Как се справяте с негативните чувства?

Зависи от това колко силни и колко заслужени са негативните чувства. Аз рядко търся вината в себе си, което винаги ми е пречило. Понякога помага да застана и да си кажа и аз не съм перфектна, но виж ако мъжа ми каже "тези деца не са мои" по-голямо удоволствие ще ми е да го мразя от колкото да се опитвам да се справя с негативните чувства.

Може да опиташ като замениш омразата с чувство на облекчение и щастие, че си се отървала от такива хора; с убеждението, че се налага да изживееш тези трудности, за да стигнеш до нещо ново и по-добро; че тази раздяла е твоят нов шанс в живота. Най-малкото - децата не заслужават да живеят в такава атмосфера. Създай си с тях една нова, спокойна, атмосфера, нов начин на живот, в който вие сами ще си определяте как да живеете, без да се налага да търпите лошо и несправедливо отношение.

Според мен авторката иска да се отърве от негативните чувства към бащата на децата си, но мисля, че това няма как да стане, поне след разказаното от теб. Просто не го мисли. А се съсредоточи, както ти е казала Анжали (ако така се чете) върху хубавата страна от ситуацията.

Колкото и банално да звучи - с времето. А три седмици е прекалено кратък период за постигане на мир и спокойствие. Това че не се обажда е за предпочитане пред непрекъснато висене на вратата или държане на телефона по цели нощи.
Идиотиите за съжаление съпътстват почти всяка раздяла. При нас „черешката на тортата” беше - „отказвам се от теб, от всичко свързано с теб и от това което е излезнало от теб”- та, цирка е един и същ, само участниците са различни.

Тези негативни чувства не ми влияят добре.
Изпълнена съм с гняв, океан от гняв.
След това ме облива безсилие.

Остави го този гняв да се изяви, да изтече от раната.
Това е етап, и най здавословно е да го оставиш да се изкипи, за да отмине после, вместо да го подтискаш .
Това е начина да се справиш.
Да минеш през него.
Говори на някой, пиши на лист харетия какво те вбесява.......Крещи, обиждай, плачи, чупи.....
След време полека ще усетиш, че този човек грам не може вече да те развълнува, ще разбереш, че си го преодоляла...но след време. 

Много вярвам в това, че омразата е близка с любовта. имам предвид ти си обичала този човек, живяла си с него, родила си му деца и той се е отнесъл зле, предал те е. Няма как да ти стане безразличен толкова бързо. Сега е нормално да изпитваш все още чувства, било то и негативни. Ще дойде момента в който ще ти е напълно безразличен. Бъди сигурна!

Аз имам един специален лист за оцеляване, като ме обземат негативните чувства (понякога не мога да се скрия, намират ме и ме превземат) и като се случи, чета го. Той е сбор от най-важното от различни проучвания и статии за оцеляването и приспособимостта. Честно казано, това ми е по-полезно от "надеждата за възмездие", която ме мъчеше преди.

Остана ми в главата от последния път, че двата погрешни механизма за справяне с "лошите" емоции са избягването/изтласкването на проблема и самонаказанието. Така че страданието е за предпочитане от фалшивия мир и е част от процеса на лечение, през който душата ти преминава и както каза I.Hr. - ще мине с времето.

Аз съм спонтанна и трудно сдържам емоциите си .
Но пък след това ми олеква .

Изживей го този гняв , после ще си като преродена .

Господи, дай ми сили да променя нещата, които мога, да приема тези, които не мога и мъдростта да ги различа!

Ако си направила всичко, за да се променят нещата и не е станало, оттук нататък няма какво да го мислиш. Не можеш да променяш другите хора. Мъжът ти си е взел някакво решение или пък усилено е изягвал да вземе такова. Това е неговия живот. И всеки има право да определя собствения си. Вингаи се питаме дали не е можело нещата да се развият по друг начин. Но няма смисъл от такива въпроси. Като започнеш да приемаш това, което се е случило, ще се почувстваш и по-добре. Гневът е просто етап. Опитайсе да гледаш повече в бъдещето и какво искаш да постигнеш, вместо да се обръщаш назад. Повтаряй си, че така си по-добре и ще се почувстваш

Точно така правя аз.
Радвам се на новият си живот,колкото и да е труден.Не съжалявам за нищо.Казвам си,че е трябвало да премина през всичкото това,за да съм точно този човек,който съм в момента.
Имам двама бивши,по едно дете от всеки и винаги съм казвала,че съм им благодарна,все има за какво.Не,че не се сещам за лошите моменти,но те вече са в миналото,гледам да отчета само позитивите от всяка връзка.

Nesiha, заинтересува ме.
Сподели повече от твоя списък, може и на лични

Hermineta 
Четох те в другата тема и не можех да повярвам какво чета. Идиоти наистина винаги е имало и ще има, но признавам, че твоят много ме впечатли.
Видях също така, че родителите ти помагат и че си взела вече важните решения, свързани с битовизмите - къде ще живеете и какво ще направите с общия ви апартамент. Поздравявам те за трезвите мисли, това ми говори, че си умна и разсъдлива жена и сега, когато нямаш кой да те дърпа назад, убедена съм, ще постигнеш много.
Не забравяй да го съдиш за издръжка. Каквото и да ти говорят, каквато и помия да изсипват върху теб, вземи си адвокат и го остави да се оправя с тях, ти си се занимавай с работата и децата. Много често се случва (на мен включително) от толкова хули и обиди да си кажеш мамка му, няма да се занимавам с него, изтрябвали са му кирливите му пари. Да, ама не е така. Може да не са ти притрябвали, но това са пари на децата и за тях трябва да се пребориш. Аз не го правих това 2 години и съжалявам за слабохарактерността си тогава.
Колкото до гнева - той е изключително полезна и позитивна емоция, отдай му се. Фазите, през които преминаваме при такива житейски катаклизми, са отричане-депресия-гняв-приемане. Сама виждаш колко си напред в процеса с това, че се гневиш и колко малко ти остава до спокойствието. Ако мога пак да дам себе си за пример, дълги месеци не успявах да се ядосам истински, люшках се между отричането и депресията. Гадна работа. Стигнеш ли до там, където си ти, нещата са на финала вече.
Така че ядосвай се, гневи се (не пред децата, но ти това си го знаеш), крещи, викай, пиши тук ако искаш (много помага!) - изобщо, остави се на тази емоция. Колкото и страшна и отрицателна да ти изглежда, тя е важна част от процеса, не може да мине без нея и обещавам ти - няма да стои в теб вечно. Ще си отиде с времето, ще се освободиш от всичко лошо и черно и ще ти олекне.
Като цяло, хубав живот виждам за теб

    Както са ти написали момичетата тук" всичко минава".Изживей си гнева и омразата ,но се опитай да простиш .Много по-лестно  е когато душата ти не е обременена с мисли и чувства за него.
   И моите деца не са негови ,и той не ги е виждал вече 5 години ....позната история.Знаеш ли колко хубави мигове те чакат от тук нататък.Празници прекарани само с хората ,които обичаш и те обичат .Почивки с децата ,весели мигове с техните връстници ,спокойни рождени дни ...безкрайна радост от общуването с тях .Всичко това в началото много тежи ,но после спира да ти пука ,отписваш го.Появяват се и други хора около теб,приятели и дай боже нова любов ...и го преживяваш.
    Избледнява ,избледнява ,спира да те дразни ,дори не искаш да се види с теб или децата.Мисли за него като за предател.Гледай да имаш повече работа ,заобиколи се с колеги ,в които виждаш само мъжките добри черти.Повярвай ,че има и свестни мъже,ходи по купони ,не гледай на себе си като на изоставена жена ,а гледай на себе си като Свободна жена.Вземи всичко от живота, което в този момент ще ти се предостави .Обичай децата си ,те ще ти отвърнат със същото     
  Направи ги свои приятели .Няма да повярваш колко много щастие и гордост ще ти донесат .