Как реагираха мъжете ви, когато им съобшихте, че раждането започва?

Като се сетя сега и ми става много смешно. Милия ми го изживя по емоционално от мен, като се прибра от работа му казах, че имам леки контракции нищо особено и да отидем до болницата за преглед и той беше спокоен, щастлив, на хилен В последствие контракциите ми станаха доста силни аз почнах да викам и той мн. се притесни, гледаше ме уплашено и караше към болницата като луд наложи се аз него да успокоявам. Като ме прегледаха и видяха ,че съм с 8 см разкритие сестрите се втурнаха да ме подготвят и да търсят лекаря. Едната сестра му каза да носи багажа, че ще родя всеки момент и горкия още повече се шашна. Докато съм раждала седял отвън самичък да ме чака под прозореца и каза ,че всичко е чувал, звънял на всички, майка ми каза че бил в страшна еуфория. беше изпушил една кутия с цигари, а той е непушач цяла седмица кашляше после. като родих веднага го викнаха да влезе при мен с шапка и престилка  и беше мн уплашен, целия трепереше, гледаше ме много трогателно и само ми повтаряше, че съм герой ..  на следващия ден дойде много щастлив, а на по следващия с голям махмурлук  .

 Тъй като преносвах ме приеха в болницата на 22.10., на 23.10 сутринта трябваше да ми слагат някакво хапче на шийката на матката/  или нещо подобно/, но в 4 сутринта започнаха контракции. Родих в 12,25 и чак тогава се обадих на таткото  А той се беше ошашкал и казал на всички, че съм родила секцио 

Карах напълно безпроблемна бременност.Родих с планирано секцио и по принцип знаехме датата.Но всеки ден,когато беше на работа ми звънеше да пита дали съм добре.Притеснявал се да не би бебчо да тръгне по-рано.Месец по-рано имах съмнения за изтичащи околоплодни води и ходихме до спешното (напълно неоснователни,просто бях след баня  ) Толкова бях притеснена,че когато ми казаха,че всичко е наред,се разплаках от облекчение.Излизам от прегледа и той ме вижда разплакана и като пребледня,смени физиономията за части от секундата,докато му кажа,че вс. е ок,щеше да се свлече на земята.
В деня на секциото в 6.00 сутринта бяхме на спирката и си чакахме автобуса за болницата (нямаме кола).В 9 и 33 бях родила и към 10 дойде да ме види в реанимация.За съжаление хвана периода на дивото тресене след операцията и като ме видя така се уплаши,че не можеше да отдума.Аз му викам не ме боли,бе споко,ама задгробната физиономия си му седи..  
После ми разказа как като му давали калцуните,понечил да се събуе и питал акушерката къде да си остави обувките,тръгнал на босо да ги надява,откъде да знаел  Да не говорим,че наместо шапка,започнал да си слага единия калцун на главата...  Непоклатимият ми мъж,здраво се шашна. 

  Ох, много весели истории тук - записвам се, защото живот и здраве и на нас ни предстои този момент.

Със сина ми беше очаквано - преносвах 2 дена, вечерта ми падна тапата. След като се чух с АГ, му казах, че са тръгнали нещата. На сутринта бяхме в болницата с едва 3 см обаче, та ме върнаха да се разхождам, а той си отиде на работа. Вечерта ме приеха за да ме наблюдават в патологията, към 2 ме свалиха в родилното, а родих едва в 11 на обяд.
Определено е бил доста притеснен, не е пил, не е ял - това по коментари на свекървата. Но пък паника също не е имало.

Сега ще видим с второто...

И двамата го приехме спокойно, защото отидохме уж само за тоновете, пък се оказа, че трябва да остана, защото съм с чести контракции. От там нататък не знам какво се е случило, защото аз не можех да мисля за нищо друго, освен за болката, която изпитвах, докато получа пълно разкритие. Само знам, че като дойде в болницата след като родих, трепереше целия и го беше страх да погали дребното 

Много весели истории, та и на някои си поплаках, така ме разчувствахте. Живот и здраве скоро и аз ще се запиша в тази тема 

Абсолютното спокойствие е моят мъж. И го предава на всички около себе си. В същото време е и много грижовен и щедър на обич. С такъв човек няма страшна ситуация....


Този път май го минават всичките татковци....

Моите леки контракции почнаха към 9 предната вечер. Вече го очаквахме с голямо нетърпение, защото преносвах 8 дни. Когато почнаха леките контракции си замълчах и не казах на никого. Бяхме на гости вечерта при свекърите и се прибрахме при майка ми и си легнахме. Да обаче аз не можах да спя, на около 10-15 мин. си имах контракции и така до 3 часа сутринта, когато отидох до WC-то и ми падна тапата. Реших да събудя майка ми, а ММ да оставя още малко да поспи, защото контракциите бяха все още леки. Направих кафе и се приготвих за баня и тогава отидох да събудя бъдещия татко. Събудих го с думите "Ставай да пием кафе" и той милия стана и започна да си облича тениска, че го е срам от майка ми. Облече тениската и видя през прозореца, че на вън все още е тъмно и в следващия момент съблече тениската и ми каза "А жена, не ме бъзикай ами лягай, много е рано да ходим на кафе" и си легна пак. А аз онемях. "Ставай да пиеш кафе, аз ще влизам в банята и ще отиваме да раждам", а той все още не вярващ, но с паника в очите ме пита верно ли дойде вече време. Та след всичките кафета, бани и какво ли още не се замъкнахме успешно в родилното в 7.30часа сутринта. После майка ми разказа, че е бил много притеснен докато родя, но и на мен не ми отне много време, в 10 часа се беше родила малката.
Сега ще видим как ще реагира този път.

В деня,преди да родя, вечерта пържих тиквички 2 часа и дойдоха едни приятели и излезнахме в градинката да пият по бира. Целия квартал ме пита няма ли най-накрая? Аз обаче през деня бях на преглед и доки каза имаш контракции, а аз: Така ли? Наистина и за секунда не ме е боляло.ТоВа се случва точно на термин, аз съм се приготвила за яко преносване, защото доки каза да се чуеме на следващата сутрин да се разберем кога пак да ходя на тонове, че  видиш ли няма да е скоро и най- вероятно ще е принудително. И аз на всички казвам, че няма да е скоро. Прибрахме се в 1 и легнахме. В 3.30 се събудих и в тоалетната, но не си и помислих нещо. До 4.30 нищо, само нон-стоп ходене до тоалетната. В 5 се почнаха контракциите и аз засичам 1 след 30 мин втора, след 10 трета, пак 10 4-та и  изведнъж станаха на 5 мин. и аз го будя да му кажа, че имам контракции, но сигурно е фалшива тревога и да ходим до аптеката за спазмалгон. Милия като ме видя как се гърча на 2-3 мин и вика айде, а аз: Не искам! Нави ме и почна да ми търси багажа, а аз му казвам не ми трябва. Добре, че е той да мисли, миличкия ми Отидохме и аз разбира се кой да мисли, съм без ЛК, върнаха го. МИлия за 7 мин отиде и се върна, при положение, че болницата е на 20 мин от нас.Аз нямаше да засичам, обаче жената, която ми попълваше док ми казва я да го видим твоя колко ще бърза.Много обичала така да ги гледа как хвърчат. След 4 часа го вкараха да види сина си  и мен евентуално 

Ай, много весела темичка.
Първия път бяхме подготвени. На контролния ми преглед доки каза, че раждането наближава, защото имам контракции. Аз се запънах - ама как така има 2 седмици до термин и легнах и не станах от дивана да стискам още малко. Устисках 1 седмица и една вечер като ме заболя и моя мъж реши - хайде в болницата. Там ми направиха запис на тонове, видяха 2 см разкритие, снимаха ми едно описание за симптомите за раждане и ме пратиха в къщи. И всички зачакахме /бяхме отишли у нашите, че са на 20 мин пеша от родилно, ако стане нещо да мога и сама да стигна/. Та следващата неделя в 12 ч аз реших, че ето няма да се ражда и си хапнах стабилно и си легнах. В 1 бе първото ми ставане до WC. Хич и не помислях, че раждането наближава, а че този таратор нещо не е бил в ред, щом така съм се разтроила, а и кръста ме болеше зверски. А покрай кръста и единия бъбрек. Контракции - йок. Ама в 3 като се загледах в тоалетната - нещо слузесто, розово, макар и не много голямо ми се наби в очите и се светнах, че това може би е тапата. Влязох в стаята и светнах лампата и той моментално скочи от леглото, чак се стреснах с въпроса - тръгваме ли? Аз - само да си взема душ. Та в 3.30 бяхме вече в болницата. Установяват 4 см разкритие - паднала тапа, а аз се изцепвам - ооо, ако трябва да чакам още една седмица да стане 6 см по-добре да си ходя, че много ме боли левия бъбрек. Доктора ме чукна леко по него и извиках така, както и на самото раждане не съм викала. А той - спокойно, то бъбречната криза ще предизвика раждането.  Милия седи на вратата едвам го изгониха, не щеше да си тръгва. Сестричката му каза - ти, каквото си могъл си направил, сега поемаме ние.

Втория път изобщо не бе интересен. Преносвах 2-ри ден и доки ме извика в болницата на преглед и запис на тонове, за всеки случай с чантата, та ме закара сутринта гладна и жадна в болницата и ме оставиха там и хукна да води каката на градина. А аз в 17.30 му се обадих, че отново е татко.

И при нас скука, но се посmях за ваша сmетка 

Сравнително спокойно /нещо нетипично за него /.

Много приятна и усмихваща темичка   

Харесвам това в него, че е учудващо спокоен в много важни моменти и успява да ми вдъхне кураж в редките моменти, в които се притеснявам. Иначе вкъщи аз съм спокойната натура, а той пали от четвърт.
Гледахме заедно ТВ вкъщи, когато започнаха контракции. Като зачестиха, просто му казах, че трябва да тръгваме. Не издаде никакво вълнение, само каза "Добре". В часовете, докато раждах, беше в коридора. После го пуснаха при нас, усмихна се, целуна ме и толкоз. Моментът е достатъчно драматичен, за да вкарваме още драма.

Моят мъж е олицетворение на спокойствието. Чак ми е странно как има шашкащи се мъже - не ми звучи много мъжкарски 
Та по темата - казах му, че имам контракции към 2 през нощта, при което той си се обърна и захърка.