Може ли дете да расте, когато бащата е записан като неизвестен

Е то основно по документи е проблемът .
Иначе , да хубаво е да се познават .

Много си права , Stun ! 

Сънмена още живее в някакви векове, в които жената не може да се издържа сама, ако не я издържа мъж 

Колкото до конкретния казус, аз все си мисля, че не е много честно един мъж да не знае, че има дете. Според мен трябва да му се каже, пък после да се мисли за документите, контактите и тям подобни - то ще си покаже отношението му.

и на мен ми изглежда малко нечестно към бащата да не му се каже че има дете, но едва ли мога да се сетя за всички административни проблеми, които може да и създаде ако реши. А с тази рода, която се описва, ще има много помощници в пъклени планове  - пак повтарям ако реши. Но и предвид, че сигурно ще е наранен от приключването на връзката е много вероятно да има ядове

Поне в близките три години детето няма да разбира има ли баща или не. На този етап е твърде прибързано да му се съобщава.

Едно на ръка, че е нечестно спрямо бащата, но е и още по-нечестно спрямо детето. Нямаш право да му отнемаш правото да познава баща си.. какъвто и да е, факт е че си си избрала да забремееш от него.... А пък ако човекът е наистина такъв мизерник, детето рано или късно само ще си направи изводите, но поне няма да обвинява теб.

Ако израсте в мизерия, само защото бащата не дава съгласие да го изведат в чужбина, дали пак няма да я обвинява?
Общо взето децата биват два вида. Едните харесват живота си и са благодарни на родителите си само защото ги има, други вечно са недоволни и винаги ще намерят за какво да обвинят родителите си.
Освен това, ако й хареса страната, в която работи и реши да остане там, може един ден да срещне друг мъж, който да приеме детето й и да го осинови. По този начин детето й ще има много облаги. А с баща българин, детето автоматично става български гражданин и един ден, когато навърши пълнолетие, може да му се наложи да напусне страната, да изгуби приятели, да промени изцяло начина си на живот.
Ако бащата беше толкова добър, майката щеше да иска да живеят заедно и въпросът за припознаването става излишен.

Аз не говоря за припознаване. Авторката си го познава най-добре, знае дали би я съдил за признаване на бащинството. 
Едно е да не му каже, защото примерно е алкохолик, наркоман, млати я от ден до пладне и има огромна веротност да посегне и на детето, съвсем друго е да му каже просто защото вече не иска да е с него и защото бил мързелив. Като лъсне един ден цялата истина, какво ще му обясни на това дете? “Еми маменце, много беше мързелив, ако му бях казала, щеше да ми виси на джоба цял живот“. А относно другия мъж..пожелавам и наистина да го стещне, но нищо не е сигурно..
Никой няма моралното право да взима такива решения, дори и майката. Да не говорим, че ми е интересно, как изобщо възнамерява да го скрие, дори и да е в чужбина, след 6 годищна връзка все ще имат някакви общи приятели и истината рано или късно ще излезе наяве..

Ще разбере, ще разбере - в момента, в който започне да общува с някой, различен от домашния кръг и да започне поне малко от малко да говори, например към двегодишна възраст. Затова е толкова важно как авторката ще му представи нещата.

Сънмен, не виждам какъв е проблемът да се оправи, след като работи. А това, че майка й е безработна, е само в нейна полза - ще й гледа детето и тя няма да има нужда да си търси гледачка, да си взема отпуск и да се чуди какво да прави, когато детето не може да ходи на ясла. Дали ще изхранваш един или двама човека, разликата не е чак толкова голяма, особено когато човек внимава с разходите И аз бих искала майка ми да е безработна, за да не пращам близнаците на ясла на 6 месеца и да ги поверя на някоя филипинка, еквадорка, а може и нещо по-екзотично, ама няма да ми се отвори парашута!

Детето иска пари.Като го иска това дете,да се прибира в България.В чужбина всичко е скъпо и сложно.

Зависи, авторката може да си е намерила по-добре платена работа в чужбина!

То в България парите растат по дърветата и бебешките стоки ги раздават без пари.

Всичко бебешко, от дрехи до храни, в България е минимум два пъти по-скъпо от другите европейски страни. Специално за храните, отчетните ни мами от чужбина като си дойдоха за ваканцята, се бяха втрещили какви са тези цени тук, безобразно високи (сравнени с Холандия, Норвегия и Англия).

Та не ми е много ясно какво ще прави авторката тук, ама щом сънмена казва, явно го е премислил.

miss piggy , 

Много е вярно това !

Абсолютно съгласна - убедих се сама! Е, не за всичко, но за доста неща е така. А едни и същи марки са на едни и същи цени само дето в чужбина стандартът е доста по-висок и като процентно изражение едно боди на Petit bateau не прави 10 % от заплата, както беше установила една приятелка в БГ.

Аз реших да не му казвам абсолютно нищо за бебчето.
Премислях, обмислях и изживявах всички възможни варианти, да му кажа, да не му кажа,
да го взема при мен, за да има детето баща, да бъда самотна майка и т.н.

Не мога да си кривя душата, приятеля ми е добър човек, но се влияе много от майка си и сестра си,
а по-големи интригантки от тях не познавам. Знам, че ще ме изнудват за пари, ще взимат заеми, за да водят дела за бащинство. А като спечелят делото няма да обърнат внимание на детето, ще им е само да плащам за да подписват разрешение детето да остане в чужбина.

Както казах, той е от много проблемно семейство. Един ден като майка му и сестра му видят, че от мен пари не може да отмъкнат и ще бият шута на приятеля ми.

Имаше период в който той беше безработен, след това тежко болен, беше в болница,
те дори и прекъснаха контакт с него, не искаха да го посетят в болницата и не дойдоха.
Обаждах им се да дойдат, но майка му само ми каза, каквото му е писано, това е и затвори.

Толкова студена жена не съм виждала. Нейните родители и преписаха къщата за да ги гледа, тя ги шътна в старчески дом месец след това, няколко месеца по-късно тези хора се превърнаха в сянки и си отидоха един след друг.

Не стига това, ами и майка му и сестра му са крадливи, като са ми идвали на гости и изчезваха неща, от червило до бижута, хавлиени кърпи, превръзки, дрехи, дори и мои бикини, не ми се изброява.

Не искам да имам нищо общо с тях. Търпях всичко това от обич към него, но сега и това не чувствам. Товар ми падна от гърба и не искам да се връщам обратно.

За обратно връщане в България не може да става и въпрос. Тук работя по специалността си,
имам нормална заплата, мога да си позволя да ударя едно рамо на майка ми. В България нямах шанс за реализация, а заплатата ми там не беше кой знае какво.
Благодарна съм за шанса, който ми беше даден и не ми се иска да изпускам питомното и да гоня дивото.

Аз мисля, че това е разумното решение. В случай, че един ден решиш детето ти да има баща, винаги може да му кажеш. Но сега кажеш ли му, в следващите 18 години ще си на 100% зависима от него. Да речем, че си го прибереш и си го гледаш. Гарантирано сестра му и майка му ще ти се довлекат на гости. Ако сестра му е семейна може и да си тръгне, но майка му сигурно ще остане възможно най-дълго.

Да му кажеш има и своите плюсове. Може да дойде при теб, за да не си сама по време на бременността и раждането, да те придружава на прегледите и да те успокоява, когато си притеснена и изплашена. А страхове по време на бременността колкото искаш. Друго си е да имаш грижовен мъж до себе си.