бих искала да споделя с вас моя проблем, който към дадения момент ми е много труден за преодоляване....
Млада майка съм и имам детенце което е вече на 5 години. След раждането му баща му отказа да го признае за свое дете и така към дадения момент се водя самотна майка , а детето няма баща. Сега когато вече детето осмисля внимателно своя живот започва все по-често да задава въпроса: "Къде е моя татко?! " До скоро този въпрос го отклонявах с отговора ,че баща му го няма ... че той е много далече.... но това вече започва да губи своя смисъл, защото детето продължава да задава въпроси от рода на : "Кога ще се върне? " Аз от своя страна се опитвам да овладея ситоацията като казвам със спокоен тон,че ще му намерим друг татко.... но за съжаление опитите ми да запазя психиката му спокойна и безгрижна завършват с насълзени очи... Този момент рано или късно щеше да настъпи и досега сълзите бяха само в мойте очи , но вече когато са и в неговите ми е страшно трудно да го преодолея и овладея.Замислям се дори до психолог дали да не го заведа?! Ще се радвам да чуя вашия житейски опит или съвет.