- Публикувана: 18 юни 2011, 14:12 ч.
- Последно мнение: 22 юни 2011, 23:42 ч.
Тема Незабравима 208
"Само един ден, моля те!" - Хаккъ.
"Дори ръката ти без да докосвам, един единствен ден... моля!"
Това все още е Хаккъ, а Харун едва ли вече може да си представи един единствен ден, без да докосва дори ръката й.
"Само един ден, моля те!" - Хаккъ.
"Дори ръката ти без да докосвам, един единствен ден... моля!"
Това все още е Хаккъ, а Харун едва ли вече може да си представи един единствен ден, без да докосва дори ръката й.
Серхан има много професионално насочен поглед
Не че спази обещаното ,не издържа и си я гушна
Серхан има много професионално насочен поглед
[/quote]
Е, поне пръстите му не палуват...тук!
Серхан има много професионално насочен поглед
[/quote]
Е, поне пръстите му не палуват...тук!
Най-после и г-жа Хаят на снимки!
Днес се позагледах и заслушах в един френски сериал - "Париж: криминални разследвания". И там към края един психолог /май такъв беше/ разправя: "Най-добри любовници са мъжете без чувства".
Ох, леле, не за Харун, за Серхан подскочих. Дали пък без чувства играе така този професионалист, бре, да му се не види!
Ох, леле, не за Харун, за Серхан подскочих. Дали пък без чувства играе така този професионалист, бре, да му се не види!
СЛЕДОБЕДНО КАФЕ
Във моя дом, във тая бойница зъбчата,
остана ли, забравям, че живея, че обичам.
Приятелят ми се измъкна по кината,
за да целува там доброто си момиче.
Излезе майка ми - навярно да погледа
животът как тече и как край нея отминава.
От нощна смяна се е върнал пак съседа -
ще спи до вечерта, съвсем ще ме забрави.
Потъна в паметта ми, в тая скъсана обувка
започнатия стих - добре е там на сянка.
А котката върху черешата писука -
върти опашката си и с връбчето се занася.
Не е пристигнала жена ми и не зная
къде се бави и какво я спира да се върне.
Дори прозореца двукрил на мойта стая
очите си към улицата е обърнал.
Ще трябва сам градината да прекопавам
и сам вода да мъкна към изпръхналата суша.
А как бих искал с някого да разговарям,
кафе да му варя и в болките му да се вслушвам.
© Борис Христов
Във моя дом, във тая бойница зъбчата,
остана ли, забравям, че живея, че обичам.
Приятелят ми се измъкна по кината,
за да целува там доброто си момиче.
Излезе майка ми - навярно да погледа
животът как тече и как край нея отминава.
От нощна смяна се е върнал пак съседа -
ще спи до вечерта, съвсем ще ме забрави.
Потъна в паметта ми, в тая скъсана обувка
започнатия стих - добре е там на сянка.
А котката върху черешата писука -
върти опашката си и с връбчето се занася.
Не е пристигнала жена ми и не зная
къде се бави и какво я спира да се върне.
Дори прозореца двукрил на мойта стая
очите си към улицата е обърнал.
Ще трябва сам градината да прекопавам
и сам вода да мъкна към изпръхналата суша.
А как бих искал с някого да разговарям,
кафе да му варя и в болките му да се вслушвам.
© Борис Христов
Днес се позагледах и заслушах в един френски сериал - "Париж: криминални разследвания". И там към края един психолог /май такъв беше/ разправя: "Най-добри любовници са мъжете без чувства".
Ох, леле, не за Харун, за Серхан подскочих. Дали пък без чувства играе така този професионалист, бре, да му се не види!
Ох, леле, не за Харун, за Серхан подскочих. Дали пък без чувства играе така този професионалист, бре, да му се не види!
Днес се позагледах и заслушах в един френски сериал - "Париж: криминални разследвания". И там към края един психолог /май такъв беше/ разправя: "Най-добри любовници са мъжете без чувства".
Ох, леле, не за Харун, за Серхан подскочих. Дали пък без чувства играе така този професионалист, бре, да му се не види!
Ох, леле, не за Харун, за Серхан подскочих. Дали пък без чувства играе така този професионалист, бре, да му се не види!
Йозлемчето да вземе да махне магнитите дето толкова привличат професионалиста Серхан 
То професионализъм, но чак такова пресъздаване на емоции. 
Много ми се иска да не се заблуждаваме а наистина между тях да съществува магия, макар че като се замисля за един друг минал сериал, който изгледах след като приключи, нищо не ми въздейства така в любовните сцени, както в Незабравима. Дори след края на снимките героите се оженили, имат и детенце живи и здрави да са, но я няма магията на Еда и Харун. Доста пъти съм се замисляла, какво точно се крие под думите приятелство в техните усти, може би неосъзната любов, страст, емоция, страх от обвързване или кой знае?
Много ми се иска да не се заблуждаваме а наистина между тях да съществува магия, макар че като се замисля за един друг минал сериал, който изгледах след като приключи, нищо не ми въздейства така в любовните сцени, както в Незабравима. Дори след края на снимките героите се оженили, имат и детенце живи и здрави да са, но я няма магията на Еда и Харун. Доста пъти съм се замисляла, какво точно се крие под думите приятелство в техните усти, може би неосъзната любов, страст, емоция, страх от обвързване или кой знае?
Чак пък толкоз чудене -каквото има ще излезе на яве, ако няма нищо между тях - да са щастливи, и да намерят своите половинки, защото ни доставиха толкова красиви чувства и моменти, че си струваше търпението ни да гледаме и опитите на тримата режисьори за различни жанрове, пресъздадени от един екип
Чак пък толкоз чудене -каквото има ще излезе на яве, ако няма нищо между тях - да са щастливи, и да намерят своите половинки, защото ни доставиха толкова красиви чувства и моменти, че си струваше търпението ни да гледаме и опитите на тримата режисьори за различни жанрове, пресъздадени от един екип
как страшно греда нашето момче
Препоръчани теми