Болен мозък съм!

Осъзнала си, че имаш проблем, това е първата стъпка. Потърси професионална помощ. Ревността е нещо ужасно...

Аз мисля, че всеки гледа на него да си му е хубаво, та защо и ти не помислиш как да си го направиш удобно за теб? Един човек идва, после друг, ти разваляш отношенията, заради ревност - в крайна сметка тези хора продължават напред и се радват на живота с друг партньор, а ти страдаш. Помисли за себе си - и да ти изневерят... Какво от това? Не е било писано да сте заедно, ще го преживееш и ще срещнеш някой подходящ. Но ако постоянно подозираш партньора си в изневяра, почти сигурно ще отдалечиш този човек от себе си и ще се стигне до раздяла.
Ако искаш на теб да ти е добре - спри да мислиш, не е хубаво да си мнителен. Тормозиш себе си, тормозиш човекът до теб. Пусни се по течението и просто обичай, отдай се - тогава той няма да има причина да ти изневерява.

В основата на ревността е чувството за собственост над другия...Той или тя е Мой/Я. Никой няма право да пипа или гледа...а малко над основата е чувството за малоценност... Съмнението в себе си..кара хората да ревнуват силно.като по този начин си доказват  на себе си.че  са"супер яки" и пазят половинката ,като й показват че Те са най великите на света.Като добавим ,че по-този осъществяват пълен контрол над другият.......не се чудете какъв ще е крайният резултат

Според мен трябва да останеш сама за известно време и да поработиш над себе си и проблема ти. Такава свирепа ревност ме навява на мисълта, че или имаш слаба самооценка и таиш несигурност към самата теб или доверието ти е било наранявано преди и все още носиш багаж от предишни връзки. В никой от случаите връзката няма да е здравословна, ако не промениш начина си на мислене.

Опитай се да разбереш защо ревнуваш в дадената ситуация. Мислиш, че партньорът ти би те напуснал заради друга жена? И ако те напусне, идва ли краят на света?  Жена, която има оправдано самочувствие и знае какво знае и може няма време да се притеснява от такива неща, не само защото е уверена в себе си, но и защото не я страх да остане сама и да започне нова връзка. И естествено е много по-привлекателна в очите на един мъж.

Ако имаш възможност се посъветвай с психолог. Винаги е добре да изговаряш гласно проблемите си пред неутрален човек, който не те съди и да получиш насока от специалист.

Работѝ над самооценка си и самочувствието си преди всичко. Ако знаеш коя си и какво представляваш, и че не зависиш от никого, ще ти е много по-лесно. Човек не може да контролира действията на другите, само собствените си реакции на техните действия. Ти на какво реагираш?

Да не избираш мъже, които все те държат на нокти и се правят на доброто утро... Дай някакъв пример на ревнуване без повод.

Чаках някой да го напише
Като чуя толкова самообвинителна ода, с дъх на промит мозък, веднага се чудя какви са били партньорите.

Аз съм същата. Едно към едно.

Самочувствието ми е някъде по средата, не се мисля нито за красавица, нито за грозна. Имам неща в себе си които много харесвам, и такива, които са ми малки комплекси и работя върху тях, но мисля, че почти всяка жена е така. На моменти се чувствам страхотно от външния си вид, на моменти не мога да се гледам. Но това пак мисля, че е нормално. Нямам страх от това да остана сама, не съм и била дълго време без мъж. Имам страх да не бъда излъгана, наранена, не мога да го определя и аз точно. Попадам може би все на мъже с висока самооценка за себе си, или поне така изглежда. Мъже с богато минало пълно със жени, мъже, които жените заглеждат, мъже, които по природа са тип ловци. Мъже, които като че ли нарочно ме карат да ревнувам. Сега имам връзка с един мъж, който е разведен. Докато е бил женен е изневерявал на жена си, с различни. Казва, че аз съм го променила, че откакто е с мен не го интересуват други, че ме обича. Но аз не вярвам, хората не се променят току така. Докато нямах чувства в началото всичко беше супер, той си ме носеше на ръце дето се вика и грам не го ревнувах. Постоянно пишеше, звънеше, изненади, мили думички. После като хлътнах и аз и сякаш станах даденост. Пак пише, пак звъни, пак има изненади, целувки, секса е уникален, но не го усещам същото. И почвам да откачам. Примери няма да давам, защото е детинско и ненормално и жалко, и го осъзнавам, че имам голям проблем, но си ми идва отвътре. Не мога да стоя спокойна и за една минута и това умаря и тежи. Ок, ще ме остави примерно, знам, че не идва края на света, не е бил този човека, ще го преодолея. Ами следващия? Аз пак ще ревнувам така. И това как се спира? Когато обичам, ревнувам до лудост. Като се сетя само как преди години преследвах един бивш чак до Варна за да видя дали наистина отива той по работа там...... боже мой!!! Добре че сега поне такива не ги върша, ама това не ме успокоява.

Променил се бил... А станиола се скъса да завива мармоти в шоколад.

Започни да излизаш съа свестни мъже, на които не им шарят очите и не са плейбой на думи. Тогава ще разбереш дали си ревнина наистина. : )

Нямаш вяра в себе си,че достатъчно умна и красива,мъжете да бягат след нея...С това мислене и държане,привличаш такива хора и ситуации в живота.. Мислите понякога се сбъдват...Мисли за себе като уникално същество...а не мисли другите за съвършенни и да пазиш за себе си.
 

Явно си падаш по лоши момчета. Е, от тях може да се очаква да не са верни.
Настоящият ти приятел сам ти е признал, че изневерява - щом е склонен да го направи веднъж, може да го повтори. Но защо си с него, след като за капак на всичко и ти имаш проблем в тази насока? Т.е. има ли шанс за вашата връзка, знаейки тези неща?
Не знам как очакваш да има любов между теб и който и да е партньор, когато стигаш до крайности и задушаваш него и себе си с натрапчиви мисли. Обич не може да вирее в такава среда.

Твърдят, че ревността е комбинация от страх и гняв. Страх да не загубиш нещо и гняв, че някой се приближава към нещо, което смяташ, че ти принадлежи. Където има страх и гняв не може да има любов. При чести по-тежки състояния на ревностни изблици едва ли можем да се справим сами и е най-добре да се консултираме със специалист.