Последните пет книги, които прочетох # 2

На малко повече от пет съм, ама ще бъда кратка:
Живата факла от Стивън Кинг - 7/10.
Малки жени от Луиза Мей Олкът - 5/10. Очаквах повече. Много морал навиран направо в очите ти. Има и други варианти за това. Не знам дали е, защото е детска, а аз съм подминала много възрастта.  
ПЕСЕН ЗА ОГЪН И ЛЕД: Вихър от мечове от Джордж Реймънд Ричард Мартин - 10/10. Пък твърдя, че това ми е попадението на годината. Остана само последната излязла - четвъртата, но тя е на изчакване, тъй като друг ми ги дава...
Дългата разходка от Стивън Кинг - 7/10 - първи Кинг, след "Зеления път", в който знаех за какво става дума от филма. Чакат ме още.
Мимето от Асен Босев и Паричката от Маргарита Константинова, - тези двете ги прочетох с детето на приятелка, стоейки на масата. Детски, стари, но златни книжки... 

1. Нежна е нощта на Скот Фитцджералд- малко ме отегчи, прекалено претенциозно написана красива, но не и чак толкова необикновена история; 7/10

2. На изток от Рая на Стайнбек, т.е. я препрочетох в оригинал този път, това е една от любимите ми книги, убедих се; 10/10

3. Старецът и морето на Хемингуей- не ме развълнува; 5/10

4. Островът на мъглите на Юлиян Попов- ако не познавах журналистиката му, съдейки по книгата щях погрешно да заключа, че е слаб писател; 4/10

5. Изворът на Айн Ранд- това е най-най-най-изключителната книга, която съм чела.  20/10

“Автобусният шофьор, който искаше да бъде бог” –  Етгар Керет
Разкази. Къси. Няколко много ми харесаха. Доста битнишки звучат. В същото време има скрита нежност и стаена тъга. Езикът е образен и точен– бум-бум –  право в десетката.. Имената малко объркват, но пък подхождат на героите - ярки и смахнати, търсещи своето щастие. Смъртта е тук, навсякъде и живее (буквално).

“Екатерина Велика” – Анри Троая
Величие и падение. Простодушие и подлост. Съдба и воля. Трудолюбие и прахосничество. От всичко по много. Необикновена жена с луда съдба.

“Принцът на приливите” – Пат Конрой
Обемна, пълнокръвна сага. Облъчва те със семейните цености на американския юг. Красив и образен език, който живо претворява картини и състояния на героите. Малко в повече ми дойдоха американизмите и хиперболите. Героите не успях да ги усетя напълно, но така се чувствам с повечето американски автори. Някъде по средата тягата на повествованието се задъхва и края идва по неволя. Диалозите са прекалено перфектни, толкова находчиви и остроумни, че чак кухтят. Но като цяло красив роман.

“Земята под нейните нозе” – Салман Рушди
По мое скромно мнение Салман Рушди, подобно на Орхан Памук, е графоман, гениален при това. Книгата е плътна, красива и ерудирана приказка, с множество препратки и заигравки. Добре, че е преводачката да ги обяснява. Краят ми се струва не особено убедителен, но така е с приказките.

“Тайната в очите им” –  Едуардо Сачери
Изпипана книга. Грабва те. Сюжетът е изключително издържан и правдоподобен. Образите са силни и ярки. Интересна структура в опит да се вкарат две сюжетни линии. (Любовната не успя да ме впечатли.) Дава и повод за размишления. Интересно ми е, филмът дали е толкова добър при всичките си награди.

"Споделен живот"- Джоди Пико--прекрасна
" Къде си ? "- Марк Леви-прекрасна книга за любовта
 " Всички онези неща, които не сме си казали "- Марк Леви -доста нестандартна идея
"Любов "- не помня името на авторката-много красива туркиня- също книга за любовта
 "Жълтите очи на крокодилите "- Катрин Панкол- хубава съвременна книга за любовта
Много съм доволна , че ми ги препоръчаха и дори ми ги дадоха да ги прочета.

Да се разпиша и аз:
"Отнесени от вихъра"- Маргарет Мичъл- невероятна книга за силата на характера и любовта, много ми хареса, Скарлет ми става любима героиня, а също и Рет. Всеки трябва да я прочете.
"Отива една жена при лекаря"- Рей Клуун- разтърсваща история, много,много силна книга.По-нататък ще прочета и продължението,но горещо я препоръчвам.Кара те да преосмислиш живота си.
"Източен вятър,западен вятър"- Пърл Бък- книга за сблъсъка между изтока и запада, хареса ми, но ми идва малко схематична и твърде кратка.
"Другата Болейн"-Филипа Грегъри- страхотна книга, много интересна, стила е супер.Авторката ми е едно от откритията на годината.
"Наследството на Болейн"-Филипа Грегъри-една идея по- малко ми хареса най- вече заради леко претупания финал.Все пак много добра.

“Искам някой някъде да ме чака” Анна Гавалда 6/10
„Дневникът на Ане Франк  Ане Франк 7/10
„Хвърчащата класна стая” Ерих Кестнер 9,5/10
„Хамамът Балкания” Владислав Баяц 6/10
„Действителен романс” Ерих Кестнер 8,5/10

Така прехвалената "18% сиво". Не разбирам всеобщия възторг. Доста посредствено четиво с вулгарен език /опит да се породним с Буковски?/ и ненужна разводненост в повествованието.

"Еужени или бюргерското време" Х.Ман. Явно някои творби трябва да се четат в по-млада възраст. Нещо не можах да се възторгна от класика.

Препрочетох "На изток от рая". Отново установих, че Стайнбек е велик разказвач. Виждах с нови очи Кати. Като млад читател я възприемах изцяло като демоничен образ. Сега дори ми стана симпатична. Въпреки, че поведението й все си остана доста необяснимо за мен. Пък и как ли можем да разберем психопатите?!

Разказите на Маркес. Хубави са, но не по начина, по който е "Сто години самота" или "Любов по време на холера"

Да се запиша и аз:

Мълчанието на агнетата - Томас Харис - много ми хареса, прочетох я на един дъх.

Портретът на Дориан Грей - Оскар Уайлд - също ми хареса, но не е кой знае колко увлекателна.

Истината за последните години от живота на Майкъл Джексън - Иън Хaлпърин - това е единствената книга, която ми е била толкова интересна, че зарязах всичко и я прочетох за няколко часа. Уникална книга!

Дракула - Брам Стокър - това трябваше да бъде "книгата за морската почивка една седмица", но тя е толкова интерсна, че я прочетох за ден и половина на плажа 

Дума Ки - Стивън Кинг - сега я дочитам, смесени чувства имам за нея, на места много интересна на места пълна скука.

"Кръгът" - Коджи Сузуки - 4/5
Много ми хареса книгата, но защо не са издадени другите 3 части на български, сега ще ми се наложи да ги чета на английски 
"Госпожица Малък Жерав" - Сайо Масуда - 4/5
Много тъжна книга и това, че е автобиография я прави много депресираща.
"Ангелски езици" - Димитър Динев - 5/5
Някъде бях чела негативни мнения за тази книга, но аз я прочетох доста бързо.
"Приказките на барда Бийдъл" - Джоан Роулинг - 2/5
Много разочарована съм от тази  Само две от приказките ми харесаха - тази за даровете на смъртта и онази с кладенеца на желанията.
"Джекил и Хайд и други истории" - Робърт Луиз Стивънсън - 4/5
Много ми хареса историята за Джекил и Хайд. Бих казала, че Джекил е един гений. Другите истории в книгата също бяха много интересни, особено тази с клуба за убийства (забравих как се казва  ).

Шоколад, Джоан Харис - 4/6
1984, Джордж Оруел - 6/6
Хана, Пол Лу Сюлицер - 6/6
Императрицата, Пол Лу Сюлицер - 6/6
Под Купола, Стивън Кинг - 6/6

Чудините патила на Пърдоний Флат - Едуарди Мендоса
Големите очаквания не се оправдаха. Забавата в езика и безумните перипети на героите ги нямаше този път. Въпреки лековатия си характер книгата е бъкана с данни и точни подробности, но заради жанра не хващаш вяра и губиш. Най-ценни за мен се оказаха бележките на Едуардо Мендоса в края на книгата.

Пандора в Конго Алберт - Санчес Пиньол
Роман от висока класа. Не е занаятчийски направен, въпреки че личи да е мислен. Не е страстен, но пък е зрял. Толкова естествено и простодушно те въвежда в един фантасмагоричен свят, че накрая, когато се окаже бутафорен, ти е малко глупаво и доста мило, че още може да вярваш в чудеса. Костенурката без черупка – Мария-Антониета!? – е просто велика!

Империята на ангелите - Бернар Вебер
Космогония за начинаещи. Огромно количество митове, вярвания, екзотерични идеи и авторови инсинуации (за които само се досещам) е изсипано тук. Всмуква те. Трескаво препускаш по страниците й, така както ангелите й летят през космическото пространство. Езикът е леко телеграфен. Не те отвлича, не те кара да се захласнеш по някоя изящна фраза и да забавиш темпото. Героите са схематични, липсва им психологизъм. Но идеите хвърчат. Нищо ново или особено оригинално, но затова пък количеството и систематизацията му преминават в качество.

Дългът към удоволствието – Джон Ланчестър
Още от самото начало химията ми с тази книга се оказа с отрицателен знак. Антипатията премина в откровена неприязън. Даже пиршеството на езика не можа да ме съблазни и оправи вкуса. Извадих си някои ценни и неочаквани мисли, но какво е черешка без торта. Единственият въпрос, който остана след края, беше, трябва ли да си психопат, за да имаш изтънчен интелект и наблюдателност, кадифен изказ и отношение към храната? Отговорът не ми харесва.

Одет Тулмонд и други истории - Ерик Еманюел Шмит
След Дългът към удоволствието, тази книжка ми дойде като противоотрова. В друг случай би била по-скоро освежаваща, като разговор с любим приятел. Може да е леко наивна и нереалистична, но посланието е добро и се чувстваш прекрасно след срещата си с нея. Гали ангела в теб.

   "Престолът на русалката" - Сю Монк Кид 9/10

   "Слугинята" - Катрин Стокет 10/10
   
   "Търговецът" - Джефри Арчър 10/10
   
   "Блудна луна" - Майкъл Конъли 8/10

   "Гробище за домашни любимци" - Стивън Kинг 10/10

„Любовта трае три години” Фредерик Бегбеде 6/10
Мисля, че бях леко отрицателно настроена още в началото, но няма съмнение, че не ми е кой знае колко приятен стилът на Бегбеде. Тук-там някои интересни откъси/мисли ми допаднаха, но като цяло не е мой тип литература.
„Сенки в рая” Ремарк 6,5/10
Може би доста книги на Ремарк четох тази година и този път бях малко отегчена. Имам още негови книги, но ще отложа четенето за по-далечен период. (допускам, че нехаресването може да се е дължало и на силно пожълтелите страници, в средата прикрепени доста навътре към подвързията и така се губеше по около 1/2 см от всяка)
„Любов в земята на Мидас” Капка Касабова 6/10
С историята (в два периода - по време на Гражданската война в Гърция и в края на 90-те и с "мултинационални" герои) авторката се е опитала за заинтригува читателя и да поддържа интереса до края. Но стилът ми се стори слаб, а героите ми се губеха, не бяха „пълни”...
“Mea culpa, Една любовна история”  Ане Холт 8-8,5/10
Прочетох я на два пъти, до към 2 часа през нощта (обикновено чета до около полунощ). На другия ден още мислех за книгата. Чак във вените си усещах чувствата на главната героиня...
“Годината на дивия заек” Арто Паасилина 7,5-8/10
Отново изчитане „на един дъх”. Интересно беше да стигна с героя чак до Лапландия.

Изобщо с двама скандинавски автори един след друг се почувствах изненадващо добре.
Не знам да са особено известни последните две книги или авторите им, едва ли имат претенциите да са нещо велико, но са написани толкова искрено, увлекателно, пропити от силно човешки чувства и търсения.
И при двете направих аналогия с израза „Гледах хубаво европейско кино”.

Моите последни пет:

"Сто години самота" - Габриел Гарсия Маркес - 6/6
"Кери" - Стивън Кинг - 4/6
"Изумление и трепет" - Амели Нотомб - 5/6
"Чучулигата" - Решат Нури Гюнтекин - 5/6
"На изток от рая" - Джон Стайнбек - 6/6

С две повече са от пет книжките ми този път.
„Хари Потър и философският камък”-Джоан Роулинг
Ами честно казано книжката не беше лоша,но не ме грабна чак толкова.Към края беше по-интересна.Сблъсъкът на Хари с Лорд Волдемор ...Хагрид ми е много забавен и симпатичен като персонаж за сега.Един такъв грамадан,но с нежно сърце. Искрено се привързва и към хора и към животни,дори и дракони.Харесва ми такъв душко-добродушко .
„Жулиета”-Ан Фортие
Вече трета подобна книга чета.Хареса ми пак това преплитане на минало и настояще.Една различна гледна точка за историята на Ромео и Жулиета.Тя,историята на Ромео и Жулиета по ме грабна от тази в настоящето,по –любопитна ми беше.Имаше и мистерия,съкровище,въобще една приятна книга,която няма да остави някакъв особено силен отпечатък върху мен,но пък и не съжалявам ни най-малко ,че я прочетох.Занимателно четиво за свободното време,както се казва.
„Мостовете на Медисън”-Робърт Джеймс Уолър
Красива любовна история.История,която просто докато четеш и се усмихваш и стопля сърцето ти.Не знам дали това,тази любов ,ако се развие дали би оцеляла във времето или би се изхабила и изчезнала.Не се наемам да оценявам нищо,да размишлявам над това какво би станало ,ако...Това за мен е една история част от един от онези мигове,които преживяваш и не изпитваш нужда да анализираш,а само се наслаждаваш на тях.
„Вградената невеста”-Жечка Горчева
Обичам митове и легенди.Много ми беше интересна тази разходка в миналото с тази книга.Трогнах се от силната вяра на нашите деди.
„С дъх на кафе”-Антъни Капела
Любопитни неща научих за кафето от тази книга.А едновременно с това се възхитих  и на силата да отстояваш правото си на глас,на равноправие,за което се бори Емили.
„Полиана”-Елинор Портър
Прекрасна книга,която препрочетох с голямо удоволствие.Преди няколко години една приятелка ми даде първото и издание и останах очарована,трогната.Тази книга докосна нещо дълбоко в мен.Не можах да си я намеря тогава и много се радвам,че сега я преиздадоха!През годините мислех за нея,по точно за играта на Полиана –„Радвам се”.Тази книга ,спомена за нея ме е вадел от мигове на отчаяние.Наистина понякога е много трудно да се зарадваш на каквото и да е,но не е невъзможно.Понякога дори и една добра дума от непознат може да стопли сърцето ти.Може да ви прозвучи сантиментално,но така го чувствам.За мен тази книга е била и е извор на оптимизъм.Децата понякога са толкова по-мъдри от възрастните и по-силни и могат да ни научат на толкова много неща,които въпреки че знаем сме позабравили.Може и ако някой я прочете да се подразни на това постоянно радване,но честно казано защо пък не?Защо да не се радваме,да се стараем и другите да са щастливи и ние също.Толкова по-хубаво е,трудно ,но хубаво.
„Павилион за жени”-Пърл Бък
Прекрасна книга,прекрасна и много увлекателна! Едновременно те потапя в света на едно китайско семейство и близките и хората,които общуват с него,показва нравите,подредбата на дома, отношенията между членовете на семейството,но засяга и променете,които стават с нас,развитието като личност,как живота ни променя и не само живота ,а как един случаен човек може да стане всичко за нас,да ни разтърси из основи,да ни направи по-добри,да ни отвори очите за света.Всъщност каквото и да пиша за нея ми се струва малко. Тази книга и „Полиана” както писах и в друга тема са книги,които препоръчвам от цялото си сърце.