Здравейте,да кажа първо,че имам друг профил,но..от съображения за сигурност ще пиша като новорегистрирана в тази тема.Ще се опитам да изложа фактите без много емоционални излияния и накратко(не знам дали ще успея)
1.Основен проблем-работата на съпруга ми.За 8 години, от както се познаваме,смени 8 или 9 работни места.Половината от тях напуска сам,след като си беше намерил друга работа,а на останалите му прекратяваха договора по взаимно съгласие уж,ама..знаете как е в БГ.За мен си е чисто уволнение.Все не е "неговата" работа това,не виждал никаква възможност за развитие,а там където го уволняваха-проблемът естествено бяха шефовете и системата.Позициите все бяха ръководни,с много добро заплащане,което му вдигаше много самочувствието.Сега е от 9 месеца без работа,уж търси,но нали не може да е каква да е работа...та не е намерил нищо.А и с тази трудова книжка,кажете ми кой сериозен работодател ще вземе човек,дето е сменил 100 места и никъде не се е задържал повече от 2 години?За мен е ясно,че в БГ не може да си намери свястна работа.Говорихме да замине за Англия-родителите ми имат там много близки познати,които веднага се отзоваха да помогнат.Уж на първо четене се съгласи с идеята,но...никакви стъпки не прави.Говорим,говорим,и все слушам-" Ще замина,като се наложи".И още много мога да пиша по въпроса с работата..но засега да спра дотук.
2.Отношение към мен и детето.Имаме дете на почти 4 години.До една година на детето всичко беше цветя и рози,не мога да си кривя душата,винаги се е държал добре с нас,никога не ме е обиждал,не ни е пренебрегвал,обръща много внимание на детето,ходят по разходки,когато се е налагало я гледа,оправя се перфектно с хранене,къпане..всичко.И сега не е по-различно,но тук започват нашите различия.Аз съм майка,която смята,че трябва да има строгост във възпитанието,да се поставят ясни граници на детето кое може,кое не и да се следват едни и същи принципи,а не днес така,утре обратното.Той-точно наопаки-позволява всичко,ако детето ревне за нещо,той веднага и разрешава,купува и каквото поиска,с една дума много я глези.Позволява си пред детето да оспорва това,което аз съм казала,с една дума-аз съм лошото ченге,а той доброто.Според него моите изисквания са само за да доминирам над детето,да се наложа.да се заяждам,да станело на моето и от сорта.Що приказки съм изприказвала,за да го убедя,че съм права и така е по-добре за детето,а не да стане някоя лигла,но не!
Освен това ме е обявил за безотговорна майка,защото съм дала детето на ясла,а после и на градина,вместо да седя в къщи и да си го гледам.Естествено,детето се разболяваше доста,всяка негова болест беше и е повод за невероятни упреци към мен,колко съм безсърдечна,понеже смятам,че е в реда на нещата децата да боледуват,не изпадам в луда паника,когато има температура над 38градуса,не звъня на бърза помощ при всяко нейно падане и ожулване.
3.Моето отношение към него.Всички тези неща,а и още доста други,за които сега няма да пиша, с течение на годините промениха отношението ми към него,не чувствам сигурност,не чувствам,че това е човек,на който мога да се опра в трудни моменти.Отдавна не чувствам емоционална близост с него,мен ме радват едни неща,той...дори не мога да кажа какво го вълнува него.От почти година,от както е без работа-е как не свърши нищо смислено този човек!Говорихме,да запише някакъв езиков курс ли,компютърен ли..да спортува нещо,да чете..и аз не знам!Сраснал се е с диваните,нон стоп бридж на компютъра,някакви игри,нещо си цъка на телефона и това е!По едно време говорихме за заминаване за Канада.По принцип нямах желание за такава стъпка,но заради него....Подготвихме документите,записахме се на курсове по френски..Е казвам ви-не отвори учебника и тетрадката един текст да прочете и едно упражнение да напише..А уж голямо желание за тая Канада! Е аз ако имам желание наистина да направя нещо..ами света ще обърна!
Знаех си,че ще стане дълго,но в основни линии това са нещата,които ме карат да се замислям за развод.Знам,че тук има момичета,които са преживели много тежки неща....Посъветвайте ме:)
1.Основен проблем-работата на съпруга ми.За 8 години, от както се познаваме,смени 8 или 9 работни места.Половината от тях напуска сам,след като си беше намерил друга работа,а на останалите му прекратяваха договора по взаимно съгласие уж,ама..знаете как е в БГ.За мен си е чисто уволнение.Все не е "неговата" работа това,не виждал никаква възможност за развитие,а там където го уволняваха-проблемът естествено бяха шефовете и системата.Позициите все бяха ръководни,с много добро заплащане,което му вдигаше много самочувствието.Сега е от 9 месеца без работа,уж търси,но нали не може да е каква да е работа...та не е намерил нищо.А и с тази трудова книжка,кажете ми кой сериозен работодател ще вземе човек,дето е сменил 100 места и никъде не се е задържал повече от 2 години?За мен е ясно,че в БГ не може да си намери свястна работа.Говорихме да замине за Англия-родителите ми имат там много близки познати,които веднага се отзоваха да помогнат.Уж на първо четене се съгласи с идеята,но...никакви стъпки не прави.Говорим,говорим,и все слушам-" Ще замина,като се наложи".И още много мога да пиша по въпроса с работата..но засега да спра дотук.
2.Отношение към мен и детето.Имаме дете на почти 4 години.До една година на детето всичко беше цветя и рози,не мога да си кривя душата,винаги се е държал добре с нас,никога не ме е обиждал,не ни е пренебрегвал,обръща много внимание на детето,ходят по разходки,когато се е налагало я гледа,оправя се перфектно с хранене,къпане..всичко.И сега не е по-различно,но тук започват нашите различия.Аз съм майка,която смята,че трябва да има строгост във възпитанието,да се поставят ясни граници на детето кое може,кое не и да се следват едни и същи принципи,а не днес така,утре обратното.Той-точно наопаки-позволява всичко,ако детето ревне за нещо,той веднага и разрешава,купува и каквото поиска,с една дума много я глези.Позволява си пред детето да оспорва това,което аз съм казала,с една дума-аз съм лошото ченге,а той доброто.Според него моите изисквания са само за да доминирам над детето,да се наложа.да се заяждам,да станело на моето и от сорта.Що приказки съм изприказвала,за да го убедя,че съм права и така е по-добре за детето,а не да стане някоя лигла,но не!
Освен това ме е обявил за безотговорна майка,защото съм дала детето на ясла,а после и на градина,вместо да седя в къщи и да си го гледам.Естествено,детето се разболяваше доста,всяка негова болест беше и е повод за невероятни упреци към мен,колко съм безсърдечна,понеже смятам,че е в реда на нещата децата да боледуват,не изпадам в луда паника,когато има температура над 38градуса,не звъня на бърза помощ при всяко нейно падане и ожулване.
3.Моето отношение към него.Всички тези неща,а и още доста други,за които сега няма да пиша, с течение на годините промениха отношението ми към него,не чувствам сигурност,не чувствам,че това е човек,на който мога да се опра в трудни моменти.Отдавна не чувствам емоционална близост с него,мен ме радват едни неща,той...дори не мога да кажа какво го вълнува него.От почти година,от както е без работа-е как не свърши нищо смислено този човек!Говорихме,да запише някакъв езиков курс ли,компютърен ли..да спортува нещо,да чете..и аз не знам!Сраснал се е с диваните,нон стоп бридж на компютъра,някакви игри,нещо си цъка на телефона и това е!По едно време говорихме за заминаване за Канада.По принцип нямах желание за такава стъпка,но заради него....Подготвихме документите,записахме се на курсове по френски..Е казвам ви-не отвори учебника и тетрадката един текст да прочете и едно упражнение да напише..А уж голямо желание за тая Канада! Е аз ако имам желание наистина да направя нещо..ами света ще обърна!
Знаех си,че ще стане дълго,но в основни линии това са нещата,които ме карат да се замислям за развод.Знам,че тук има момичета,които са преживели много тежки неща....Посъветвайте ме:)
Точно такъв род проблеми имат повечето семейства, но всеки избира различен начин за решаването им. Лесно се живее когато има работа и пари, но дойдат ли финансови проблеми, обстановката се изнервя. Не знам някой, който да продължава да се наслаждава на любовта и семейния живот, когато го притискат неплатени сметки и несигурност... Мъжете, "силният пол", се справят много по-трудно с предизвикателствата и промените, плюс имат по-тежка "криза на средната възраст". Някаква такава комбинация може би се е сполетяла съпруга ти. Това е изпитание и за теб, защото като сте се женили, нещата не са били такива и си имала други очаквания за бъдещето.... Вариантите са да си говорите много, да опитате да решите проблемите заедно, дори да потърсите помощ от семеен терапевт, но любовта и желанието да сте заедно да са по-силни... Или ти да се умориш, изнервиш и ядосаш толкова, че да не поискаш да продължите заедно напред. Но тези неща само ти ще си почувстваш и решиш.
