Публикувана: 24 юни 2011, 18:52 ч.
Последно мнение: 15 юли 2011, 15:26 ч.

явлението модерна баба

22 944
551
1

24 юни 2011, 18:52 ч.

Мнения: 241

Да ви занимая с една препирня.
Леля съм на няколко малки хлапета.
Бабите и дядовците, 2 чифта, в т.ч. и майка ми не искат да ги гледат. Е, гледат ги веднъж на месец, общо 2-3 часа. Което за сестрите ми и мъжете им значи че ходене на кино/театър/заведение без децата е почти невъзможно освен ако не ме вземат мен или не се изръсят за бавачка. Всички сме в един град.
Добре де, всички си имаме живот, но и аз, и сестрите ми сме гледани с години наред при бабите, не само на гости, ами направо в техните домове. Нашите идваха да ни виждат отвреме навреме и туй то. Подобни са историите на бащите на племенниците ми.
Ядосвам се на нашите, че са се възползвали и са очаквали да им се гледат децата, а пък сега не искат да гледат внуците. Откъде идва това разминаване в поколенията? Това да се възползваш от едното и после да отказваш да направиш същото за следващите?

# 1 24 юни 2011, 19:17 ч.

в дяволитите очички на моето тормозче
Мнения: 1 001

Шарена сол, с риск да те засегна, ще кажа, че никой не е длъжен да гледа децата на някого. Включително и ти. Ако го правиш, защото ти е приятно, е едно. Ако го правиш, защото ти е неудобно да откажеш, е друго.
Плюс това, времето, когато ние сме били деца, е било съвсем друго. Беше спокойно, по- сигурно, хората не се пенсионираха на такава възраст, на каквато се пенсионират сега.Сега "бабите" и "дядовците" драпат да се задържат на работните си места, щото иначе може и да не доживеят до пенсия. Стрес, натоварване, една прилична зряла възраст- ами, прояви разбиране. Няколко малки хлапета се гледат трудно, та макар и за няколко часа, както самата ти си се убедила.
Не е справедливо сестрите ти да си гледат почивката, а с грижите за децата им, волю- неволю, да се натоварва някой друг, който също има нужда от почивка. Плюс това, често когато се прави услуга, някои хора с времето започват да възприемат това като задължение за услужващия и когато той в някакъв момент каже "не мога", се обиждат.
Децата на сестрите ти няма да са вечно малки, ще пораснат и тогава и те ще могат да разполагат с по- голямата част от времето си.
Не се ядосвай на вашите. Имат право да отказват. И вашите баби и дядовци са имали право да откажат да ви гледат , но не са се възползвали.Всеки прави избора за себе си. Simple Smile

Последна редакция: пт, 24 юни 2011, 21:16 от Бронте

# 2 24 юни 2011, 20:19 ч.

Мнения: X

Цитат на: Бронте в пт, 24 юни 2011, 19:17

Не се ядосвай на вашите. Имат право да отказват. И вашите баби и дядовци са имали право да откажат да ви гледат , но не са се възползвали.Всеки прави избора за себе си. Simple Smile

И аз съм на това мнение. Не мисля, че има място за сърдене. Човек може да помоли родителите си за услуга, но те могат да му откажат и си е тяхно право да разполагат с времето си.

# 3 24 юни 2011, 20:36 ч.

София
Мнения: 8 286

Още един глас за Бронте.

# 4 24 юни 2011, 20:48 ч.

София
Мнения: 12 406

Цитат на: Шарена Сол в пт, 24 юни 2011, 18:52

Ядосвам се на нашите, че са се възползвали и са очаквали да им се гледат децата, а пък сега не искат да гледат внуците. Откъде идва това разминаване в поколенията? Това да се възползваш от едното и после да отказваш да направиш същото за следващите?

Наблюдавам зависимост, онези които са гледали навремето децата си сами сега се хвърлят да помагат и в отглеждането на внуци. Останалите продължават да гледат само себе си. Има логика, защото като не са изпитали на свой гръб какво е за години да не излизаш вечер с половинката си нито веднъж и прочее ограничения, просто не могат да съчувстват, да видят нуждата от помощ. А и нямат навик да отговарят за някой друг, все са си били ергени.

И да, никой не е длъжен да гледа внуци, но все веднъж месечно няколко часа не е гледане, а едно рамо в комбинация с възможност да се сближат с внуците. Не е като да си теглят финалната черта на живота както са направили техните родители.

# 5 24 юни 2011, 20:58 ч.

Мнения: 5 370

Ами...моята свекърва е хем модерна, хем адски много ми помага.
Но.
Аз и компенсирам финансово това, че тя отказа предложената и след пенсия работа. И, въобще, финансово всячески я подкрепям.
Но и иначе, тя още откакто се запознахме с моя много искаше внук...и се грижи и много за него.

# 6 24 юни 2011, 21:14 ч.

Мнения: 289

И едно рамо за Шарена сол Laughing

Истината е, че колкото семейства, толкова и истини - и всеки е прав за себе си.
Но ми е чудно, тези баби и дядовци, които виждат внуците си за по няколко часа месечно, нямат ли желание да се сближат с тези деца, да ги виждат как растат, да им се радват?! Задължение, естествено, не им е.. Но, емоцията, мисля е приятна Thinking

Моите родители виждат децата ми всеки ден, всъщност и винаги са били толкова грижовни и към мен и брат ми. Когато не се виждаме, задължително се чуваме, всеки ден. Не мога да си представя, че ще взимат децата ми като по задължение за 3 часа месечно..

Всъщност, разбираемо е за мен, що се отнася до баби и дядовци, които имат все още активна кариера, отговорности, и физически нямат време за повече срещи с внуци. Но тези, които люпят семки пред телевизора, като моите свекъри Laughing

и се чудят кой супермаркет да разгледат за шести път, за да им мине следобеда.. т.е. време имат в изобилие - при тях ми е странно защо до такава степен липсва желание.. това по принцип - не за моите. Всъщност, закономерността при нас е, колкото са близки родителите с децата си, съответно толкова се сближават и с внуците.

# 7 24 юни 2011, 21:15 ч.

София
Мнения: 62 595

Да, и аз забелязвам нещо такова с гледането на децата и внуците. Мисля, че който не си е гледал децата, той вероятно няма да има дори идеята за това да гледа внуци. Не виждам как едни родители ще развият психически, че и чисто технически и житейски, родителските си заложби в умения, ако на практика са оставили отглеждането за бабите и дядовците и са били нещо като съмтно-неделни родители. Логично е, че няма да гледат и внуците.

Аз лично не мога да си представя как моите или на мъжа ми родителите трайно ще откажат да помогнат, а да живеем в един град. Те така са възпитани, ние също така сме възпитани.

# 8 24 юни 2011, 21:23 ч.

в дяволитите очички на моето тормозче
Мнения: 1 001

Шарена сол, от кой тип са твоите родители? От тези, дето работят или от тези, които имат свободно време в повече?

Пък може да се страхуват, че ако гледат децата на едната ти сестра, ще трябва да гледат децата и на другата , а пък утре- и твоите Simple Smile

Благословени са откъм внуци родителите ти Laughing

А по тази тема сестрите ти разговаряли ли са с тях?И ако да- какво са изтъкнали родителите ти като причина?
При всички случаи, според мен, това, че не ги гледат, не значи, че не ги обичат Peace

# 9 24 юни 2011, 21:26 ч.

Мнения: X

Цитат на: Edelia в пт, 24 юни 2011, 21:14

Но ми е чудно, тези баби и дядовци, които виждат внуците си за по няколко часа месечно, нямат ли желание да се сближат с тези деца, да ги виждат как растат, да им се радват?!

Моята свекърва няма желание собственото си дете да вижда, отгледала го е баба му. Какво остава за внуче? Хора всякакви...

# 10 24 юни 2011, 21:26 ч.

София
Мнения: 8 286

Бояна, аз пък не забелязвам такова нещо. Шарен свят.
Дори имам познати (за щастие не добри познати или приятели) отгледани от бабите, сега е ред на техните родители да са отглеждащите баби. И в двата случая децата (с бабите) и родителите им живеят в различни населени места и рядко се виждат. Страшна "традиция" ... и не от недоимък, липса на възможности.

Летата съм прекарвала при баба и дядо.
Сега децата ми прекарва ваканциите при баба и дядо. Ако не искаха, щяха да са на дежурна група. Никога не съм го считал за тяхно задължение. През останалото време сме сами с децата - няма 2-3 часа за кино или заведение с приятели.
Забавляваме се заедно.
Ако искаме на заведение, децата са с нас, заведението е специално подбрано.
На кино с децата, на подходящ филм или само единия с някой приятел.
.

# 11 24 юни 2011, 21:34 ч.

София
Мнения: 2 840

Аз споделям мнението на Бояна.
Моята майка е такава - мен ме отгледа баба.
Моя син си го гледам аз.
Мама иска да го вижда, да го прегръща, да си говорят, да излязат на разходка, но чак сега, когато вече е голям и практически е една забавна компания, а не дете за гледане. Mr. Green

Докато беше бебе й го оставихме веднъж и тя ми звънна да каже да се прибирам, защото се наакал. Laughing

И само повтаряше като мантра, че не може, защото работи. Laughing

# 12 24 юни 2011, 21:36 ч.

София
Мнения: 62 595

едва ли има връзка между наличието или липсата на ангажименти на бабите и дядовците и гледането на внуците. Койтто иска да е с внучето си, няма значение дали е професор или седи пред телевизора със семките. Привързаността и отношенията идват И с грижите за внуците. разбира се, ако младите си мислят, че внуците по подразбиране са зачислени на бабите, а последните са на денонощно разположение, ще имат много здраве!

# 13 24 юни 2011, 21:40 ч.

Мнения: 4 420

Когато родих всякакви баби - от блока, колежки на свеки и т.н. се изредиха да ме питат коя баба ще идва да къпе /явно това е най-сложното нещо/ и всеки път когато казвах, че сами ще си гледаме детето срещах неразбиращ поглед, едвали не, че не си уважаваме бабите. От тогава като ме пита някой помагат ли бабите отговора ми е един и същ - детето си е наше задължение, бабите и дядото трябва да идват, за да й се радват, а не да я гледат. Е има хора, които все още не ме разбират и мислят, че не допускам никой около детето, но вече не ми пука.

# 14 24 юни 2011, 21:42 ч.

София
Мнения: 12 406

Цитат на: deskatta в пт, 24 юни 2011, 21:40

Е има хора, които все още не ме разбират и мислят, че не допускам никой около детето, но вече не ми пука.

А ако искате да излезете на кино, например, как става? Или имате детегледачка.

Препоръчани теми

Отношения между интроверт и екстроверт

За парите и жените

С какво ви дразнят свекървите? – 156

Тема за ревността, излизанията и пътуванията

Причина:

Причина: