Как свикнахте?

Ами аз съм непукист и много спокоен и уверен 4овек,затова нямах проблеми с адаптирането.Даже първите 2 години вси4ко ми беше страшно интересно,ходех навсякъде,където пожелая.Записах се на у4илиЩе,заЩото в България не съм у4ила испански,намерих си много бързо работа.И тъй като мъжа ми непрекъснато пътува,трябваше бързо да се нау4а на много неЩа,които мислех,4е не мога да направя в никакъв слу4ай.СъЩо така бумаЩините,документите все аз трябвае да ги оправям,така 4е оттам нау4их много за структурата на институциите им.
Тук вярно,4е хората са лицемерни4ки,няма да ти кажат ниЩо лошо,но тръгнеш ли си Ще те псуват.Но не са само с 4ужденците,а между тях самите е съЩата работа,така 4е мене тия неЩа не ме травмират.
Кошмара за мене запо4на,когато родих.Тук се 4увствам несигурна,неспокойна,безсилна и вси4ко това заЩото не мога да свикна със здравната им система,не издържам като се замисля.

Много лесно свикнах, за мое учудване....От самото начало се бухнах в дълбокото и до ден днешен нямам почти никакъв пряк контакт с българи и може би затова не ми беше проблем да се адаптирам....С едно нещо обаче трудно свикнах в началото- нямаше го безкрайния купон , както и семейството ми. Хората тук не ме дразнят дотолкова, че опознах с течение на годините психиката им и знам кое какво означава, не ми пречат нито посточнно ухилените им лица, нито манталитета им, напротив, научих някои хубави неща от тях, в следствие на които, като си отида в БГ и се усмихна на някоя продавачка, тя ме гледа все едно съм луда.... По принцип нещата се стекоха така, че извадих късмет с хората и събитията тук, не ми се е налагало да страдам и от тази гледна точка, мога да кажа, че свикнах изключително лесно.

Ми на хубавото лесно се свиква, аз съм на курорт  и работата ми беше лека, всъщност от там нау4их езика.  Тук поне се усмихват и поздравяват. Има много неща, по4ти от вси4ко, доста подредено е, както самите градове, така и много от нещата свързани с бумащината.Проблеми можеш да имаш навсякъде, то това не зависи от държавата. Живота е по спокоен. За жените, хубави са испанките и добре се поддържат, разбира се разли4но в разли4ните поколения. Харесвам и климата. адаптирах се бързо, по4ти веднага, само дето се наложи малката да остане да завърши трети клас в Бг, мъкаааа, но после като дойде, баба и, мъкаааа. Ама сега тя предпо4ита да идва, отколкото ние да си ходим 

Има и друго нещо, психиката тук е много важна, ясно е 4е си свикнал на едно а отиваш на друго. Ако приемаш хората такива каквито са, и те теб ще те приемат по лесно. Предполагам 4е много 4ужденци ни се 4удят на нас, за бозата, за таратора, за препълениете заведения, когато уж вси4ки трябва да са на работа, за навиците ни. Ние сме странни за тях, те за нас. Аз съм отворен към света 4овек и винаги съм искала да опознавам пове4е и пове4е. Ако имам възможност за по4ивка и ваканция няма да отида в България, ще искам да стъпя на друг континент за да видя и усетя духа на други нации.

Ами, както казва Теуа, "на хубавото лесно се свиква". Ние сме на много красиво място, на брега на едно голямо езеро и невероятна природа (а и архитектура) наоколо. Не знам от кой български град идваш, но аз съм на мнение, че много малко градове по Еуропата са по-грозни или поне като българските Ами каквото и да си говорим, мръсотията у нас е невероятна! Соц архитектурата с нищо не ми радва окото, а да не говорим, че 70% от всичките ни сгради са порутени или най-малкото с олющени мазилки ... Изобщо, радвай се на по-хубавата обстановка (в това отношение), която имаш.
Иначе, мисля, че ако още не си го осъзнала, трябва да се примириш с факта, че съпругът ти ще е единственият ти много близък приятел. С течение на времето ще намериш приятели, но за съжаление нищо не може да се сравни с приятелките от квартала или от ученическите години, с които можеш да си бъбриш каквото си поискаш и както си поискаш
Сигурно когато тръгнеш на работа, ще се почувстваш по-интегрирана, по-самостоятелна а и ще намериш нови лично твои познати, с които не те е запознавал мъжа ти
А аз чистата българщина няма да се пУашиш - български форуми дал Господ

kartinka, мисля че доста от нас са минали по същия път като теб. Аз даже не владеех езика  беше ми доста кошмарно. Не познавахме никакви българи, с други не можех да контактувам, поради езиковия проблем. При теб предимство е не само познаването на езика, но и това, че мъжът ти е местен. Постарай се да мислиш позитивно  и да приемаш нещата такива каквито са, без да ги сравняваш с България. По същият негативен начин можеш да погледнеш на Родината и тогава животът ти в Холандия ще е приказка  Ако имаш възможност запиши се на някакви курсове, за да ти минава денят по бързо, а и да срещаш повече местни. Така постепенно ще свикнеш с тях и ще ги приемеш.
Късмет и горе главата 

Ne sym imala problemi s adaptaciqta. Grada, v koito jiveem mnogo mi haresva. Horata sa mili i priqtelski nastroeni. Imam priqteli i balgari i amerikanci. Ima zna4enie i tova, 4e az sym mnogo polojitelno nastroena kym promqnata, koqto napravihme v jivota si. Ako tragna da tyrsq nedostataci i kusuri na horata i stranata sys sigurnst 6te namerq. No az ne si pileq vremeto za tova

И аз свикнах много бързо и лесно. По принцип се адаптирам към всякаква обстановка. Покрай мен в началото нямаше българи и научих езика набързо. В началото се чудех защо няма пешеходци по улиците и хората се усмихват навсякъде . По парковете непрекъснато като се разминаваш с хората и ти викат "Hi". Вече не ми прави впечатление и до такава степен съм свикнала, че в България ме гледат странно когато съм учтива
Всичко зависи от нагласата на човек

Чета ви момичета и ви се чудя -дали най-важното е красива архитектура, климат и природа?? Картинка,Хага също е красив град по мои наблюдения, пък и в Холандия -голяма чистота бе и тез машини, дето събират кучешките лайна (в Амстердам ги видях -като голяяяма прахосмукачка), как така не си свикнала?
Аз сравнително от скоро живея тук (в Хобарт,столицата на ТАсмания,Австралия).Голяма красота, голямо чудо, голяма природа....
Ама и аз имам твоя проблем - не ми харесват хората и хич и не мога да ги дишам. Едни такива, органик - приличат на хипита, с едни стари дрехи,дрипи, по няколко ката се кичат, с едни коси  - мазни, дълги, уж расти, ама повече си мисля , че причината е некъпане... Ми не искам такива хора да са ми приятели. Не споделям техните виждания, не мисля и че ще почна да ги споделям.  Мили и любезни - да, ама на никой не му пука за теб, в България знаеш, че поне като ти се тръснат, няма да ти свършат работа -тук, да, ама разбира се, ще ви звъннем, оставете си имената и телефона, няма проблем..... чакам, чакам, никой не ми звъни, ми по-добре ми теглете една майна и да се оправям, не да живея в някаква заблуда.
Някакси като посадена се чувствам тук....
Но.. Красотата ще спаси света, красива архитектура, природа.....

Точно тук се научих, че вселената не се върти на пръсти само около мен....а и никак не страдам за майните на наште хора в БГ да ти кажа....

на циганите от Факултето ще споделяш ли мнението? Като не ти харесват хората, нали знаеш, куфар4ето, и мрън мрън за България. Там няма хипари, няма хора с дрипи и миризливи.

To4но така

Аз не казвам,че Холандия не е красива страна- напротив.Това, което ми е трудно е да свикна с манталитета на хората тук.
Ще дам няколко примера, които в първия момент ме стреснаха.

1.На гости сме на свекърва ми.Тя ни прави кафе, което тук се пие със скоростта на светлината и на всеки дава по една бисквитка- останалите моментално се прибират в шкафа.

2.Имам много хубава гъста дълга коса.На комплимента на една холандка, отвръщам любезно с "Благодаря".Отговор- "ами да, те момичетата от Източна Европа обикновено са много космати"

3.В момента ходя на едно задължително училище по холандски, което е доста скъпо и ако не го посещавам трябва да платя глоба.Нивото е за идиоти,а повечето в моята група говорят поне по два западни езика и са завършили Университет.Най- големия парадокс ми е,че има много дни, в които учителките забравили да дойдат на работа и ние трябва да си ходим.(Не коментирам,че ако попиташ някоя от тях за граматика, обикновено отговарят- това е доста трудно,за да го обясня

4.В момента съм бременна и съм качила няколко килограма, но не ми личи.Една от холандките, които живеят в нашата сграда ми казва "Виждаш ли,сега като не си в Бг и има какво да ядеш  как си напълняла"


Странно ми е,че тези неща, които за мен, а предполагам и за вас, звучат грубо и невъзпитано тук са нормални.

Първо си мислех,че не бива да обръщам внимание на такива неща.И доколкото ми е възможно се опитвам.Утре детето ми ще си играе с техните деца и ще го обиждат,че е "космато","бедно","гладуващо" или кой знае какво.Аз не обичам да влизам в пререкаНИЯ и да вдигам скандали, но в крайна сметка не мисля,че трябва да позволявам някой да се държи с мен така, сякаш преди малко съм паднала от клона.
Може би нямам и особеното желание да общувам с холандците около мен ( мъжа ми е съвсем различен в разбиранията си и отношенията си с хората),защото, признавам си, не знам до кога ще мога да спазвам приличен тон.
И понеже повечето от вас са по-дълго в чужда страна, исках да намеря някакъв друг поглед,който да ми помогне.

Един бърз отговор от мен:
1. Има няколко книги написани за живота тук и винаги се разказва историята с едната бисквитка. Счита се, че е просто навик останал поради религиозни и други исторически причини. Аз не познавам хора, които биха направили подобно нещо, което е знак, че не всички са еднакви. Просто погледни с усмивка на този навик.

2. Холандците са много пряки хора. Мен също ме шокира това и си признавам, че понякога не ми е  лесно и ме нагрубява. Все си казвам: и аз ще съм пряка /ама не винаги става/. Но това е начина да не останеш обиден. С една дума: на подобни реплики отговаряш: Така ли? Ами колко хора познаваш такива? Аз пък съм останала с впечатлението, че тук е така. / или нещо от сорта/

3 Това е болна тема. Системата за учене на езика в тези курсове е била изготвена за бежанците. Много от тях не са знаели да четат и пишат на собствените си езици, така че са си казвали: какъв зор ще им даваме да учат добре езика. Съответно и много от учителите нямат доплома за преподаване, тъй като преди време всеки е можел да стане преподавател / такова е било търсенето/. Сега имат дръг проблем, а той е именно, че дойде друго поколение хора. За съжаление, трябва сама да настояваш и да се бориш да ти обяснят нещо, както и да те извадят от калъпа.

4. Прочети т.2

Тази откровенност е наистина шокираща, но понякога си казвам, че е по-добре да си откровен, отколкото мил и любезен, защото където и да си в такъв случай те тъпчат / дали тук или в България.../. Съветът, който бих ти дала е: приема нещата такива, каквито са. Постарай се да не се променяш, да говориш непрекъснато за България / те не знаят нищо за нашата страна, така че невежеството е простотия в много случаи и ти можеш да го промениш поне малко/. Бъди сигурна, че ако отговаряш на тяхното ниво / не означава да е грубо, но просто като ЗНАЕЩА - тогава ще те ледат с друго око.../

Успех!     

Тея, Тея, извинявай, но не ме разбра.
Хайде, случка от петък - отивам за обедната почивка при мъжа ми  и какво да видя - в асансьора се засичам с мъж, облечен в костюм, сресан , измит (нещо рядко тук), който вози 3 годишното си детенце в количка, направена от касетка за мляко, поставена на рамка с 4 колела , и в касетката няколко възглавници от парчета. Човекът -уважаван в града адвокат, нооо...... органик. И това е около 40 % от населението.
Извинявайте, но вие обсъждате колички за около 450 Евро,а?
Това е което не ми харесва тук и аз няма да започна да правя количка за детето си.
Всеки си е избрал сам за себе си къде ще живее и създава семействО - аз живея тук, защото така решихме с мъжа ми, след дълги плюсове и минуси за Холандия, България и Австралия. Не казвам, че не ми харесва, просто има неща , които ме потрисат, и няма да почна да мисля че са нормални. Не ми изглежда нормално да ме поканят на гости за след 7 месеца -имаме си покана за месец май догодина за вечеря.....
Знам, че света няма да се промени заради мен, но пък защо трябва да се сприятелявам с хора, които не харесвам?

...

Е, те това е...настръхнах като го четох...

Околко теб явно са се събрали кофти примери. Предполагам, че ако си поискаш втора и трета бисквита от свекърва ти няма да ти откаже. Явно такъв е обичаят у тях. На нея сигурно би й се видяло странно как ние си оставяме кутията на масата.

Тези холандки, които са направили коментарите за космите и килограмите ти е явно, че са били груби с теб. Не вярвам да не са си дали сметка за това. Сигурно са искали да те засегнат.

В училище, ако считаш, че учителите ви подценяват, защото сте емигранти сигурно има към кога да се обърняш и да подадеш оплакване.

Като цяло опитвай да разбираш междукултурните различия, ако някой е груб с теб му отговаряй подобаващо и си търси правата, когато считаш, че си ощетена. Дано тези няколко съвета да ти помогнат по някакъв начин за адптацията   

Хе, хе , в тая връзка нещо като виц: никога не ям сутрин и наобед, изобщо ям, когато се сетя, към 4-5 следобед да речем се сещам да ям. Та в началото, работех в една бизнес комания, всичко точно- костюми, вратовръзки - сещаш се. От 11 сутринта се почваше бясно обсъждане на въпроса къде ще се ходи за обяд и кой колко вече бил примирал от глад. Една дебела хамериканка имаше, дето ми приличаше на Смрадовранката - носеше се с едни поли, с едни деколтета, с едни джуфки, ама точно кат по Радичков....и непрекъснато нещо нагъваше. Отиват те да плюскат наобед и аз им казвам да отиват без мен, че не съм гладна, че съм още на кафе и цигари - обида и анатема за хамериканците, които наобед ядат като за последно...Тая същата цоца ми казва така: "Ама ти бедна ли си, пари ли нямаш, затова ли не идваш на обяд"? .Ако го бях ударила на драма, да съм се гътнала още тогава... Просто трябва да приемеш, че си в друга култура и след време ще посвикнеш с всичко, не може да вземаш толкова навътре изгъзиците на всеки. Не забравяй, че и за тях ти може да си странна.
Иначе и мен все ме оплакват, че съм била много слаба, да не съм била болна нещо

kartinka, мисля, че си в културен шок. Даже май съвсем, като по книга трябва да си в пика му. Отгоре на всичко си и бременна. 
Спокойно, всичко ще си дойде по местата в най-скоро време. Ще им свикнеш на номерата. Тези, с които имаш повече контакти -  ще свикнат на твоите. А това, че си в голям град е само предимство.

Лично аз нямах проблеми с адаптирането, но това e разлино за всеки...

За курса ти съчувствам. Ние също бяхме много разнородна група на моменти, но преподавателите бяха много навити хора и определено успяваха да уравновесят нещата в полза на тези, които искахме да научим нещо. Bambi също е права. Пуснете едно общо оплакване, ако са толкова небрежни в работатат си. В нашето училище имаше оплакване по друг повод и ефект от него имаше.

И да знаеш, нещата, които са ти казали не са нормални, а са си груби. На мен никой не ми е казвал нещо в този стил. Според мен холандците въобще не са директни, освен ако съвсем целенасочено не са искали да те засегнат...или са много прости. Което май в крайна сметка си е все едно и също.
Щом не си конфликтна личност гледай да ги игнорираш. А това, че нямало да ти издържат нервите някой път, също не е фатално.  То, като някой си позволява такъв език, ще е подготвен да му отговорят по същия начин.

Много усмивки, kartinka. Наистина всичко си идва в един момент по местата. 

MrsG, на мен пък ми се вижда излишно драматично написаното.

Bambi, примера с бисквитката е типичен не за  отделен дом, а въобще. Това си им е едва ли не национална гордост. Особено за по-възрастните холандци е съвсем нормалмно. Така, че ако си поиска, ще изглежда абсолютно неадекватно. А дори да бъде оставена кутията на масата не е прието да си вземеш, ако не те поканят.  И с това ще не ще, ще трябва да се примири. Единствения вариант е да дава личен пример и свекървата да вземе да го прихване.

И на мене в Америка ми се е случвало да се чувствам така - но затова и съм нямала проблем да свикна. За мене мястото с чужд манталитет си остана България след 1989.

Kartinka, струва ми се, че всичко това от хормоните . Бременните са мнаго по-чувствителни към всичко !
Успокой се ! Като дойде бебочо, няма да ти остане време да обръщаш внимание на разни дреболии, които в момента ти изглеждат "Проблем ".
Хубаво е , че мъжът ти е добронамерен и те подкрепя !
Колкото до нетактичните подмятания,  имаш избор - или слизаш на нивото им и ги " затапяш " , или просто не им обръщаш внимание ! Ако се ядосваш от тях, мой съвет е да им отговориш, за да не се натоварваш излишно, а и бебчо също се ядосва, когато ти си ядосана !
Можеш и да мисионерстваш сред ограничените холандки - отвори им очите за хубавата ни страна, история, култура ! Така ще се издигнеш и в своите, и в техните очи !
Успех !
Пази си нервите и силите , ще ти трябват !

Аз съм в Холандия също от почти 6 месеца,но не съм попадала на груби хора досега.Съседите и хазяите ни са много заинтересовани да се чувстваме добре и често си предлагат услугите без дори да сме ги молили за това.
И в институциите,които посещаваме не сме срещали нелюбезности.Даже понеже често посещаваме застрахователното с въпроси относно някое писъмце на холандски си мислех,че сме станали досадни.Но последния път направо си ни поканиха пак при следващи неясноти.
Сред колегите на съпруга ми има холандци,но и за тях и съпругите им нищо лошо не мога да кажа.
Ние пък сме в малък град и аз си мислех,4е може би затова вси4ки са много отзив4иви.
Аз дори си мисля,че щом съпругът ти е холандец би трябвало приобщаването да е по-лесно.На нас ни се налага с много питане понякога или сами да се досещаме кое как става тук.

А ми е толкова приятно от чистотата и зеленината навън,поздравите и усмихнатите хора,обслужването в магазините,от това 4е вси4ки пло4ки по тротоарите са си на мястото,че не се налага да чакам заставайки пред пешеходната алея,че няма бездомни кучета и вероятност някоя керемида да се стовари на главите ни,изобщо как много от нещата са изпипани...

В началото ми беше трудно да свикна само с работното време на магазините.

А единственият проблем през цялото това време ми е холандския.Контактуваме само на английски.Zнам основно храните на холандски и покрай бременността някой друг термин
А аз дали имам право да посещавам тези училища за езика(като сме тук само заради командировката на мъж ми) и как стои въпроса със заплащането?

Единственото,което ми липсва от БГ са приятелите,родителите,сестра ми,но вси4ки са с нет и комуникираме и това компенсира донякъде липсата им.Но аз и в БГ живеех далеч от роднините.А сега се сещам,че там по-трудно се адаптирах при преместването ни от Бургас в Пловдив(нямаше даже и усмихнати съседи) отколкото с това.

А ние често си задаваме обратния въпрос-Как ще се чувстаме,когато се върнем в БГ? Тук на хубавото наистина бързо свикнахме.

По-скоро си мисля,че животът ми се промени откакто срещнах съпруга си,а от приятелите му знам,4е и неговия също.Нито аз на него,нито той на мен сме си поставяли ограничения за излизания по сами,но просто не ни е приятно и не го правим.Винаги след работа бързаме да се видим или приберем у дома и ги няма предишните заходки по кафета и магазини с приятели.А когато се появи детето, нуждата да сме край него съвсем надделя над всякакви задимени заведения и досреднощни събирания(и съвместни даже) с приятели в продължение на година и половина.
И така постепенно живота става с други приоритети(дом и семейство),но не по-малко емоционален и усмихнат.

Гледай позитивно на промените и дано да успееш да разсееш чувството,че не можеш да свикнеш.Извън къщи по целия свят мисля може да срещнеш недружелюбни хора,по-важно е у дома да ти стоплят сърцето.А свекърва ти можеше да има много по-сериозни недостатъци...

Аз пък 2 пъти опитах да свикна и 2 пъти не успях. Единият път издържах 1 година а вторият месец и половина нестава и нестава. Сега съм си в БГ и съм много щастлива естествено имам си трудни моменти но то пък къде ли няма. Абе просто мразя да не съм си на мястото мисля че при всеки си е до характер и усещане , а може би пък и до период въпреки двата ми неуспешни опита все още не съм се отказала категорично може би някога пак да замина незнам. Просто в момента не ме интересува красота ,природа, климат и някви такива неща който се водят за ,,хубави,, и са достатъчни за някой да се чуства добре, дори незнам какво точно ме задържа в БГ явно е някъкво усешане което ме кара да се усмихвам да се разхождам да работя.Мисля че човек винаги трябва да търси мястото където ще се чуства човек и личност а не същество .

Привет КАртинке 

Знае6 ли как свикнах?? Ами знам си, 4е това не е вкъ6ти, 4е е 4ужбина, 4е съм си го избрала сама и никой не ме е карал да живея навън...След това си мисля за плЮсове и минуси, кое ме кара да живея тук, и ми е много лесно...Споменавала съм, 4е финландците са с много разли4ен от моя (Южния) темперамент...Но това не ги прави ло6и хора, просто разли4ни И с тези не6та, които си се сблъскала...Ами тук за да отидат да видят майка си, трябва да искат разре6ение...Ако им се откаже (което е абсолЮтно прието) не отиват, ами 4акат да им се позволи да отидат (и пак не генерализирам, за6тото съм сигурна, 4е има семейства, в които "не правят така") С алкохолизма ми е било винаги трудно, а това виждам тук под път и над път...И след това се се6там колко добри, и по4тени хора познавам сред тях, колко сърде4ни (по своему) могата да бъдат, и колко сладки са като се из4ервят, когато завържат разговор...
И аз си мисля, 4е ти е много трудно сега, заради самото "свикване". 6те ти мине, 6те види6   
Леко приспособяване от мен, и не ги мисли много, просто им дай 6анс   

(аз не съм била в Холандия, но пък имам много познати и приятели сред тях...та по "развързани" хора от тях не познавам...в поведение, разбирания, манталитет...верно, 4е и моите не са 4ак такива 4истофайници, ама може и да не ми е представителна извадката  )

Който търси намира, това е истината, ако почнеш да се взираш в холандците, само защото са холандци, все ще им намериш кусур, хич не ги обичам тия поставяния под общ знаменател, по същия начин хич не обичам някой в България да тръгне да ми разправя как българите били ганьовци, пък чужденците еди какви си, има хора и хора, средата и възпитанието оказват разбира се влияние ама всички са хора и точно по този начин трябва да ги възприемаш, има умни, има и глупави, има чистници и мърльовци, има тактични и безпардонни, и т. н. още не съм била на Северния полюс, но съм сигурна, че и там е така,
та за какво иде реч - всяко начало е трудно, ще свикнеш ще видиш, после ще те дразнят някой други неща като почнеш да се прибираш в България (като любезността на сервитьори, говоренето на ти, майката, лелята и т.н.), не се опитвай да делиш хората на холандци, българи, туземци, чуждоземци ами разчитай на тези, който обичаш и те обичат и си гледай живота

Я дайте да ударим едно рамо на картинка. Според мен има нужда да си сподели, а не да я поучаваме. Какво всички седнахме да го правим?
Книжки добре, но тя си има жива книжка - все пак си има вкъщи човек, който е отлино запознат с нравите в Нискоземско.
А ако само лошото виждаше в холандците щеше ли да е женена за такъв? 

И браво на мнозинството, че са толкова силни. Също браво, че емоционални сривове никога не са ги и спохождали. Просто винаги логично и хладнокръвно са се измъквали от такива ситуации. Е, да ама има и такива , които не са "свръхчовеци" и съмнението, настроенията не са им чужди. Това не значи, че няма да намерят равносвесие в един момент. Просто имат нужда понякога от човешко отношение.

Gerylyn , ами тук-там пише, че културния шок при завръщане е по-голям и трае по-дълго от този при отиване в друга страна. И хората нямат в предвид само връщане от НЛ в БГ...

miravmbd, няма какво да предпочиташ холандци. Действай ти, като тях. Даваш едно и си криеш кутията. Какъв е проблема? 

MamaNL , това за сандвичите на обед един холандец ми обесняваше, че е сравнително нова тенденция ( 15 години да беше). Преди хората са работели близо до домовете си и повечето са  се прибирали за обяд. Та обяд си е бил "топло" хранене.

Мисля че всеки е имал подобни моменти . И аз се чудех в началото на манталитета на гърците, но колкото по-бързо престанеш да мислиш за това и разбереш, че не можеш да промениш хората, толкова по-лесно ще се адаптираш.
Щом нямаш проблеми със съпруга си това е най-важното . Желая ти успех!

Явно просто трябва и аз да съм като тях, ако искам да не усещам чак такава разлика.Опитвам се....
Благодаря на всички, които ми отговориха.

А не, не да си като тях   моля те!
Бъди такава каквато си, но приеми, че хората са различни, реагират по различен начин, културата и традициите са им други. Не ги съди за това че са различни, нито се опитвай да ги промениш.  
Нормално е да изпадаш в такова състояние.
Когато дойдох тук започнах курсове по английски, както ти казах не бях добре с езика. Имахме си психоложка, специално за чужденците студенти. След около месец от началото на курса, на специална среща с нея, ме разпитва как се чувствам. Показа ми и една графика по месеци, как се променя настроението в началото, когато се преселиш да учиш и живееш в чужда страна. Имаше както пикове на екзалтация от това, че си на друго, различно място, така и големи спадове в настроението. Тя ме предупреди, че при по-дълъг престой в чужбина, същото нещо ще се случи с нас и когато се върнем в родината си. Това било нормално състояние и предложи когато се чувствам прекалено депресирана да и се обадя. Имали специални програми, които ти помагат да преодолееш този стрес. Имай в предвид, че в колежа учеха хора между 18 и 25 години, несемейни и без деца. За да назначат специален психолог и да имаш задължителна сесия с него...прави си изводите.
Членувам и в един тукашен форум, там има подфорум за майки чужденки Те по същият начин се шокират и реагират остро на много неща в английския начин на живот, а това са американки, канадки, новозенландки, в болшинството. Даже се оплакват, че имали проблем с езика   чудя се аз какво да кажа в такъв случай. Гледала съм и предавания за британци емигриращи в други страни и на тях не им е никак лесно Много е интересно и поучително да наблюдаваш как реагират хората от страни, като знаеш, че и ти си минал или минаваш по този път.
Така че не сме единствените! Горе главата!
Леле, отпусна ми се перото май  

AAA, merci, Honda
Я да хвърля едно око и там след малко

Да попаднеш в Париж през януари идвайки от София кьдето е  киша, студ и мрьстотия наистина е впечатляващо. Никак не трудно да свикнеш веднага още пьрвия ден че и да ти хареса
Особено когато не разбираш френски, всичко хора са  толкова любезни и ти се усмихват непрекьснато.
Като почнеш да разбираш езика схващаш че не всичко е толкова розово но в началото е супер
Но определено свикнах много по-лесно отколкото за 29 години в Бьлгария - кьдето така и не свикнах и както и други бьлгари се чувствах чужденец в родината си.
Тьжно е когато в чужбина се отнасят по-добре с теб отколкото в родината ти.
Понякога се стряскам когато  на някой не му харесва тук и иска да си ходи в Бьлгария. Но такива хора са малко и са по-вьзрастни. Тези които имат по-малки деца предпочитат да живеят тук.
Повечето които са живели някога вьв Франция кьдето и да отидат след това изпитват известна носталгия.
А преди време се бях запознала с няколко американки, англичанки и австралийки и те не искаха сьщо да се врьщат в родината си. Твьрдяха че децата им са по-щастливи тук макар да не са толкова богати и обезпечени като врьстниците си в техните дьржави. Невероятно но факт.

Приятелят ми също каза,че това със сандвича е по ново явление..Но хората от старата генерация,си похапват топла храна на обяд. 

Оф- тук /на север/ по-възрастните хора все още ядат топло ядене само на обяд, а вечер е сандвичи. Което ме наведе на мисълта как на тях им е чудно и неразбираемо, че вечер голяма част от българите пият първо ракия със салата, ядат 2 пъти топло ядене, ядат кисело мляко за супа / тук е десерт киселото мляко и т.н./

Картинка, миналият петък се шашнах от  репликата на една жена, с която работя. Тя е холандка, към 34 години,когато е била на 20 +  е живяла в Амстердам. Стана въпрос дали би искала да се върне там отново, на което тя отговори: " Костваше ми 3 години отново да създам живот тук. Да свикна с порядки / въпреки, че е израсла тук/, да намеря приятели. На колко ли спортни клуба не се записах да намеря истински приятели. Колко ли енергия не изразходавах. Още един път не бих могла да започна от нулата. Да съградиш нещо в живота си е голяма борба, изпълнена с огорченичия, но и радост накрая, че си постигнал нещо, дори и това да е разбереш манталитета на себеподобните си." / разстоянието Асмтердам- Леуварден е 100 км/

Исках да ти намеря линкове за интеркултурна комуникация, но нямам време да се ровя. За съжаление, този предмет трябва да се учи в т.нар. курсове, защото е много полезен и може да спести много огорчения. Не се променяй, но и не забравяй- не си единствената, която изпитва подобни чувства и мисли. Просто някои са по-силни и го приемат като даденост, с която трябва да се преборят. По-чувствителните /приспадам се към тази група/ мислят дълго и нашироко защо е така и така... 
Най-важното е да приемеш нещата такива, каквито са. Да извличаш полезното от всяка една ситуация и запазиш оптимизма си.

НЯкой по-нагоре беше писал, че това с бисквитката е общо за холандците, а не индивидуално - та това го разбрах. Ама ми се струва, че се преувеличават нещата. Едва ли е толкова трудно да си поискаш от свекърва си втора бисквитка дори с риск да изглеждаш "неадекватно". Пък, ако е чак толкова не прилично може да й се обясни, че в България се дават по повече бисквитки. Нали все пак е наясно свекито, че сина й е женен за българка. Та ":това, че ще трябва да се примири ще не ще" в конкретния случай никак не е вярно, според мен.

Катринка, не нужно да ставаш като "тях" приеми само,че са различни и не се ядосвай заради това 

(Явно не си схванала съвета.)

Не знам с какви българи и въобще с какви хора си имаш работа. И теб не те познавам. Но аз твоите проблеми ги нямам. Нито с БГ-та, нито с неБГ-та.

Иначе, да, не е много нормално да плюскаш, като не видял на гости. Но разрешението в твоя случай е ти да си, като холандците, а не гостите ти. Или те е страх, че няма да изглеждаш гостоприемна?

Бамби, не се ядосвам, само се опитвам да свикна.

А свекърва ми не само че няма да ми даде втора, но и ще бъде ужасно възмутена, ако и поискам.
Аз до сега колкото пъти съм имала у дома на гости холандци винаги са си изяждали абсолютно всичко.И аз го приемам като комплимент,защото готвя вкусно.Хора, които не ми харесват или не искам да ми изядат бонбоните просто няма да ги поканя у дома.
Може би е от бременността ми, но на моменти ми е трудно,защото като съм в чужда къща никога няма да си поискам някаква храна.Свекърва ми веднъж беше много изненадана,че искам да изляза,за да си купя сандвич.Но аз стоях у тях от 11 сутринта до времето за вечера ( по нейно желание) и трябваше да чакам вечерата в 6 вечерта,защото през останалото време се пие кафе и не се яде.За малко не припаднах от глад,добре,че мъжа ми дойде и му казах,че трябва нещо да ям и излязохме да ми купи сандвич.Като се върнахме свекърва ми едва ли не ми се подиграваше как може да съм била гладна.Когато знам,че някой ще е у дома за повече от половин час винаги приготвям нещо са ядене.И на масата има винаги плодове или сладки,като непрекъснато каня хората да си вземат.
Нямам нищо против всеки да си прави сметка на парите и възможностите.Но ако е чак такъв проблем ,ако госта е гладен, по-добре да не се кани изобщо-човека ще си намери начин да се нахрани.Аз никога дори не съм си и помисляла да се сърдя на някого за това,че е изял нещо.Ако ми свиди чак толкова няма да го сложа на масата.
Тук ако те поканят на вечера менюто е мазно пържено месо, което се изяжда много бързо ( половин минута), а  към него се сервират варени картофи, които се бършат с хавлиена кърпа след като се сварят, за да били сухи и после се поливат с мазното от месото.
Разнообразието от това меню се счита за разхищение.
Аз вече гледам много- много по такива гостита да не ходя,няма да се изненадам, ако преди да си тръгнем ми сервират сметката, колко пари сме им коствали.

Една приятелка на свекърва ми починала преди време, свекито купила една картичка и като бяхме у тях каза на мъжа ми да напише съболезнования на семейството, той познава починалата. И той надписа картичката. Като си тръгвахме свекърва ми казва на мъжа ми " ти, какво, нямаш ли намерение да ми платиш картичката?".1,50 евро.Мъжът ми нямаше никакви дребни, помоли ме аз да му дам.....


Нямам нищо против хората да са различни.И не искам, не мога, нямам право да ги променям.Аз самата съм дете от смесен брак и като дете доста неща са ми били малко странни, но не чак толкова, както сега.Не съм сигурна,че различята,които виждам са само битови и културни.Мъжът ми е холандец и с него нямам този проблем.Може да има и други като него, ама защо аз не ги срещам? Забелязвам,че тук срещам проблеми в общуването само с жените....троснати,груби,претенциозни,невъзпитани,агресивни и зли до безкрайност.Не мисля,че това е национална черта,защото не може да има само такива.Но колкото и да избягвам  поводи за какъвто и да било конфликт, винаги се намира някоя, която си умира да ме клъвне.
за Холандия, познавам добре историята и изкуството,музеите.Има неща, които са общочовешки ценности и точно тях не мога да открия.   за сега....

Никога не съм се претиснявала дали изглеждам гостоприемна или не. Не съм от рода домакини, които посрещат гости по-книга и държат да изглеждат изрядни. И слава Богу.  Никога не ми се е налагало да прибирам кутията с бонбони след почерпка, просто защото хората с които нормално контактувам, никога не си вземат потретно. Просто са възпитани и културни хора.

Относно моето изказване- ами казах го с лек хумор.  Както и аз бях приела твоето като шега, а не като съвет
ПС, аз проблеми по- принцип нямам. Ако имам са от рода на недоспиване и умора. Това е единствен случай, който описах. Директния контакт с българи е нон екзистънт, т.е не съществува такъв. (имам няколко приятелки, който са стари приятелки, още от Бг и така). Българката, която споменах беше приятелка на мой много добър приятел-местен.

На мен ми прозвуча като, че се ядосваш освен, че търсиш съвет как да се адаптираш  .

Явно аз съм подценила проблема с бисквитата и кафето и той е наистина много сериозен.

Като казваш, че нямаш нищо против хората да са различни едва ли си много честна. Ако беше така адаптацията ти щеше да бъде значително по-лесна . Защото нещата, които не ти харесват са явно неща различни от теб и по начина, по който ги описваш става ясно, че имаш против хората да са различни 

А за жените в Холандия аз по-горе ти казах, а сега и ти пишеш, че едва ли всички са такива (злобни...) - ти на такива попадаш за сега. Пожелавам ти скоро да намериш такива, с които да си паснеш

4удесно те разбирам. За теб навицити, които не са в твоя обсег са странни. Аз питам, а нормално ли е ние българите като сме толкова гостоприемни, да ми идва в къщата кой когато свари? Минал сульо слу4айно уж и хоп на вратата, ко прайш. Седя и теб 4акам. И така всеки ден. Ами песвдоприятелките  дето са ти приятелки докато им вършиш безплатно услу4ите. Ами яденето на баници и пиенето на боза по улицата? Ние българите сме големи снобари, коли4ка от щайга, ама говориш като 4е ли вси4ки холандци са с такива коли4ки.Да не би майките да си возят децата в щайги.Ми такива са им нравите. После се сърдим, 4е 4ужденците виждат в България само най лошото. Ми зависи от гледната то4ка. То имаше и носене на мълва, 4е българските жени са най красиви, българите сме най умни и мъжете са ни най еб**ви. Да си 4ула за световноизвестен български дизайнер, за коронясана свтовна мис която да е българка и за български порноактьор? Щот аз не съм.
Моя съвет е да гледаш по генерално на нещата и да приемаш хората им с техните оби4аи, нрави и типи4ни приви4ки. Обърни се към себе си и се погледни. Дали ти не си има странна с нещо?
Аз в на4алото тук много се дразних от това, 4е като се съберат по средата на тротоара и си говорят и няма от къде да минеш. Въобще не си дават сметка, оба4е това си е техен типи4ен навик, не 4е са прости. Все едно да ме питат що вие в България люпите семки по улицата и мъжете ви хра4ат.
Аз ако съм, другият път ще я попитам жената що аджеба се полага по една бисквитка  Може би така е прието. Добре 4е има разлика в хората в разли4ните държави, представяш ли си колко монотонен щеше да е света, ако вси4ки ядяха шопска салата  и се прекръстваха от дясно наляво.

miravmbd, и моето беше съвет-намигване. Защото по принцип нещата, които слагам на масата, ги слагам с идеята да се изядат...и уверявам те, прости има не само сред българите...

Kalinka, много готин пример!

Ами.....след всичкото речено дотук дано kartinka е научила нещо ново за нравите тамошни и дано успее да свикне по-бързо и се ориентира с кого да се държи "по български" и с кого "по холандски".
 

Аз май съм от тия, дето къдет ги боднеш, там виреят 
Само да съм си със семейството, пък то англичани, бисквитки - спасявам се. Все се надушвам с някои други крастави магарета 

Искрено се смях за тия органик с касетката от кисело мляко. Абе приемам го за нормално, така да се каже съм толерантна, ама си е смешно де 

Аз в на4алото тук много се дразних от това, 4е като се съберат по средата на тротоара и си говорят и няма от къде да минеш. Въобще не си дават сметка, оба4е това си е техен типи4ен навик, не 4е са прости.

Тук пък спират по средата на пътя с колите и започват да си приказват.
По темата,и на мен ми беше трудно,защото бременна се оказах като затворник в златен кафез в един compound в Саудитска Арабия,но ми помогна факта,че съм с семейството си и момичетата от форума,главно Хонда. 

Много ми е забавна тази тема  . На хората порядките са много интересни. Моя приятелка също беше шокирана от "гостоприемството" на Холадния. Предполагам, че е трудно да се свикне в страна, където е толкова различно. НО ще свикнеш от самосебе си или ще се опиташ да приемеш дразнещите неща и всичко ще си дойде на мястото.
Ако погледнем нашето гостоприемство- някои хора прекаляват. Аз лично много мразя да ме подканят да ям, ама много. Яж та яж. Това за мен не е гостоприемство, а нарушаване на личното пространство. Ако не ми харесва пача как да я ям  И това е само един пример от лошата страна на нашата култура. Всеки си има неговия начин и наистина трябва да се приемат нещата като дадени без да се налага ние самите да се променяме.

Ние пък със съпруга ми и детето ми бяхме 6месеца в  Швейцария тази година (от самото начало знаехме че е за толкова). Когато отидохме там първото нещо което си помислихме е - Колко е хубав живота тук и колко лош в България. Когато стана време да си ходим вече разсъждавахме  обратно - Ами тук в Швейцария е нормално, просто в България е доста зле. Започнах да се боря  с мисълта как сега ще свикна обратно в България като се върна. Еми не свикнах. Вече 3 месеца сме тук и не можем да свикнем (в родината). Не можем дори и една снимка да си направим, не можем да намерим достоен фон, за разлика от Швейцария, където за 6 месеца направихме над 3000 снимки. Сега тук в България ме дразнят неща които преди не съм забелязвала. Нищо не може да ме задържи тук, затова и ще тръгваме към старата Европа още този месец, па дано се адаптираме. Чуствам де достатъчно дискирминирана в собствената си родина (примери милиони), та не мисля че в чужбината ще се чуствам по-зле. Не че съм привърженик на социализма, но тогава имаше морал (или страх) у хората. Сега е абсолютна анархия в България и само силните на деня са се интегрирали. Всички останали им работят за без пари. За мое щастие открих че социализма е още жив в Европата. Така че смело напред.
Катринка, представи си да раждаш в България ( ама няма как да си представиш понеже май ти е първо), да гледаш дете с 80 Евро майчински, да няма детска площадка на която да си играе, да трепериш да не стане жертва на педофили (сега в Бг разкриха такава мрежа, в която били снимани деца от...!3г! ....до 12г в актови пози....смърт за такива), да ходи на училище което е толкова срутено че може да му падне на главата, да има съученички които се интересуват единствено от удължени коси, силикон, подражавайки на фолк певици. Списъкът е дълъг, ама айде да не навлизам в подробности...Промени се ценностната система тук в България и това най много ме боли.

хубаво е да се гледа от двете страни на бариерата. Дала съм за пример семките, то си е типи4но наш навик, не казвам 4е е лош, просто съпоствям, и си давам сметка, 4е разликата между бисквитката и семките е никаква.

Лайла, напомни ми слу4ката, когато баща ми, в един от поредните дни да вземе дъщеря ми от у4илището, старо, уж елитно, и докато 4акал във фоайето, голяма пло4а се откъртила от тавана и за голям късмет паднала върху пръстите на крака му. Ами ако беше на главата? Кой щеше да е виновен. Остави това, ама не искам да го казвам, сега баща ми нямаше да е жив.Това се изсипва с цялата си тежест и скорост от 5 метра висо4ина. Министрите лапат пари, ходят по коктейли, а у4илищата стоят не пипнати. Да не говорим, 4е зимата поне 1 месец няма парно, пишат с ръкавици и якета. И това е още от времето на баба ми, никаква промяна. И какво?
Разбира се и на запад има и крадци, и педофили, и от вси4ко, ама за децата на собствената си страна да не помислиш, ей на тва му викам безхаберие.
Ай сега продължавайте с бисквитките.

Картинке, надявам се в бъдеще да се срещнеш и с по-друг тип холандки

За "местните" ти си нещо екзотично, нали не очакваш да се хванат да те интегрират, по-скоро ще те преценяват и ще се опитват да те сложат в някаква категория. Имай предвид, че за много от тях си конкуренция!

Жената, която ти е казала това за килограмите, може самата тя да е имала проблем с тях

Обиколката с кутията бисквити е просто класика - толкова много съм се забавлявала с този им обичай - особено с мъжа ми сме го коментирали и сме се смели много на най-различни ситуации
Има случаи даже, когато сипват по три фъстъка за всеки в една малка палничка и ако паднат 4, четвъртият се взема обратно. Обаче тези хора не са лоши по характер - просто така са свикнали... Някой ден могат да те изненадат с добра дума или друго, която да ти стопли сърцето...

Много факти относно Източна Европа за тях са или непознати, или изкривени. Много холандци все още живеят с мисълта, че източноевропейките (вкл. рускини, полякини и т.н.) са тъмнокоси, мускулести, често "космати" - обяснението им е, че са виждали такива спортистки  по соц. време - в силовите спортове.

Това със сандвича, за който сте излезли навън, ме учудва - мъжът ти не можеше ли да помоли майка си за един сандвич? Обаче, за тях да кажеш "гладен съм" не е особено приемливо - гладни били африканците, "ти не можеш да си гладен, ако толкова много хора са принудени да живеят с много по-малко".

Това за картофите и хавлията определено не е масово явление, поне по мои наблюдения. Но вярно е, че много холандци обичат да си ги поливат с тази мазнина... Те пък не обичат боза Обръщай го на майтап!

Но нетактичността не се оправдава с нищо... И аз съм чувала какви ли не легенди за не много познати народи, но като срещна една негърка или китайка не й обяснявам каква е според тези истории?!? Обяснявам си го с това, че тъй като не си "от тях", могат да си позволят повече - а как се отнасят помежду си?

Една колежка на мъжа ми, при първата си среща с мене на едно тяхно парти ме пита дали той е първото ми гадже. Това и досега не мога да разбера защо ме пита После ми разказа половината си премеждия с мъжете. И аз слушах...

Погледни на нещата с повече самочувствие - както се възприемаш ти, така ще те възприемат и другите.

Дано донякъде да съм ти помогнала, макар че не съм в твоята ситуация и вероятно ти си знаеш най-добре. Успех и само хубаво настроение ти желая!

картинка аз не съм в ареала ,но като те чета мисля ,че проблемите се въртят около жените холандки .едно е 100% ,че жените трудно приемат другите като конкурентки -било то красота ,чувства,,  работа, кариера, деца и тн .ако си хубава и умна, и лъчезарен човек ,това сте е бич за тези, които имат комплекси и ги избиват по начин да наранят .тегли им една  м...а и продължи своя път- проблем с традициите виждам, че имаш- е това не можеш да промениш -тука  в тунис , не ти се сервира нищо ,ако дойдеш да се видите ,даже може и да не ти се сервира да обядваш, ако си дошъл в неудобно време-може да няма повече от яденето.на мене ми се чудят (аз не мога да разполагам с много за да угощавам както ми се иска) но кафе сладко или солено  и сок или кола винаги има като ще идва някой ,но при мене ,съм ги научила ,както и в бг да се обаждат поне 1 х преди да дойдат .тук имат навика така както наблюдавам да си оставят винаги нещо в чинията (на мене пък като домакиня ми изглежда че не е било вкусно но това е от бг манталитет ; да сложиш допълнително).
какво да кажа с това целуване навсякде мъже и жени, а децата сульо и пульо се юрка да целува ,ама аз съм гадна и не давам, че си навлякох доста думи _ами като са мръсни, болни, сополиви ,че знам ли и какво още .много пъти ми идва да фрасна някоя дето налита я на мене ,я на бебето . и то се научи да не дава- някой явно не му е понесъл на носа ,хахахахаха .
изобщо псуването на бг на ум  ми помага ,ако искате критикувайте ,че съм лоша, но иначе си го заслужават за много неща- тротоара 1.20 -50см стъпала от бутика и точно се цопнала бабе и клечи без да знае накъде да тръгне а пред мене количка майка и дете на 5г е как да минат тя се не мръдна поотместиха я а тя крещи -че ми кипна и давай де на френски де на бг млъкна де.извинявайте за оффа

И сега на провинции ли ще се обиждаме ? Там съм, ама сме си много добре. Нямаме вашите задръствания, хората са по-различни /по-трудни за приятелства, но веднъж станали твои приятели са доживот/, имаме си мнооого вода и е красиво... Та какво ни е наопаки?

Картинка, извини за отклонението. Мисля, че в твоят случай се отнася предимно за свекърва ти. И аз генерализирам доста често, но всъщност трябва да сме реални. Може би е най-добре да й кажеш как стоят нещата. Това, че си пряма с нея ще те постави на равно ниво с нея. По-добре така, отколкото да си го таиш / днес е бисквитка, утре нещо много по-важно свързано с детето ти/...И най-вече гледаи от позотовната страна- не живеете заедно и отношенията свекърва-снаха са други / в България са по-комплицирани/...Ако те  е страх какво ще си помисли за теб- просто подпитай съпруга си дали тя оценява прямите хора. Просто тя е по-специален случай, явно, което не я прави емблема на останалите 16 милиона.   

Kalinka, ти пък.    То на мен за топлите яденета ми го разправяше  роден и отрасъл в Делфт. Та, като погледне човек, "наопаки" може и в съседния град да е...или по-близо... 

А Friesland си е супер...между другото най-близкия ни холандец е от тази част...така че може да е вярно това за приятелството...

 
А който има на Twarres - Wer bisto, няма да му се разсьрдя ако ми прати

А по темата - аз сьм доста лесно приспособима личност, формула и правило за свикване нямам, но винаги се нагаждам и гледам да сьздам баланс между душевния си мир и заобикалящата ме среда, независимо в коя точка на планетата сьм. Понякога това отнема повече време, друг пьк става по лесно. В БГ не можах да свикна с много неща, вьпреки, че толкова дьлги години живях там.
Казват, че 1вата година прекарана в странство е най-драматична. Скоро ще имаш толкова хубава емоция до себе си, ще си погьлната от грижите и вьзпитанието на детето си....и сьм сигурна, че когато някой пак ти каже нещо накриво, поглеждайки малкото невинно сьздание до себе си, знаейки, че вече си майка и трябва да защитаваш себе си и детето си....пьк и след време - с повече опит в Холандия....сьм сигурна, че ще овладееш ситуацията и достойно ще се справиш с нея.
Успех, семейството ти е най-важното и щом в него се чувстваш сигурна и щастлива, повярвай ми никоя чужда дума няма да те натьжи или огорчи дьлготрайно.
А за свекьрвите и болната тема - моята пьк ми сервира по повече от 1 бисквитка, ама по други показатели ми иде да я  . Но какво да се прави, явно на тях сьщо не им е лесно да свикнат с нас

То и с българска свекърва не се свиква 

 

Ха-ха MamaNL, така си е. Ако не е месо има мрьчещене и други отрицателни гримаси по лицето
То затова черпят хората с 1 бисквитка, защото по Коледа яко набутване пада - и десерта е с месо
Света е оцелял, защото се е смял

Mama NL- и аз шегичка  ..На мен ми е много интересно мнението на останалите холандци за нашата част- все едно сме на северният полюс /само на 100 км сме от Амстердам и на 3 часа от Бреда..../....

оранжево небето, заинтригува ме...Моят фриш е ниво първи клас, ама нещо не разбрах /значи е по-зле/....Какво имаш впредвид?

За кое ме питаш? За песничката която тьрся ли?

Упс, изложих се...Това песничка ли е? Каква е? АЗ си мислех, че нещо за ядене тукашно, което не го знам....

Явно ми е време да ходя да спя, че днес бях Коледка и раздавах пакети и...съм прекарала 600кг през ръцете си...ама беше готино....

 Лека нощ на всички!

Това е един дует от Фрисланд, а песничката е много сладка. Непременно си я намери

Леки сьнища

Ама те нямат ли там традицията да се пости преди коледа? То затова на 24 нашата софра е постна, това е последния ден от постите. Аз си мислех, че всички християни постят 

  Сигурно ша да е затова
Като говорим за кафе, как правят холадниците кафето.
Тук нес кафе е на почит от масите. (това са моите наблюдения) или пък тези стъклените кафетерии, в които се налива врящата вода и с капака ,на който има една цетка се бута надолу. И на това му викат истинско кафе
Nesto ot toia rod
Пък кафе машина да си имаш вече е доста европейско .

Ооооо Мира, аз току що изпих чашата си кафе направена с това приспособление 

Има си една такава теория за концентричните кръгове - в центъра на тези кръгове си е самата личност, в следващия най-близък кръг е непосредственото ни семейство (съпруг/съпруга, партньор/партньорка, деца, родители, братя, сестри) и т.н. Ако няма баланс във вътрешните кръгове, особено в центъра, цялата тази система е разбалансирана и не функционира оптимално. Но всичко тръгва от центъра (и добро и лошо)...
Та, за мен най-важно е, независимо къде се "подвизава" човек, да се чувства удобно в собствената си кожа и да се приема такъв какъвто е (с всичките си кривини и правини ). Включително и да приема корените си. Веднаж постигнат този вътрешен баланс, е по-лесно да се посрещнат различията с другите. Тогава е по-лесно да се каже "Е, аз съм такъв, а той е инакъв..." и по-лесно се игнорират неуместно поведение или забележки.

Оооо, колко мъдро го написах .....

Та, за холандците - ми и те като нас са си шарени. Но и те, пак като нас, си имат някои характерни черти, произлизащи къде от история, религия, традиции...
Преди малко повече от 4 години ми се наложи да правя IQ и психологически тест тук. Късметът явно беше с мен тогава, защото тестващата ме психоложка (холандка)  беше посещавала България на младини доста често и беше много запалена по нашия фолклор. Та, в продължение на 2-3 часа си говорихме с нея и тя ме предупреди за това кои могат да бъдат за мен най-шокиращите неща в контактите ми с холандците по принцип (не, че пак не се "врзъвах", но поне се "връзвах" предупредена ):
- Холандците са много горди с прямотата си. Но някои от тях не могат да установят къде е границата между прямота и грубост... (Това да ви напомня нещо? Много се гордеем с гостоприемството си, но понякога е <не>малко трудно да намерим разликата между гостоприемство и досадно подканяне?)
- Холандец трудно ще разбере самокритиката (дори и под формата на шега). Това за тях е проява на слабост. (За да избегна асоциации с пионерската организация - имам пред вид признаването на собствените грешки.)
- Холандците са много "толерантни". В същност, повечето от тях са толерантни само докато съответния обект на толерантност по някакъв начин не им пресече пътя.
- За холандците всичко може да се изрази/превърне в пари (тук, в интерес на истината има какво да се понаучи, но с мяра)
 Та, такива ми ти неща ми редеше психоложката... Слава Богу, светът е шарен и холандците с него. В процеса на срещи, игнориране/приемане и, съответно, прекъсване или запазване на контакта се изгражда един набор от приятели (пък дори и холандци). Просто трябва малко повече непукизъм, може би...


MamaNL, сигурна съм, че ако обясниш философията, която стои зад тази постна вечеря на Бъдни вечер, твоят благоверен ще намери тази традиция за много привлекателна. Пък и никога не е зле преди обилната коледна вечеря да се попости на Бъдни вечер (макар че то какво постене може да е с толкова много манджи )

Ох, Пламира, много се смях, "кафе се прави от кафе" 
това ми напомня за "бакшиш, не  е град в Китай" 

Тая бисквитка ако можеше да говори     

Темата стана "теория на конспирацията"