След дълги колебани, все пак реших и аз да се включа. може би ще успея да намеря тук отговорите , на търсените от мен въпроси и да получа малко морална подкрепа.
На кратко историята ми е следната. Имам момченце на годинка и 4 месеца. по ред основателни (така мисля) причини взех не лекото решение да се разделя с бащата на детето си, когато то беше на 7 месеца. Баща му замина да работи в чужбина, когато слънчицето беше на 5 месеца, ужким да изкарва пари и да ни помага и после и ние да дойдем при него. Не знам дали сега да се разпростриам за причините за раздялата ни или в процеса на диалога ни с вас в бъдеще (надявам се да има такъв ) но, накратко към днешна дата нещата пир мен стоят така: абсолютно сама си гледам детенцето, нямам баби и дядовци да ми помагат, тръгнах на работа и не ме питайте какво ми ксотва да измисля нещата така, че да седи детенце с някой, докато работя. В ясла не ни пиреха, защото не съм се водела самотна майка, щом бащата е дал имената си. Не ни стигнаха точките за яслите. Някаква абсолютно абсурдна ситуация в тази наша България. пак се отклоних малко от темата а след като пострада таткото и наду ушите на всичките ми приятелки и роднини как щял да се бори за мен и аз съм жената на живота му си намери пирятелка след 1 месец и замина да живее при нея в Испания. Лошо няма, но лошото е, че от февруари месец не е изявил желание да види нито веднъж детето си поне на скайп или да го чуе. най-много 1 път в месеца се появява в скайп, зда ми обясни колко му липсвало детето и колко го обичал, ама не се сеща да поиска 1 снимка поне да го види ка кизглежда, а те сега се променят толкова бързо. И понеже имал много грижи и затова сега все не намирал време да го види. За парите пък изобщо не коментирам, такива не се пращат..като започнел да изкарва щял веднага да започне да праща..то аз от него за 3 години пари не съм видяла, предполагам, че и сега няма да видя, но ми е кофти от отношението към детето..и в същото време държавата брои, че детето има двама родители и не мога да ползвам никакви предимства , като самотна майка-. Съветват ме моите пирятели и роднини да му предложа доброволно да се откаже от детето , зада може да ми облекчи живота тук..поне това да направи за нас, ако не друго. Много се колебаех дали да му го казвам това, но май все повече се убеждавам, че трябва. пък той, ако го обича наистина това дете ще го обича и без проформа даване на имената си
той не иска и няма намерение да се връща тук в България, отношението към детето е меко казано никакво, помощ от него никаква...как мислите, дали да му го предложа и какъв е шанса изобщо да му бъдат отнети правата било то доброволно или по моя инициатива.
ще се радвам, ако получа съветите ви