Как реагираха мъжете ви, когато им съобшихте, че раждането започва?

Сутринта в 5 часа мъжът ми стана за работа, покрай което аз се разбудих и усетих, че нещо ми мокри. Станах и изтече вода от мен. Отидох в кухнята и казах "Айде, ще ме водиш в болницата", и той "Така ли !.....Добре, веднага тръгваме. .... Ама нямаш ли болки ?.." Определено не беше хладнокръвен.

При мен беше малко по-различно, защото аз знаех че конкретната вечер отивам да раждам. Предния ден при преглед за проверка на шийката се установи вече 4 см разкритие, но бях без болки и изтекли води и направих всичко възможно да се устискам до следващата вечер защото имах позната акушерка на смяна . Та въпреки, че се знаеше че отивам моя съпруг от обяда вече беше притеснен, не искаше да го показва но му личеше. Вечерта когато ме оставяше пред  родилното ме прегърна по такъв начин, който никога няма да забравя. В тази прегръдка  прозираха много смесени чувства - от притеснението дали всичко ще мине добре, до това че до няколко часа ще е баща... . В последствие разбрах, че докато е чакал в къщи да му се обадя с новината, е изпушил доста цигари - а ги беше спрял преди година .

Хах много интересна темичка, ще има интересни отговори. Ето моя случай: При мен я нямаше първоначалната паника, защото незнаехме, че ще раждам. Гинеколога ми ни каза да дойдем в болницата сутринта и да носим документите и нищо повече, оказа се, че 1 седмица съм си ходела с 4 см разкритие, което не съм усетила, но не ми е казал да не ме шашка. Като пристигнахме ме прегледа и само каза: "такаааа, ти до 2 часа ще родиш, а ти (към мъжа ми) - тичай да вземеш спешната чанта"  При което и двамата онемяхме, но нямахме време за реакция. След като донесе чантата отишъл направо в дома на родителите ми и там по неговите думи изживял най-големия си кошмар - свил го корема, кръста, главата, повръщал, търкалял се по земята, спрял му въздуха, нечувани болки . Баща ми така се притеснил, че тръгнал да го води в болница  Много е странно, но като ми описваше какво е изпитвал, сякаш описваше контракциите ми и то по същото време, в което аз преживявах ужаса от тях в болницата. Даже някъде скоро четох за някакъв такъв синдром при мъжете. Както и да е, видях мъжа си около 20 мин след раждането, пуснаха го да влезе с калцуни и шапка при мен в родилната зала (аз бях наела самостоятелна) и едвам го познах  Голям, здрав, прав мъж, 1.90 м, със стабилна психика (уж), беше бял като платно и трепереше като есенен лист, но с усмивка от щастие на лицето  . Никога не го бях виждала толкова зле, та той изглеждаше по-зле от мен  Немога да си представя какво би преживял ако присъстваше на раждането, сигурно щеше да се гътне 

Панира се,но и аз родих по-рано т.е. за него беше неочаквано.Но дори и да беше очаквано пак щеше да се панира-той просто си е такъв.

Първия път му казах, че не ми е добре и той ме попита дали да тръгваме към родилното, а втория му казах, че са ми изтекли водите и след 10 минути пътувахме. Не е реагирал особено, защото бяхме вече очакване. И двата пъти беше през нощта. Той моичкият си е спокойна натура и не се е шашкал 

Нашият татко беше подготвен, защото тапата ми падна към 6 сутринта и му казах, че вече всеки момент може да започне раждането. Беше много щастлив.
Контракциите ми започнаха късно вечерта около 12 часа. Тогава вече започна да се притеснява и да ме пита постоянно как съм. После до 5 часа сутринта водихме битка - той ме убеждава да тръгваме към Варна(ние живеехме в Обзор), а аз - не, рано е още  Поизнервих го с моето спокойствие. Накрая замалко да родя в колата 

Беше през нощта. Събудих го и той скокна като войник. За отрицателно време бяхме в колата и на път към родилното. Беше подготвен, защото в същия ден ми беше терминът - даже си беше взел отпуска, за да е на разположение ако започна да раждам.

Интересна тема наистина.
Аз тръгнах да раждам преждевременно, та се предполагаше, че мъжа ми трябваше да се шашне от случилото се. Напротив. Събуждам се в 6 сутринта с контракции, будя го да му кажа, а отговора е - Я поспи още малко. Гушна ме и заспа. Станах, говорих със сестра ми по телефона, влязох в банята да се оправя. Преди да вляза успях да го вдигна, че да дойде да помогне с оправянето. Някъде след това се разсъни, видя паниката в лицето ми и запона да ми помага със стягането на багажа, който още не беше готов. Пътувахме 60 км до болницата. По пътя беше учудващо спокоен. Но пък разбрах, че като съм раждала след два дни, той е стоял в колата и е пушел цигара след цигара. Не го е свъртало на едно място. Не знаеше, че раждането е започнало, каза ми го след като му се обадих да му кажа, че е татко.

При нас паника нямаше, защото родих с планово секцио, а мъжът ми бе до краката ми в операционната.
Предният ден ме заведе в болницата за изследванията и сутринта в деня на раждането дойде, за да види как се ражда синът ни.

Аз съм разказвала и друг път.
Всеки път е едно и също - паника, зор, суетене насам- натам...
Дава ми зор, та да ме шашка и мен.
Ей такива ми ти работи. 

 Не е имало паника, защото един ден преди това влязох в болница, за да ми предизвикат раждането (преносвах и нямах никакви симптоми, че скоро ще раждам). В крайна сметка ми направиха секцио, мъжът ми през целото време чакаше отвън в коридора. После ми каза, че чул как някаква жена крещи с пълно гърло и си помислил, че съм аз и се притеснил човекът.

A пък моят е от поспаливите и като ме хванаха болките към 10 вечерта ние си бяхме легнали ,той спеше а аз станах и си търпях болките до 4 сутринта ту в банята ту в стаят се разхождах.Накрая не издаржах и го дигнах да става да ме закара до родилното,а той започна да ми се смее колко смешни физиономии съм правела при което побеснях Абе мъже  

moni_reni4ka   
При мен реакцията беше-невярване,до последно мислеше,че е фалшива тревога,повярва,едва когато пристигнахме в болницата и казаха- 6см разкритие,иначе се държа много спокойно,предвид,че присъства на раждането и е видял как бебето се подава,пъпна връв,плацента,вълнението дойде после-може би чак като си дойдохме вкъщи 

darka_   Ами то и при мен беше невярване аз самата си мислех че са фалшиви контракции,но ми падна тапата и се реших да го дигам за родилното ,ама като стигнахме и ми казаха 7 разкритие вечв повярвах и след половин час родих.Дано и сега да ми е лесно раждането дай Боже

Предната вечер ми падна тапата и му казах - "мъжо, скоро ще се ражда" ... ама ние си го очаквахме де, щото преносвах два дни ... та същата нощ не спах, а с тетрадка и химикал си записвах честотата на контракциите. Сутринта към 7.30 станаха вече регулярни, през 10 минути, събудих го и му казах "хайде". Човекът много спокойно стана, облече се, запали колата и ме закара до болницата, като си спомням, че през целия път се хилихме и си приказвахме, все едно, че отиваме на кафе ... След около 3-4 часа му се обадих, че е татко. ААА и много важно беше, че не трябваше да казва на никой, за да ми е по-леко раждането, та милият беше обикалял с колата из града и по кафетата.

При първото раждане водите ми изтекоха у дома. Багажът ми беше предварително подготвен. Вечерта се шматкахме в града с приятели до късно. Успяхме да поспим два часа.
Опитах се да събудя мъж ми с думите "Щерка ти се ражда". Естествено като спал само 2 часа ме гледа странно, премигвайки 2-3 мин и каза "Ама сега ли?"
Като осмисли положението взе да се щура насам-натам Стигнахме в родилното два часа преди да се роди дъщеря ми.
Звъня му след раждането по телефона с думите "имаш дъщеря", отговор "вече?". А те тъкмо се били разделили с тъщата след кафето.

Със сина ми беше по-спокойно. Чинно с дъщеря ми ме заведоха до родилното, бях вдигнала кръвно. Естествено не мислех да раждам същата нощ, но сутринта едвам успях да ги събудя с новината.

 При първото раждане не знаех, че раждам, нямах изявени контракции, а леко разстройство и една слаба постоянна болка, ама по-слаба и от ПМС, та се шашнах когато отивайки до тоалетна видях, че кървя - тогава бившият ми мъж ми каза, че сигурно раждам и ме накара да тръгнем към болницата. И двамата бяхме спокойни, защото не знаехме колко напред е процеса - родих 5 мин след прекрачването на прага на болницата.

 С второто се събудих през нощта от лека, постоянна болка в една точка в кръста и после пак си заспах, така се будих няколко пъти докато се усетя, че болката е епизодична и започна да засичам, не засякох контракции през равни интервали и си мислех, че е фалшива тревога, докато не отидох до ВЦ и отново открих, че кървя, та тогава събудих мъжо, като му казах с най-спокойния тон: "Мисля, че трябва да ходим към болницата", после събудихме Георги и всички тръгнахме към болницата. Единственото по което му личеше, че е малко притеснен беше, че караше по-бързо, пък аз му правех забележки, че предпочитам да стигна жива и не бързаме чак толкова. Когато ме прегледаха бях със 7 см. разкритие, но дори на акушерката не и се варваше защото бях много спокойна и се шегувах, че искам да ям и да пия кафе. После моят ми каза, че не се е шашнал много защото аз съм била спокойна.

На 12 март 2009г на преглед имах вече разкритие и на 13 март ме приеха.
Той седя отвън 11ч и звънеше през 5 мин да ме пита как съм.
Не беше паникьосан. На последното позвъняване ми каза да се приготвя, че вкарват при мен една крещяща, а аз му казах че не ми дреме, само да го вадят това бебе. 10 мин по късно му показаха бебето.
На второто раждане ще го вкарам вътре.

Не ми повярва, като му се обадих, не съм звучала убедена. Тръгна си от работа, де, а после вкъщи пак си беше напълно спокоен, четеше си мейлите и ме питаше от време на време дали имам нужда от нещо. Притесни се чак когато отидохме в болницата и стана ясно, че ще се наложи секцио. Но тогава се уплаши дали ще сме добре.

От както прочетох това преди няколко дни,всеки ден влизам да го чета още веднъж,и всеки път се заливам от смях...много забавно наистина  чудя се защо господина е отишъл точно в дома на родителите,а не в къщи примерно...?
Скоро ще разкажа моята история,дано да е също така забавна 

Ами никак, просто се молеше всичко да е ОК.Беше сравнително спокоен.

Чудя се каква ли ще е реакцията на моя мъжо... след 3 месеца ще разберем. До тогава ще ви чета с интерес! 

Браво ,интересна тема .Определено ще я следя 

Моят "реагираше" от началото на 9-я месец. Аха да се врътна в сънят си и той вече беше скочил, не дай си Боже да тръгна за тоалетната.
Във въпросният ден имах контракции някъде от преди обяд, но не му казах, за да не го притесня допълнително - вечерта и без друго бях на запис на тонове (пък и си мислех, че контракциите са подготвителни  ). Та при прегледа стана ясно, че ще раждам. Излизам аз и му казвам "Вади чантата от колата" (от началото на деветия си я разнасях с мен ). Миличкият той само леко пребледня, но и нямаше много време да му мисли - след 15 минути вече бях приета.
После ми разказа как цяла нощ седял у дома съзерцавайки една бутилка водка, чудейки се да си пийне ли, или да остане трезвен в случай, че ми потрябва.
И така до 5 сутринта, когато му звъннах    

Ние отидохме в болницата, за да ми взимат кръв, на следващия ден трябваше да е секциото, но се оказа, че имам разкритие. Мъжът ми ме чакаше в колата, но когато му се обадих, че ще остана и днес ще е деня той си помисли, че се шегувам и му трябваше малко време, за да се осъзнае. Когато го видях след операцията- очите му грееха от щастие, но беше и изплашен

Нищо специално.Първият път ме закара за тонове, преносвах и ме оставиха да предизвикат, той се прибра.Обадих му се като родих.Не е имало родов процес пред очите му.При второто раждане даже не му казах, че имам контракции, а само му казах да дойде да ме закара.Дойде, закара ме, установиха, че е започнал процеса по-рано от очакваното и аз останах да раждам, а той се прибра с голямата да чакат вкъщи.Пожелахме си до скоро и с него и с детето и толкоз.Скука.

Първия път, като ми изтекоха водите една вечер, преди вечеря, той започна да се щура насам - натам и постоянно повтаряше "Хайде! Да тръгваме!".
Дори не беше забелязал, че вече съм готова, с чанта в ръка на вратата.      
А втория път вече всичко беше планирано.
Този път се държеше "по - мъжки".      

Първият път без паника, съвсем спокоен ме закара до родилното, защото беше вечерта.
Вторият път се случи сутринта:
Будя го аз и казвам: Еди-кой си ставай!
А той: Колко е часа?
Аз: 6.30 ч.
Той: Ми, защо ме будиш толкова рано?  Голям смях падна от моя страна.
При втория опит за събуждане вече му казах, че ще раждам и  той отново съвсем спокойно в 7.00 ч. ме закара до болницата. Дори се радваше, че сме избегнали часа пик и задръстванията.

Моето момче е много спокойно по принцип, особено в моментите в които аз изглеждам уплашена! Бяхме се разбрали да е с мен по време на раждането и когато ми изтекоха водите у дома му се обадих:
Аз: Мило, изтекоха ми водите, идвай си, ще раждаме!
Той: Идвам!
след 10 минути отключваше вратата у дома (работата му е на 30 минути път ако няма задръстване )
После разбрах, че е карал на фарове и аварийни през насрещното движение, не за друго, ами не е знаел колко време имаме да стигнем в болницата.
Беше много спокоен, предаде спокойствие и на мен!
Сега втория път ще видим, но предполагам, че ще е пак така!

Като се сетя сега и ми става много смешно. Милия ми го изживя по емоционално от мен, като се прибра от работа му казах, че имам леки контракции нищо особено и да отидем до болницата за преглед и той беше спокоен, щастлив, на хилен В последствие контракциите ми станаха доста силни аз почнах да викам и той мн. се притесни, гледаше ме уплашено и караше към болницата като луд наложи се аз него да успокоявам. Като ме прегледаха и видяха ,че съм с 8 см разкритие сестрите се втурнаха да ме подготвят и да търсят лекаря. Едната сестра му каза да носи багажа, че ще родя всеки момент и горкия още повече се шашна. Докато съм раждала седял отвън самичък да ме чака под прозореца и каза ,че всичко е чувал, звънял на всички, майка ми каза че бил в страшна еуфория. беше изпушил една кутия с цигари, а той е непушач цяла седмица кашляше после. като родих веднага го викнаха да влезе при мен с шапка и престилка  и беше мн уплашен, целия трепереше, гледаше ме много трогателно и само ми повтаряше, че съм герой ..  на следващия ден дойде много щастлив, а на по следващия с голям махмурлук  .

 Тъй като преносвах ме приеха в болницата на 22.10., на 23.10 сутринта трябваше да ми слагат някакво хапче на шийката на матката/  или нещо подобно/, но в 4 сутринта започнаха контракции. Родих в 12,25 и чак тогава се обадих на таткото  А той се беше ошашкал и казал на всички, че съм родила секцио 

Карах напълно безпроблемна бременност.Родих с планирано секцио и по принцип знаехме датата.Но всеки ден,когато беше на работа ми звънеше да пита дали съм добре.Притеснявал се да не би бебчо да тръгне по-рано.Месец по-рано имах съмнения за изтичащи околоплодни води и ходихме до спешното (напълно неоснователни,просто бях след баня  ) Толкова бях притеснена,че когато ми казаха,че всичко е наред,се разплаках от облекчение.Излизам от прегледа и той ме вижда разплакана и като пребледня,смени физиономията за части от секундата,докато му кажа,че вс. е ок,щеше да се свлече на земята.
В деня на секциото в 6.00 сутринта бяхме на спирката и си чакахме автобуса за болницата (нямаме кола).В 9 и 33 бях родила и към 10 дойде да ме види в реанимация.За съжаление хвана периода на дивото тресене след операцията и като ме видя така се уплаши,че не можеше да отдума.Аз му викам не ме боли,бе споко,ама задгробната физиономия си му седи..  
После ми разказа как като му давали калцуните,понечил да се събуе и питал акушерката къде да си остави обувките,тръгнал на босо да ги надява,откъде да знаел  Да не говорим,че наместо шапка,започнал да си слага единия калцун на главата...  Непоклатимият ми мъж,здраво се шашна. 

  Ох, много весели истории тук - записвам се, защото живот и здраве и на нас ни предстои този момент.

Със сина ми беше очаквано - преносвах 2 дена, вечерта ми падна тапата. След като се чух с АГ, му казах, че са тръгнали нещата. На сутринта бяхме в болницата с едва 3 см обаче, та ме върнаха да се разхождам, а той си отиде на работа. Вечерта ме приеха за да ме наблюдават в патологията, към 2 ме свалиха в родилното, а родих едва в 11 на обяд.
Определено е бил доста притеснен, не е пил, не е ял - това по коментари на свекървата. Но пък паника също не е имало.

Сега ще видим с второто...

И двамата го приехме спокойно, защото отидохме уж само за тоновете, пък се оказа, че трябва да остана, защото съм с чести контракции. От там нататък не знам какво се е случило, защото аз не можех да мисля за нищо друго, освен за болката, която изпитвах, докато получа пълно разкритие. Само знам, че като дойде в болницата след като родих, трепереше целия и го беше страх да погали дребното 

Много весели истории, та и на някои си поплаках, така ме разчувствахте. Живот и здраве скоро и аз ще се запиша в тази тема 

Абсолютното спокойствие е моят мъж. И го предава на всички около себе си. В същото време е и много грижовен и щедър на обич. С такъв човек няма страшна ситуация....


Този път май го минават всичките татковци....

Моите леки контракции почнаха към 9 предната вечер. Вече го очаквахме с голямо нетърпение, защото преносвах 8 дни. Когато почнаха леките контракции си замълчах и не казах на никого. Бяхме на гости вечерта при свекърите и се прибрахме при майка ми и си легнахме. Да обаче аз не можах да спя, на около 10-15 мин. си имах контракции и така до 3 часа сутринта, когато отидох до WC-то и ми падна тапата. Реших да събудя майка ми, а ММ да оставя още малко да поспи, защото контракциите бяха все още леки. Направих кафе и се приготвих за баня и тогава отидох да събудя бъдещия татко. Събудих го с думите "Ставай да пием кафе" и той милия стана и започна да си облича тениска, че го е срам от майка ми. Облече тениската и видя през прозореца, че на вън все още е тъмно и в следващия момент съблече тениската и ми каза "А жена, не ме бъзикай ами лягай, много е рано да ходим на кафе" и си легна пак. А аз онемях. "Ставай да пиеш кафе, аз ще влизам в банята и ще отиваме да раждам", а той все още не вярващ, но с паника в очите ме пита верно ли дойде вече време. Та след всичките кафета, бани и какво ли още не се замъкнахме успешно в родилното в 7.30часа сутринта. После майка ми разказа, че е бил много притеснен докато родя, но и на мен не ми отне много време, в 10 часа се беше родила малката.
Сега ще видим как ще реагира този път.

В деня,преди да родя, вечерта пържих тиквички 2 часа и дойдоха едни приятели и излезнахме в градинката да пият по бира. Целия квартал ме пита няма ли най-накрая? Аз обаче през деня бях на преглед и доки каза имаш контракции, а аз: Така ли? Наистина и за секунда не ме е боляло.ТоВа се случва точно на термин, аз съм се приготвила за яко преносване, защото доки каза да се чуеме на следващата сутрин да се разберем кога пак да ходя на тонове, че  видиш ли няма да е скоро и най- вероятно ще е принудително. И аз на всички казвам, че няма да е скоро. Прибрахме се в 1 и легнахме. В 3.30 се събудих и в тоалетната, но не си и помислих нещо. До 4.30 нищо, само нон-стоп ходене до тоалетната. В 5 се почнаха контракциите и аз засичам 1 след 30 мин втора, след 10 трета, пак 10 4-та и  изведнъж станаха на 5 мин. и аз го будя да му кажа, че имам контракции, но сигурно е фалшива тревога и да ходим до аптеката за спазмалгон. Милия като ме видя как се гърча на 2-3 мин и вика айде, а аз: Не искам! Нави ме и почна да ми търси багажа, а аз му казвам не ми трябва. Добре, че е той да мисли, миличкия ми Отидохме и аз разбира се кой да мисли, съм без ЛК, върнаха го. МИлия за 7 мин отиде и се върна, при положение, че болницата е на 20 мин от нас.Аз нямаше да засичам, обаче жената, която ми попълваше док ми казва я да го видим твоя колко ще бърза.Много обичала така да ги гледа как хвърчат. След 4 часа го вкараха да види сина си  и мен евентуално 

Ай, много весела темичка.
Първия път бяхме подготвени. На контролния ми преглед доки каза, че раждането наближава, защото имам контракции. Аз се запънах - ама как така има 2 седмици до термин и легнах и не станах от дивана да стискам още малко. Устисках 1 седмица и една вечер като ме заболя и моя мъж реши - хайде в болницата. Там ми направиха запис на тонове, видяха 2 см разкритие, снимаха ми едно описание за симптомите за раждане и ме пратиха в къщи. И всички зачакахме /бяхме отишли у нашите, че са на 20 мин пеша от родилно, ако стане нещо да мога и сама да стигна/. Та следващата неделя в 12 ч аз реших, че ето няма да се ражда и си хапнах стабилно и си легнах. В 1 бе първото ми ставане до WC. Хич и не помислях, че раждането наближава, а че този таратор нещо не е бил в ред, щом така съм се разтроила, а и кръста ме болеше зверски. А покрай кръста и единия бъбрек. Контракции - йок. Ама в 3 като се загледах в тоалетната - нещо слузесто, розово, макар и не много голямо ми се наби в очите и се светнах, че това може би е тапата. Влязох в стаята и светнах лампата и той моментално скочи от леглото, чак се стреснах с въпроса - тръгваме ли? Аз - само да си взема душ. Та в 3.30 бяхме вече в болницата. Установяват 4 см разкритие - паднала тапа, а аз се изцепвам - ооо, ако трябва да чакам още една седмица да стане 6 см по-добре да си ходя, че много ме боли левия бъбрек. Доктора ме чукна леко по него и извиках така, както и на самото раждане не съм викала. А той - спокойно, то бъбречната криза ще предизвика раждането.  Милия седи на вратата едвам го изгониха, не щеше да си тръгва. Сестричката му каза - ти, каквото си могъл си направил, сега поемаме ние.

Втория път изобщо не бе интересен. Преносвах 2-ри ден и доки ме извика в болницата на преглед и запис на тонове, за всеки случай с чантата, та ме закара сутринта гладна и жадна в болницата и ме оставиха там и хукна да води каката на градина. А аз в 17.30 му се обадих, че отново е татко.

И при нас скука, но се посmях за ваша сmетка 

Сравнително спокойно /нещо нетипично за него /.

Много приятна и усмихваща темичка   

Харесвам това в него, че е учудващо спокоен в много важни моменти и успява да ми вдъхне кураж в редките моменти, в които се притеснявам. Иначе вкъщи аз съм спокойната натура, а той пали от четвърт.
Гледахме заедно ТВ вкъщи, когато започнаха контракции. Като зачестиха, просто му казах, че трябва да тръгваме. Не издаде никакво вълнение, само каза "Добре". В часовете, докато раждах, беше в коридора. После го пуснаха при нас, усмихна се, целуна ме и толкоз. Моментът е достатъчно драматичен, за да вкарваме още драма.

Моят мъж е олицетворение на спокойствието. Чак ми е странно как има шашкащи се мъже - не ми звучи много мъжкарски 
Та по темата - казах му, че имам контракции към 2 през нощта, при което той си се обърна и захърка.

Нормално. Мен към 5:30 сутринта ме започнаха контракциите и тайничко си ги замервах на колко време са, но не бяха редовни. След около час станаха по-болезнени, но все още нередовни. Събудих мъжо и един час заедно се чудихме дали да ходим към болницата или не. Е, добре че тръгнахме! 

Аз все още не съм раждала, но ми предстои януари месец. Иначе темата е много забавна, следя ви с интерес

първосигнално - с известна доза паника.
и при двете раждания ми изтекоха водите. Рано сутрин, естествено.
Влязах в банята, изкъпах се, облякох се. С две думи готова съм.
И събуждам мъжът ми с думите "еми време е за родилното". Стои, мига, не може да осъзнае какво му казвам. И после се започна едно щурене из къщи.... но за 10 мин успя да се оправи, и  тръгнахме...
 

Нас ни изненада раждането,в смисъл не тръгна раждане, а вдигнах кръвно и се наложи по спешност..и въпросната сутрин, мотам се аз-понеже вече не можех да спя, бях разделила багажа на 2- 1 плик за реанимация и 2-ри за в родилно и ставам,отивам в другата стая-/на финала спяхме отделно защото аз будувах много през нощта, а той не можеше да спи..../и към 7 някъде установявам проблема и влизам при него и му казвам:"ставай,моля те отиди до вашите да вземеш техния апарат за кръвно, и той:защо? аз: ами нещо става и нашия не мери май вярно/нашия е ръчен, с смисъл с помпа,както са по кабинетите/ и става той-мери го и казва:обаждай се на хирурга и анестезиолога. Обаждам се аз и му казвам-хайде да тръгваме към болницата, облякохме се набързо, казвам му-вземи по-малкия плик-той взел един празен-гледам го и -ама какво си взел-той олеле обърках се. Пристигнахме там съвсем спокойно, приеха ме,казах му да ме изчака-да не си тръгва нали.... и така се роди нашето момче Така и не разбрах що е това контракция,тапа....спукване на мехур,разкритие...

Ехааа, колко готина темичка!

Посмях се с вас...... 

И аз бях от преносващите. Седеше си нашата мома на топло и хич не и се излизаше. Иначе си ходех от 20-ина дни с разкритие 3 см, но дотам....... Предишния ден бях за пореден път на запис на тонове и лекарката ми ми каза, че на другия ден ще ме приеме за предизвикване на раждането. Хич не ми хареса тази идея и цяла нощ се въртях, представяйки си какво ще правя аз повече от 24 часа в болницата, без да ми има нищо  . Тази представа явно ме е разтърсила, защото сутринта, ставайки да се стягам за приемане, ми изтекоха водите. Контракциите започнаха направо на 6 минути, но аз знаейки, че няма да стане супер бързо, си направих кафе и седнах да си засичам контракциите в една сайтче  . Написах в отчетната, че отивам да раждам, да ми стискат палци и после звъннах на милия. Той е таксиметров шофьор. Разговорът:
Аз: Бейби, Трябва да отиваме в болницата.
Той: Ама рано е още бе бейби, нали в 8 каза лекарката!
Аз: Ами да, ама ми изтекоха водите!
Той: Оооооо! Свалям клиента и идвам 
Аз: Недей! Закарай си го и после си ела. Едва ли ще е толкова бързо!
Той: Ама, ти........ ама аз.......... Добре........
Разбрах после, че клиента е пристигнал доста по-рано от предвиденото. 
По пътя към болницата се държа вече доста мъжки. А вечерта напълно си възстанови спокойствието ......... Виж на другия ден му беше доооста зле  Ама нека - като пият без мен 

До някъде така и при мен 
Е, не е било чак зор и шашкане, ама... малко припряност - да.
В същност втория път се държеше съвсем спокойно даже, но понеже го повиках, след като ми изтече едно добро количество води, той дойде и може би очакваше аз вече да съм "на старта". Да, но тъй като забелязах, че водите си текат още, реших да си изчакам да доизтекат, та да мога да се изкъпя и човешки да тръгна за болницата. Болки и без това нямах... И си бях спокойна.
Нооо явно тези повече от два часа моткане из къщи и нетръгване на никъде го понапрегнаха, въпреки че до тогава вероятно се преструваше, че си гледа телевизия, та накрая ми каза "виж, айде стига вече снова по хавлия, къпи се най-накрая (исках пак) и давай да тръгваме, ще вземе да стане нещо.." 
Е, реших, че не е нужно да го тормозя, след като взе очевидно да гледа с подозрение на твърденията ми, че няма нищо да стане и тръгнахме. Тогава се успокои и всичко беше наред 

Много интересна и забавна темичка  .
С първият ми син - проблемна бременност, болници и т.н. Влязох в деветият месец, спрях хапчетата и зачаках     
Почти всеки ден ми се случваше да си мисля, че раждам, или поне че скоро ще родя  , и вече никой не ми вярваше, че въобще ще го направя...
Вечерта, два дена преди да ме приемат за предизвикване на раждането, имахме гости, легнахме си към един и ми се спука мехура. Следва:
-.... ставай, ще раждам!
той:
-Лягай, лягай, утре ще говорим! 
аз:
-Ставай. Изтекоха ми водите!
той:
-Да бе, покажи!
Е след като показах, така се шашна     

Интересна темичка
аз бях приета в патологична бременност 2 дни преди да родя с контракции, но без разкритие
в ноща когато започна раждането, около 3 часа звъннах на половинката, че ме вкарват в родилното, с мисълта че той ще дойде, ама нъцки, той се наспал и в 6.45 ми звъни да ме пита какво става, а аз вече бях в следродилна  , та общо взето той човека си се е наспал, а аз се мъчих там като грешен дявол

Водите ми изтекоха половин час след като мъжът ми тръгна за работа /към 7.30 сутринта/. Обадих се на доктора, той ми каза какво да си нося, ходих да си купя необходимите неща, обръснах се, взех си душ, метнах се в колата и отидох в болницата. Мъжът ми разбра, че събитието е започнало, чак като се е прибрал вкъщи от службата /тогава нямахме мобилни телефони, та му бях бучнала една бележка, че отивам да раждам/. Свързал се с доктора и научил подробностите от него.
Вторият път пак ме подхвана раждането рано сутринта, ама беше неделя и мъжът ми си беше вкъщи. Веднага организира родителите си - майка му да гледа щерката, а татко му - да ме закара до болницата. Свекър ми беше толкова ошашавен, че хиляди пъти се проклех, че пак не се откарах сама.
Горкият ми мъж, първият път не съпреживя стреса на раждащата си жена, но вторият път го беше втресло направо.

Когато му казах , че имам болки ниско долу (защото при мен нито тапата падна, нито води.. нищо) и май ще се ражда съвсем сериозно ми заяви "Абе мило легни и се наспи! Утре нали си на консултация"     

На 4 постъпих в болницата,на 5 сутринта ми започнаха контракциите и никой от близките ми не знаеше,че раждам.Мъжо се обади по-едно време,ама не усети каква е ситуацията.В 13:30 се обадих с новината,че съм родила.Изненадах всички

Моя мъж точно играеше на компютъра и аз му казах, че влизам в банята да си направя тоалета понеже може да се наложи, и той както спокойно си играше се стъписа и ме изгледа с неговите големи очи хем от вълнение, хем притеснение и само се усмихна доволно. Понеже по съвет на акушерката чаках контракциите да ми станат на по често, че тогава да отивам си чакахме до към 23:00 ч., но понеже нямах грам разкритие се прибрахме в къщи пак да чакаме уж да поспим. Ама какво ти спане при тези болки, той заспа де, но в 04:30 ч. вече го събудих да отиваме в болницата тогава вече беше притеснен прегърнахме се и той тръгна. Какво е правил в къщи не знам, знам само, че е ходил на автомивка и като му казах по телефона, че бебето идва той дал 20 лв. бакшиш на момчетата. По късно вече като му казах новината накупил там сумати неща за черпене и за в магазина, от който ги купува и за акушерката, въобще пръснал доста пари. Като дойде при мен първия му въпрос беше "Ще мислим ли за второ?"  няма "как си?" няма "Добре ли си?" , и понеже ми беше леко раждането отговорих "Естествено". После гледа това мъничко бебенце и само "олее". После ми се обажда  да ме пита защо му била такава главата 
Но подробно не ми е разказвал какво е правил и как се е чувствал

Моят мъж беше спокоен 
Аз бях на контролен преглед и се бяхме разбрали, ако ме оставят в болницата да му се обадя. Това стана в 8:30 сутринта и той към 10 беше пред родилната зала, но кой да знае, че ще родя чак в 17 часа  По стечение на обстоятелствата и майка ми беше в града, та към 12ч на обяд е била и тя при него, но той каза, че тя е била мноооого притеснена - нормално - жена е и знае какво е раждане 

Първият път беше планово секцио и въненията ни бяха в норма.Просто се събудихме в насрочената сутрин и отидохме към болницата за да ме оперират.
Но вторият път оставихме шанс на бебето да реши само кога иска да дойде на белият свят.То пък реши,че иска да поостане 4 -5 дни повече в мен.Мъжо бе свикна с мисълта,че няма да раждам скоро и живееше понятието "и днес няма"
Та посред нощ ставах няколко пъти по голяма нужда,след което не можах да заспя,почнаха малки болчици,но самата аз не вярвах,че все пак е дошъл момента.И така си куках цяла нощ,докато не прокървих леко(тапата най-вероятно)и не засякох,че на 15 мин си ме боцка.Събудих го в 5.30 и му казах: "Мисля,че трябва да се събуждаш" А той:"Защо" Аз:Мисля,че днес ще се ражда" той:"А,не ,сугурно така ти се струва-лягай,и днес няма да е" Аз вече: "Днес ще е,кървя,имам болки на 15 мин и това е от 3часа насам.Плюс това се изчистих тоталано "
Нашия подскочи като опарен и започна да обикаля от стая в стая.Запъти се за ключовете,после се сети,че трябва да се облече после пък реши че може и да се измие и да ползва тоалетна,тргна да звъни на майка ми да я забира за да бди над голямото дете...После се поуспокои,но вътрешно си личеше,че много се вълнува.
Еххх, спомени мили!

Да споделя набързо как реагира мъжа ми при второто раждане. Той по принцип не успя много да реагира  , защото аз до последно /дори и в предродилна зала/ си мислех, че още не са ми започнали истинските контракции 

Та - имах си контракции още през нощта, сутринта все още не бях сигурна дали ще се ражда, по обяд мъжа ми се прибра, пита какво е положението, а аз му казах, че май няма да е днес, защото контракциите ми бяха спрели. Поспах 2 часа и малко след като се събудих пак започнаха контракции, дадох бойна задача на мъжа ми да ги засича, оказа се, че са на 5 мин, отидох в банята, като излязох мъжа ми точно се обличаше и заяви: "Готов съм да отиваме да раждаме" След това пак засичахме контракции - бяха на 4 мин - решихме да тръгваме към болницата, беше 14.30. На влизане в родилно отделение му казах да се прибира, ако иска, защото едва ли ще родя скоро, но той категорично отказа. Родих в 15.40
Като цяло беше много спокоен.

Понеже раждането ми трябваше да е планирано секцио, мъжът ми ме заведе в болницата и после трябваше да ходи на изпит в университета. Да, ама аз получих контракции и набързо ме вкараха да раждам. В крайна сметка е отишъл на изпит с голямо закъснение, но с подобаващо оправдание. 

Малко странно ме изгледа когато ми изтекоха водите по време на вечеря/да не кажа, че направо се стъписа/, но като цяло беше много спокоен и уравновесен, за разлика от мен.

Ококори се  и застана на тръни, когато му съобщих, че съм усетила първата болчица и тапата ми май пада. Е, така си и поседя - отидохме в болницата да раждам чак 2 дни след това 

Очудващо спокойно

Казах му, че имам контракции на 5 мин и искам да се разходя малко навънка, да видя дали ще ми минат  Само дето по време на разходката станаха на 2 мин... а и беше 2 дни преди термин, че нямаше за кога да минават 
Така или иначе щеше д присъства на раждането, взех си багажчето от вкъщи и в болницата..
Съвсем адекватен и хладнокръвен си беше през цялото време, за разлика от мен (затова и си го взех да е до мен де  )...

Сега да видим втория път как ще е 

Когато го събудих в 04.30 да му кажа, че май се започва, ме попита сигурна ли съм, защото от края на 8 месец си имах контракции и 2 см. разкритие. Е, започнахме да ги засичаме и се оказаха на 5 мин. Той почна да ме юрка да тръгваме към болницата, а аз само му виках има време. Даже си прострях прането между две контракции.  Към 6 и нещо най-накрая ме убеди да тръгнем и добре че беше той, защото като отидохме се оказах с 6 см. разкритие, а след още 1 час - с 10 и айде на магарето. Докторите ми се посмяха, че ако съм се помотала още малко, щяла съм да родя в колата.  Ми, аз като първескиня си мислех, че ще раждам поне 15-20 часа. 

Ох, момичета, поплаках си доста с вас. Аз съм доста чувствителна на тази тема и като дойде моят момент след около 3 мес. не знам кой ще е в по-голяма паника. ММ ме праща от сега в болницата, поне 2 седмици по-рано, за да съм бъдела под наблюдение от лекарите и да не съм предизвиквал аинфарктни ситуации. А ако от мен зависи ще отида 20 мин преди да вляза в родилана зала - цялата болнична обстановка ми действа адски депресиращо. Ще ви разкажа как е  било при мен в края на юни   

Да напълно неадекватна реакция. Аз казах: "Тапата ми падна" , той отговори "Точно сега ли още е 8.30ч. сутринта" , неадекватното поведение завърши като за капак обърка пътя към болницата.

Имахме планове за кино в този ден,но реших да минем през болницата преди това,за да ме прегледат,тъй като бях убедена,че процеса вече е започнал. Е,точно този филм,никой не го беше гледал  Съответно не сбърках в преценката си,цели 4 см . Не исках да го притеснявам излишно и съвсем спокойно ме приеха веднага  Противно на очакването ми като ме видя в болничната премяна, таткото запази спокойствие.  Даже си помислих ''еййй супер,няма паника!'' А,то на какво се дължало спокойствието му... помислил си, че ще преспя там една нощ и после ще раждам  Все едно съм отишла на спа 
Обадих му се след 2 часа да му кажа,че си имаме син и тогава започна панаира  Беше толкова развълнуван и изненадан от бързата появата на малкия,че 2 дни не беше спал от емоции

Много забавни ситуации развеселихте ме.Аз като казах на таткото че цял следобед съм с контракции и че ще раждам той се шашна и започна да си облича дрехите на обратно като че ли той щеше да ражда а не аз.

Доста се панира,водите ми изтекоха пред блока докато слизахме от колата да се приберем. Качих се да си направя тоалет,а той даваше зор по-бързо до тръгваме и постоянно питаше "Боло ли,боли ли" 

Мен ме събудиха контракции в 3 през нощта.
Пет пъти ходих до тоалетна, докато се усетя що така ме кара.
Събудих го, че като се ошашка тоя ми човек, тръгнахме да събираме багаж, понеже имаше 2 седмици до планувано секцио поради очен проблем и не бях готова.
- Донеси ми термометъра!
Той носи спиртомера.
Изля чаша вода на стълбището, без да съм го молила и без да знам че робува на такива обичаи.
Контракциите вече бяха на две минути, той спря да си купи вода.
После не помнеше, че е спирал де.
Вкараха ме и в 4.15 родих. Той си е чакал пред родилното, а една мила сестра ноември месец му изнесла да види недоносеното бебе.
На другия ден ми подари три нощници, аз си имах мои, но в бързината ме облякоха с нощница от отделението, а моичкия откъде да знае, че съм се погрижила за себе си.
И той беше махмурлия, плюс всички роднини и приятели мъже.

Писала съм тук за първото си раждане, сега е ред на второто:
08.03.2012 (термин 22.03), 20ч - говорим си с ММ за раждането и той казва "Само не раждай през нощта, че тогава е време за сън", ходихме една от предните нощи до родилното с контракции на 5 минути, но неефективни и ни върнаха! Сложих детето да спи и аз си легнах към 22ч. Заспала съм и в 00:30ч се събуждам с контракции на 5 минути и доста болезнени, като му казах (а той още не беше лягал) отговори "Няма да се спи ". Беше спокоен, беше с мен по време на раждането (както и при първото), е на финала задремваше, но е разбираемо!

Моят мъж става към 6ч и заминава за риба,аз преносвам вече 5-ти ден,но всички са спокойни,ставам след него до тоалетна и -кръв-тапата ми падна.В съседната стая спи брат му на мъжо отивам и го вдигам по бели гащи,от там в родилното,а мъжо тъкмо разпънал такъмите и хайде на обратно.После братовчедка му ми разказа как се щурал из квартала с колелото и обикалял безцелно.И така цял ден-раждането продължи 20часа,на следващата сутрин го събудих в 5.25 че вече е станал татко.Сега пак сме в очакване на бебо,надявам се до седмица две да разкажа и за това раждане....

Незнам дали се притесни много, защото му се обадих докато беше на работа , че са ми изтекли водите. Общо взето външно запази самообладание, още повече щеше да присъства на раждането. Аз обаче не пропуснах да усложня момента, като си забравих телефона вкъщи и след като изминахме цялото задръстване от единия край на София до другия (беше дъждовен петъчен следобед преди 4 почивни дни) и понеже не открихме лекарката на място, той се връща до вкъщи да ми вземе телефона и да го донесе.
Когато се е прибрал през нощта след раждането (секцио по спешност) е имал страшна нужда да си поговори с някой, търсел е някой останал буден , бил е явно много емоционално разтърсен, а не е от чувствителните мъже. Обади ми се няколко часа след раждането и ми каза "Мило, видя ли колко е красив". Но все пак е категоричен, че ще присъства и на второто раждане .