Деца и родители

В ид. център живеем. Писала съм в много теми..

e, аз не следя, затова.Ами имам си мои си виждания, затова те попитах.Но не това е темата да...Както и да е-съвсем нормално е да има и по-враждебни места и различни, дружелюбни.Навсякъде по света е така.Съвалявам, че около вас е такова, около нас е коренно различно.А ни делят има-няма-7 километра.

Jizzlobber, стана ми интересно, а ти в кой квартал живееш?

Не мога да правя сравнение, но винаги с интерес следя подобни теми. Според все повече мои близки, децата ми няма да оцелеят на родна почва, което за мен не е комплимент, а все по-плашещо.

Момичета, Благодаря за отговорите!  

Отново поднасям извинения, че звучи обобщаващо и напомням, че това са само мои субективни впечатления!  

Сравненията с възпитанието на децата в БГ и тези в Канада правя, само защото имам наблюдения от единствено тези места, а и няма как да избегна да съпоставям това, което наблюдавам!  

Да кажа още по темата, че повечето дечица, с които се видяхме в БГ, са все на наши близки хора - роднини и приятели. Някои от тези деца не бяха родени, когато заминавахме, други бяха много малки бебешоци, а техните родители са все хора, които аз намирам за разкошни и обичам. Но за съжаление родителството променя хората и вероятно обстоятелствата за всеки са различни, та всеки избира различен подход за правилен при отглеждането на детето си.  

Една приятелка ми каза, че оставя детето (3г.и половина) да се оправя само, защото иначе до 8ми клас трябвало да седи да го пази. Но за мен дете на 3 години, което в момента формира представите си за света, учи се кое е добро и кое е лошо, на 7 ще бъде осъкатено от нефилтрираната среда, в която се е налагало да живее. Ще знае, че всичко наоколо е агресия и ако не се бие, ще бъде набито. Даже мисля, че дори на тази малка възраст то вече знаеше, че с агресия се постига всичко и дори не ползваше агресия само за защита (както го оправдаваше майка му), ами превантивно показваше къде му е територията и никой да не навлиза там.   А да не знаеш да играеш нормално с другите деца е много тъжно!

Ето сега да разкажа и какво имах предвид под върката за спазването на правилата за движение в едно общество и възпитанието на децата!  

Това ми хрумна като идея, когато се сблъсках с точно тези два проблема в България. Изминахме около 2500 км за двата месеца и да си призная честно си се страхувах всеки път, когато тръгвах на път. Ползвах автобуси, влакове, коли, в които ни возиха и аз имах лично възможността да шофирам. Шофирала съм достатъчно дълго в БГ (София) преди да заминем, но пак бях изненадана от много неща или отново сега като съм с дете ми правят по-силно впечатление!  

Хора пресичащи на червено, в същото време водещи деца със себе си! Изумих се на Лъвов мост не са никак единици пресичащите на червено, ами на тълпи и шофьорите нямам как да потеглят, когато на тях им е зелено. Една баба на кръстовище в провинцията, води внуче и пресича на червено, че нямало коли и много жега било и не можела да се пърже.   и т.н

Приятел ни вози в един планински район със завои и с ограничение 40. Той кара с повече от 80 и често навлиза в отсрещното. Аз му правя забележка, че вози децата (и неговото също - на 4 и половина дете, което разбира и копира поведение),  а той ми казва, че в този очастък нямало жив човек, та какво остава да мине кола. Наистина не мина, но какво ако отсрещният водач мисли същото!?  

Не доумявам, как хората не разбират, че спазването на правилата е от изключителна важност за живота им. Друг познат пък каза пак пред детето си наоколо, че ако той карал бавно и спазвал някой друг, който не спазва ще го удари и даже ако той самият карал бързо бил по-нащрек и по-адекватно можел да реагира. Ограниченията на скоростта го успивали. Спазвал ги само къедто се знаело, че има камери!  

Това са примери, но не бяха единици. А колко деца се возеха без столчета, или със столче в колата, но не искали да седят в него!? И родителят не настоява!

Как хора, които не спазват елементарни правила за движения да научат децата си на правилата на общуването си разсъждавам аз!  

Тук най-важното, което учат децата е да зачитат личното пространство - физически и емоционално на околните. Да са търпеливи. Да разберат дали нещо няма сериозна причина, ако не се случва както се очаква. Примерно ако някой се облича бавно, а всички са готови и чакат да излизаме на двора (давам пример от градината, където работех) му се помага, ако приеме помощ. Ако не приема помощ се обяснява на децата, че той има право да се позабави колкото му е нужно и да се справи сам, а на тях се предлага да седнат на пода и да пеят песни, докато го чакат. Обяснява се че по някаква причина на всеки може да се случи дадената ситуация.

Или примерно деца играят на двора, а на някого му се ходи до тоалетна. Една учителка отговаря за 5 деца и за да заведе едното до тоалетна се налага и другите 4 да влязат с нея. Никой никога не роптае, че му се прекъзната играта и търпеливо отиват и чакат колкото се налага.  

Същото е на кръстовището. Тук като светне зелено често минава 1-2 секунди преди да потегли първата кола. Никой не ти свирка дори да си се забавил повечко. Мисли се, че си имаш причимна и не стоиш там за удоволствие.  
Ето пак сравнение, но в БГ ти свиркат още на мига  дори преди зеленото, ако не показваш, че си готов да се изстреляш на мига.  

Имам много примери, които ми се иска да споделя, но не искам да прекалявам с дължината на постовете!  

Не мисля, че квартала има значение. Посещавам редовно две съседни площадки. На едната площадка игрите винаги са по-кротки и родителите се намесват в момента, когато назрява конфликт. На другата площадка децата играят доста агресивно без да им се прави забележка и родителите стават, чак когато се сбият сериозно. Същите тези родители през това време плюят семки по земята и след като си тръгнат редовно не си изхвърлят боклуците в кошчето, което е на метър от тях. Когато ям семки си събирам обелките в пликче, а те ме гледат с насмешка и учудване, нали утре чистачката щяла да измете. Просто хората са различни.

Колко често си ходите до Бг? Според мен децата може и да се справят по-добре, все пак лесно се ориентират независимо къде са. Единствено с пресичането на улиците разликата там и Бг е огромна.

Моля, тези които си мислят че "оффф пак тези от чужбина" сочат с пръст и се карат, не е така, виждаме че авторката се вълнува от тези неща и не цели да се създават конфилкти с темата.

Добре, Кейси, кажи щеше ли да си възпитаваш децата различно в БГ? Колко по-различен е станал подхода ти защото живееш в САЩ?

Jennie , така, както си описала, сякаш описваш при нас как се случва.Не отричам, че има неспазващи правила и т.н. напротив.Но ето ти на-в градината на децата ми се случва точно така, както си го описала, ние и наши познати си возим децата в столчета,пресичаме си правилно и т.н.-всичко изброено от теб.Не го казвам, за дас Изпъкнем, че ние не сме от онези, Лошите, а за да ти кажа, че много едностранно гледаш на нещата.
salzichkata , отделните площадки са и като отделни квартали.Целях имено това да покажа , но не съумях съвсем-ако на едната площадка децата са груби, то на другата-на една ръка разстояние са коренно различни.
Лурдес, далече съм от мисълта, която ти долавяш.Точно, защото я вълнува авторката темата е добре да се поуспокои също така, че не Всички Тук са гамени и грубияни, а да преосмисли обкръжението си.Предполагам тя е доста разочарована от Приятелите си просто.Случва се.Ако на едната площадка и бутат детето, да отиде на площадката, където не го бутат и му казват Заповядай и Извинявай.

Не сме си ходили досега, затова и нямам преки наблюдения  
Дори мен ме е страх, предвид че не съм се прибирала от доста години  


Не знам, мога само да гадая. Споделих чужди впечатления, собствени нямам. Но, винаги с интерес ви чета.
Имало е и преди подобни теми тук, накрая винаги завършват със скандали. Различни са децата, но е трудно да се обясни, колко различни. Различни, не значи по-добри, естествено. Просто, различни.

Аз съм от тези, които както писах, не са наблюдавали чак някаква извънредна агресивност при децата, като уточнявам- деца в градинска възраст.
За протокола, ако е съществено -живея в центъра на гр.Варна, но посещаваме различни площадки, а и често-Морската градина.

Детето ми не е от най-кротките, дори напротив,  но винаги се старая да коригирам.Чак да го уча да казва:"Благодаря ти, че си поигра с мен", абсурд, прекалено ми е префърцунено и маниерно, но винаги го задължавам да се извини, винаги казва "Благорадя, моля " и познатите от детството ни "вълшебни думички".Случаите на не особено добро поведение от него и спрямо него са били единични.

Но аз си имам едно основно правило:Не посещавам прекалено пренаселени площадки.Не ходя по безплатни представления по Молове, нито по площадни концерти.Нито дори по най-привлекателните площадки с най-много игри, ако зная, че в определен час са пренаселени.Прекалено задушаващата атмосфера на едно място колкото и да е привлекателно, поражда не дотам добри и светли настроения.Самата аз страдам едновременно от клаустрофобия и от агорафобия.Детето също не се чувства добре в пренаселени места.

 Прекалено твърдият подход към възпитание на малко дете не мога да приема, защото още преди много години като четох "Малката Дорит " на Дикенс, знае се, чели сте я всички, бях потресена от общуването на малкия Пол с баща му.И сега, при твърде рестриктно възпитано дете ми изниква този образ, който поражда в мислите ми тъга и болка, така че не, не е моят начин.
Но не допескам детето ми да вреди и да му бъде навредено и мисля, специално за авторката ако често и се случва в едно определено обкръжение, просто трябва да смени това обкръжение, колкото и да и е мило и скъпо.Тогава може да види, че не, в България не е точно така.

Аз също и вярвам, че това е причината да не срещам детска/родителска агресия. Иначе около мен са доста деца от смесени бракове, живеещи в различни периоди из целия свят. Не намирам особени разлики във възпитанието. Открила съм "закономерност", че ако родителите не ми пасват като компания, то и децата им не се харесват на моето за игра.

На авторката детето е много малко и е по-добре да посещават бебешките площадки. В семействатва, в които има повече от 1 дете, обикновено по-голямото има подход към малките и също се получава приятна и спокойна игра.

не прочетох всичко и сигурно ще повторя някого, но според мен разликата е, че там - навън - ти учиш детето на едни правила, и в училище го учат на същите. Разлика няма.
В Бг ти учиш детето на едно, то отива в училище/градина и там вижда съвсем друго. Постоянно е в противоречие.

моите се разлигавиха в Сф за няма и месец. Критериите са различни и ми се подхвърля постоянно колко съм строга. Но в интерес на истината, дотук почти не сме имали сблъсъци, има и страхотни, добре възпитани деца и чудесни родители. Единственият по-фрапантен случай беше на квартална площадка. Аз също избягвам определени и особено пренаселени места - постоянно ме учудват с нещо, последния път 8-9 годишни момчета се катереха по една натоварена пързалка и плюеха семки по нея, пързаляйки се.

всекидневно виждам деца, които се возят не само без столчета, но и прави, надничат между двете предни седалки.

Моите наблюдения са, че ако родителите са нормални (според моите разбирания за нормалност), децата им се спогаждат идеално с моите. Нямам приятели и близки, чиито деца да са груби, стиснати и заядливи и това да се толерира. Моите деца също се държат добре с приятелите си.

А с непознатите как се държат? Идеята е да се държат добре с всички, а не само с приятелите си.
От тук и разликата с децата от другите държави.