Какво правите ако приятели ви дължат пари и си правят оглушки ?

Не бих си търсила парите директно, бих ги прежалила /ако мога да си го позволя, естествено/.
Не бих и чак прекратила отношенията изцяло - за да го направя обикновено ми трябва мноооооооого сериозна причина, но и за това често ми се качват на главата.

Може в момента да са затруднени, може би има някаква причина да се забавят. В никакъв случай не ги оправдавам, постъпили са некоректно от където и да го погледнеш и дори да са затруднени, могат поне да обяснят.

Иначе наистина е интересно колко сме различни хората и разбиранията ни за нещата 
Ако аз помоля някой приятел извънредно да ме транспортира до някъде, още повече пък при условие, че е ангажиран и т.н., дори не би ми минало през ума да не му платя транспортните разходи. Абсолютно никой не е длъжен да ме вози безплатно, да си отделя от времето и от парите за семейството заради мен. Ако някой се вози в нашата кола, ако сме в една посока никога не бих му взела пари, но ако специално иска да го закараме някъде определено бих очаквала да си плати бензина. Друг е въпросът дали ще приема парите, но това зависи от това дали мога да си позволя. И понеже никой не знае финансовото състояние на другия - за това смятам, че всеки е длъжен да предложи да си поеме разходите, а вече отсрещната страна да прецени да ги вземе ли тия пари или не.

Решили са, че вече нямат нужда от вас, нали са в чужбина.  Въпросът май не е основно в парите, а в отношението. Спокойно бих си поискала парите.

То май основното нещо, което е предизвикало това недоволство, са подхвърлените 10 лв.
Наистина е супер грубиянско да вдигнеш някой човек посред нощ, да го накараш да пропътува 400 км., знаейки че е и в командировка и накрая да му подхвърлиш 10 лв.
По-добре нищо не дай, благодари милион пъти, няма да остане този лош вкус в устата.

Давам когато ми поискат,но винаги са ми ги връщали.Давала съм на приятелка,когато съм я виждала,че няма дори за хляб и не съм искала да ми ги връща.Но има хора,които са нагли и безскруполни...Например майка ми и баща ми  повече от 20год.даваха пари на комший,едната не взела заплата,другата нямала за храна,друг нямал за цигари и пиене...постоянно звъняха на вратата .В повечето случаи ги връщаха на време,други пресрочваха.Много бяхме потресени,когато почина баща ми и нито един от тях не дойде на погребението,а след известно време разбрах,че са казали на друга комшийка-,,еее,от кой ще взимаме вече пари .Майка ми беше много огорчена...Минаха няколко месеца и въпросния пияндурник се спомина.Някой път малко с черен хумор казваме,че е отишъл за пари при баща ми.....

Трябвало е мъжът ти още докато ги кара да повдигне въпроса за парите.
То пък много трудно, да спомене: "Ако беше с колата можеше и да не е толкова скъпо, но буса, знаете служебен, гори доста, имайте предвид, че горивото ще излезе 100лв. /примерно/. Вероятно ще ми го удържат и от заплатата"
Ма какво ли пиша, нали и моя мъж е същия. Заканила съм му се да му монтирам касов апарат в колата, и да я боядисам жълта, щото и без това го вземат за такси 
Колата ни е голяма и редовно има: "Айде да прекараме един гардероб до нам къде си", "Да вземем едни железа от село", "До ни закараш до незнам къде си". Но са близки разстояния, за далечни не се е случвало да вози някой.
В ситуацията, в която сте били вие, мъжът ми вероятно щеше точно като твоя да постъпи, и а щях да се тюхкам как да поискаме парите.
Ей затуй много ме е яд, щото това си е мъжка работа - единия закъсал, обадил се на другия, той дошъл да помогне, с парите да се оправят помежду си. Ама не.

Първо, тези не бих ги нарекла приятели.
Второ - искаш си парите в прав текст. Няма от какво да ти е неудобно.
Трето - изтриваш ги и от Скайп, и от съзнанието си.
Наглеци и изполвачи! Не мога да понасям такива хора.

Благодаря ви за мненията!

tonkabonka да това вече не са ми приятели. Точно защото и аз  не мога да понасям използвачи може би толкова се паля.

rosy_bosy мъжът ми не е точно като твоят. Отказва отмах и дори понякога грубо, но в случаят сънен  го будят и той дори не е вдигнал в началото,защото и той беше много обиден от отношението им и е знаел за какво може да го търсят, но те са продължили да звънят. Някак в съня си не е успял да реагира адекватно.

милинка ти улучи десятката. Точно заради това е цялата галимация. Те много добре знаят как шефовете му се отнасят със страничният разход извън служебните му задължения нали сме си споделяли и кътните зъби. Знаели са дефакто още преди да се обадят че той не е с личният си автомобил и точно това подхвърляне с оправдания ме заболя. Можеше просто да му вземат едно кафе и една кола и с хиляди благодарности да е много по - мило.

Трещерица точно в отношението ми е проблемът и болката. Явно съм станала по злопаметна с възрастта. Някак прекалено близки ми бяха и ги чувствах и след това отношение и видимото използване не ми се иска да смятат,че отново са ме направили на балък. Приятели за  излизане имаха други,но за помощ пак опряха до нас. Защо не се обадиха на тези, с които бяха отишли еди къде си когато имахме уговорена среща и аз ги чаках с детето, а те дори не се обадиха,че са извън града вече?

Нел как да стане това натриване? Точно това ми е въпросът?

Извинявам се на нецитираните от мен,но много дълго става та направо пиша без да цитирам имената. Аз ако бях след такова отношение директно режех и толкова. Не би ми било мъчно честно казано (пък може и да ми е не знам още не ми се беше случвало такова нещо)И да майната им на парите когато са за стойностни хора, които знам че утре ще ми подадат ръка и на мен. Нещата не са съвсем опряли до парите, може би аз не мога добре да се изразя. По дяволите та те не ни потърсиха за друго освен за услуги.

Искайте си парите в прав текст и забравяте за тях.

Може и да не им е толкова розово в тази чужбина на хората ....
Може да им е било неудобно, че не са взели подарък на детето, може наистина да нямат пари и да им е тежко да си признаят, че не им е провървяло там...Помислете си от тази гледна точка и се опитайте да им помогнете да започнат отново да споделят.

Как да стане ли ? Ами директно . Звъниш на скайпа и им казваш нещо от рода на - " Вижте какво , много сме разочаровани от вас . Отнесохте се с огромно неуважение и се доказахте като пълни използвачи и мижитурки . Естествено не желаем повече да ви виждаме или чуваме , но това не значи , че няма да си платите . Дължите ни .... еди каква си сума . Ако обичате ни я изпратете веднага и следващия път си потърсете други балъци . Желая ви всичко най хубаво в чужбина .

Но това съм аз все пак ... не знам ти как усещаш нещата и дали такъв разговор ти е по силите 

Не са чак толкова зле  и не сте ме разбрали. Не че не са взели подарък на детето, а че дори не му честитиха празникът. Не искам подаръци. Виж за да си позволят тук две почивки на море и планина значи не са  за 5 лв нали така? Знам им нещата как са и пак казвам не подаръкът. Можеше да се обадят предишният ден и 20 мин от чуждестранен номер да дрънкат глупости, защото пак имаха проблем и искаха мъжът ми да помогне ама от 600 км няма как да помогне. Надяваха се може би че и тогава ще палне колата и ще тръгне да ги спасява, а на следващият ден не можаха да звъннат и да кажат честит рожден ден. Не ги оправдавам и не мога да ги оправдая по никакъв повод.

Това,че на някой не му е "розово",
не значи ,че трябва да направи и на теб да не ти е.
Едва ли тяхни приятели в чужбина биха направили подобен жест,
но нали ние българите сме тъпи - може всичко.Баста ................
Писна ми от подобни българи тръгнали по света.

Аз съм способна и на още по директен и циничен изказ дори. Точно защото съм много устата се допитах първо и до други хора, да не сгафя и да не прекаля. Съпругът ми не обича да е директен и не харесва тази ми черта,че мога на всеки по всяко време да изплюя какво си мисля за него и постъпките му. Та този път реших да посъбера мнение и начини да не съм чак толкова себе си ако може така да се каже.

Евка,бъди себе си !
Повярвай ми,от другото няма смисъл!
Как реши да постъпиш?

На мен ми се иска да им се обадя и в прав текст да им кажа всичко, но още малко ще помисля дали това е най-правилният начин. От опит знам че когато съм под афект не е най-удачният момент да реагирам. Като ми попремине ядът, който от вчера ме завладя отново бях позабравила нещата ще действам.