Деца и родители

Точно така!   
Важно за мен е децата да се научат да се държат добре с всички (с деца и възрастни, с приятели и с непознати)!

Оттук идва и аналогията ми с правилата на движение. На пътя не е нужно да сме приятели, но е важно да спазваме правилата и да се отнасяме едни с други цивилизовано! По същия начин децата трябва да бъдат научини и да могат да общуват нормално с околните, а не само с приятелчетат си!

Кака Сийка беше споменала за глобите. Да, наистина санкциите като цяло правят чудеса. В детска възраст подходящите санкции са едни (може и думата наказания да се ползва в случая). В по-голяма възраст те са други. Паричните санкции при възрастните най-добре работят в повечето случаи!

Аз съм писала и в други теми, но и тук да кажа, че ако тук детето е агресивно - примерно говори лоши думи или се бие, учителките веднага са длъжни да докладват и семейството влиза в едни списъци на социалните служби и започват интервюта, за да се установи дали всичко е наред. Никой нормален човек не иска подобно главоболие в ежедневието си и разбира се предпочита да следва установените в обществото норми и да учи детето си на тях!

Аз лично много се съмнявам за това да си позволяват тук хората да си пляскат децата у дома, защото тук много се набляга на правата на детето и още в градината ги учат, че не е редно никой да ги докосва, да им крещи и т.н. и да се обадят на полицията и да потърсят защита веднага. Много е лесно детето да те издаде, че го пляскаш, а е много трудно да докажеш, че не го правиш!

С непознати си личи как се държат от подписа на Янечек: -Ей, ти! Невъзпитано, тлъсто момиченце! Ако още веднъж дръпнеш топката на брат ми, армията ми от роботи ще дойде и ще ти приложи липосукция!

Тя сама скоро писа с гордост, че това го е казал 8 годишният й син! 

Точно така е с насилието. Да не говориме, че всякакъв персонал, който работи с деца е специално обучен да наблюдава за косвени следи от насилие - синини, охлузвания, особено поведение - и ако заподозре нещо - да докладва където трябва! Задават въпроси и на самите деца дали са добре в семейството - имат си начини. Така, че биенето с пръчка, щипането и т.н. както някой по-горе каза, е просто абсурдно да е истина...

Отговарям на първия пост по същество. Изобщо не съм изненадана от описаното от Жени. Не ми харесва, но съзнавам защо е агресията сред децата. Ами, таккава е и сред възрастните! Напълно в съзвучие с двайсетте години преход - материалната и духовна беднотия вървят ръка за ръка. Като цяло е дивотия и простотия като израз на неспособност за справяне с живота. Децата гледат от родителите, а и са продукт на родителите си. Тук агресията е сила - тя дава всичко и оправдава всичко. По-кротките и разбрани биват считани за будали. Не е важно дали дететто знае и може, важно е да е "лидер".
Решението на макрониво не го виждам. На микро - всеки да си избира средата и тази на децата си. От агресивните се стои надалеч. Така малко по малко започват да се формират субгрупи. Също като при възрастните.

Наистина ли е така? Аз ли живея в паралелна реалност, късмет ли имам, страхотна редукция на средата ли съм въвела, не зная, но чак такива мрачни картини не съм биждала. Но пък и усещам една антипатия към чуждите деца, едно вглеждане в тях, с тайното желание да се провинят и да се посочат с пръст. Усещам и доста преиграване на моменти, ужасна форма на обгрижване на чедото, често в ущърб на всички останали, винаги и на всяка цена. И това отношение на възрастните към децата се отразява ясно и в техните взаимоотношения. Питаше се преди време, как възприемите чуждите деца. Повечето отговори бяха– с безразличие, а не трябва.

точно защотоо съм виждала такива картини, навремето избягвах да си водя децата по детски площадки или издебвах кога няма навалица. Същото е и с играта пред блока. После и в училище - надалеч от агресивните. Мъчих се, ядосвах се... и разбрах, че не мога да превъзпитавам нито родителите, нито децата. Не очаквам чуждите деца да сгафят, защото просто ограничавам контактите, ако нещо ме усъмни. Обикновено по децата се познават какви са родителите и се е случвало да прекъсна връзка с познати само заради това, че децата им се държат агресивно, а родителите не си мъърдат пръста, че и дори свойски ми намигат колко добре се справят децата им. За моя радост има много свестни деца и родители, те ми връщат донякъде вярата, че не всичко е загубено.

Колкото до чужденците, при тях на моменти ми намирисва на по-християни и от Папата, че да не стане лов на вещици. Навън идеално държание, но вкъщи никой не знае какво става. Върху един възрастен или дете може да се оказва достатъчно сериозно насилие и без да има рев и крясъци, а мното тихо, кротко и безчувствено, с щипане, настъпване или просто смразяващ глас. Не се бият, но пък научават доста по-съвършени методи на агресия - чрез определен изказ или игнориране, дори емоция няма.

Наистина не е лошо някоя от майките, живеещи в чужбина, да отговори на долния въпрос. Без яснота по него, всичко останало са празни приказки.


А от тази хипотеза ме побиха тръпки:  


Ей това е, което и аз наблюдавам напоследък, за съжаление. Съвсем отскоро. И е отвратително.

Към авторката - от последните постове ясно личи какво имах предвид. Започнеш ли да обясняваш на някой как са нещата в чужбина, веднага започват на теб да ти обясняват как са всъщност. Е за това спрях отдавна да се хабя да говоря  

Към Андариел - добре възпитаните неагресивни българчета и за тях ли подозираш, че са тормозени психически вкъщи? Или само за небългарчетата се отнася?  И как така 'вкъщи никой не знае какво става', а се правят такива изводи?

При най-малките (тези до около 5- годинки) сякаш нямам наблюдения да е толкова зле положението. Съществува си чувството за собственост, но чак болезнено не е. Само веднъж съм изпадала в известен потрес, и то при конкретна ситуация, а по принцип. Въпросното детенце е много симпатично и магнетично, но тогава се счепкаха с друго дете (две момченца-две петленца) и симпатягата си сложи юмрукът в брадичката на конкурента. За дете под 2 годинки това определено не е иннстинкт, а и майката беше много горда от факта, че в яслата всички
(даже и по-големите) "козируват" на нейния юнак. На мен самото момченце ми е сред любимците, защото е много артистично и лъчезарно човече.
А като казвате за движението по пътищата - то е заради няма глоби. (всичко е заради няма глоби всъщност. и заради няма гражданско доносничство, но това е друга тема). Обяснявам на дъщеря ми защо не трябва да лети по тротоара (силно разкъртен е) и тя ми обяснява, че ще ходим на улицата тогава. Продължавам с обясненията, че улицата е място само за автомобилите, рейсовете, камионите. В това време детето вижда, че има един чичко там и пак иска да отидем. Успявам да я убедя, че е случайно и за малко, но в следващият момент на улицата се появява една ниско окачена дама, блъскаща количка и говореща по телефона в захлас. Вчера детето вижда количка на тротоара и казва "количката тйябва да слезе на улицата". Сетих се кой е източника. За столчетата въобще не ми се приказва. Спират ни за проверка на изхода на Албена. Всички сме здраво увързани (за пет лева ще се издушите, значи). След нас профучава кабрио с дете в колата, което е в ръцете на жена. Стол няма, никой от пътниците не е с колан. И палка няма. Коментар нямам.     

Смея да твърдя, че моите деца се държат добре и възпитано с непознати.Същото е и с децата около тях-моите не са били нагрубявани.Да, единични случаи на някакво спречкване е имало, но нищо драматично, от което да си вадя кардинални изводи.
Рони, описаното от теб го наблюдавах в частност главно от чужденците в Албена/тази година и ние бяхме там/.По-отвързани и груби, разбира се, защото тук чувстват тази свобода да правят така-не съм виждала, а имам с какво да сравнявам.Деца-крещят и се въргалят, хвърлят се в басейните, въпреки че не е разрешено, бутат се за храна...въобще-като отвързани както аз му викам.Моето голямото момиче бе леко втрещено първият път, като я избута едно германче/отгоре на всичко бе възмутена и от това, че не говорят английски и ме упрекна, че я лъжа, че и е толкова важен-факт е , каза ми- нито едно не ми каза името си, когато го питах, нали всички говорели английски, въх... сега съм измислила друга мотивация, различна от тази, щото явно не върви вече/.Та е много относително, аз затова и споменах Територията, на която се развива действието.Та  знам германчетата с непознатите  как се държат, може иначе  с приятелчетата си да са невероятни.

Темата ми е интересна, затова се записвам. Нямам лични впечатления от децата в България в момента, затова сравнения или анализи не мога да правя. Обаче бих искала да коментирам намеците, че тук децата са психически (и може би физически) тормозени тайно вкъщи, затова се държат добре навън. След години разговори за методи на възпитание с колеги и приятели, израснали в Щатите, мога да твърдя, че са рядкост семействата, в които действително се прибягва до физически наказания. Има такива, разбира се. Има и деца, които са пребивани, и такива, които са тормозени, има и деца-насилници и хулигани. Не е чак невъзможно да видиш майка да се развика или да плесне детето си на улицата, макар да е голяма рядкост и да привлича вниманието определено. Но такива наказания в никакъв случай не са повсеместни и не може да обяснят защо голяма част от децата се държат неагресивно, помагат си и спазват приетите правила. Определено според мен общата неагресивна среда и автоматизираното спазване на правилата помагат да се внуши такова поведение и на малките.

Моите наблюдения са само върху бялата средна класа, други близки приятели раснали тук нямам. Бегло от опита си като преподавател на студенти от бедни (пак бели) семейства, мога да кажа, че поведението на част от тях беше доста по-агресивно, а учтивостта съвсем липсваща, макар също така ревностно да спазваха всички правила.

Jennie многократно се извини за обобщението си. С това започна. Наясно, че не ВСИЧКИ са така, но е напълно права, че подобно поведение тук е масово - т.е. прието е за нещо обичайно, првилно, и фактът, че мнозина от пишещите се почувстваха лично засегнати или пък не са го забелязали, говори, че това е точно така. Приели са неприемливото за норма.

Не, Уилма, не е така.Поне аз не го виждам така.Нито съм засегната, нито нищо, то няма и от какво да съм.Аз просто не я виждам тази масовост точно в тази посока.И не съм приела неприемливото за норма, напротив, как, ако с моето дете се държат грубо=как да го приема за нормално, никоя майка не би го приела.Просто с моите деца никой не е е държал по гореописания начин, дори в яслата, дори в градината, в училище, в градинката, в парка-никъде. Пак казвам, инцидентен случай да е имало, който очевидно сме туширали някак и не помня дори...Затова подобни теми-вопли-за подобни ситуации са ми далечни, опитвам се да разбера, но-как да разбера, като ние не сме се докоснали до подобно нещо.Не го отричам, напротив, хайде-това лято грубо отношение видяхме и то от чужденци, но просто се разграничихме.И затова изказах мнение, че авторката е имала Някакви очаквания пр Приятелите си, а те са я Разочаровали.И на мен ми се е случвало.При подобен сценарий просто си подбирам не толкова враждебна среда.Както стана ясно-не само от градинка до градинка има разлика.
Не на последно място-викаща майка по улиците не съм виждала, виждала съм една, караща се на детето, и една баба, но-пак така-инцидентно, не и масово.Та ми е чудно , а не бива-ясно е, че ареалите са от значение.Щом вие го виждате, то значи при вас го има.Защо при мен го няма-идея си нямам, но е факт.

Аз имам идея, но ще си замълча, не те познавам, все пак, нито децата ти. 
Но мога да спомена за мои познати, чиито деца също нямат никакви проблеми никъде - нито по площадки, нито в градини. Е, как да имат, като точно те са агресорите, които държат в страх и подчинение другите дечица? 
Иначе са много възпитани и будни деца, знаят прекрасно всички "вълшебни думички" и как да впечатлят с доброто си поведение възрастен човек, стига той да не е родител на току-що ошамареното, наританото, ощипаното или душеното от тях детенце. Тогава номерът малко трудно минава.
Родителите им това не го забелязват, обаче, и се гордеят с прекрасно възпитаните си деца с лидерски наклонности. И, естествено, не правят никакви забележки, камо ли да им се скарат, защото според тях няма никакъв проблем - децата им са ангелчета.

Гледам, че написаното от мен относно насилието без непременно да има бой и крясъци е прието лично от някои потребители, та да поясня! Факт е, че западняците не са се оттървали от домашното насилие и в частност от насилието над деца. Просто не е реалистично да се очаква, че изведнъж две поколения население се е превъзпитало дотолкова в родителство, че да не използва насилие или "проста" агресия срещу децата си. Друг факт е, че е имало един период в Щатите, когато е имало вълна от дела срещу родители за насилие над деца, включително сексуално, била е голяма истерия, покрай сухото и много мокро е изгоряло. И тъй като законите са много строги, родителите много внимават как се държат с децата си на публично място, защото няякой бдителен гражданин или учител веднага ще ги вкара в беля. Но не вярвам някой тук да отрече, че на практика няма гаранция какво става зад четирите стени на дома, просто защото там не е улицата, нито комшията може да види. Факт е, че насилието само по себе си, може да бъде много фино и да не оставя ясни следи, нито да е шумно. Всичко това събрано води до извода, че не може да се гарантира, че родителите са се променили из основи и то само заради едни закони. Родителят може да не вика на детето и да не го бие, но с един поглед да го накара да замръзне от страх. А и да видим другата страна на нещата - да не можеш да си накажеш детето, защото то веднага може да се обади на социалните или там каквито номеера им дават в училище, е другата крайност. Да, като цяло са по-спокойни и дисциплинирани, това не го отричам. Но всъщност не можем да знаем доколко е вътрешна мотивация и убеждение, че към децата тряббва да се отнасят с уважение и доколко е външна мотивация чрез санкции.

Не зная защо някои емигранти приеха написаното от мен много лично, в края на краищата не съм ги посочила тях като такива или онакива, а изразих мнение. А последнотто никой не може да ми го отнеме като право. Не мога да зная всички възпитани деца защо са възпитани и как са възпитани, но не виждам как логично могат да бъдат опровергани думите ми. Няма смисъл да идеализираме западдняшкото възпитание, защото и там си имат проблеми с насилието. Дори при възрастните има не един и два случая, в които като ги гледаш съпрузите са много мили един към друг, създават впечатление на идеалното семейство, а зад стените на дома се разиграват драми с психическо насилие.