Публикувана: 8 авг. 2011, 08:45 ч.
Последно мнение: 3 ноем. 2011, 10:24 ч.

Сама с чуждо дете

8 499
62
1

8 авг. 2011, 08:45 ч.

Мнения: 6

Ето я и моята история
Той има 12 г син .
Имаме и общо дете на 6
Майката(бившата) работи в чужбина-а детето е присъдено на нея.Тя не го гледа,не дава пари за него,обажда му се веднъж в месеца.
Сега обаче мъжа ми заминава и тои да работи в чужбина
Аз оставам сама с 2 деца,едното от които не е мое.
Страх ме е,защото той е трудно дете,а и отговорността е много по-голяма.
Исках да се преместя при моите родители,заедно с 2-те деца,но понеже щяло да му бъде трудно на неговото дете,и тази промяна ще му се отрази зле-аз оставам заради него да се боря сама с проблемите.
Посъветвайте ме-какво да правя?

# 1 8 авг. 2011, 09:36 ч.

Мнения: 97

Ти, когато се омъжваше нали знаеше ситуацията. Сега нямаш право да му се противопоставяш. Мисля, че за него са важни и двете деца. Не можеш с лека ръка да решаваш съдбата на сина ви. Мисля, че трябва да поговориш със съпруга си. Ако той отмени решението си, можеш да ги водиш, където пожелаеш, но сега нямаш право просто.

# 2 8 авг. 2011, 09:43 ч.

Мнения: 6

Не знаех тогава ,че детето остава при нас.Яд ме е ,че майката(на която е присъдено детето!!!) не е заинтересована и грам,а се води майка.Аз съм отговорна за всичко,а тя си живее живота с гаджето.
Нелепо е .

# 3 8 авг. 2011, 09:45 ч.

Мнения: 97

Мила, не гледай едностранно, моля те. Той е баща на това дете, независимо че се е разделил с бившата си съпруга. На когото и да са отсъдени родителските права, другият е длъжен да е родител. Peace

# 4 8 авг. 2011, 10:24 ч.

Мнения: 6

Права си! Така е .Може би ме е яд,че тя е безотговорна.От призмата на майка не го възприемам.
Детето е всичко за мен.Бих дала живота си.Не възприемам подобно поведение.
Той страда за нея-опитва се да и се доказва,да не и пречи-но тя дори не го и гушка.Не тръпне да го види по скайп,само 1 път в годината на живо се виждат.
И сега когато оставам само с него,дали е нужно да се чуя с нея,да поговорим за детето,има ли против....Все пак аз съм никоя за нея,как така ще и гледам детето.Да не направи някоя глупост.
Аз обичам това дете,не ме разбирай погрешно.

# 5 8 авг. 2011, 11:05 ч.

София
Мнения: 1 120

А това дете няма ли баба и дядо?
На 12 години не е малък.

# 6 8 авг. 2011, 12:16 ч.

Мнения: 6

Има и баба и дядо,но те не живеят в града.Грижа се основно аз.

# 7 8 авг. 2011, 15:25 ч.

София
Мнения: 17 259

Таралежче, не ти е лека ситуацията, но ще се справиш, поне децата не са малки и двете (в смисъл няма бебета или малки деца, които не могат да се обслужват сами).
Дали да говориш с майката - според мен не, но виж мъжа ти трябва да гово ри с нея. Най-малкото да й каже за плановете ви (ако не го е направил вече де). Да не стане после ама как тая ще ми гледа детето.
Иначе най-трудно ще е за детето - изоставено от майка си, сега ще се чувства и изоставено от баща си, а е на входа на пубертета .... Няма да ти е лесно с гневни изблици, може би обиди, спорове - само трябва да имаш търпение и да си повтаряш, че детето не е лошо и не те мрази, а се чувства предадено и необичано и реагира първосигнално.

# 8 9 авг. 2011, 13:43 ч.

Не от София.
Мнения: 2 308

Цитат на: taralej4e в пн, 08 авг 2011, 08:45

Исках да се преместя при моите родители,заедно с 2-те деца...

Аз това щях да направя.Щом се налага да гледаш двете деца,правиш го така,че на теб да ти е лесно.
Мое мнение. Peace

# 9 9 авг. 2011, 16:06 ч.

Мнения: 1 213

А ти от колко време гледаш неговото дете? Ако то живее с вас от самото начало, това са си доста години и е нормално практически да го третираш (дори чувстваш) като свое. Най-вероятно и ти за него си повече майка от родната му...
Аз ги виждам нещата, че просто физически оставаш сама с две деца, не бих ги делила на мои и негови. Няма да си чак самотна майка, таткото не ви е изоставил, най-вероятно за добро е заминал за чужбина и поне финансово и морално ще може да помага.
Според мен колкото по-малко се притесняваш от неговото дете и колкото по-уверено действаш с него, т.е. го третираш като свое (и както би постъпила с твоето при същите обстоятелства), толкова по-добре ще върви комуникацията между вас.
Само да уточня, че изхождам и от личен опит, тъй като имах доведена дъщеря с БНД.

# 10 9 авг. 2011, 23:07 ч.

Мнения: 6

Цитат на: Cameron в вт, 09 авг 2011, 16:06

Гледам го от 2 г и половина.А дотогава е бил подхвърлян при леля,баба....А майката е живяла м/у тях.Не се е грижила никога за него като майка.Но сега съвсем го заряза.
Не мога да не се притеснявам,всичко се гледа под лупа от свекърва ми,винаги се забелязва на него като му се скарам,защото той страда.А и се оплаква.Къде как му изнася.///Да ама аз го гледам и аз изпадам в ситуации в които няма как да не се скараш.Затова пак казвам-не мога да се отпусна както към своето,защото за моето няма кой да ми каже нищо.А тук отговорността е двойна.

# 11 10 авг. 2011, 01:41 ч.

Мнения: 1 213

Уфф, много добре те разбирам... Съжалявам, че свекърва ти те следи и сигурно ти прави забележки. Съвсем нормално е и той да се оплаква, като не му изнася.
Няма ли как мъжът ти да помогне с майка си? И изобщо, след толкова време с него, все пак имате 6-годишно дете, свекърва ти не е ли разбрала, че си свестен човек и няма какво да ти диша във врата?

# 12 10 авг. 2011, 08:57 ч.

София
Мнения: 1 120

Мисля, че трябва да постъпиш по-твърдо с младежа. Не е малко дете и е съвсем наясно със ситуацията. Изчакай следващото оплакване и направо му казваш, щом не му харесва при теб, да отива при баба си. Да избира да е с теб, но без мрънкане, сръдни и оплакване и приема да живее при твоите условия. Ако не му отърват, има право на избор да отиде да живее при баба си.
А свекървата. като се обади следващия път, щом знае много, да вземе внука да си го гледа "перфектно".
По-добре един скандал, но да ги сложиш на мястото им, от колкото винаги да си под напрежение и да се страхуваш дали няма да се оплаче от нещо, дали ще одобрят или ще те укоряват.
Твое дете се гледа много по-лесно от чуждо, точно защото на твоето можеш да му наложиш своите правила, можеш да го наказваш и за дребни провинения. А на чуждото се страхуваш дори забележка да направиш.

# 13 10 авг. 2011, 09:12 ч.

София
Мнения: 17 259

Точно такава твърдост не му трябва на младежа. Оставила го е майка му, оставя го баща му, накрая и единственият човек, който се грижи за него, му показва вратата. По-лошо от това, здраве му кажи. На детето му трябва сигурност, за да се успокои и да започне да се държи възпитано, а този подход му показва точно обратното - че е добре дошъл с условия, ако не ги изпълнява, да си ходи. Дете се приема безусловно и това трябва да му се покаже.
Според мъжът ми, който е в подобна ситуация с голямото ми дете (гледаме го заедно де, не сам, но откакто имаме бебето, той се грижи за големия повече), доведено дете се гледа като му даваш цялата любов, привързаност и грижа, на които си способен, без да чакаш нещо в замяна. Звучи егоистично и неправилно, но опитът ни показа, че е точно така. Любов, привързаност и грижа, разбира се, не означава да не правиш забележки. Но определено означава да не правиш скандали и да сочиш врати.

# 14 10 авг. 2011, 13:16 ч.

София
Мнения: 1 120

Бърди, когато голямото ти дете направи някоя беля, то оплаква ли се на баба си, съответно тя да звъни на мъжа ти и да му прави забележки.
И от дете до дете има разлика. Съответно и подходът трябва да е различен.

taralej4e, не зная дали можеш да го направиш, но бих те посъветвала да пробваш следната тактика. За най-дребното провинение на младежа, звъниш на бабата.
Не си е оправил леглото, звъниш на баба му, не си е написал домашните, звъниш на бабата ... и да види той колко е приятно да го портят.

Препоръчани теми

Как да продължим

Има ли вдовици/вдовци сред вас? 2

Ако пробват да ми вземат детето?

Консултации с адвокат

Причина:

Причина: