За недостатъците, вярата и доверието

Защо, темата е много хубава и позитивна и предразполага към споделяне! Дори напоследък забелязвам тенденция към позитивни теми във форума и това много ми харесва или трябва постоянно да се дърлим за нещо, за да е интересно ли...Вярно и аз се "закачам" понякога, ама само, ако ме нападнат...иначе предпочитам добрия, мекия и позитивния тон в темите и това ми носи много приятно усещане и настроение докато чета! Поздравления за темата!  

Има още 2-3 приятни теми във форума. Влез плювни и там по веднъж и си тегли един леден душ после. Може пък да усетиш и нещо приятно и позитивно след това. Не се засягам, защото аз съм пуснала темата. Просто днес е един хубав, слънчев, топъл ден и ми е приятно да чета позитивни хора. Негативизма си има къде да излееш. Я виж колко теми за лекари, кражби и измами има. Защо трябва да е тук? 

Тумбе 

Недостатъци имам, цял куп. Осъзнавам ги, доколкото мога. Не се боря с тях - обичам си ги. Ако не бяха те - нямаше да съм аз. Макар че голямата ми уста ме е вкарвала в л****та толкова пъти, че вече би трябвало да съм се поучила

Вярата - мисля, че прави живота по-поносим. По- лек - не, със сигурност. Понякога пречи - особено когато приемеш, че някой горе те наказва заради греховете ти и спреш да се бориш. Добре, че не съм от спиращите

Доверието - всекиму, само по веднъж. Издъни ли се отсрещната страна, отпада от моята вселена и може да се счита за късметлия, ако се отърве само с това. Когато реша да си връщам, мога да бъда особено брутална.

Значи си точно на правилното място.

Нищо й има на темата. Интересува се от другите момичето. Изострени сетива за света около нея, иска да го опознае. Що не?

Споделям недостатък, който напоследък ми пречи - не умея да се подмазвам добре. В същото време не съм и смелчага да си казвам винаги мнението. Получава се нещо като нито риба, нито рак.

За служебни отношения говоря. Навъдили са се разни босчета - поръчват се лаптопи, блекбери-та, пък освен за "Ало, да?" и да си прочетем пощата за друго хапаратурките не се ползват. Тъпо.

Обаче не ми стиска да кажа, че е скандално да се опитваш да разгледаш файл, извадка от огромна база данни, през телефона си при условие, че компютърът ти е пред тебе? Аз съм бъзла. Още по-тъпо.

St. , не се трови за глупости.

A Gia, не се тровя ама по е пивко на днешни времена да си хамелеон.  Просто ми се ще да го мога. Или ако не - да ми стиска да си псувам на воля. Пък то... хем изтървам нещо през зъби, хем като ме питат не смея го повторя.
Ама благодаря за съпорта. 

Мисля си, че ако задобрея в работата си повече накрая ще се докопам до тоя стаус дето ще си псувам на воля. А всичко това са не дотам хубави черти ама нА - човещинка.

Ядоса ли ме нещо грамотна или блъскам врати и си отивам с цялото си превъзходство в гръм и трясък или си казвам право куме в очи. Щеше ми се да мога да го контролирам, ама ей на 

        И защо ти е да го контролираш. Мисля, че това е по-доброто и за тебе и за ответната страна.
За тебе, защото не остава в тебе, а за ответната страна - да знае, че и тя не е идеална, а е като всички останали, т.е. не е идеална /да не се заблуждава/. Така мисля, че е добре и за двете страни.

За мен и аз мисля, че е по-добре. Имам много близки, които не са избухливи, задържат в себе си, но идва един момент, в който става нещо, отприщва се всичко премълвано и после един голям бум от емоции. За мъжа ми например не е добре  хубаво е да умееш да премълчаваш понякога. Случвало ми се е в момент на емоционалност да казвам прекалено силни неща и после да ме е яд на себе си. Та за това, хубаво е да мога да се контролирам, но не мога.

Интересна тема.. Накара ме да се замисля..

За недостатъците: Пффф, наистина май са ми много, но не всички съм ги осъзнала все още.. Признавам само част от тях пред другите и пред себе си.. Да започна с това, че съм голям инат, не приемам чуждото мнение ако е различно от моето  , обичам все да става на моето (въпреки, че от многооо години насам никога не става на моето).. Май съм и доста емоционална, бързо се ядосвам, бързо ми минава (това второто мисля, че е плюс за околните).. Понякога премълчавам неща, които са ме обидили или ядосали, но не ги забравям и в един момент като ми кипне и на човека от среща му идва като гръм от ясно небе цялото словоизлияние, което следва   Заядлива съм с всекиго, когато ми е криво.. В яда си винаги казвам неща, които знам че обиждат отсрещния.. И най-лошия ми недостатък е, че не се извинявам.. ама никога не се извинявам и при това на близки за мен хора, когато по един или друг начин са се засегнали от моите думи.. Спирам, че почнаха да стават много  

За вярата: Вярвам, че има някаква сила, но не мога да конкретизирам повече.. Просто на моменти вярвам, на моменти не толкова. Вярвам и в хората.. И може би ако не ги залива негативното от всякъде, те ще бъдат по добри един с друг..

За доверието: Преди много лесно се доверявах, но вече все по трудно..  Всъщност доверието е нещо, което решаваш да дадеш на някой и после да видиш дали той ще го оправдае.. Поне аз така мисля.. иначе не знам как някой може да ми спечели доверието, ако аз не съм решила, че може да се доверя  

Малко дълго стана, ама нещо ми се развърза клавиатурата при недостатъците  

Да, имам един недостатък - доверието или вярата в доброто.
Вярвам, че този мой недостатък е огромно предимство, за тези, които могат да се възползват от него, но ще продължа да си знам за него без да настъпи особена промяна и защото наистина смятам, че си струва да се вярва в човещината и че колкото и изненадващо да е-не е изчезнала още

Амбициозна тройна тема 

Осъзнавам доста от недостатъците си, а за останалите се надявам някой да ме светне, за да ги осъзная и тях. С някои все още се боря да ги превъзмогна, за други съм се предала. Един от главните ми недостатъци е че много лесно се дразня - от силни шумове, от лоша музика, от невежество и простотия, от някои типове хора и гледни точки. Имам високи очаквания, както от себе си така и от околните, които често ме разочароват. Някои недостатъци съм променила или се опитвам да променя заради мъжа ми или приятелите, но не просто да им угодя, а защото аз самата не харесвам тези си качества и близките ми действат като мотивация да се променя.

Вярвам в доброто в хората, въпреки че вярвам и в лошото. Вярвам в любовта, човечността, състраданието. Вярвам в способностите си. Вярвам в науката и в стремежа на хората да обяснят света с нейна помощ. Не вярвам в бог, нито в съдба, магии и суеверия, енергии, астрология и прочее. Един от недостатъците ми е, че тези неща много ме дразнят  Това често ме въвлича в разни спорове които иначе не бих искала да водя. Старая се да бъда търпелива, но невинаги се получава.

Преди бях предпазливо недоверчива, сега малко съм се поотпуснала. Критерий ми е да си имам едно на ум докато не опозная човека добре.

Недостатъците си опитвам да "смалявам"-доколкото ми е възможно и ако успея да докарам колкото може повече от тях до нула,ще смятам,че съм постигнала успех в борбата със себе си !

Относно вярата-да,вярвам и то определено в Бог(а не в "някаква си сила") и смятам,че вярата прави живота по-поносим и дава обяснение за доста неща.

А доверието-давам го безрезервно на хора,на които преценя-ако го оправдаят,значи това е точният човек,ако ли не-пътищата ни се разделят(или най-малкото започвам да гледам на този човек с едно наум!!!)

доверявам се на усещането за липса на недостатъци ... почти си вярвам.

Осъзнавам недостатъците си, общо взето се справям с тях, само с един ми е по-трудно - емоционалността.

Вярвам в Бог.

Не се доверявам лесно. Имам известна доза мнителност, но пък който е спечелил доверието ми, не го е и изгубил.