Сама с чуждо дете

Ей ама какво и вие нападнахте жената, особено като не сте били в нейната ситуация. Отстрани е много лесно да се говори. Сега сигурно и аз ще бъда нападната, но мъжът ми има син от първия си брак, който слава Богу не живее с нас, но аз никога няма да приема като свое дете. Май има достатъчно приказки по темата за лошата мащеха - хаха и аз горе-долу попадам в тази роля като отношение спрямо него. Не че някога бих му навредила с нещо, но ако се наложи той да живее с нас, бих отказала подобно съжителство. Това дете винаги си остава чуждо и наистина не можеш нито да му се скараш, нито да го накажеш, нито да му направиш забележка, както на своето. Чуждо дете никой не иска да гледа освен ако по собствена воля не го е осиновил. Честно казано това дете и мен ме приема по този начин - аз също не съм му приятна /има си  хас/.
 Като дете живях с майка си и втория й мъж и въпреки че нищо лошо не ми е направил, а дори в началото се стараеше да се сближим - до ден днешен не мога да го понасям. Нито детето ще приеме мащехата като майка, нито тя него като свое дете. Изобщо тези неща може да ги има в някоя сладникава драма. Сега очаквам да ме оплюете, но това няма да промени мнението ми.
Ако при мен възникнеше подобна ситуация, бих дала ултиматум на мъжа ми или другия вариант, който никак не е за предпочитане - да живеем под един покрив като врагове.
И вие, които ръсите нравоучения, обичали ли сте някога чуждо дете като свое? Допускам, че може да има изключения, но в общия случай отговорът надали би бил положителен.

Все пак,синът е част от мъжът ти!Дали наистина обичаш мъжът с когото живееш...

 Изказването ти е твърде крайно. И ако мъжът ти е мъж на място и му поставиш подобен ултиматум просто ще си тръгне. Защото жени /мъже/ бол, ако не е тази /този/ ще е друг нищо не те свързва с тях. Но децата са си твои и си остават такива завинаги. 

Колкото и да e егоистично аз не бих се поставила в такава ситуация. Казвам го от гледна точка на дете на разведени родители. Нямам опит и дано никога не попадам в такава ситуация, но след като видях как майка ми беше третирана от децата на приятеля и... Жената ревеше с дни и нощи заради тях, без да може да каже нищо и без да може да се защити, защото те са ''деца''. В отговор на това аз и брат ми се държахме отвратително с приятеля и като форма на отмъщение. Още повече едни наши приятели Американци са в такъв сериал. Всеки месец са по съдилищата, защото детето от първия брак казва, че мащехата се опитва да го убие - е на тази жена и смалиха живота с поне 10тина години. Не бих поставила ултиматуми, просто бих си тръгнала сама - няма какво да ме накара да се подложа на такъв мазохизъм - колкото и да обичам мъжа си, обичам и себе си. Не бих се правила на Майка Тереза, за да задоволя другите, а аз да се измъчвам денонощно  .

Много зависи от самите деца .
Има такива , които са добронамерени и имат желание да се сближат , както и такива , които все са на контра , дори без причина .
Но като цяло е сложно и не винаги успешно сближаването .
Понякога това води до провал на връзката .

децата са поставени в ненормална ситуация,с любов и добра дума всичко се постига
http://www.cinefish.bg/Poslednata-pesen-The-Last-Song-id20501.html ,страхотен филм,много отговори на въпроси има там

Моят син не е биологично дете на съпругът ми. В началото на бракът ни нещата бяха доста сложни, но с времето всичко си дойде на мястото. Не мога да не си призная, че съпругът ми положи доста усилия и невероятно търпение. Също не мога да не призная, че в началото когато той се караше мен ме болеше  въпреки че знаех че е прав. Сега синът ми се разбира повече с него отколкото с мен. Аз  издавам заповеди, карам се, сърдя се, наказвам - той казва какво иска и винаги дава нещо в замяна. Карат я на договорки и явно това е начина, който работи. Да, случва се да повиши тон, но аз не мога да се сърдя, защото той „гледа“ а и не го прави с цел тормоз. Според мен е много важно да се покажат на детето границите и да не се допуска вмешателство от страна на роднини, защото това прави детето манипулатор. Смятам, че е доста по лесно когато детето се отглежда и възпитава от двамата, независимо че единия не е биологичен баща/майка, отколкото когато детето идва за определен период - тогава наистина не може да му се направи забележка независимо какви циркове сервира.

Дали?! 
Аз нямам скрупули относно това,но пусто-падна ми се кротко "заварено" лапе,  което с леки корекции отначало и ... вече почти няма за какво да му се обадя.Както забелязваш-пиша "почти".Защото въпреки,че идва рядко,я държа наравно със сина и прави ли се забележка на единия,идва ред и на другия.И това е от страна на двамата възрастни-т.е. нас.

знаем, знаем   
ама се радвай че детето е добро и възпитано, защото ако беше обратното щеше да идва, да ти скъсва нервите за отрицателно време без да имаш шанс да кажеш или направиш каквото и да било, а баща му ще мълчи и ще се прави че не вижда, защото направи ли му забележка току виж следващо идване няма да има. Детето, което отглеждате ( твоето ) в някакъв ред и дисциплина ще е в истерия, че всички глупости на другото се прощават и всичко му се разрешава и ..... изобщо ще е някакъв ад, който не пожелавам на никой.

Да ти кажа-за добро..добро е..виж,за възпитанието се налага да се обаждам..щото явно у тях се крещи,не се говори..обръщат се на "ма" една към друга и разни такива...но не това ми беше мисълта.Хич не искам да се праскам,но няма как детето да ми къса нервите,а мъжът да стои и да мълчи.Той ми знае отношението към лигави деца и затова у нас лиготии просто няма.Дали от моето,дали от неговото-няма.Не че не се пробват лапетата-ааа,пробват..Но всичко се стопира в зародиш.
И преди да си помисли някой,че тормозя децата с високите си изисквания-ми явно не е така..щото неговото лапе не е отказало да идва у нас..бивам значи 
I.Hr ,не ми казвай,че ти ще търпиш някой да ти къса нервите,деее... 
 

Авторката, усмихни се ти е дала много добри съвети.Послушай я.

Абе, ако гледаш едно дете от десет години и все още го наричаш "чуждо", лоша работа за детето...
и аз щях да бъда трудно дете, ако усещам че не съм желан и обичан...

Това къде го прочете ?

Поправям се - не го е гледала 10, а 9 години и половина. В първят си пост, жената пише че синът на мъжа и е на 12 години:

после е добавила


а изводът, че дели децата и голямото и е чуждо се налага най-малкото от заглавието на темата.

Ако беше написала детето на мъжа ми ( защото не е нейно , биологично ) , по-добре ли щеше да е ?