Камък ми падна от сърцето. Щастлива съм, на моменти ми е тежко заради детето, но тя е много по- спокойна, не гледа постоянни скандали и пиянски истории или да ни гонят през нощта зимата в чужд град.
- Публикувана: 21 март 2011, 08:02 ч.
- Последно мнение: 16 апр. 2011, 00:08 ч.
Чувствате ли се щастливи след раздялата/развода
След раздялата обаче кошмарът не свърши. Напротив-продължи и е още по-страшен. След като окончателно разбра,че е загубил мен и детето,той вече е агресивен и като е трезвен. Да не навлизам в подробности на какво съм подложена,откак си тръгна. Но най-болезненото за мен не са обидите,психическото и дори в един момент и физическото насилие. Четиригодишният ми син чу от собствения си баща,че майка му е к..ва,тъпа овца,куха лейка и какво ли още не. Същия този,който твърдеше,че по всякакъв начин ще се бори да държи детето настрани от случващото се,същия той го принуждава да става свидетел на това,подстрекава го да ми говори ужасни неща.....И се налага аз да успокоявам и обяснявам ситуацията на уплашеното си и объркано момченце....
Няма как да стане,Корина. За първи път от 4 години БНД проявава желание да излиза с малкия и той,миличкия,е на въхра на щастието,че баща му го е забелязал. Как да ги спра,без да разплача детето и без впоследствие да си навлека неприятности в съда,че преча на бъдещия си бивш съпруг да контактува с него? Нося си последствията. Точно днес обяснявах на детето,че тати понякога ме обижда и казва за мен лоши неща,на които то не трябва да вярва Отговорът на сина ми беше- "Аз вече не му вярвам".
Няма как да стане,Корина. За първи път от 4 години БНД проявава желание да излиза с малкия и той,миличкия,е на въхра на щастието,че баща му го е забелязал. Как да ги спра,без да разплача детето и без впоследствие да си навлека неприятности в съда,че преча на бъдещия си бивш съпруг да контактува с него? Нося си последствията. Точно днес обяснявах на детето,че тати понякога ме обижда и казва за мен лоши неща,на които то не трябва да вярва Отговорът на сина ми беше- "Аз вече не му вярвам".
Няма как да стане,Корина. За първи път от 4 години БНД проявава желание да излиза с малкия и той,миличкия,е на въхра на щастието,че баща му го е забелязал. Как да ги спра,без да разплача детето и без впоследствие да си навлека неприятности в съда,че преча на бъдещия си бивш съпруг да контактува с него? Нося си последствията. Точно днес обяснявах на детето,че тати понякога ме обижда и казва за мен лоши неща,на които то не трябва да вярва Отговорът на сина ми беше- "Аз вече не му вярвам".
Това му беше за пръв и последен път.
Да, щастлива съм. Точно преди една година го напуснах. Започнах да реализирам цели, за които нямах енергия докато бях с него, и толкова много още имам да наваксвам, не ми остава време да съм самотна или тъжна. никога не съм съжалявала. Необходими ми бяха 2 месеца за да се възстановя и да свикна с новото статукво. Детето ми е още много малко - на 2г и не чувства все още липсата на баща, но предполагам като порасне ще бъде трудно да му обясня, но ще разбере. Вярвам че ще се справим.
Корина,това е ужасно....Просто не мога да си представя как си се чувствала,чувайки писъците на детето....Естествено,че му е било за последен път.Не съм чела твои постове по темата,едва наскоро изобщо отворих този раздел от форума,но искрено се надявам този кошмар вече да е зад гърба ти и детенцето вече да се чувства добре.
А ти нищо не казваш за татко му а,вашата женска уста понякога
sunman,най-учтиво ще те помоля да не правиш предположения за мен,без да ме познаваш.Не че те интересува,но ще ти кажа,че по всякакъв начин съм се опитвала да запазя авторитета на бащата пред детето и да не го въвличам в цялата тази помия. И много често това е било за моя сметка. Търпяла съм какви ли не обиди и съм ги оставяла без коментар,защото сцените са се разигравали нарочно пред детето. И никога,подчертавам,никога не съм си позволила да нарека бащата с някакви обидни думи пред детето.Разговора със сина ми,който описах,го проведох като крайна мярка,тъй като бащата вече мина всякакви граници и аз не мога повече да позволя да обърква и настройва детето,да го кара да ми говори глупости и пред него да ме нарича к..ва,куха лейка,мърша и т.н.
Няма как да стане,Корина. За първи път от 4 години БНД проявава желание да излиза с малкия и той,миличкия,е на въхра на щастието,че баща му го е забелязал. Как да ги спра,без да разплача детето и без впоследствие да си навлека неприятности в съда,че преча на бъдещия си бивш съпруг да контактува с него? Нося си последствията. Точно днес обяснявах на детето,че тати понякога ме обижда и казва за мен лоши неща,на които то не трябва да вярва Отговорът на сина ми беше- "Аз вече не му вярвам".
аз съм както казва една моя приятелка- "щастливо разведена".
Мен лично много ме дразни този лаф.
Както и щастливо омъжена. Стига да се усмихнеш, докато отговаряш положително на въпроса "Ама ти разведена ли си"... sad_woman, свърши, защото той за щастие си откри друга жена, която веднага забременя, че и дете вече имат. Дори сега не се обажда да пита дали е живо детето...
Но като ми примъчнее си спомням онази история. А тогава се обадих на свекърва ми и я попитах дали знае на какво "си играят " в другата стая детето и баща му... Обаждах й се през пет минути да чувам дали детето пищи...
А както приветстват тук..."Никой не е добре дошъл, но никой не е върнат"
Виждам и със сънман си се запознала... 
Той чат-пат има и проблясъци и пише умни работи... 
Цитирах "щастливо разведена" ,защото приятелката ми така ме нарича.Не е мое мнение,естествено че епо-добре всеки да си има семейство....но като не вървят нещата....Мислите ли че ми е приятно като гледам семейства тръгнали заедно нанякъде,а аз сама с дъщеря ми.Казах ,не е никак лесно,но в случая е по-добре отколкото беше преди развода.
Не страдам от липсата на БНД. Но...не се чуствам щастлива, по-скоро самотна 
. Осъзнавам, обаче, че раздялата ни беше най-доброто решение и за двамата.
. Осъзнавам, обаче, че раздялата ни беше най-доброто решение и за двамата.
още не мога да преглътна че трябваше да се разделим, инициатор съм аз, и въпреки това.
Искаше ми се просто да е различно, но то не е.
Опитвам се да гледам напред, вместо да страдам по това, което не мога да имам.
Все още обаче не успявам напълно
Мислех си, че съм щастлива. Реално обаче, имам чуството, че животът ми се обърка още повече. Неистов и неконтролируем страх ме обхваща, че няма да се намери мъж, който да ме приеме с детето ми, нямам никаква стабилност под краката си, никаква.
АЗ инициирах раздялата, като си мислех, че ще е най-добре за всички ни. Две години по-късно не спирам да мисля - това ли беше правилното решение.
АЗ инициирах раздялата, като си мислех, че ще е най-добре за всички ни. Две години по-късно не спирам да мисля - това ли беше правилното решение.