Последните пет книги, които прочетох # 2

Добър трилър! Държи те постоянно в напрежение.

Отдавна не съм писала, малко повече от 5 ще са:

Отмъстителите - Стивън Кинг 8/10
Чуй ме - М. Мецантини 10/10
Улица Консервна - Д.Стайнбек 7/10
Прекрасната свинарка - Марти Ларни 7/10
Проницателят - Анди Андрюс 2/10
Отмъщение от отвъдното - Джон Конъли 9/10
Нечестивци - Джон Конъли 10/10
Жътварите - Джон Конъли 9/10
Сойка - присмехулка - С. Колинс 10/10
препрочетох Черният дом - Ст. Кинг и  10/10
Девет разказа и семейство Глас 9/10 - Селинджър

Да се впиша след отпуската. Книгите ми са в обратен ред на прочитането им:

ПЕСЕН ЗА ОГЪН И ЛЕД: Сблъсък на крале от Джордж Реймънд Ричард Мартин - 10/10 след кратко прекъсване, отново съм потопена в поредицата. Страхотно преживяване си е. Огромна книга в ръцете и не ти омръзва и не ти омръзва... Както казах в една друга тема - тази поредица е ударът ми за тази година 
 
"Дейвид Копърфийлд" от Чарлз Дикенс - 7/10 - малко трудна работа, но добра. 

Смях в залата от Михаил Вешим - 1/10 - след "Нашингтон", с която се смях на глас и в която имаше много силни моменти, като различните видове отваряне на бира, явно имам големи очаквания от автора. Тази книга за мен си беше изгубено време. 

Игра на Господ от Кайл Милс - 8/10 - трилърче се води, доста увъртяно, хареса ми. 

Играта на живота и как да я играем от Флорънс Сковъл Шин - 5/10 - типичната литература за самоусъвършенстване, със съответните житейски примери и ситуации, както и препратки към божественото право и религията...

1."Камино"-Шърли Маклейн-разказ за поклонението й по пътя на камино
2."Алеф"-Пауло Коелю-търсене на идентичността на личността с помощта на миналите прераждания
3."Името ми е Червен"-Орхан Памук-много ми хареса,заприлича ми на "Името на розата"на Еко, но за мюсюлманския смят.Много ерудиран автор,може да се научат интересни факти за миниатюрата в османската империя
4." Копелето на Истанбул"-Елиф Шафак-приятно ме изненада, добре разработена тема, малко съвпаденията ми дойдоха повече, но има прекрасни лирични описания на Истамбул и ми се дощя да го видя
5." Любов"-Елиф Шафак-по-философска,разказ за суфиста и поет Руми с преходи в съвременността, добре построена, увличаща книга
6. "Да се обичаме с отворени очи"-Хорхе Букай-опит за роман, неуспешен, бих казала, но от психологическа гледна точка добър поглед към    терапията на двойките
7." Панаир на суетата"–Текери-препрочит 20 години по-късно,на места скучна,поради прекомерната описателност на автора, характерен белег за реализма на 19 век в Англия

Здравей! Съжалявам, че чак сега отговарям, не бях влизала дълго във форума.
Книгата се чете лесно, доста е емоционална и те кара да се чувстваш част от преживяванията на автора. И също помага на читателя да се запознае с културата на Афганистан и Пакистан и политическите им проблеми без да натоварва с фактология.
Общо взето, хареса ми 

и още прочетени книги от мен:
"Психоаналитикът" - Джон Каценбах. Заплетен трилър, страшно ми хареса.

"Английският съсед" - М. Вешим. Прочетох я за няколко часа и се смях много. Хареса ми, за разлика от сериала. Вчера гледах първия епизод и за съжаление не са успели ама никак да предадат атмосферата на селото и колорита на героите. Жалко 

"Латифе ханъм" - Ипек Чалъшлар. Биография на съпругата на Ататюрк. Вземайки предвид оскъдната информация, която е имало за тази жена, авторката много успешно успява да изгради един реален образ и да опише Латифе като отделен индивид със собствени емоции и история, а не просто като съпруга на Ататюрк. Много ми хареса.

"Български хроники" - Стефан Цанев. Препрочетох първите две части, тъй като съм му фен, пък и не е лошо човек да си припомня от време на време българската история.

Повечко от 5 са , тъй като не съм се разписвала отдавна,надявам се да не дотягам

Аномалията - Людмила Филипова. Неочаквано добра На места малко прекалено описателна, но.....Дан Браун скоро може да и диша прахта.Браво на нашето момиче

Червено злато - Людмила Филипова. Не толкова добра, но да речем 7/10. Интересен поглед върху събитията с българските мед. сестри в Либия. Мисля че е една от първите и книги , т.е. колкото повече пише толкова по- добра става.Успех

Индийската принцеса - Хавиер Моро. Страхотна приказка! Съвсем разтоварваща, прекрасна история за един индийски махараджа решил да вземе за жена една испанска танцьорка, и как само любовта не е достатъчна. Много ми хареса, изключително лека и интересна.

Братството на камъка - Дейвид Морел. Определено има опит за трилър, но меко казано несполучлив. Чака ме и другата "Братството на розата" много и се чудя....

Градът на зверовете - Исабел Алиенде. Очарователно. Типично в неин стил.Твърде фентъзи за мен, но ми хареса.

Вечният градинар - Джон льо Каре. Стилът му ми е безличен.Проблемът в книгата е изключително интересен и наболял, но под неговото перо... някак не можа да ме грабне.

Ген - Майкъл Крайтън.....ами истината е някъде там Това е първият негов роман който чета, нещо ми куцаше(още не мога да разбера какво точно), но определено ще му дам втори шанс

Горският храм - Марион Зимър Брадли.....Приказка за духове, богини и една невъзможна любов Хареса ми, чете се бързо, няма кой знае какво да се запомни от нея(освен последователността и някои особености на римските императори )Добро четиво за отмора

"Да убиеш присмехулник" Харпър Лий
За мен най-силното в книгата бяха героите, историите са ми доста познати от книги и филми за отношения чернокожи-бели, за съдебни дела, справедливост, малки американски градчета, но героите наистина са незабравими – разбира се преди всичко „идеалът” - бащата Атикус Финч.  Но и отношенията между брат и сестра много ме впечатлиха, както и приятелството им с Дил.

"Богът на дребните неща" Арундати Рой
Четох я два пъти един след друг. Много ме впечатли – много различна. Сякаш не толкова книга за историята, а за състоянията на  героите. Осезаемо до болезненост са пресъздадени.
Объркаността и неяснотата според мен са съвсем целенасочени – както светът на главните герои е объркан и разпокъсан, така и стилът на книгата е неравен, леко невротичен. Усеща една обреченост, заложена печал още преди да са се случили нещастията.

Диалозите (не че са много) са толкова подходящи според героите. Например сякаш чувах как говорят децата и каква е интонацията им... А краят! Винаги съм си мислела колко ли е трудно да започнеш роман и още повече – да го завършиш. Последното изречение, последната дума. Тук в това отношение бях безкрайно удовлетворена - от последната дума...

„Сонечка” – Людмила Улицка
Започнах с настройката, че след „Богът на дребните неща” всичко ще ми се струва слабо, а завърших кратката повест (75 стр.) приятно изненадана. Без особена оригиналност в стила като в предната книга, без дълъг низ от събития и основно с 4 действащи лица, „Сонечка” именно с привидната си обикновеност ме накара да оценя, че авторката е постигнала нещо много чрез нещо малко – толкова човешка и пълна...!

„Бедни роднини” –Улицка (разкази)
Хем типично руски, хем универсални, плюс типичния еврейски елемент.  За мен един разказ е добър, когато ме грабне веднага и лесно попадна в света на героите, въпреки че в разказите авторите направо ни „спускат” насред събитията и особеностите на героите. Така беше с разказите на Улицка.

“Незнанието” Милан Кундера
Не мога да кажа, че ми даде нещо ново. Видях познатите преплетени теми от предишните книги на Кундера – комунизма, емигрантството, любовта/секса. С голямо разбиране подходих към проблемите на героите-емигранти – къде е дом, кое е родина, на кои е било по-тежко – на заминалите в чужбина или останалите. Но като цяло не ме впечатли книгата, въпреки че авторът успява да внуши огромната отчужденост, ограбеност на героите; дълбае навътре, няма съмнение...

Пак да споделя...

„Моят Михаел” Амос Оз
Леко скучно ми беше. Втора книга на Амос Оз чета и героите пак са съвсем реалистични, обикновени, сякаш взети действително от различни израелски градове. В тази книга видях как животът може да бъде неудовлетворяващ и човек да е потиснат дори без видими драматични събития и препятствия. Беше ми жал за тази неудовлетвореност на главната героиня...

„Един подарен ден” Анна Гавалда
Една-две книги преди тази си мечтаех за нещо леко и „лудо” – ето появи се. Книжката е около 100 стр., но докато навляза в тона и настроението, ми трябваше известно време. Много съвременно, живо, „яко”. Чак ми се прииска подобно издивяване - кратко, но лудо, за отпушване, за откъсване от ежедневния стереотип, за връщане към детството...

„Момичето, което играеше Го” – Шан Са
Интересно решение на авторката разказвачи да са двама души от две воюващи нации. Всъщност за първи път попадам на разказ в първо лице от японски войник по време на техните завоевания (в Манджурия в случая)... Но пък вече няколко пъти попадам на разказ във вид на нещо като дневник, воден от младо момиче от Далечния изток. Леко сходен е винаги стилът, но все така непринуден и откровен.
Известно очарование и символика има вплитането на играта го в историята.

„Къщата от хартия” Карлос Мария Домингес
Доста нервно и набързо я четох, може би затова не ми хареса особено. А може би защото ми е неприятна всяка прекомерна мания, особено свързана с трупане на имущество, дори и то да е книги... Не че не съм събирала и аз  компакт дискове, и книги като луда, но имаше нещо в книжката, което ме отблъсна, някакво тягостно чувство, не усетих „здравословната” любов към книгите.

„Райската градина” (The Garden of Eden) - Хемингуей
Много се радвам, че попаднах на тази книга (незавършена и издадена посмъртно).
Аз явно съм прекалено голям почитател на Хемингуей (и „приятелите” му от това поколение) и поглъщам всичко. Вярно, че малко не е на неговото ниво, сякаш наистина нахвърлена; атмосферата леко ми напомняше по-скоро на произведенията на Скот Фицджералд, обаче все пак приятно ме изненада, чак си изтеглих веднага и филма. 

И аз да споделя, че svet65 да не си пише сама 

Стивън Кинг - Рита Хейуърт и Изкуплението Шоушенк - Останах много приятно изненадана. Тънко книжле, увличаща история, много съм доволна 
Чък Паланюк - Невидими изчадия - много трудно я прочетох. Хаотична. Цинична, но не от този търпим поносим цинизъм, а от онзи грозния, дразнещия. Твърдо НЕ я препоръчвам.
Едгар Алан По - Разкази (някакво сборно томче) - Досега не бях чела По и явно не го харесвам. Въпреки че историите са разнообразни, сякаш разказите са ми прекалено еднотипни.. по средата на разказа вече знам как ще се развие действието.. 
Оскар Уайлд - Потретът на Дориан Грей - Още не съм я приключила, преполовила съм я, но все пак да кажа  Много мудно ми върви това действие.. Може би не съм узряла за книги с повече размисли и по-малко действие. Но за сметка на това в тази книга открих толкова много цитати, които знам отнякъде, сега вече знам от къде са 
И да завърша с нещо по-различно - Barney Stinson - The Bro Code - Който е гледал How I met your mother знае.. It was legen... wait for it.. dary! 

„Луната залезе”(The Moon is Down) Джон Стайнбек   
Oстанали са ми няколко неща на Стайнбек, които не съм чела и затова избрах това. Не е нещо особено, но съм пристрастна и пак ми беше приятно да го чета –разказва се за окупирано градче по време на Втората световна война (представени са герои и от двете „вражески” страни).

Разкази – Ф. Скот Фицджералд
Наистина ме привлича това поколение американски писатели. Сега нямам желание да препрочитам романите на Фицджералд (бих гледала филмите по тях или ако има биографичен филм за писателя), но разказите ми дойдоха много добре. Много разнообразни, някои леко „буржоазни” . От прочетените разкази най-много ми хареса „The Ice Palace”, а бях изненадана, че „Странният случай с Бенджамин Бътън” е негов разказ/новела.

“Скъпа Сара Бернар” – Ф. Саган
Взех я заради Саган, но всъщност естествено си беше за Бернар. Сякаш Саган не е одобрявала или не е вярвала на биографиите на Сара Бернар и е искала да представи живота й под друг ъгъл, да разкрие още неща. Не ми беше много интересно, особено когато започваха да се споменават многобройни имена, любовници, факти от парижкия живот.

„Майките” – Теодора Димова
Още първите 20 страници коментирах, че не ми допада, но накрая мога да кажа – много ме впечатли. Никак не ми дотегнаха излиянията от по една страница: безкрайните изречения бяха като тревожен спираловиден поток на мисли. Много различен и талантлив начин да се пресъздаде вечната истина за най-болезненото нещо - изоставените, обвинявани или необичани деца.
За миролюбивата ми натура е изненадващо да харесам книга с толкова ужас (особено края...  ) Но въпреки абсолютния мрак и безнадеждност, аз долових силен вик, крясък за любов...

„Животът и времето на Майкъл К” – Дж. М. Кутси
Не мога да определя дали ми хареса. Уж е просто една разказана история, без особена оригиналност в изказа, а успява да звучи някак странно сюрреалистично... Уж е за един човек, но спокойно може да се приеме като валидна за ужаса на всички народи, разсипани от войни, особено безумните граждански войни. ЮАР е един забравен напоследък район (не като преди по време на Апартейда), но си остава вечна  безнадеждността и незначителността на човешкия живот по време на война (независимо дали за здрави и способни хора или за такива с по-малки възможности като главния герой).

"Вода за слонове" (Water fro Elephants), не знам дали е издавана на български, но не вярвам да са пропуснали. Тази книга е почти предпоследният аргумент в посока отказване от американски автори. Още една такава и съвсем ще се откажа. Това схематично писане, в което героят трябва да е срещнал героинята до едикояси страница, събтието, което преобръща сюжета - до страница номер едикой си... ами, направо ме убива. Заспах от предвидимост. Ама какво да правиш, ако си американец - или следваш формулата, или редакторът те бие през ръцете и не те издават...

"Автентичност" на Дийдра Маден. Държа ме будна докато не я прочетох. Имаше там едни залитания в разсъждения за изкуството, които доскучаваха и бяха една идея по-претенциозни като за моя вкус. Обаче като цяло, снигата е история за това как хората се опитват да осъвместят страстите и лудостите си с ежедневния си живот, този на човешки същества и родители. Страшно добре е е описана динамиката на напрежението между опитите да запазим онези тежки, черни качества, които ни правят уникални и старанието да не убием любимите си хора с тях. 

Запазвам го и ще се върна сред малко да допиша другите три.

"Пипи Дългото чорапче"-Астрид Линдгрен
Това беше една моя любима книга от детството.Сега след като доста години не я бях чела не можех да пропусна да не се сдобия с нейното ново издание,което при това съдържа глави неиздавани досега.
Четенето на тази книга и този път бе за мен едно голямо удоволствие и забавление.И сега разбирам прочитайки "откритото писмо" след историята на Пипи,че и самата авторка е искала именно това-да забавлява,а не да поучава,което както писах при мен се получи отново.
Много скъпа на сърцето ми книжка!Навя ми много спомени.

"Стъкларят от Мурано"-Мариана Фиорато
Много приятна книга,четенето на която ми вървеше лесно и бързо.
Хареса ми съчетанието на история и съвременност,както по отношение на описанието на Венеция,където всичко е едновременно древно и ново,така и разказа на историите на живота на Корадино и Леонора.
Много любопитно ми беше и описанието на обработката и производството на стъклото,любовта с която Корадино и Леонора го обработват влагайки частица от себе си в творбите си.

"Страст"-Луиз Бегшоу
История за научно откритие способно да разбие световната икономика,преследване,убийства и една голяма любов.
Хареса ми.Четеше ми се нещо точно такова-криминално,но и с романтична нотка в него.

"Като гореща вода за шоколад"-Лаура Ескивел
Една книга събрала в себе си кулинария,полезни и любопитни съвети,малко магия и ...е и любовта не е забравена.
Някои хора може би биха я счели по подходяща за женска публика,но според мен тя е за всеки,който обича да готви,да чете интересни,малко странни истории,леко магични,фантастични и иска да научи как например да съхранява яйца без хладилник една година и други любопитни
съвети.

"Любовта на Божур"-Лиза Сий
Най-силно направилата ми впечатление книга от тази петорка.
Книгата е  разказана в първо лице,от името на главната героиня Божур,която е едно младо момиче затворено в дома си,който и е забранено да напуска до деня на сватбата си,която е уговорена още когато тя е била малка.На Божур и предстои сватба,а тя дори не е виждала годеника си и не знае какво е любовта всъщност.И всичко това докато не среща на едно празненство в дома си един младеж.До тук може би ще си помислите,че книгата не разказва за нищо ново.Да и аз си помислих така,но после ме очакваше огромна изненада.
Историята се пренесе нататък в света на духовете и на влиянието им над живите.А главната героиня продължи със своя разказ от там.
Преди това в тази история ме беше впечатлило разказа за домашните порядки,за отношението между членовете на едно огромно домакинство в Китай,отношението към прислугата,към жените,как те се търгуват често евтино,по-малко и от торба сол,задължението им да родят мъжки наследник,нещо което не е непознато и за нашата страна,както и уговорените бракове.
Впечатли ме как често тези жени са самотни,макар и живеейки сред много хора,как копнеят да бъдат чути,защото порядките ги задължават по често да мълчат,как тайно копнеят за любов,за духовно развитие.
Впечатли ме,всъщност по точната дума е ужаси ме и описанието на бинтоването на краката.Изтръпнах като четях за чупенето на костите и после за наместването им в желаната форма,за да стане момичето желано за женитба имайки съвършено малки крачета,нещо високо ценено.
Ужасих се от болката,която една майка трябва да причини на детето си,но после като четях нататък разбрах,че така колкото и жестоко да изглежда тази същата майка принудена от традициите просто иска да осигури добър живот на дъщеря си (е и на семейството и също),защото ако краката не са бинтовани жената ще бъде още по незначителна,една робиня,която може да бъде сполетяна от лоша съдба като съдбата на прислужницата на Божур-Върба.
Книгата е страшно интересна и различна от всичко,което съм чела до сега.

В момента дочитам и първа книга от поредицата за Хари Потър,но нея ще я впиша следващия път,че имам още малко за четене.
Ами това е.Много многословна бях този път,повече от друг път  ,но докато си кажа всичко...
Много усмихнат ден и прекрасна нощ ви желая!

Последната още я чета, пълна е с любопитна информация. "Семейство Танер" много ми хареса, класика. "Личността" ми беше интересна и мисля, че има хляб в нея. "Монахът" ми прозвуча изтъркано. Нямам спомен да съм го чела, значи е пълен с неща, които вече съм срещала другаде.
За съпруга - знаменитост - не много добър чиклит.

“Искрено ваш Шурик” Людмила Улицка – 9/10
"Анини приказки" Стефан Цанев  6/10
"Александрийски квартет" (Жюстин) Лорънс Даръл 8/10
"Кратка история на самолета" Захари Карабашлиев 3-3,5/10
"Запази ми този валс" Зелда Фицджералд 3,5-4/10

"“Белият тигър” Аравинд Адига -  обсебваща и дълбока, без да е претенциозна. Има магия по индийски, но това не е потната, всмукваща те атмосфера на “Богът на малките неща”. Вълшебната и приказна Индия е доста мърлява, вмирисана, бъкаща от гадинки, а хората са като навсякъде – по малко добри, по малко лоши.

“Франкенщайн” Мари Шели– класика, която съм пропуснала на младини.

“Измерването на света” Даниел Келман - книгата може би щеше да ми бъде откритие, ако не бяха прекомерните очаквания като за най-продаваната книга в Германия и прочие реклами. Двамата герои от романа, са се появявали като безплътни имена, в моменти от образованието ми и толкоз. Интересно ми беше да ги "видя" на живо, чрез този роман. Е, не успях. Иначе много нихилизъм, безсилие пред съдбата, несвързани събития, гениални прозрения., сюреалистични моменти. Не че не ми хареса книгата, но...

“Петър Велики” Карл Барц – не струва като литература, но много се впечатлих от личността на Петър I. Мислех си, че знам защо е велик, но се оказа, че нищичко не знам. Книгата е доста древна (1947) и се забавлявах с правописа – умраза, укокорил очи, вятърничеви мелници и пр.

“Смъртта на Вергилий” Херман Брох– много ме измъчи. Изисква голяма концентрация. Чест и почитания на преводача Любомир Илиев.