Може ли дете да расте, когато бащата е записан като неизвестен

Да, на мястото за имена на бащата има тирета.
Ако аз трябва да попълвам документи за детето - на мястото за баща сама пиша неизвестен.
Нося си и копие от удостоверението за раждане за справка. Че държ служителки ми се пулят насреща - ама как, госпожо, вие нямате вид на циганка, защо бащата и тн....
Бащата никога не и е липсвал. Когато е питала за него - обяснявала съм защо сме го изтрили от живота си. Знае, че доста деца живеят с 1 родител поради различни причини. Няма как да ти липсва нещо, което не познаваш. Междувременно след години си намери баща. Сега сме си заедно, човека беше предложил да я признае. Тя отказа - не иска да си сменя имената.

Ако съм мъж, не бих простила такава лъжа.
Това не е лъжа за чувства, за постъпки, това е лъжа, в която е намесен цял един нов живот.
Не че искам да те порицавам, но след като нещата са били толкова проблемни, просто е могло да бъдат прекъснати преди да се случи това...
За детето не знам, не съм сигурна кога е подходящия момент и по какъв начин ще е добре да се вмъкне фигурата на бащата в живота му, но смятам, че достойното е да се бориш за това, което искаш - т.е. неучастието на бащата в живота ви, но с честни методи.

Според мен си взела грешното решение..по-голямата част от съфорумките ти говорят от позицията на майката, аз ти го казвам от позицията на детето, от личен опит. Пожелавам ти  един ден да не те обвинява...

Тук грешиш много. Твоята дъщеря е имала късмет да има втори баща, но не всички деца на самотни родители го имат. И аз преди си мислех и наистина си вярвах, че баща не ми е липсвал, че не може да ми липсва нещо, което никога не съм познавала. Обаче порастнах, започнах да се замислям, да се самоанализирам и останових, че колкото и да се опитвам да го отрека,точно липсата на баща за жалост е коренът на всичките ми проблеми...
Липсата на баща много рядко остава без следи, за жалост. А при теб го има и и факта, че именно ти ще си виновна за това, че детето не го познава. Нямаш право да взимаш такова решение, както го е казала LemonDesi, та това е цял един живот. Дори и да те съди за бащинство, дори и да не иска да ти подпише декларация за излизане от страната, можеш да го съдиш, щом живееш в чужбина, вярвам, че ще се уредят нещата някакси, но му кажи истината..Без лоши чувства, но щом си позволила да забременееш от този човек, сега е редно да си поемеш последствията..ако не си го искала, трябваше да помислиш преди да се стигне до тук...

Много си изписала за майка му и сестра му и нито дума за него. В крайна сметка няма да са те родители на детето ти, а той. Какъв човек е, що е ... Може семейството му да е всякакво, но той да е грижовен и обичлив родител.
Не знам, аз не бих взела такова решение, но това е само мое лично мнение.

Ще разкажа от личен опит. Когато забременях, се чудех дали да му кажа,или не. Стигнах до решението, че все пак той трябва да знае.И така, седнах и му казах за бременността,като упоменах, че просто човешки го уведомявам и не желая нищо от него, освен ако решението не е лично негово.
По негова покана заживяхме заедно. Когато дойде време да раждам, аз определено бях против детето да се води на неговите имена - т.е да го припознае.Но тогава "милия" много се обиди, чак приплака с думите "Аз да не съм ти донор".Съжалих го, и си казах, че може да е за добро ако го припознае. Разделих ме се когато дъщеря ни беше на близо около 2 годинки. Бяха големи обещания, че каквото и да станело, той никога няма да я изостави и ще се грижи за нея. Е добре, но до 2008г, когато прибра при себе си най-големият п.....л на града и се започнаха големите проблеми. Сега не говори с детето ни, крие се по входовете като я види, затваря и телефоните, беше и спрял и издръжката, не е идвал да я види от 2008г. От друга страна при живо родено дете(нашето общо), отишъл и направил на оная ин-витро, та го и припознал.
Мисълта ми беше за нашето дете, че в момента му къса душата с нож, защото тя много, страхотно много го обича и тези му действия я подтискат, обиждат и нараняват душата и, защото тя вече не е малка и разбира много неща. Разбира и вижда и всичко това наранява психиката и. Но, грешката е лично моя. Не трябваше въобще да му казвам. Сега живота и на двете ни щеше да бъде много по добър от колкото в момента. А най-вероятно нямаше и да е в България, а някъде в чужбина където щях да родя, създам едно семейство с баща обичащ детето ми.

Flocke, липсвал ти е идеалният баща, онзи, който виждаш от страни.
Знаеш ли колко малко деца деца са доволни от бащите си? На пръв поглед ще кажеш идеалното семейство. Колко е хубаво тати да дойде да те вземе от училище. Но в действителност една голяма част от децата се страхуват от бащите си и дори завиждат на други деца, които живеят без бащи.
На Симон мъжът й поне се е грижил за детето за даден период от време. Може дори да е бил идеалният баща. Когато бащата  е от полза за детето, тогава нека бъде баща. Но когато се очертава да поставиш бъдещето на детето си в пълна зависимост, само да пише в акта му за раждане нечие мъжко име, тогава съм против. Освен това при вписан вече баща, това дете губи шанса за осиновяване в случай, че в бъдеще майка му си намери мъж и този мъж обича и се грижи са детето.
Когато една жена има дете, трябва преди всичко да мисли за неговото благополучие.
Каква ще бъде ползата за детето, ако точно този мъж го припознае за баща? Не виждам никаква.
Каква ще бъде вредата, ако не каже на биологичния баща за детето? Може някой ден, ако нарекат детето "копеле", то да се засегне.

miss piggy  "поне се е грижил за детето за даден период от време." - какво значи това???? А сега какво??? Като има ин-витро да хвърли дъщеря ни в кофата за боклук ли? Като непотребна вещ. Искам да кажа, че е по добре понякога детето да не познава биологичният си баща, от колкото същият в един момент да му срине психиката , защото видиш ли нечии чужди прищявки са по важни от биологичната му дъщеря. Както бащата , така и майката са тези родители които те даряват с любов и обич и не се отказват чрез действията си от теб, а въпреки трудностите намират начин да те предпазят и поставят интересите ти на първо място с риска да оставят личният си живот на второ място. Задавал или сте си въпроса, или забелязвали ли сте че, понякога чуждият ни е по близък, от колкото собствените ни родители? Така е и при децата. Те възприемат и обичат този в който вярват и чувстват подкрепата му, неговата защита и сигурност.

Flocke - повярвай ми, по някога е по добре да си без баща, от колкото с втори, трети и прочие като първия.Най- вероятно дъщеря ми когато стане на твоята възраст може би ще изрече същите чувства и мисли като теб.Няма начин, и нищо лошо няма да има в това, защото тя го е познавала,обичала и привързала към него. И точно в момента когато тя израства и се нуждае най много от него и от мъжката му фигура, той безцеремонно показва с действията си, че я изхвърля зад гърба си , в кофата за смет, там където се хвърля непотребният отпадък. След раздялата ни с БНД-то съм имала хиляди възможности да осъществя втора връзка. Но когато преминах през отношението между дъщеря ми и евентуалният избраник, разбрах че не бих жертвала детето си само и само да създам поредното клише "детето е необходимо да има баща".Не бих поставила, и не бих понесла дъщеря ми да премине втори път през нещо в което вече е преминала.За това реших да остана сама и да се боря с живота с начини с които мога.Не казвам, че нямам личен живот, просто не допускам той да се отразява негативно на детето ми.

Като се има впредвид ,че осиновени деца започват да търсят биологичните си родители и се обръщат стрещу хората които ги гледат и се грижат за тях , не се знае твоето дете как ще реагира когато реши ,че иска да се запознае с баща си . Може да не ти го прости никога ! Освен ,ако не му кажеш , че е заченато инвитро от неизвестен донор , но може ли да се живее цял живот в лъжа . И ако е някое по-чувствително дете, няма ли да се взира цял живот в лицата на непознатите мъже и да търси нещо общо със своите черти .
 Не , че искам да те откажа от идеята ти , но помисли и в тази насока .

Аз пък мога да ви кажа, че баща ми никога не ми липсвал в никакво отношение (най-малко емоциално) и изобщо не се сещам за него. Само от време на време адвокатката ми ми напомня, че трябва да си направя завещение да не вземе да се появи отнякъде и да предяви претенции към апартамента, който си купих, ако нещо стане с мен. А че имам проблеми, естествено - всеки има, но гледам да ги решавам и изобщо не смятам, че някой друг ми е виновен за тях, още по-малко някой, който никога не съм виждала. И не си правя труда да се самоанализирам - ако реша, че ми трябва професионална помощ, ходя на психолог.

От друга страна, ми е много интересно как авторката ще подходи към детето си и как ще му представи фигурата на бащата. Не се заяждам, казвам го с най-добри чувства, наистина ми е интересно, защото аз за себе си вече знам как ще кажа на моите близнаци откъде са се появили, защо си нямат татко и колко много мама е искала да ги има.

А дали авторката ще каже на таткото или не - всяко нещо си има предимства и недостатъци и изборът е само нейн.


Това е основно по филмите! Всичко зависи как ще кажеш на детето!
 

Nedinka ,

Завещание няма да ти помогне , защото той ще има запазена част .

Това не бива да го мислиш , бъди оптимист и мисли за близнаците !

Според белгийското законодателство мога, а пък апартаментът ми се намира в Белгия. Не го мисля, затова и вече почти три години нищо не съм направила по въпроса. Пък и би ли бил толкова нахален, че да поиска нещо - все пак 32 години не се е вяснал. Съмнявам се, че дори знае как изглеждам!

С двамата квартиранти, които в момента явно играят футбол и ужасно много ме ритат, не ми остава друго освен да съм оптимист 

Както и да е - мисълта ми беше, че не е задължително детето да страда от липсата на татко, но това зависи основно от майката. Тя трябва да намери правилния подход и да направи така, че детето да не усеща липсата. Не е лесно, но пък и не е невъзможно.

Абсолютно си права . 

За мен тук дори не стои въпроса единствено за детето,
а за използването на един човек просто като донор на сперма, без изричното му съгласие.
Какво означава това, някъде по света да има мое дете, и аз дори да не знам за това?
Щом има позиции по въпроса, дали това дете трябва да е в контакт с баща си - ок, но
тези позиции могат да се отстояват по честен спрямо всички участници начин. 

 Имаш вариянт да вземеш таткото и той да се гриже за бебето докато работиш . Е , определено ще е лудница ! Като стане детето за градина , таткото да си търси работа и ако не - го разкарваш от живота ти .
 6 гд не са малко време за една връзка и наистина трябва да си прецениш да ли искаш да си с него . Както изглежда тази връзка по- вече те е натоварвала , отколкото разтоварвала .

И аз да споделя моя опит, понеже скоро бях поставена пред същия избор... Нашият татко е чужденец, беше нещо епизодично в живота ми- в смисъл не сме имали някаква дълга връзка преди това и когато разбрах, че съм бременна вече дори нямахме отношения. След дълги размишления реших да му кажа все пак- за да не потъпквам и неговото право да е баща и правото на детето ми да има такъв. Естествено го предупредих, че му казвам само информативно, и че не искам нищо от него- нито финансово нито като присъствие в живота ми. Нещата обаче доста се промениха след това- той толкова много се зарадва и поиска да е истински баща.... На мен ми предстои раждане през септември, но сме се разбрали, че детето ще носи името му и той просто лети от щастие и наляво надясно разказва, че ще става баща. Всеки ден се срещаме, вече е купил толкова неща, обзавел е детска стая в дома си, постоянно се грижи за мен.. просто е мъж-мечта...  Неговото семейство не е в БГ, но им ходихме на гости, запознахме се, и те много радушно приеха новината и ми дадоха да разбера, че просто не трябва да имам никакви притеснения!! Т.е при мен нещата се получиха по най-добрия възможен начин- просто знам, че винаги ще имаме подкрепата от него- а сега разбирам, че тя ще ми е много нужна...

Разбира се- хора всякакви, но все пак е хубаво да не се крият такива големи тайни- това ще ти тежи... Каквото и да решиш- пожелавам ти всичко да се развие по най-хубавия начин за всички