Дори имам познати (за щастие не добри познати или приятели) отгледани от бабите, сега е ред на техните родители да са отглеждащите баби. И в двата случая децата (с бабите) и родителите им живеят в различни населени места и рядко се виждат. Страшна "традиция" ... и не от недоимък, липса на възможности.
Ето и тази традиция не я разбирам.. колкото по-малки са децата, толкова по-непонятно е за мен, как могат родителите да не виждат децата си със седмици и месеци
Вероятно съм в другата крайност, но дори когато съм в съседната стая и чета, изпитвам угризения че не съм при тях, а пък да ги оставя за месец на сто км разстояние.. абсурд.
Когато е от някаква принуда, тогава ясно. Но, само за да си "живеят живота".. струва ми се абсурдно.
Между другото, въпреки че имам баба и дядо на разположение денонощно, с мъжа ми не сме ходили сами на кино, театър, ресторант и каквито и да било мероприятия.. излизаме само когато сме поканени специално, напр на сватба, рожден ден и т.н.
То разбирането винаги е от двете страни - сигурно има и родители, които се оливат с излизанията и развлеченията - ами, разбираемо е бабите да започнат да отказват помощ, предполагам.
