Как се справяте с негативните чувства?

благодаря, Fall това ми е основна мечта   

Не оставяй гнева да се трупа.Изкарвай си всичко и си казвай ,каквото мислиш.Много е трудно ,знам .

kalinaaa, принципно си права от гледна точка на самия човек.
Но ако изразиш гнева си към някого, той после се връща към теб още по-усилен и поражда още по-силни негативни чувства, с които на свой ред да се чудиш какво да правиш 
В крайна сметка - зависи от човека, т.е. и от двамата в гореописаната ситуация.

Аз насочвам негативните чувства към позитивни действия . Наистина си мисля, че човек минава през различни фази. Просто в един момент реших, че цялия този яд е безмислен, а и нищо няма да донесе. Нещата вече са факт, аз не мога да променя това, което се случи и просто трябва стъпка по стъпка да градя "новия" си живот.

Започнах да спортувам (да не си мислите, че имам време), ходя на тенис в обедната почивка , тичам на кростренажора вечер докато гледам новините или ставам в 6,30 преди малкия да се е събудил. Абе общо взето, винаги има "как" . И определено съм доволна от резултата, а комплиментите на околните ми действа мнооого добре на самочувствието .

Опитвам се да излезна "от релсите" и да правя това, което винаги съм искала. Излизам с приятели и определено се забавлявам много повече от преди, защото просто оценявам момента, че мога да излезна.

А с таткото - ами направих услие и го разбрах. Колкото и трудно да ми беше, разбрах го, че е прав за себе си. Вече не му се ядосвам - приемам го и мисля, че това е най-доброто, което мога да направя за себе си и за детето ни. А и факта, че се държа добре с него и т.н. само го кара да се грижи по-добре за сина ни. Даже на моменти си мисля, че сега говорим доста по-добре един с друг, а той полага много повече грижи за детето от преди.

Разбира се понякога пак излизат тези негативни чувства, но гледам да не им се отдавам.

Според мен най-важно е да приемеш нещата и да си направиш план за това, което искаш (малки постижими цели, които да доведат до това, което искаш).

Единствено ми липсва да поговоря с някой, защото всички около мен тепърва се женят, имат деца и т.н., само това е на дневен ред, а аз вече съм на друга вълна, но затова пък ви чета във форума

П.С. И да не кажете, че явно вече съм го преживяла, реших да се разделим преди 2 месеца (макар, че го мисля от година) и още всичко ми е доста прясно.

vesi21, ти си още в начална фаза
И при мен тя беше далеч по-позитивна (за сравнение с твоите 2 месеца - при мен минаха вече 3 години).
Сега не че съм крайно негативна... просто има една постоянна умора, която си казва думата.
Иначе звучи много свежо и обещаващо... ех, само да имах обедна почивка 

Нямам негативни чувства.Радвам се на спокойствие и че няма кой да ми опява защо детето има сополи защо ходи на ясла и т н и да си изкарва лошото настроение на мен!Нека тези неща ги сипе върху други жени.УРАААА радвам се че не съм с него

Времето лекува негативните чувства.

Когато ме засегнат, трудно се справям, да не казвам никак.
Обикновено избягвам хората, които са ми неприятни. Засега търпя само един - БНД.
На крачка съм да му дам пълен игнор. Не веднъж съм му казвала, че ми е неприятен и единствената причина да поддържам контакти с него е детето да има самочувствие, че има баща.
Какво самочувствие ще й вдъхне, след като редовните му обръщенията към детето са "мърла", "смръдла" и все в този стил. Говорим за дете, което винаги е чисто и добре облечено, с бяла кожа, сини очи и руси къдрици. Винаги е усмихната, а по улицата съвсем случайни хора я заглеждат, радват й се и я наричат "ангелче", "кукличка", "принцеса" и т.н.
Единственият човек, който я нарича с гнусни обръщения, това е баща й. Той е и редовният генератор на постоянни негативни чувства у мен.
И други хора ме ядосват понякога, но това са инцидентни случаи може да се каже, че не им обръщам специално внимание.

При мен фрустрацията беше по време на брака. След развода бях като освободена, щастлива и спокойна. Разбира се огромно значение имаше и това, че имах връзка и много се обичахме. Затова и не мога да дам кой знае какъв съвет... връзка не мога да ти кажа да започнеш, то не е концерт по желание, но единствено можеш да промениш гледната си точка: мисли какво печелиш, как повече няма да се съобразяваш с друг, ще правиш каквото и както ти искаш и решиш, няма кой да мрънка, да недоволства, да те критикува постоянно, да му слугуваш и ехее... колко още неща. Ти си бясна и гневът те заслепява да видиш положителните аспекти и да си щастлива. Тегли му една и мисли за себе си. Сега ти е позволено да се превърнеш в егоист до мозъка на костите си... и ще ти хареса.