Имам ли основание да мисля за развод?

Да,ей това всъщност ме притеснява най-много!И с всяко следващо оставане без работа нещата стават все по-зле.Все по-дълъг е периодът,в който е без работа,все по-малки шансовете да си намери такава,каквато той търси-а нали не може да работи какво да е...
Всъщност аз сега съм в това положение "ами сега какво?" Какво,като свършат спестените пари?Какво,като родителите в един момент вече не могат да помагат?(което е за мен супер унизително). Убедена съм,че ще ми е много трудно сама,но то и сега не ми е лесно...Поне знам,че мога да разчитам на подкрепата на родителите ми-морална и всякаква..А,да,и ипотеката,слава Богу,си е само на негово име,апартамента е купен преди брака...
А изчакването точно за това ми помага-да осъзная добре какво ме чака,дали съм готова да се справям сама,да се консултирам с адвокат...ей такива работи.Не съм много наясно,какво ще стане,след като и двамата имаме равни права за детето-сигурна съм,че той ще поиска детето да остане при него,и ще се почнат едни циркове..Страхувам се,че може да ми го вземе и да замине при майка си..ей тези неща трябва да проуча предварително.

Хърмаяни,много ми хареса как си довършила максимата,мисля,че си абсолютно права!Затова аз казах и преди-просто искам да чуя вашите мнения,не съвети И да не ви се вярва,на мен това много ми помага,просто да споделяме мислите и вижданията си тук,като приятелки.Още веднъж ви благодаря! 

Вярва ни се  Затова и пишем по темата, за да видиш различни гледни точки, и правилното решение само да се избистри в главата ти.
Успех ти желая   

Ако вземеш решение да приключиш нещата тотално трябва да си подготвена, че безотговорният и безпринципен татко вероятно ще стане гротески вариант на себе си. И най-вече по отношение на детето. За съжаление.

И аз си мисля, че следва да се проведат разговори. Но бъди съобразителна - ако решиш да пристъпиш към развод обмисли всичко, не действай импулсивно и емоционално. Ти си наясно с общите материални неща, жилището, в което живеете, заеми и т.н. Ако е нужно направи консултация с адвокат.

е, тогава е още по-зле ако ти я изплащаш, не мислиш ли

това не бива да те притеснява, никой няма да ти вземе детето. Виж, ще трябва да се вижда и с двамата родители и след всяка среща с бащата, методите ти на възпитание ще са разклатени, а ти ще си късаш нервите
Темата ти преминава в "какво трябва да премисля и планирам, преди да подам документи за развод"... Но ти помисли - наистина ли не е само моментна криза в семейството ти... Щом искаш мнения и съвети - бракът е низ от взаимни компромиси, спомни си брачния обет "в радост и мъка"... сами ли ще ви е по-добре с детето... толкова ли е непоправим мъжа ти или просто е в криза и има нужда от помощ в труден момент, след който ще се съвземе... Такива работи... Ако имаше кой да ми ги дудне на мене, аз можеше и да не се разведа - щях и досега да си "живуркам" с бившия - той почти като твоя много мои познати жени живеят с такива мъже - всъщност този "вид" мъже не са изключение:-) Някои от тях, с много подкрепа и упорство от жените си, всъщност постигат по нещо в живота. Въпросът е дали ти ще прецениш, че има смисъл, но пак казвам - човек трябва сам да си вземе решението.

Бих казала, че при един развод децата обикновено остават с майката. Трябва да има много утежняващи неща по отношение на майката, за да не останат при нея. В случая не е така и това не трябва да те притеснява
И особено в тази ситуация, в която той е меко казано безотговорен към семейството си, няма да е в негова полза при присъждане на родителските права.
Вярно е, че сега е криза и е много трудно с намирането на работа и явно той е изпаднал в някаква дупка... (никога не съм симпатизирала на мъже, които си намират оправдания да не работят и оставят жените си да ги издържат)...
Но вземането на такова решение е много отговорно. За детето, за теб, за него. Огледай плюсовете и минусите. Помисли трезво и без излишни емоции, ако трябва направи последен опит да го "побутнеш към действие".
Вярвям, че ще вземеш най-правилното и разумно решение. 

Благодаря ви за разбирането и подкрепата!Тези дни обмислям как да започна "сериозните" разговори -не,че досега не е имало такива,но да му дам да разбере,че сериозно обмислям раздяла,а не просто си говоря...Събирам смелост,така да се каже,искам да съм трезва и спокойна и без излишни емоции.Което е малко трудно,защото яда и недоволството ми се надигат всеки път,когато се прибера от работа и го видя за пореден ден проснал се на дивана или пред компютъра....


Ох,точно това не искам..просто да си "живуркам" Не искам един ден,когато съм вече на възраст,да погледна назад към живота си и да кажа: "Абе..избутах го някак...тоя живот!" Искам да живея пълноценно,да съм с човек,който да уважавам,на когото да се възхищавам,който върви напред и ме кара и аз да се развивам... Не искам човек,който,въпреки че не работи и не прави нищо,да казва за моята работа: "Хм,то пък ти какво ли толкова правиш..то това твоето работа ли е..?" Защото и това съм чувала.Знам,че трябва да направя още един опит,да се опитам да го "побутна" още веднъж,поне заради детето.

Ами то само ти можеш да си решиш, ама мен малко ме е страх - да не стане от трън та на глог...Като цяло при взимането на решенията, аз много го мисля, не съм така спонтанна някак.

Вилико,мислиш ли,че мене не ме е страх Точно за това съм решила да не действам спонтанно,да туширам малко емоциите.Най-вече мисля за детето-тя обожава баща си!Иска ми се,ако се стигне до раздяла,всичко да е цивилизовано,да останем в нормални отношения.Няма да бързам с решението...

Момичета,аз пак да споделя и да се оплача  Опитах да проведа на два пъти сериозен разговор с мъжа ми,без да го обвинявам,без да го заплашвам,че ще го напусна...Просто да разбера какво мисли да прави,как ще я караме,ако още известно време не си намери работа..съвсем човешки.И отговорите,които получих са "Не се притеснявай,ще се оправим".Е,да,ама как?А и това го слушам вече колко месеци!Няма ясен план за действие какво ще стане,ако още 2-3-4 месеца е без работа.Подпитвам го за чужбина и виждам,че няма желание да заминава.
Това,което най-много ме подразни,беше отговорът му "Имаме още спестени пари,а и вашите нали и те имат още еди-колко-си лева,дето са ги приготвили за нас!"Той просто разчита на други хора,как може един мъж на близо 40 години да се държи така,направо не знам!Възмутих се и му казах,че това не може да продължава така,че това негово поведение ме кара да се замисля дали си заслужава да остана с него.И от отговорите разбрах,че той грам не ми вярва,че наистина ще направя такава стъпка,продължава да си мисли,че си говоря просто ей така!

Направо ще се побъркам вече!Иначе с детето промени малко отношението си,но не е коренна промяната,пак ме засича пред нея и оспорва това,което съм казала.Но тя го обожава,онзи ден ме чу,че говоря нещо за заминаване,изнасяне..и каза "Ама ако тати го няма,аз ще бъда много тъжна и ще плача".Направо ме прободоха с нож тия думи.От друга страна,не мога да търпя вечно и това положение... Ох....

Зарязвай го тоя плужек.....какво толкова го мислиш!?!?!?

tina, важното, според мен, в случая е, до каква степен ти самата си вярваш, че ще го напуснеш? Ако само го заплашваш, че ще направиш нещо, а действителността е, че не предприемаш никакви стъпки, нормално е да не ти вярва. Да си събереш багажа и да се изнесете с детето е най-лесно. По-разумно би било да се опиташ да намериш път към него. Как да го направиш - ти най-добре си знаеш. Но само да го питаш как ще я карате за напред и до кога ще продължава да е без работа - ами той вече ти е отговорил - имате пари за сега, ще го мисли явно като му опре ножа до кокала. И му кажи, че тези пари, дето вашите ги били заделили за вас - вече ги няма. Не знам каква е ситуацията около тези въпросни пари, но ако можеш, измисли нещо, кажи му, че родителите ти са променили плановете си и вече не може да разчитате на тези пари.

tina d, на твое място не зная как бих постъпила.
Твоят се грижи за детето и за това е трудно да го напуснеш.
За мен беше лесно да се реша. БНД все нямаше време за детето. Най-много да я погали набързо, минавайки край нея и толкова. Понякога след скандал за това, че не обръща внимание на бебето, се прежалваше да я разходи за малко с количката и до там бяха бащините му прояви.
При вас имате грижовен баща, но мързелив.
От една страна - обича детето, обгрижва я, сърце не ти дава да ги разделиш.
О друга страна как да живееш с мъж, когото не уважаваш?

 Решавам се да подновя тази тема по лични причини, тъй като и моят въпрос е "Имам ли основание да мисля за развод?" Надявам се авторката да няма нищо против. Ако е така и постът ми не е на място, извинявам се, ще го изтрия или ще помоля да го изтрият.
 Вероятно моята ситуация ще се стори на част от хората незначителна и без основание за прекъсване на брака. Няма домашно насилие, няма деца, нямаме огромни различия в светогледа.
 Женени сме от 2 години. Още отпреди това (били сме 2 години заедно) знаех, че съпругът ми има заеми за изплащане. Заеми, свързани с пари, от които е имал нужда брат му (за да му помогне) и по-голямата част от другите заеми - за глупави и ненужни разходи. Поне той ги оценя сега като такива. Като напразно и необмислено взети и пропилени пари. С времето лихвите се трупат, всеки месец отделяме немалка част от доходите си (общи, нали сме семейство), за да ги изплатим. Беше ми обещал, че до средата на миналата година ще е "изчистено" всичко. Вярвах изцяло, че ще стане така. Но не стана. Изведнъж започнаха да "изскачат" нови и нови места, където трябва да връща пари. Позакрепихме нещата, докато преди няколко месеца започнаха големите проблеми. Едва изкарахме миналите няколко месеца почти изцяло на моя заплата (неговата отиваше в по-голямата си част за заемите), а този месец получи поредното писмо от съдия-изпълнител, както и 100% запориране на на заплатата. Няма кой да ни помогне, нямам ни най-малка представа как ще се справим.
 Проблемът е, че се уморих да се боря. Чувствам се уплашена и отчаяна. Дори и да се измъкнем от проблема, се страхувам, че един ден пак ще се случи. Нямам никакво доверие на съпруга си.
 Тъжното е, че го обичам и чувствам дълбока привързаност към него. Той е внимателен и грижовен човек, въпреки че понякога прави грешки и глупости, които ме изкарват извън нерви. Като цяло се старае да се държи по-зряло и отговорно, макар рядко да успява.
 Не знам дали има смисъл да оставаме заедно, след като се чувства постоянно напрежение помежду ни - било заради финансовите му глупости, било заради други по-ежедневни. Аз самата не съм идеален човек и съм далеч от мисълта, че и аз не го ядосвам. Но винаги съм се старала всячески да го разбера, да отгатвам желанията и стремежите му и да правя всичко по силите си да станат реалност. Последното той не го прави и някак се чувствам като машинка, която само изпълнява и е оставила всичко, за което мечтае да бъде забравено.
 Това, което ме разтърси най-силно, беше, че при последния ни разговор, той каза, че вече не иска да има деца и семейство точно, заради потенциалните финансови трудности. Но в никакъв случай не иска да живее без мен и ще направи каквото може, за да сме добре.
 Чудя се дали да направя последен опит или да се насочвам към раздяла?
 

     Водно конче, дали да направиш пореден опит ще ти подскаже интуицията. От описанието на проблемите ти две неща ме смущават: че не си наясно с всички дългове и това пречи да си направите стратегия за погасяването им (не става ясно от поста ти дали междувременно съпругът ти е направил нови задължения без твое знание и съгласие) и че едностранно се стремиш да отгатваш и задоволяваш неговите желания, за да са ви наред отношенията. В последното няма нищо лошо, ако е двустранно и взаимно желано. Иначе единият партньор се превръща в разглезен егоист, а другият - в обслужващ персонал. А това вреди на отношенията в дългосрочен план, много вреди. И двамата взаимно губят уважение един към друг, особено ако желанията им се разминават.

 Хърмаяни, благодаря ти за отговора!
 Права си, точно тези две неща са най-тормозещи и точно така стоят нещата. Знам, че звучи твърде егоистично. Може би в един момент след всичкото си желание да го направя щастлив, забелязах, че аз не съм.
 Надявам се да не е теглил нови кредити по време на връзката ни. Той казва, че договори за кредитни карти не пази, а за другите неща понякога не пази. Което или си е чиста лъжа, или е тотална проява на глупост и безотговорност.
 За моите мечти и желания твърди, че не успява да разбере какви са или да разбере доколко са важни. Което е интересно, защото след като никога не ме беше питал, сама съм му ги казвала. Ала все излиза нещо, което му попречва да се съобрази с тях. И аз правя компромис те да не станат реалност.
 От една страна интуицията ми казва ясно, че едва ли някога ще му имам отново доверие за каквото и да е. И колкото и да изпитвам обич към него, почти не го уважавам вече. От друга страна се страхувам да направя крачката към раздяла, понеже има вложени много надежди, много мечти, абе целия си живот вложих в тази връзка, всичко нагодих към нея. А може и в това да ми е била грешката. Не знам.