един и същи повод - че работата е свършена (когато не е
- става въпрос за не-спешна работа, която ако се свърши след 2-3 дена, а не сега и веднага, никой няма да пострада - просто начин да накараш определения клиент да се почувства значим - а ги имаш 100-ци такива, тъй че трябва да приотизираш)
Лъжата е психическо натоварване (за мен поне), а аз се стремя да си живея живота възможно най-безгрижно. Освен това имам достатъчно смелост да застана зад всяка една моя постъпка с вдигната глава без да ми пука от НИКОГО. Така че дребните лъжи са ми непознати. Пък за партньора да не говорим - той би ме разпознал веднага!
В работата:
Има случаи, в които лъжа, не съм светица, но те са свързани с работата ми и винаги по един и същи повод - че работата е свършена (когато не е
- става въпрос за не-спешна работа, която ако се свърши след 2-3 дена, а не сега и веднага, никой няма да пострада - просто начин да накараш определения клиент да се почувства значим - а ги имаш 100-ци такива, тъй че трябва да приотизираш)
Да, това се казва дипломация. Прави се и на най-високо равнище, като държавни глави например. Но дотук с безплатните уроци
Не лъжа.Случвало се е ,но е било за дребни неща.За жалост не мога да си премълчавам и си казвам всичко.Казвам за жалост,защото понякога истината е добре да си остане само за теб,а и казването и ми е довличало проблеми,вместо да бъде оценено .Затоа се опитвам да спестявам информация или да я представам в по приятен вид,но не ми се получава много.. 
.Затоа се опитвам да спестявам информация или да я представам в по приятен вид,но не ми се получава много.. Да, това се казва дипломация. Прави се и на най-високо равнище, като държавни глави например. Но дотук с безплатните уроци
Мнението на околните много слабо ме засяга, не ми пука за тях и затова тях ги лъжа, когато се наложи и без да наранявам никой, а семейството си и тези, които уважавам - тях не ги лъжа. Благодаря ти, че ми помогна да формулирам по-добре становището си (а също и за комплимента).
Не обичам да лъжа и не го правя. Не винаги казвам всичко, освен ако изрично не ме питат.
Но понякога си правя майтап с мъжа ми като му кажа, че нещо съм или не съм направила. Например не съм изключила печката преди да изляза, не съм простряла пералнята и той тръгва да простира, а тя празна... Ей, такива ежедневни неща. Докато не ме набие някой ден
Но понякога си правя майтап с мъжа ми като му кажа, че нещо съм или не съм направила. Например не съм изключила печката преди да изляза, не съм простряла пералнята и той тръгва да простира, а тя празна... Ей, такива ежедневни неща. Докато не ме набие някой ден
Ей това не мога да го разбера - лъжите за обувки и дрехи! някак лъжи надребно. Аз ако ще лъжа, ще е наедро, а не за кирливи обувки или парцалки! Например, заради любовник...
Именно де, аз това също не го разбирам. Защо за 2, 20 и 200 лв. се правят такива манипулации и в един момент не става ли навик това дребнолъжене и не ги ли повлича течението и вече и да не искат, пак си послъгват. При майка ми всичко струваше поне с 20% по-малко. Даже нямаше и нужда да се отчита, но го правеше.
Да, послъгвам само за едно нещо. И това са покупките. Лъжа например, че дрехата ми е стара... Че дрехите на детето са подарък от свекър ми, който е в Испания. Аз съм шопохолик и това ми е голям проблем.
Послъгвам си. 
Е, ако няма нужда не 'смалявам' цената. 
В повечето случаи казвам само, че съм го взела супер изгодно. Което не е лъжа никога.
Много мразя да ме лъжат, за това си позволявам да 'лъжа' само за такива незначителни неща и ако е крайно належащо. Не го правя по навик, няма как да лъжа по навик. Но мъжът ми така или иначе знае, че жените редовно лъжат за цените, а аз съм подчертала, че не правя изключение.
И той ме лъже за подобни дребни неща - като "видях се Митко пред блока за 1 минута"(като много добре знам, че са 10, нали съм го засекла. Но за съществени неща не се лъжем, аз със сигурност, а него винаги го хващам като лъже, така че и да иска - не може. Като го усетя, че лъже го въртя на шиш, докато не си признае. 
(пак говоря за дребни неща)
В повечето случаи казвам само, че съм го взела супер изгодно. Което не е лъжа никога. Много мразя да ме лъжат, за това си позволявам да 'лъжа' само за такива незначителни неща и ако е крайно належащо. Не го правя по навик, няма как да лъжа по навик. Но мъжът ми така или иначе знае, че жените редовно лъжат за цените, а аз съм подчертала, че не правя изключение.
И той ме лъже за подобни дребни неща - като "видях се Митко пред блока за 1 минута"(като много добре знам, че са 10, нали съм го засекла
. Но за съществени неща не се лъжем, аз със сигурност, а него винаги го хващам като лъже, така че и да иска - не може. Като го усетя, че лъже го въртя на шиш, докато не си признае. (пак говоря за дребни неща)