Обучение по български език в началното училище

Не знам кое е първопричина на злото - учебниците или учебният план, по който са съставени. Но нещо в системата е тотално объркано. Щом се налага сама да преподавам материал, който ще се изучава чак в пети, шести, седми клас, за да могат децата ми да схванат това, което изучават в момента, значи нещо куца. При това с двата крака.

Радвам се,че имате желание за диалог.
Синът ми е 3 клас ,учебници на "Просвета" - много голями,неудобни,грозни рисунки.
Материалът е неподходящ за възрастта.
Има нещо сбъркано в системата и ако с детето не се работи у дома ....
Мисля,че в начален курс основно трябва да се акцентира върху правописа ,а не
в сложни преразкази.Бъркат се основни граматични форми,но за усвояването им
не бива да се щурмува ,а да се затвърждава .
Нека да се има под внимание възрастта !

Едва ли има майки, които да не подкрепят децата си в ученето.!
Но както предните две потребителки са писали- има нещо много сбъркано в системата!!!
Имам добро образование и не си спомням моите родители да се учили с мен, така както сега учиме с децата си.Би трябвало ходейки на училище там да ги учат, а не да се получава самообучение в къщи.За какво е училището?

Чудно ми е когато сте писали учебниците наясно ли сте били дали те са съобразени с възрастта на децата?Ако ДА, защо се получава така, че децата не разбират матеряла?

В новите читанки има разкази.Детето се затруднява от някои изрази и словосъчетания.Трудно ги преразказва.Намерих си читанките от моето време..........страхотни приказки, хубави и поучителни, от утвърдили се с времето си автори.Дадох му ги за сравнение.На детето му беше интересно и се справи ОТЛИЧНО !!!!

Изводите си ги направете сами.

Нямам идея дали Вашата позиция Ви дава права да промените това, което аз не харесвам в учебниците, но най-общо то е:
- ненужно плътна луксозна хартия, която прави учебниците тежки;
- ненужно изучаване на теория в областта на граматиката, вместо да се наблегне на упражнения с практическа насоченост;
- лошо обяснение на материята.

Не мога да разбера каква полза има един български гражданин, който не е филолог, от факта, че е трябвало да се научи да разграничава "сложно съчинено съединително изречение" от "сложно съчинено противоположно изречение", след като после в реалния живот така и не умее да си служи със запетайките или не знае къде се слага пълен/непълен член. Масово хората пишат "лекций" и "инструкций", а системата вместо да се бори с това, пълните главите на децата със синтактичен висш пилотаж.
Аз самата пиша що годе грамотно (като за инженер), въпреки че не помня и 10% от това, което са ми наливали в главата в часовете по граматика. Това означава, че 90% от онова, което съм учила, е талаш. Нужна е принципна промяна - нещата да се опростят и да се сведат до минимум, но да се наблегне на упражнения. А който иска да става филолог, нека си учи в университета сложни разбори на изречения.

Не харесвам и обучението по литература. За мен в часовете по литература децата трябва да се научат да формулират теза, да я защитават с ясно изложени аргументи и да оформят правилно съчиненията си. Да ползват ясен и точен език, без повторения, тавтологии и псевдо-грамотни езикови форми, от сорта на "най-оптимален", "имам на (в) предвид" и пр. В същото време в часовете по литература се изисква децата да използват нетипична префърцунена лексика и да запаметяват писанията на мастити критици, вместо да си използват мозъците за мислене и формулиране на собствени, макар и не толкова блестящи, мисли. Не одобрявам и факта, че оценката по литература зависи от това, дали ученикът е доказал "правилната" теза. Литературата не е политпросвета и не бива да има "правилни" тези. Литературата трябва да се занимава с това КАК е формулирана и защитена една теза, а не с това правилна или неправилна е тя. Т.е. важно е как се пътува, а не къде се стига.

И още мога да пиша, но едва ли има смисъл. Все пак похвално е, че сте направила опит да чуете мнения на родители.

E вие се радвате ние да ги подкрепяме , но на нас изобщо не ни е приятно да виждаме че на детето са му нужни частни учители и помощ за да схване и материала.Да не говорим че в учебниците се изучават произведения които са толкова далечни по стил и тематика от децата.Разбирам че Вазов е класик обаче точно в тези времена и възраст ние трябва да възпитаме най-важно любов към четенето ,към аналитичното мислене.Всъщност аз смятам че така наречените анлизи нямат нищо общо с аналитичното мислене и всичко е сведено до зазубряне на клишета.Искам да чуете и моето мнение и ако можете с нещо да промените плана ,програмата така че в часовете най -главно да се възпита любов към четенето и литературата.Как например дете на 11-12 години ще разбере философията на "Малкия принц".Книгата естествено е невероятна,но малцина на тази възраст биха се развълнували от нея.
Целия първи срок на 7-ми клас се изучават патриотични произведения.Сина ми ми каза че вече му се гади от бунтовници и хайдути.Естествено,че това е част от българската история,но не смятате ли че вече е време да бъде разчупена отколешната традиция и в учебниците по литература вече да присъства нещо по-свежо ,близко до тях,нещо което така ще ги развълнува ,че те самите с желание ще правят анализ и синтез .Може би ,пък мястото на патриотичната литература е в учебниците по история-просто информативно.
Всеки казва че нещо куца-и учители , ученици,родители.Проблема е ето тук -светът се променя ,децата и родителете не са това което бяха.Децата вече са изключително умни ,будни и информирани.Това което е будело интерес  преди 100 години,вече не вълнува с такава сила.Аз смятам, че трябва да промените учебните планове и учебниците  и изучаваните произведения с цел провокация на оригинално и нестандартно мислене ,логичност и аналитичност,а не просто зазубряне на така наречения анализ.

Здравейте, вече съм писала в този форум, че съм питала три начални учителки, но и трите не успяха да ми отговорят, та да попитам и Вас.

Защо децата трябва да броят букви и звуци в думите?

Мисля, че българско дете няма как да сбърка изписването на думи като ютия, Юлия, люляк, но след като му се втълпи, че трябва да брои букви и звуци, в главата му настъпва такъв хаос, че грешката е много лесна. И кое е по-лесно - да се научат децата как се пишат няколко думи или броенето на звуци и букви, пък и как графично се отбелязват (то не са кръгчета, плътни, празни, с точка в средата)

Моля да ми отговорите с простички думи, защото въпреки че съм държала няколко изпита по български език и стилистика в Софийския университет, не съм учила нещата, които изучават децата по български език в училище до 7 клас.

Моята ученичка е още малка, така че нямам впечатления от материята за горните класове. За началото, ето какво: детето ми се справя и само, но ако трябваше да се научи да чете по текстовете в учебника, страхувам се, че щяхме да претърпим позорен провал. Текстовете са беззъби и неинтересни. Защо са предимно описания? Защо в тях няма напрежение, което да те дърпа да четеш по-нататък? Даже и едно-едничко изречение може да бъде написано така, че да пали фантазията. Дъщеря ми иначе има оригинално въображение, но когато трябваше да направи разказ по картинка, ми предостави такава салата от птички, пчелички и добри деца(много добре копираше стила на учебника, признавам), че трябваше да й се поприсмея, за я превърне в история, достойна за разказване и слушане.
В съвременността имаме достъп до цялото богатство на световната детска литература.Защо не оттам, ако е трудно да бъде измислено специално за учебника? Даже по едно изречение да е. Защо още от самото начало на ограмотяването да не усетим, че четенето е нещо вълнуващо?

Заключение
Г-жо , благодаря за предложената помощ.Вярвам, че искрено и от сърце искате да помогнете.Може би не заслужавате да бъдете разпъната на кръст и едва ли сте виновна за всичко касаещо учебниците по БЕЛ.
Но ако наистина искате да помогнете нека тази помощ не е индивидуална ,а направете нещо генерално -ако заемате необходимата позиция или смятате че вашата дума ще бъде чута -опитайте се да промените учебни планове ,учебници ,всичко ...Сондирайте мнения на родители,защото ние -въпреки че не сме професори -всички имаме поглед върху децата ,интересите и възможносттите им.

Авторката на темата е написала само учебниците по български език за 2,3 и 4 клас.Ето тези:



Моето дете учи по този за втори клас -не ми се е налагало да обяснявам нещо допълнително или да уча с него   ,по скоро помагалото ни е на издателство Слово и там ме е търсил за помощ,но рядко.
А това за броенето на звуковете и буквите и аз нямам спомени да съм го учила навремето,а къде ще им трябва идея си нямам пак -иначе детето си го прави без грешка.

svetlaem, имаш право, но от позицията на родител с детенце във втори клас, ако не се лъжа.  Точно изучаването на  звуковия анализ  още в 1 клас за мен е едно голямо недоразумение и веднага ще споделя защо. Оставяме настрана за момента идеята, че той принципно въобще  не е необходим.
В първи клас се преподават буквите щ, ю и я, като  в главите на децата се набива, че всяка от тях се състои от два звука. Взима се думата ютия.Чертаят се 4 квадратчета.Първото от тях е разделенео на две в червено и синьо заради съдържанието на у и й, второто е синьо за съгласна, третото е червено за гласна и четвъртото отново е двуцветно заради наличието на й и а. Тоест първокласникът преброява успешно 4 букви и 6 звука. Дотук добре.
По аналогичен начин  детето работи и при думата крясък - синьо, синьо, синьо-червено, синьо, червено, синьо. Иначе казано 6 букви, 7 звука. Тоест в главата му се набива постредством n на брой повторения, че във всички случаи на  я и ю съответстват два звука...
Да, но не..Една  или две години по-късно, нещата се променят. След затвърденото в 1 и 2 клас, децата изведнъж научават, че познатите им вече като съдържащи два звука ю и я не са винаги такива. Намесва се правилото, че въпросната буква е с два звука, само ако е в началото на думата или след гласна.Тоест правеният звуков разбор на думата крясък в първи клас е бил неправилен, несъответстващ на новата дефиниция за третокласници. Крясък вече съдържа  6 букви и 6 звука. Кому е нужно това объркване.. Нормално е децата да се запитат защо учат нещо, което после, видите ли, се оказва неточно..А и трудно се преборва вече наложения модел на преброяване от 1 клас..

По-скоро кому е нужно изобщо да се учи такава дивотия? Нужно е да се знае, че "ютия" се пише с "ю" и толкоз. Колко били звуковете няма абсолютно никакво приложно значение.

Аз това го уточних в горния си пост. Написах, че просто за момент оставяме настрана въпроса, че изучаването на звуковия анализ е по принцип безмислено. Но след като така или иначе е бил заложен в материала, поне се очаква да бъде поднесен еднозначно.Не веднъж така, а след година - иначе.

Присъединявам се към това питане.
Още по - лошо е, че въпросното "броене" вече започва още в подготвителна група.
Пълен хаос настава  Дъщеря ми може вече да чете, но с броенето и то с някакви цветни жетони, направо се измъчва детето.

Да ,разбрах, че пише за начален курс, но поста ми обръщение и повод за размисъл към нея.Сигурно има поглед и върху учебния план и на по горните класове.Ще ми бъде любопитно и мнението й относно програмата-БЕЛ за средния курс.
Първокласник ще имам  другата година и наново ще се ядосвам на безумията в учебниците...